Писателският блог на Тишо

март 6, 2007

Разходка до края на света

 

Смазан си от работа? Kолкото по-къси  стават сроковете, толкова повече се увеличават задачките? Еднообразието те убива?  Депресията няма изглед да свърши скоро? Зарежи всичко и ела с мен на разходка до края на света.
Сложи си колана, защото пътуваме с бърза кола. Тук пътищата са нови, прави и равни, само на завоите ще  намаляваме до 160.
Глобализацията свършва в Каварна. В “центъра”на този новопокръстен град има светофар. Общото между Каварна и Дамаск е, че разполагат само с по един сфетофар и там – на сфетофара – винаги стават най-големите катастрофи. Това е последният флаг на Глобализацията – единственото червено, оранжево, зелено от Варна чак до румънската граница. Още на излизане от “града” стрелката на километража бодро започва да надига глава. Шосето е европейско  –  черен асфалт, чисто нова маркировка, няма дупки, няма неравности. Луксозните хотелски комплекси с басейни и голф игрището остават зад гърба ни. Добре дошъл на борда, оттук започва разходката до края на света. Между Каварна и Българево се намира първата ни спирка по пътя.

МИДЕНАТА ФЕРМА “ДЪЛБОКА”

е история на успеха.  Не урок по българска икономика в преход и първоначално натрупване на капитала, а история на успеха по американски модел – резултат от предприемчивост, много труд и гмуркане в леденостудените черноморски води през януари на десетки метри дълбочина. Зимата тук няма туристи, но все някой трябва да се грижи за мидите, които поръчваш в Captain Cook на 600 км по-назапад, нали? Фермата снабдява още няколко елитни вериги от рибни ресторанти в цялата страна. Мидите навсякъде са същите като тези, които хапваме по шорти на импровизираните дървени масички с невероятна гледка към отвесния бряг над нас. Отляво е безкрайното равно, спокойно море. Поръчваме си миди натюр и миди с ориз, защото искам да опиташ и от двата вида. Няма такива миди, честно! Аз ще “смръкна” и една шофьорска биричка. Оттук до края на света полицаите са като извънземните  – всички са чували за тях, но никой не ги е виждал. Хе хе, поръчай ми и една тъъъънка шофьоркса мастичка. За диджестивче…

БЪЛГАРЕВО

Се нарича селото, през което трябва да минем с пълни стомаси, за да отидем до нос Калиакра. Особеност на местното население е, че тук живеят предимно гагаузи. Гагаузите са българи, които са се спасили от турския ятаган като са приели езика, но не и вярата. Обратно на помаците, които за разлика от местните не са никакви тарикати. Днес естествено всички говорят чист български, просто са научили един чужд език хората, какво толкова. Вярващи християни са и големи патриоти. Самият факт, че селото им се казва “Българево” е достатъчно показателен. Тези чисти, подредени и трудолюбиви хора са доста предприемчиви, освен всичко друго. Пред всяка къща има сергийка с плодове, зеленчуци и туристически сувенири. В центъра на селото има автомивка, вулканизатор,  сервиз и добре зареден магазин за хранителни стоки с климатик…

НОС КАЛИАКРА

впечатлява с мащабните гледки, които предлага. Тук има руини на средновековна българска крепост – един от последните бастиони, паднали под нашествието на Османските турци в края н 14 век. Малко преди да бъдат изправени пред дилемата “чалмата” или “ятагана” 40 девойки от знатен произход, населяващи въпросната крепост са оплели дългите си, руси коси една в друга и са скочили от високия 40-50 метра бряг върху назъбените скали в морето, оставяйки засилените към тях недоебали лилави шалвари с празни ръце. Не мога да си представя какво е да си робиня в ранно-феодална Турция. Предполагам, че самоубийството все пак е по-доброто решение. Какво казваш? В морето плуват делфини ли? Тук делфините са ежедневие, приятелю. Затова му викат “девствена природа”. Да тръгваме, че до края на света ни чака още доста път.

ПЪТЯТ ЗА КАМЕН БРЯГ

Ако в Каварна се намират последните наченки на пълзящата все по-насевер Глобализация, то нос Калиакра е своеобразен вододел между нещото и нищото – след носа свършват всякакви наченки на каквото и да било и започва краят на света. Тук несвикналият с огромни, открити пространства пътник може да преоткрие магията на агрофобията (страх от огромни открити пространства – б. а. ). Ако тези притеснения отпадат и, ако не те смущава факта, че карам с 200 полупиян, можеш с покойно да се отпуснеш в седалката и да се насладиш на гигантските бели облаци в тъмно-синьото небе – носещи се в нищото въздушни крепости. Приличат ми на платформи, върху които се издигат разкошни небесни царства.  Можеш да вдишаш от мегаломанията на гледката около теб – равното добрудажанско море, тънката ивица море на хоризонта, абе въобще, да ти стане широко около душата.

КАМЕН БРЯГ

Напълно отговаря на името си. Както виждаш, на ръба на 30-метровата вертикална скала се е сформирало миниатюрно гробище. Плочите на загиналите тук млади и стари напомнят, че пред Смъртта всички сме равни, така че внимавай къде стъпваш и не се облягай на вятъра !
На няколко метра от скалата-убиец се намира “Огънчето”. Ако не си пушил марихуана на “Огънчето” с напълно непознати, случайно попаднали там  хора от цял свят, значи не си живял. Миналата година се запознах с една американка. Семейството й фалирало, сестра й се записала в армията, баща й се самоубил, а тя тръгнала да обикаля света без пари. Изглеждаше добре за американка, но бързо ме накара да променя мнението си, че е гастролираща проститутка. “Колко си наивен” – усмихна ми се тя – “по света е пълно с млади скитници като мен. Ние сме странстващи пътешественици, търсим загубеното щастие по далечни, непознати земи.”На въпроса къде спи ми отговори: “При сродни души”. Каза ми, че единственото ценно нещо, което носи в себе си е еднопосочен билет от Атина до Бостън и, че европейската й обиколка свършва тук – на края на света. Преди да си хване стопа за Гърция решила  да мине да види Камен бряг. Нагостих я с домашно приготвени пържени филийки с мед. Без излишна любезност момичето сподели, че никъде по света не е яла по-вкусна храна. “Обиколила съм целия свят, you know” – намигна ми тя. Оставих я на международния път. Докато малкият й силует с вдигнат палец се отдалечаваше в огледалото за обратно виждане, душата ми се пълнеше с усещане за празнота.
Звездите правят вечерите около “Огънчето” незабравими. Огромни са като всичко друго наоколо. Усещането за необятен простор по тези места се  подсилва от едно голямо море, едно голямо небе и една голяма, равна, богата земя. Житните посеви осигуряват хляба на половин България и част от Европа. Скалите в местността са богати на нефт, газ и минерална вода. “Огънчето” никога не угасва. Денонощната му светлина и топлина е своеобразен подарък от Майката природа за всички странстващи души, които са дошли тук да се поклонят пред красотата й.

ТЮЛЕНОВО

е магическо място.  Малко хора знаят, че съвсем доскоро тук са отглеждали малките си истински тюлени. Още по-малко са, обаче, тези, които знаят, че симпатичните морски бозайници са били избити за направата на… цървули.
Новодошлите се впечатляват от изобилието на дивеч. През полето с просто око можеш да видиш да препускат зайци, лисици, сърни. Веднъж пред колата мина огромен елен Аватар. Срешат се още диви прасета, вълци и всякакви видове змии, предимно неприятни триметрови смоци и малки, но силно отровни пепелянки.
Природата в Тюленово е първична, сурова, притежава магнетизма на трудно-достъпна, фатална жена. Влюбиш ли се в нея веднъж, оставаш влюбен за цял живот и тази любов може да те погуби. Морето е доста негостоприемно за неопитния плувец. Подводните пещери, внезапните течения, острите камъни, отвесният бряг и дълбоките води, които се люлеят в тихи, зловещи спазми крият доста опасности, така че не ти препоръчвам да влизаш във водата, освен ако не си стопроцентово убеден в способностите си на плувец. Внимавай и с разходките по равното. Най-близката болница със змийска противоотрова е на 30 км, а сърдитите облаци в небето са чудесен повод за светкавица, чиито естествен гръмоотвод е главата ти като най-висока точка в равното поле.
Ако прекараш няколко вечери в скалните ниши на вертикалния бряг ще се убедиш, че  те са перфектния дом – хладни през деня и топли през нощта. В нишите разни хора намират убежище от 15 000 години насам и, както виждаш, не са ги повредили по никакъв начин, така че, моля те, бъди внимателен и не си хвърляй отпадъците в пещерата, защото тук идвам всяка година да посрещам Джулай морнинг с приятели. Няма да ми бъде приятно догодина да заваря тук плесенясалата бутилка от бирата, която допиваш в момента.
Морето на Тюленово е живо същество. Вслушай се в непрестанните му вдишвания и издишвания.  Понякога се ядосва и не допуска никого до себе си, друг път тихо спи или пък игриво пръска скалите с пяна. Може да ти разкаже много, а може и просто да помълчите заедно. При всички случаи, обаче, ако не отнеме живота ти, морето ще ти даде повече, отколкото е взело от теб. Препоръчвам ти да му подариш всичките си мъки  – нека отидат при лошите спомени на дъното, където им е мястото. Оттук си тръгваш чист.

НА СЕВЕР

Продължаваме в посока север без да се съобразяваме с правилата за движение по пътищата. Не може да не ти направят впечатление черните, мазутни варели, разпръснати из зелената околност, както и чисто белите перки за добив на екологично чист ток. Енергетика от миналото и енергетика на бъдещото.  Екологичният примитивизъм на тоталитарната планова икономика и дългосрочната европейска перспектива за устойчив растеж съществуват паралелно тук.
Достигаме самотния фар на нос Шабла. Това е най-източната точка от територията на Р. България. Тук започваш да получаваш есе м ес-и с пожелание за приятен престой в Румъния. От фара на един километър в открито море се протяга железобетонен мост. В края му се намира нефтена естакада, която навремето е трябвало да смуче петрол директно от морските недра. Добре, че проектът за втори Нефтохим се е провалил. Мостът е толкова голям, че по него има асфалтиран път, предвиден за камиони, подемни машини, кранове и всякакви тежки машини на колела.  Шосето доскоро даваше интересната възможност да се разходиш пеш един километър навътре в открито море.  Сега конструкцията е счупена в средата и останките от гения на социалистическата инженерна мисъл безславно ерозират в солената вода.

ПРИ БАЙ ПЕШО

Кръчмата на Бай Пешо се намира до Шабленския фар в сърцето на малко рибарско селце. Самият Бай Пешо има вид на изпечен морски вълк – бяла коса, рунтава бяла брада, мустак, моряшка фанелка и лула в устата. Обича да пие мастика и да общува непринудено с посетителите на заведението си. Сега, аз знам, че порцията миди, която изяде на “Дълбока” те засити за няколко дни напред, въпреки, че струваше само 4 лв, но не искам дори да си помисля, че ще дойдем чак дотук и няма да вкусиш от рибената чорба на Бай ти Пеша. Няма такава чорба, заклевам се! Веднъж проведох следния разговор със стария морски вълк:
– Бай Пешо, сготви ми някаква риба, моля те, и ми дай една  студена биричка, че съм много гладен и жаден.
– Ей сега изкарах едни почета, още щъкат в торбата, живички ще ти ги пусна във фритюрника – усмихна се Бай Пешо.
– Абе попчетата имат много кости, няма ли някаква друга риба? – Поинтересувах се аз.
Съвсем бях забравил къде се намирам и с какъв чешит разговарям.
Физиономията на домакина стана сериозна, той бавно отпи от мастичката, удобно поставена на съседната празна маса и рече:
– Жените също имат много кости, ама ти все се занимаваш нещо там, нали, ровичкаш, ровичкаш, все едно злато има вътре!
С това въпросът приключи. 15 минути по-късно вече бях мазен до лакти и настървено глозгах вкусните попчета.

ЕЗЕРАТА

Още по на север, по международния път стигаме до Шабленското и Дуранкулашките езера. Тези резервати са интересни за орнитолозите с редките, защитени птици, които гнездят там. Мястото е перфектно за фото-лов, в случай че никога не се разделяш с вариообектива. Дуранкулашкото езеро е разположено на самия бряг на морето, двата водни басейна са разделени от тясна пясъчна ивица и периодично преливат един в друг. Много кофти трип за рибата. Имам да ти показвам още доста неща, но като гледам какво е небето, скоро тук ще за блъска невероятен дъжд и май трябва да си ходим. Добруджанските бури са много свирепи, но за разлика от планинските можеш да гои видиш отдалеч. Първо се чува далечен тътен след него идва студен порив на вятъра и всичко утихва за малко. Мълчанието е нарушено от дълги десетки километри светкавици, които разстилат озоновите си ръкави по цялата небесна шир и са съпроводени с чудовищни тътени. По-добре да се скрием в колата – там поне няма опасност от мълния.

Тихомир Димитров

26 коментара »

  1. Много хубав разказ! Често съм пътувал до Добрич, но никога не съм се разхождал по североизточното Черноморие. Може да ми хареса, не страдам от агорафобия и обичам да слушам тътена на морето. Поздрави!

    Коментар от Филип — март 6, 2007 @ 8:42 pm

  2. Тишо, всичко много хубаво, ама не разбрах къде си забравил село свети Никола: най-великото село на света и родно на баща ми. Прекарвах по 90 дена от лятото там в продължение на 12 години. И да ти кажа, с тези снимки и с този разказ ме разплака, за първи път на твоя блог …

    Коментар от Елена — март 6, 2007 @ 9:27 pm

  3. Тишан, на тази тема нямаше как да не се обадя! Все пак …. 🙂
    Добре си преразказал безгрижните ни летни дни и нощи. Но ако искаш да опишеш пълната картинка там „на края на света“, трябва да напишеш роман!
    С нетърпение очаквам предстоящите ни оф-роуд трипчета из шабленските корнфиелдс 😉

    Коментар от Badger — март 7, 2007 @ 7:17 am

  4. Super Tisho,
    ot edna strana i az bih ti preporachal da napishesh roman za tova katche na kraja na sveta, ot druga strana mi se shte to da ostane kolkoto se mozhe po-neizvestno i nenakarneno ot vlijanieto na zivilisacijata…

    Edno ot naj-silnite izzhivjavanija v zhivota mi beshe edna burja v podnozhieto na Kaliakra, kojato prekarahme varhu edna chetirimestna jahta klas „Peterson“ . Nikoga njama da zabravja kak vjatarat postepenno utihna, sled 5-10 min se pojaviha ogromni cherni oblaci izzad skalite i oshte njakolko sekundi po-kasno ni vrahletja edna ot naj-silnite buri, koito njakoga sam izzhivjaval na otkrito. Silnijat vjatar podmjatashe jahtata kato korkova tapa. Ot gastija dazhd ne mozhehe da se vidi nosa na lodkata. Obsebvat te chuvstva na uzhas i blagogovenie pred moshtta na tazi stihija. Burjata otmina taka barzo kakto se beshe pojavila. No spomenat ostana za vinagi.

    Коментар от Iliyan — март 7, 2007 @ 8:40 am

  5. Най-силното!!!
    Хайде да идва лятото по-бързо да се махнем от шибаната София.

    Коментар от Борис — март 7, 2007 @ 11:30 am

  6. Тишо, страхотно!

    Силата ти, според мен, определено е в пътеписи и публицистика. За разказите няма да се обаждам пак, но това, което писах за „Отупската“ се отнася, в по-голяма или по-малка степен, и за останалите. А за романа ще си кажа, когато го прочета 🙂

    Както и да е, ставаше дума за това, че „Разходката“ е невероятна Надминал си себе си.

    Коментар от Stranger — март 7, 2007 @ 2:56 pm

  7. Това ДА!
    Браво, много добро

    Коментар от Bore — март 8, 2007 @ 11:20 am

  8. Браво, за няколко минути и аз се пренесох в това райско кътче на България 🙂

    Коментар от jul — март 8, 2007 @ 11:20 am

  9. Благодаря за хубавите думи! Всъщност, аз не ги заслужавам. Мисля, че перото ми е твърде слабо, за да опише невероятния магнетизъм на крайното северно крайбрежие. Трябва да отидеш там, да го пипнеш, да го видиш, да го устеиш и в душата ти завинаги ще остане едно чувство на широта, мъдрост и спокойствие, което не може да се опише с думи…

    Коментар от asktisho — март 8, 2007 @ 12:24 pm

  10. Много любим маршрут! 🙂 Пропуснал си само Яйлата. 🙂 Места, които наистина не подлежат на описание. Трябва да се видят и почувстват. Колкото по-скоро, толкова по-добре, защото масовото застрояване в района няма да се забави.

    Коментар от chinuk — март 8, 2007 @ 1:44 pm

  11. Zdravei Ti6o,
    blagodarja ti mnogo za razhodkata do v kasti, do ljubimite mi mesta i do kraja na sveta.
    Pozdravi
    Milena

    Коментар от Milena — март 8, 2007 @ 2:07 pm

  12. zestoko e napravo!
    setih se za minaloto ljato kato ni vodi! daze imam i snimki da ti davam!
    mnogo uda4no uspjava6 da su4etae6 literaturen tekst s majtap4e ili slang!
    det se vika „bravo, complimenti!“

    Коментар от NPA — март 8, 2007 @ 8:09 pm

  13. Мерси много Иринче, хехе, ти поне си била там, знаеш, че не лъжа 🙂

    Коментар от asktisho — март 8, 2007 @ 10:14 pm

  14. Не, това колко спомени ми докара… Прекарвала съм седмици в нишите (една определена по-точно, но сума ти години подред) около Тюленово, а Яйлата до Камен бряг е едно от най-красивите места, на които съм била. За едно не си прав – тюлени в Тюленово са виждали за последно през 70-те, при това защото… докарали няколко, за да снимат филм. Иначе наистина, уви, местните са ги избили.

    Коментар от Morwen — март 9, 2007 @ 12:54 am

  15. Подозирам за коя точно ниша иде реч. Откраднали са желязната стълба, обаче. Не знам как ще влизаме това лято. Явно трябва да си сковем дървена, за да не е толкова инетерсна на циганетата от селото…

    Коментар от asktisho — март 9, 2007 @ 10:20 am

  16. И аз искам, мястото да остане, колкото се може по-неизвестно. Така Северното черноморие ще се спаси от ужасната съдба на южното – бетон, тълпи от хора, гадна музика отвсякъде, смрад и боклуците на цивилизацията. Колкото по-малко се знае, толкова по-голям е шансът да се запази в този вид. Уви, не смея да се надявам, като гледам как „ударно“ всичко се „усвоява“ по Черноморието.

    Коментар от tataf — март 12, 2007 @ 3:21 pm

  17. Тишо, подозирам, че не става дума за тази ниша, защото поне допреди няколко години нямаше желязна стълба и се качвах само с катерене. Тази, за която аз говоря е доста скрита, вижда се само от морето и в нея се влиза по една камина.
    Татаф, абсолютно прав си. Обаче се боя, че е неизбежно:(

    Коментар от Morwen — март 14, 2007 @ 9:04 am

  18. Браво, адаш!
    Сега съм на 52 г., а по брега от Дуранкулак до Балчик обикалям повече от 40 години. Наистина няма друго такова място като Тюленово! преди година си купих къща с двор на брега в Тюленово, но когато отида там първо обикалям няколко часа по брега и после отварям вратата. А понякога забравям, че съм тръгнал към къщата и се връщам вечерта в Балчик без да съм влизал вътре. Обади се това ля-то за да отидем заедно до Камен бряг и Тюленово.

    Тихомир

    Коментар от Tихомир — април 30, 2007 @ 1:08 pm

  19. И аз бях там месец март 2007. И аз ядох миди в Дълбока. От рибената супа на бай Пешо не съм опитвала, но след този пътепис ще. Красота е там на края на света!!! Сега след руманските туристи, незная дали още ще е тихо и девствено. А и за едни голф-игрищА и арабски комплекси чувам?!

    Коментар от Ван — август 22, 2007 @ 3:58 pm

  20. дълбока е много хубаво място. Там са най хубавите миди.

    Коментар от руми — септември 28, 2007 @ 12:20 pm

  21. И аз съм на същото мнение. Там се отпуска човек.Имаш чуството че си накря на света…девственост до побъркване.
    А чорбата е страхотна, мидите също.
    Ако някой знае тайната на рецептата за супата няма да е лошо да я напише.

    Коментар от Снежана — февруари 24, 2008 @ 1:06 pm

  22. Пропуснал си и плажовеете на Крапец ей !!!

    Коментар от Крапец — март 23, 2009 @ 4:43 pm

  23. Много снимки от региона на Шабла на http://shabla.be/photos/

    Коментар от Шабла — март 26, 2009 @ 3:20 pm

  24. Браво, пич!
    Чудесно пишеш. Успех от сърце ти желая.

    Захари

    Коментар от Захари Карабашлиев — юли 7, 2009 @ 7:15 pm

  25. Хареса ми. Готини неща имаш. Не ми се коментира с дълги словоизлеяния и прочие… но за миг се почувствах се едно съм там, в момента преди бурята.. :))

    Коментар от Александър недев — септември 29, 2010 @ 11:10 pm

  26. И ти имаш готини неща! Мерси за комплимента! Придобива допълнителна тежест, когато идва от пишещ събрат 🙂

    Коментар от asktisho — септември 30, 2010 @ 10:33 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.