Писателският блог на Тишо

март 4, 2007

Пълно лунно умопомрачение

Filed under: ЗЛОБОДНЕВНО — asktisho @ 5:38 pm

Събота вечер. Трети срещу четвърти март. Националният празник свършва, но светлините на столицата говорят друго – нощните птици едва сега започват да празнуват. Аз съм далеч от всичко това. Намирам се на задната седалка на комфортен италиански автомобил, който технологично разцепва мрака на смълчаната гора. Издигаме се все по-нависоко. От прозореца си виждам екрана на „Мол ъф София”. Светва в ярко, електриково синьо и угасва. Виждам го от десетки километри. Егати телевизора! Коз „еднодръп“. В джоба си нося талисман, защото зная, че злите сили тържествуват от 12 до 3, а тъкмо тези няколко часа се каня да прекарам в гората по време на пълното лунно затъмнение. Впрягам естествения си зуум и въображението ми върши останалата работа: потъвам в булевардите, намирам се в моя квартал, почти съм сигурен, че мога да видя стаята си, която свети, защото забравих да изгася лампата на излизане – пречат ми само редките дървета до пътя. Обратният ляв завой рязко променя картината, пейзажът на сгушения между хълмовете Перник преминава за малко пред мен като на карта и изведнъж се оказвам лице в лице с луната. Червена е. Една планета хвърля сянката си върху друга и ти ставаш свидетел на това напълно безплатно космическо шоу.  Чудя се как ли изглежда този процес от другата страна? Ако бях пътник на „Space Ship One” и наблюдавах  явлението от туристическите бази на Луната, земният диск щеше да потъмнее изцяло, а около него да се възпламенят яркочервени обръчи – отблясъци от хилядите изгреви и залези, които се случват едновременно в различни точки на родната планета.
Спомних си за пирамидите и за египетските звездобройци. За „Апокалипто”.  Поиска ми се и аз да имах такава власт. Дворцовите астролози да ми казват какво ще се случи с точност до секундата, за да мога да знам в кой момент да си вдигна ръката и да поискам публично от баща си – Слънцето, знак, че ме е разбрал. Тъмната Луна е слагала край на войни, спасявала е  морски екипажи, предизвиквала е страхове и дори е отнемала човешки животи.
През 1503 г., докато се връщал за четвърти път от Новата земя, Колумб закъсал край бреговете на Ямайка. Местните жители първоначално продавали на екипажа му храна, но после решили да я кашират само за себе си. Гладна смърт заплашила дрейфуващия кораб. Колумб бил умно копеле и веднага се сетил, че скоро има лунно затъмнение. Отишъл при шефа на тузмеците в най-подходящия момент и му казал: „пич, ако не нахраниш, мен и екипажа ми, при това веднага, ще те изпортя на твоите богове, с които си пия ракията в Испания и ще им кажа да ти изядат Луната, за да няма какво да ти осветява пътя нощем и да е спъваш като сляп кон в гората.” Няма нужда да обяснявам колко добре похапнали след това. Дори имам съмнения, че загорелите моряци не са си тръгнали чак толкова загорели от Ямайка. Пълно лунно умопомрачение. Яка работа!

Тихомир Димитров

Advertisements

има 1 коментар »

  1. Звучи страхотно.
    Нали снощи ти писах, че те мразя? 😉
    Е, аз да си го повторя…
    Има ли снимки?
    Иии, супер. Наистина супер. Много се радвам, че си изкарал гот. 😉
    До скоро.

    Коментар от Eneya — март 4, 2007 @ 8:26 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s