Реални разсъждения за нереалното в нашия живот

Нереален свят

Случвало ли ви се е някога да се замисляте дали света, в който живеете всъщност е реален?  Дали работното място, данъците, които плащате, автомобилът, с който се придвижвате са действителни? Или всичко е сън? “Матрицата” започва с подобни въпроси, но братята Уашовски не забогатяха заради компютърните ефекти, а заради блестящата идея, която стои зад иначе плоския филм. Тази идея накара хората от цял свят да се замислят. Вие, които четете това, вие също се замислихте.
Настоящият материал няма никаква цел да критикува вече отшумелия касоразбивач. Следващите редове ще ви върнат в затворения свят на българската действителност – матрицата, в която, така или иначе живеете, за да ви припомнят, че  в нея почти нищо не се случва наистина.

Нереалните хора

Всеки от нас има поне един такъв приятел/познат.  Това са хората,  които  живеят нереален живот. Тяхната действителност е изградена от собствената им представа за света повече, отколкото от самия свят – такъв, какъвто е. Тези хора уголемяват всичко, за което говорят. Уголемяват заплатата си, кубиците на колата, RAM-а на служебния лаптоп, потребителския кредит, сметките за мобилния телефон, месечните разходи, заплатата на мъжа, гърдите на половинката, собствената си значимост – всичко.
Имах един познат в университета. Той харчеше последните си стотинки, когато излиза с непознато момиче за първи път. Дори вземаше назаем. Луксозен rent-a-car, пищен букет цветя, вечеря в първокласен ресторант. Вино, шампанско и много лъжи. След това идваше да се подстригва безплатно у нас и докато довършвах главата му с машинка 3-ти номер, слушах небивалици от бурния сексуален живот на въпросния субект.
И ето ги тях – момче и момиче на първа среща. Тя вижда пред себе си непознат новобогаташ, който я кара да се чувства като принцеса и тази вечер поставя света в краката й. Той може би някога наистина ще бъде такъв и може би наистина ще я направи принцеса, но в момента живее под наем и заработва 200 евро на месец.
Мъжете от хилядолетия се усъвършенстват в изкуството на лъжата, а жените винаги са били почитателки на това изкуство. Тук няма нищо нередно. Въпросът е друг.
Съвременният човек е претрупан с информация. Нашата ценностна система, убеждения, нашата мотивация за живот, новите ни идеи идват от телевизията, Интернет, книгите и от контакта с други нереални хора.
Българската телевизия е гювеч от реклами, talk-shows, стари филми и политическа пропаганда. Ако спазвахме Божията заповед “Не лъжи”, нямаше да има нито “Сблъсък”, нито реклами, нито немски филми, нито дори новини.
Мрежата съществува, за да съществува безплатното порно, а не за да могат хората от цял свят да четат борсовите котировки. Сред милиардите сайтове, из които  сърфираме 80% са с adult съдържание. Ако не беше така, всеки път, когато търсим нещо в Google щяхме да го намираме, а не да попадаме на стотици порно сайтове, съдържащи ключовите думи. Книгите остават последния бастион на “истинската култура”. Дори да приемем, че хората под 30 годишна възраст все още четат книги, то техният мироглед отново ще бъде формиран от източник на нереална информация – красивите лъжи на “художествената измислица”.
Излиза така, че всички лъжат. Рекламните специалисти и политиците се занимават с лъжата на професионално равнище. Филмите и книгите ни подвеждат, като ни представят измислици, които изглеждат напълно достоверни. Вероятността да попаднем на непроверена информация в Интернет е огромна, защото там всеки може да публикува каквото си поиска. Нереалните хора около нас също ни лъжат. Разказват ни красиви, но неверни истории.
Как мислите, според вас, не се ли превръщаме в нереални хора?

Нереално време

Българинът е нереален човек, който живее в нереално време – минало, бъдеще и настояще.
Децата на демокрацията вече навършват пълнолетите, превърнали са се в съзнателни същества, ходят на училище, някои дори вече на лекции в университета, знаят гражданските си права и дори организират протести срещу властта, ако нещо в образователната система не им хареса.
Опитайте се да им обясните, че като ученици сте били задължени да полагате тежък физически труд напълно безплатно, че учебният ден е започвал с физзарядка в 6.30 сутринта, че вашите “дежурни” съученици са ви проверявали за ушна кал и мръсно под ноктите, давали са и са приемали рапорти, заповядвали са ви да стоите мирно. Разкажете им как  учителите са ви причинявали физическа болка без да им мигне окото, как всеки ден поне 30 пъти сте изпълнявали командите “равнис”, “мирно” и “кръгом”. И всичко това в трети клас.
Дали ще ви повярват? Всъщност случи ли се това в действителност или беше някакъв лош сън? Наистина ли трябваше да внимаваме какво говорим пред приятели, за да не влезем в затвора? Наистина ли спираха тока през два часа? Наистина ли си купувахме бира с връзки? Кренвиршите наистина ли бяха от месо? Ооо, Пепи, я бягай от тука!
Днес поне всичко е ясно. Има кренвирши и бира на корем. Ако искаш да живееш щастливо трябва да спазваш само три правила:

1. Никога да не казваш истината.
2. Всяко твое действие да има скрита цел.
3. Винаги да даваш рушвет на пътния полицай.

Зная, че при това положение бъдещето изглежда малко нереално. Да си купим ново Пежо на заплата, да си плащаме данъците по Интернет и ако ни писне живота в Карнобат да се преместим във Виена?  На мен това ми се струва точно толкова реално колкото и на вас.

Нереална кариера

Като малък си мислех, че ако бъда отличен ученик, после отличен студент и ако си върша работата качествено “ще имам бяла риза, ще вляза достойно в живота и няма да пия грам ракия”.  Бях отличник и станах съвестен служител, но ми направи впечатление, че колата на шефа ми струва колкото моята брутна  заплата от три последователни живота. Стана ми ясно, че работя за джобни пари и, че термини като: “мотивация”, “работа в екип”, “трудова кариера” и “човешки фактор” са нереални простотии, защото продавам всичките си знания, цялото си свободно време и разцвета на младостта си за трицифрена сумичка в евро на месец. Разбрах, че е трябвало през 1989 г. да бъда на 25, току що завършил университета млад предприемач, а не седмокласник, какъвто бях в действителност.
Сега нямам право на избор, мога да бъда роб на някой феодал, да “работя в екип” без пари и да живея цял живот под наем, защото това е реалността.
Нереалните хора в България се занимават с реален бизнес. За да изкарваш нето две хиляди лева на месец е достатъчно да имаш квартална  баничарница или “пица на парче”. За да получаваш толкова като наемен служител трябва да разбираш от програмиране или да работиш като Президент на Републиката.

Нереални мечти

Единственото реално нещо, което се позволява на българите днес е да имат нереални мечти. Мечтите са безопасни, те не могат да се крадат, не се облагат с данъци и най-вече – не струват пукнат лев.  Безплатните мечти правят хората още по-нереални, но в тях няма нищо лошо, защото “човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му”.
Статистиката показва, че до съвременния българин на ден достигат минимум по четиристотин лъжи – под формата на рекламни съобщения от вестници, телевизия, Интернет, билбордове и SPAM в пощенската кутия.
Прибавете към тях още четиристотин лъжи, чути от приятели, шефа, гаджето, колеги и вашите родители/деца. Плюс поне двеста дребни послъгвания, които изговаряте сами. Хиляда лъжи на ден са напълно достатъчни, за да загуби човек реална връзка със света. Изходът – вярвай във мечтите си, те са единственото реално нещо, което ти е останало в едно нереално общество.

P.S : Всички прилики с действителни лица и събития не са случайни!

Тихомир Димитров