Писателският блог на Тишо

март 5, 2007

Звън звън

Filed under: ЗЛОБОДНЕВНО — asktisho @ 4:51 pm

Развълнуван от камбанения звън в главата на Енея реших да напиша поредния си небалансиран коментар, но му изтървях края и той се превърна в цяла статия. Затова го публикувам тук. Знам, че темата за брака е безкрайно изтъркана, знам че е банално и, че повече няма какво да се каже. Обаче не ми пука.

В арабския свят е достатъчно момичето да “стане” жена, за да я оженят насила, да й отнемат девствеността насила и да я накарат да ражда насила куп деца, а после дори да й се сърдят, че не са момченца. Там бракът е желязна институция. Там жените нямат време, възможност и право да разсъждават на глас за или против, ама остарял ли е, ама не е ли, там само мъжът им е остарял – с 30-тина години върху техните и с поне още 3 жени. Ако е богат и ако баща й се е спазарил добре. Там жените наистина получават “сигурност”. Дори им забраняват да работят. Няма начин да остане без пари, ако дядото пукне или фалира ще я гледа брат й, баща й, после синът й и така натаък – осигурена е до края на живота си. Слагат я в златна клетка, отнемат й свободата, достойнстовото и човешките права и я превръщат в кухненски робот с функция за раждане на деца. Боса, бременна и пред мивката. Това е бракът в Третия свят.
В другия, белия, по-напредналия свят младите са доста разкрепостени. Все пак родителите им са преживели сексуалната революция и са били хипари. Затова на младите не им пука особено много за брака. Живеят си заедно, правят си деца, като се разделят си се съдят по същия закон, по който се съдят и разведените и въобще не дават пет пари за брака. Естествено, по-задръстените традиционалисти все още се женят, но техните родители едва ли са били хипари. Пък и да не забравяме, че там и гейвоете се женят, ако искат. И осиновяват деца.
Ние сме някъде по средата. Хем много ни се иска да сме модерни, хем не ни стиска да се преборим за свободата си. За личната си свобода. Българската жена, колкото и еманципе да го раздава, вътрешно в себе си е мазохистка. Тайничко си мечтае за мъж грубиян, който като удари по масата да подскачат ракийките. Търси си “мъж на място”, дето да прилича на татко й. Това е виждала, това харесва. По душа е ориенталка, по външност – европейка. За българския мъж пък да не говорим – или е самодоволен, самовлюбен новобогаташ, който мисли, че само защото има пари всичко му е позволено или дълбоко комплексиран от липсата си на пари, извинявай за израза, чекиджия. У нас средна клаа няма.
На мене цялата работа с брака и със споровете за или против да се разписваме ли или не, малко ми прилича на колебание “дали да се върнем на изток, към изостаналите си традиции или да гледаме на запад и да се опиваме да ставаме модерни”. Азис и Китаеца са чудесен пример за един такъв несполучлив, смешен опит.
Петър Дънов е казал, че след 200 години брачната институция няма да съществува, а аз съм склонен да му вярвам, защото е Просветен човек и черпи информацията си от източници, до които аз и ти нямаме достъп.
Не ги виждам предимствата на подписа. Не виждам ако ти е готино с един човек защо изобщо трябва да се обясняваш на някого, че ви е хубаво заедно, че и да се разписваш под думите си. Това наистина не им влиза в работата на другите.

P.S

Свенливите флиртувания и годежите с години вече ги има само в третия свят.

Тихомир Димитров

Advertisements

17 Коментари »

  1. Това е твърде голяма генерализация. Първо от арабска страна до арабска страна има разлика. Положението в Египет е едно, в Мароко друго, в Йордания трето и в Саудитска Арабия четвърто.

    Второ има разлика между различни социални слоеве, региони и други групи.

    Арабският свят отдавна вече не е толкова просто и еднопланов

    Коментар от Комитата — март 5, 2007 @ 7:01 pm

  2. *усмихва се*
    Аз, за разлика от Комитата разбрах какво имаш предвид. Наздраве 😉
    И камбанения звън е навсякъде ОСВЕН в моята глава, явно там е проблема.
    Нали знаеш? Има проблем, да се отстрани проблема 😉

    Коментар от Eneya — март 5, 2007 @ 7:43 pm

  3. съгласна съм с тебе, но все пак романтичните филми показват брака в романтична светлина … по-скоро сватбата и по-далече не стигат. нямам нищо против ритуалите, които кефят хората. отвъд тях бракът като институция няма никакъв смисъл. освен ако не ти се налага заради някакво бюрократично изискване, като например виза. за хора като мен с брак или без брак е все тая 🙂

    Коментар от lyd — март 5, 2007 @ 7:48 pm

  4. @Комитата знам, знам, израстнал съм в арабския свят. Картинката е доста цветна, наистина, но в отношението към жената като към прислужник и към брака като сделка трябва да ти кажа, че е по-скоро черно-бяла. Или направо черна, ако питаш мен.
    @lyd има доста прагматични прчини да се ожениш (омъжиш) – някои го правят за виза, други за пари, трети от любов. В действията на първите две групи поне има някаква логика…пък и филмите показват реалността от доста изкривен ъгъл.
    @ Eneya, като станеш на 25 ще си говорим пак (шегува се, при това добронамерено). Вчера ми казаха, че пиша гневно. Не нападам никого, не ми се воюва вече. Уморен съм от войни. Спечелих ги всичките и се уморих. Стана ми скучно. Явно трябва да се оженя, май… :))

    Коментар от asktisho — март 5, 2007 @ 8:45 pm

  5. Ти кой от двата типа мъже си?:)

    Коментар от maumyh — март 5, 2007 @ 9:08 pm

  6. Тишо, не го прави… 😉 Че пак ще ти се доводят войни и ще ти се допише гневно…
    /шегувам се, хи-хи/

    Коментар от LeeAnn — март 6, 2007 @ 6:51 am

  7. @maumyh закова ме…:) Обаче всяко правило си има изключения, нали така?! Аз съм човек на изкуството. Когато няма се чувствам свободен. Когато има – пътувам, за да мога да събирам сюжети.. Знаеш как е 🙂

    Коментар от asktisho — март 6, 2007 @ 11:36 am

  8. Принципно си прав. Обаче малко ме дразни това, че отношението към хората, които се женят е като някогашното отношение към хората живеещи без брак едно време – неморално е, едва ли не. Честно казано, едва ли има определение на което да се дразня повече отколкото на „мома за женене“. Иде ми да размахам нещо остро, честно. Тъпо ми е когато някой ме навира в собствените си клишета. Обаче някой ден може да реша да се оженя и ще ми е също толкова тъпо някой да ми казва, че това било задръстено.
    И освен това, не знам как е по света, но не мисля, че тук разделените хора се съдят по същите закони като разведените.
    И, колкото и цинично да звучи, разликата между ориенталския и западния свят не е в самия брак, а в развода. В равноправността и леснотата му. В това че бракът не е доживот или евентуално докато на мъжа му писне. В това, че имаш опцията да избереш дали това да е клетва за Вечна Любов или просто декларация, че ще си плащате заедно данъците.

    Коментар от Morwen — март 6, 2007 @ 2:27 pm

  9. Ей maumyh нема да се пререждаш 😉

    Днес един беловлас колега каза „Едно време се женехме щото ни омръзваше да се крием и ебем по входовете, а сега за кво да го правят“. Ми явно хората си намират причини, щом се женят. Кой бях аз (или ти), че да им ги оспорваме.
    И за годежа не си прав брат, и у нас хората се сгодяват. Ето, аз съм щастливо сгоден от 2 години.Ако и сватбата можеше да стане само със събиране на приятелите на Смокини , вече да съм се оженил 10 пъти. Щото си я обичам „жената“.

    Коментар от слави — март 7, 2007 @ 6:40 pm

  10. Тишо, защо не отговаряш ти от кои си? От самовлюбените или от чекиджиите? И пак обясняваш каква е ВЪТРЕ В СЕБЕ СИ българската жена и за какво мечтае, та пак дойде време да те питам ти кога последно беше българска жена та ги знаеш тъй нещата?
    А по отношение на брака… ти казваш няма разлика дали си женен или живееш с някого. Тогава защо да се женя? А аз казвам да, така е, няма разлика тогава защо да НЕ СЕ оженя?
    Да ти кажа ли защо, защото не ти стиска да го направиш. Не ти стиска да се изправиш до жената която обичаш (ако има такава) и да поемеш отговорността да си неин съпруг, да и помагаш когато има нужда, да продължаваш да я обичаш и след като ти роди дете и качи 5 -6 кила, да пренебрегнеш егоизма си и да се съобразяваш с някой.
    Така че, наричай го както искаш, но това си е просто страх от поемане на отговорност и не виждам нищо модерно тук. Който иска да се жени, който не иска – не но да казваш едното е тъпо или другото е тъпо (още повече без да си го правил и да имаш представа за какво става дума) .. извинявай

    Коментар от Bore — март 8, 2007 @ 11:06 am

  11. Bore, ти кога за последно беше Тишо, та знаеш тъй добре какво ми стиска и какво не. Виж сега, аз и изгрев не съм бил, ама мога да ти опиша изгрева така, че да си го прдставиш като на картичка. Експеримент, наблюдение и констатация. Ето как се формира познанието за света. Няма нужда да изживявам пет брака и пет развода, за да знам, че бракът съкс. Достатъчни са ми хилядите примери от практиката. И в крайна сметка, по-важни са половинката ти и десетилетията, които се каниш да пекараш с нея, а не напиването с роднини, малоумната церемония в гражданското и еснафщината на подаръците, които, ебахти, се поръчват предварително от младоженците. Според мене, за да живееш с един човек цял живот не ти трябва нито смелост, нито кураж. Трябва ти само Любов. Любовта ще спаси света, нали така?
    Извинен си 🙂

    Коментар от asktisho — март 8, 2007 @ 12:34 pm

  12. малко персонална стана темата!! 🙂

    всеки случай и аз съм на мнение че няма лошо -кой как си реши, така да си действа!факт е че е сделка и всеки си прави сметката, било заради егоизъм, било заради облаги..а това с любовта май е само и единствено по филмите!

    иначе брака май не е за всеки ( 🙂 )…и тогава се появил: „развода“!

    Коментар от NPA — март 8, 2007 @ 8:26 pm

  13. Добре, 🙂
    Някой от древните гърци беше казал че един от основните проблеми на човечеството е неразбирането на думите, та може и да излезе че под „брак“ с тебе разбираме различни неща.
    Ако за тебе да се ожениш значи напиване с роднини, ненужни подаръци поръчани предварително, мерцедеса на вуйчо с кукла лепната на капака и чалга до зори, то ОК с теб съм.
    За мен брак е „половинката ти и десетилетията, които се каниш да прекараш с нея“ и това да ти стиска да се подпишеш под това си намерение.

    По отношение на хилядите примери за брака…. ами то е като с „лошите“ младежи. Ако някой младеж си върви по улицата и учтиво ти прави път да минеш, не го забелязваш. Но ако се валя пиян/друсан – ооо възмутително, как може.
    Та така и с брака, ако едно семейство отива заедно на кино или на ресторант или се разхожда в парка, не го забелязваш защото това е нормално, но ако се карат и чупят чинии или единият изхвърля дрехите на другия през прозореца … ОХО, бракът съкс.

    Peace brother 😉

    Коментар от Bore — март 9, 2007 @ 8:13 am

  14. Има логика в това, което казваш, за съжаление лошите примери се забелязват по-лесно и са по-интерсни от сиирджийска гледна точка, да. Иначе фарса на „подписването“ ме дразни именно с това, че повечето хора изобщо не се замислят върху сериозността на думите „докато смъртта ни раздели“, дават публични клетви с предварително изграденото подсъзнание, че един ден може да ги нарушат, девалвирала е ценностната система на брака, а той, подобно на всяка абсолютна институция, боравеща с любовта, живота и смъртта, става безсмислен, ако загуби дори една стотна от силата на смисъла, който се влага в съдържанието му. Освен това, повечето български сватби действително са празник на еснафщината, много хубаво го описа с вуйчото, мерцедеса, куклата и чалгата до зори. Колкото и да се ядосвам, не мога да се примиря с този факт. Остава само да не го допускам да ми се случва лично на мен. Искам да знаеш, че един ден, ако се наложи да се подписвам, защото това е единственият възможен начин да задържа до себе си Единствената, щото не е тайна, че предимно жените се прихващат най-много за „официалната“ част на брака, аз ще го направя, но парите за споменатата свинщина мисля да ги инвстирам не в печки, перални и хладилници, каквито вече си имам, а в екскурзия до Рио, например, където да ме бракосъчетае черен свещеник на плажа – нещо, което ще запомним за цял живот и двамата. Интелигентните хора или не се женят или го праят много дискретно и по необходимост. Вечеря на свещи с родителите според мен е максимума на пиянското, сватбарско разточителство, който мога да си позволя от морална гледна точка тук – у нас. Просто винаги ми се е искало да не приличам на стадото. И винаги съм успявал. Дори когато ме стрижат и бият, държа да го правят със специално отношение, а не както всички други овце в стадото. Тука сватбите вече станаха на килограм, братче. Смешната лелка в гражданското, уморения, отегчен и сърдит свещеник, отвратителните ритуали със селски привкус в ресторанта, месеците на подготовка на това безсмислено събитие, плановете „колко ще дадат“ и „колко ще получим“, дали няма да се набутаме. Ебаси ужаса. Thanks, but no, thanks!

    Коментар от asktisho — март 9, 2007 @ 10:13 am

  15. Баси, както си го описал верно е грозно, ама верно си е така в повечето случаи, признавам.
    Е, при мене не беше на плажа в Рио, но нямаше и мерцедес с кукла 😀 или сметки колко ще дадем и колко ще получим 😉

    Коментар от Bore — март 9, 2007 @ 12:09 pm

  16. За щастие в България вече женените и живеещите без брак се съдят по еднакъв закон – Семейния кодекс, ремонтиран незнам колко пъти. Там мъж живеещ с жена без брак е конкубин, а жена конкубинка. Децата им имат същите права с брачните деца и т.н.
    Подробности http://www.im.cablebg.net !!!

    Коментар от koronal — март 23, 2007 @ 11:30 am

  17. Az sym jena. Mislq 4e problemyt e v tova 4e o6te ot detska vyzrast ni se typ4at glavite sys prikazki za princove i princesi koito se ojenili i zajiveli 6tastlivo…No mislq sy6to taka 4e vseki izvyrvqva jiteiskiq si pyt po razli4en na4in, razviva se, nau4ava pove4e za sveta i taka vsy6tnost toi moje edin den da dostigne do izvoda 4e moje da ne e princ ili princesa i pak da si jivee 6tastlivo. Edin priqtel mi be6e razkazval za plemenicata si – dete na 5 godini koeto ne mojeli da go nakarat da hodi s pantaloni. Iskalo da se obli4a samo w dylgi rokli. 4ak kogato gledalo Pokahontas re6ilo 4e i princesite hodqt s pantaloni ;-))

    Коментар от Jane — май 10, 2007 @ 8:54 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s