Писателският блог на Тишо

март 2, 2007

Proud to be Bulgarian

 

Числото девет ми е любимо, защото е три пъти по три. Днес е трети нула трети – националният празник на Република България. Всички трябва да се гордеем, че сме българи. Поне за малко трябва да забравим, че сме последните бедняци в Европа и да се усмихнем. Ето ти моята гледна точка върху нещата – три по три начина да те накарам да се усмихнеш или пък да се замислиш върху патриотизма, демек: девет мита за България, българщината и българското. Развенчани:

1. Българските жени са най-красивите на света.

Да, няма съмнение, те са прекрасни създания. Обаче не са най-красивите. Айде сега. Само който не е ходил във Венецуела, Бразилия и Украйна може да твърди подобно нещо. Всъщност, красотата е дар от Бога, която се получава в резултат от натрупване на разнообразен генетичен материал. Природата обича разнообразието. Верно, доста хора са минавали през нашите земи и, с извинение за израза, са ебали, докато минават. Сигурно затова са ни хубави българките. И сигурно затова си мечтаят да ги вземе чужденец. Не знам. Да са живи и здрави, да им е честит празника! Свестните момичета са на привършване, господа. Не знам дали сте го забелязали. И чужденците се котират повече от нас – тук, в България. Време е да развържем кесиите и да започваме да  „внасяме” от Украйна Венецуела и Бразилия, май. Да се почувстваш и ти горд, че си българин – бял, с европейски паспорт и богат. За Украйна заплатата ти от 500 лева е направо фантастична, повярвай ми.

2. Българите са големи мачовци (да не казвам ебачи)

Веднъж бях на дегустация на вино в избата на «Шестака» в Мелник. Голям приказливец и дървен македонец. Вика ми: «Ти като си от Добрич, защо на колата ти пише ТХ, а?» «Защото се казвам Тихомир», отговарям му аз. Поинтересувах се, а той, като е от Мелник, защо му пише Е на колата. «Защото съм ебльо» – напъчи се Шестака. Това e класическото себевъзприятие на българина: прави хубаво вино и е голям ебльо. Позволете да не се съглася. Почетната титла «добър любовник» трябва да ти я закачи някоя жена, а не пияният македонец да си я закача сам. Всеизвестен факт е, че колкото повече успееш да я предразположиш, толкова по-качествен секс се получава. За целта трябва да си къпан, трезв и с добри обноски. Едва ли способността ти да тъпчеш мъртво пиян, а после да заспиваш като прасе с кондома на оная работа, а тя да ти го маха, може да впечатли някоя жена ени моор.

3. Всички разбираме много от коли

За съжаление времето на москвича, трабанта и жигулата отдавна отмина. Оня ден отворих капака на едно чисто ново Пежо и отдолу имаше само голяма, лъскава, лъвска емблема. Нищо повече. За да ти стане колата, трябва да отидеш в специализиран сервиз, където имат подходящ компютър. И софтуер. Ще ти вземат 40-50 лв само, за да ти кажат какво ти има и колко ще струва. Без тях си обречен, повярвай ми. И не си мисли, че разбираш много от коли. Нищо не разбираш.

4. И от футбол

През 1994 г. се наакахме от кеф на световното. И толкова беше. Едва ли това ще се повтори някога. Добрите футболни нации всяко световно се класират на полуфинали и четвътфинали. При нас беше чист късмет. Обикновено късметът идва рядко (в случая – веднъж), не зависи от теб и трудно се повтаря. Верно, обичаме да ритаме като малки пред блока. Ама българския Роналдиньо нещо не го виждам на хоризонта. Един беше Стоичков и той вече не играе. Следващ няма.

5. Българите сме много гостоприемни

Само дето не ни личи по обслужването в туризма, а именно там се сблъскваме с най-много чужденци и именно чужденците трябва да кажат дали сме гостоприемни или не. Може да не обичаме да оставяме чашата на госта си празна, да внимаваме «да не се изложим пред чужденците», но всъщност се излагаме постоянно. Ако на същия този гостенин му сервираме в заведение в Слънчев бряг ще се почувстваме задлъжени да му надпишем сметката, да го прецакаме в курса или чисто и просто да не му дадем това, за което си е платил. Колко ли са гостуващите чужденци в домовете на българи, съпоставени с броя на гостуващите в нашите морски и планински курорти чужденци? И какво ли си мислят за «типичното» българско гостоприемство? Ще ти кажа какво, научих го от един чужденец: «Навсякъде е много евтино, кухнята е прекрасна, но обслужващият персонал ме ненавижда»

6. Няма такава природа

Оцапани сме до ушите в кал, обаче живеем сред егааааати природата. Хвалим се с нея. Гордеем се. В същото време цели градове като Разлог се издържат от незаконната сеч на горите, опъваме се срещу натурата като магаре на мост и правим всичко възможно да превърнем черноморието в бетонна база. Ясно е колко харесваме българската природа. «Щот сий нашта, мойм да прайм квот си искаме с нея». Да, ама не е само ваша, уважаеми строителни предприемачи, хотелиери и туроператори. Българската природа е точно толкова ваша, колкото и моя, а в избирателните урни моят глас тежи точно толкова, колкото тежи и твоят, независимо, че имаш десет мерцедеса. Ако някога се активизирам политически, това ще е заради екологията. И ще ритам задници. Стягайте се.

7. Най-умната нация на света сме. След евреите.

Само че не ни личи. По нищо не ни личи. За цял месец един архитект у нас изкарва колкото един прислужник в Бавария за два дни. Уважаваме физическия труд повече от интелектуалния и образованието адски, ама адски много взе да запада. За култура пари няма. Аз произвеждам култура непрекъснато и никой не ми плаща за това. Трябва да намеря някакъв «по-практичен начин», за да си плащам наема. Да не се занимавам с «отвлечени неща». Тъпоумните телевизионни игри и толк шоута със сигурност са по-интересни за масовата публика от една добра книга. Сигурно не съм единственият пряк очевидец на масовто затъпяване. Ако не забелязваш нищо подобно, значи слушаш чалга и е време да се замислиш от коя страна на бариерата си, братче.

8. Измислили сме компютъра.

По-скоро «Джон» го е измислил. В Америка. Ние сигурно и ваксина срещу рака ще измислим скоро, произвеждаме уникални бутикови автомобили във Франция, можем да се похвалим с какви ли не научни открития, ама всичко това се случва някъде зад граница. Откритията се патентоват там, хонорарите се печелят и харчат там, данъците пак там се плащат. Изнасяме умни хора, вместо да изнасяме продуктите на техния прескъп и свръхдефицитен труд. И в това ни е проблема

9. Дали сме на света Киселото мляко.

«Бациликус булгарикус» е чудесна суровина, даже е кръстена на нас, но продуктите на френския «Данон» са най-популярни на пазара. Нищо, че са от нишесте, сухо мляко и консерванти. Хората явно разбират от маркетинг. Затова парите от българското кисело мляко отиват във Франция,  а тук остават само ниските заплати.

И все пак искам да завърша тази статия с изречението «Горд съм, че съм българин». Защото наистина съм горд. Няма такава нация от идеалисти. Трябва да си психопат, за да оцеляваш тук и точно това му е интересното. Да живее България! Честити празник на всички!

Advertisements

11 Коментари »

  1. Tihcho, molia te, napishi i kontraversia na tozi tekst (znam, che ne e redno, no znam i che mojesh da si ubeditelen, kato reshish), zashtoto tozi ne zvuchi mnogo praznichno. Ne che ne mi e iasna kartinkata i se seshtam za oshte 333* 3 primera, ama … vse pak e 3 Mart.

    Коментар от Antonia — март 2, 2007 @ 11:45 pm

  2. Е малко трудно ми се вижда един архитект да изкарва колкото прислужник където и да е, след като техническите ръководители на обектите вече работят за над 1000 лв месечно. Архитектите взимат по 2-3 евро на квадрат, зависи къде работят, а за месец четирицифрената сума им е в кърпа вързана. Сравни го със цената на живота тук и ще видиш, че съвсем добре си изкарват. С всичкото строителство тия години няма архитект/инженер да е без работа. Иначе съм съгласен с повечето неща 🙂

    Честит празник!

    Коментар от Филип — март 3, 2007 @ 12:38 am

  3. Бъркаш архитекта със строителния инженер и техническия ръководител. В България е съвсем естествено строителният инженер да получава повече от архитекта, а техническият ръководител – повече от строителния инженер. На същия принцип „майстора“ в завода изкарва повече от инженера в проектантското бюро. Свързано е с набивната в продължение на 50 години „почит“ към трудовака, общака и изобщо – човекът с по-ниска квалификация обикновено е по-добре платен у нас. Трудът му струва повече. Изисква го „прагматизма“ на икономическия растеж в преход. Съгласен съм, че един архитект с 25 години стаж зад гърба си живее добре. И това съвсем не означава, че изкарва повече от чистача в Бавария, направи си някаква справка, моля те.

    Коментар от asktisho — март 3, 2007 @ 2:54 am

  4. Доста точно и доста на място.
    Браво 😉
    (това за статията)
    А моето лично мнение е. Аман от празници… честно.
    Празник, до празник. Прескачат се направо.
    Въх, ако не е едно, ще е друго.
    И все има тупания в гърдите, ау, колко сме велики.
    Хубаво нещо е националната гордост, ама да не беше само по празниците.
    А нашата е с копче милата. Като има празник и… кой ще ни спре, бре, ние сме българи. В другото време…
    едно такива тихо, тихо, мишко шушкане.
    Е, не, кашкавал-патриотизъм, не, мерси.
    И за подобни „гордости“ на същия принцип.
    Мерси, но не мерси.

    Коментар от Eneya — март 3, 2007 @ 8:31 am

  5. Уф, за Бога, винаги и за всичко ли гледаш само откъм черната страна? А казват, че аз съм била песимистка.

    Аз също се гордея, че съм българка, вярно, повече с миналото, отколкото с настоящето, но все пак и това е нещо. Българските жени може и да не са най-красивите жени на света, но явно са доста добре в сравнение с повечето жени в Европа, което не е мнение на чужденци, а на български мъже, пътували в чужбина. И не мога да разбера защо вместо да се радваш на това, този факт по някакъв начин те дразни. Причината някои български жени да искат да се омъжат за чужденец вероятно е същата като тази, която ги кара да се занимават с дебеловрати манекени на анцузи и ланци, обаче дали ще е с чужденец или с въпросния индивид, това е без значение, все нормалните мъже няма да намажат. Аз лично мисля, че българските мъже също са доста по-привлекателни от някои си там луничави англичани, мазни испанци и т.н., обаче някой път балканският манталитет на тоя прекрасен българин в чист вид ми идва наистина в повече. Та, ако ме заинтересува някой ден чужденец, ще е само, защото завиждам на другите жени, които получават малко повече уважение от страна на силната си половинка. Справка: наближаващият 8-ми март, който изобщо не ми се празнува вече, понеже го свързвам само с мъжко мрънкане и факта, че май само жените искрено си го честитят една на друга.

    От коли наистина не разбират много хора, но тези, които разбират, разбират много. За разлика от чужденците, дето и гуми не могат да сменят. А това, дето като отвориш капака и виждаш само „опаковката“ на двигателя, е направено не без умисъл. За да може да отидеш и да дадеш пари на сервиза, разбира се, че иначе, ако си оправяш колата сам, къде ще им излезе сметката.

    За футбола също не съм съгласна. И изобщо не мога да разбера защо смесваш българите с държавата. За нищожните средства, които влагаме в спорта, резултатите, които постигаме, са направо блестящи. Помисли малко в колко много дисциплини се изявяват българи и в повечето от които наистина успешно. Смешно малка държава сме на фона на останалите нации, с които се състезаваме, а сме дали толкова много на световния спорт.

    Българите сме гостоприемни наистина, за разлика от други народи, никога няма да сложим госта си на дюшек на земята, както на някои познати им се е случвало. Ако стане това при нас, ако трябва ще си отстъпим собственото си легло. Колкото до туризма, какво общо има той с гостоприемството? Ти не отиваш на гости, плащаш си и получаваш нещо в замяна. Това, че качеството на полученото, е ужасно, отговаря напълно точно на цялостното състояние на държавата – всеки се мъчи да излъже другия и каквото и да купиш, накрая винаги си прецакан. Аз също не съм доволна от обслужването навсякъде. Без да съм чужденец. Така че това изобщо няма нищо общо с гостоприемството.

    Че не сме вече толкова умни, колкото си мислим, съгласна съм. Имало е време, когато неграмотните в България са били под 10%, докато във Франция са били над 30%, но това отдавна се е променило. И все пак мой съученик отиде да живее в Америка. Знаеше английски по-зле от мен, а аз не твърдя, че го знам добре, почти нищо не разбираше от математика. След което се връща в България за през лятото и обяснява колко тъпи са там американците, че помагал на учителя си по английски да им проверява контролните ?! и бил отличника по математика, защото там решавали квадратните уравнения само до намиране на дискриминанта.

    Това което ми прави впечатление е, че на нас ни липсва национална гордост. Другите народи си търсят с какво още да се похвалят, изтъкват се като световни империи, възхваляват национализма си, превръщайки го в шовинизъм чак, а ние все сами се оплюваме и намираме начини сами да си сринем самочувствието. На езиците, които съм учила, националността дори се пише с главна буква. Ако ти сам не уважаваш себе си, тогава никой няма да те уважава. Стига вече сме си намирали кусури. И на този ден ли?

    Честит празник на всички! Аз се гордея, че съм българка. Може би трябва повече хора да посетят Царевец, няма как да не изпиташ някаква гордост, докато гледаш „Звук и светлина“. А на мен ми действа така всеки ден.

    P.S. Извинявам се за огромния обем на този коментар 🙂 А, и не говори такива неверни неща. В България, а и по целия свят архитектите вземат огромни суми, докато строителните инженери – смешни, в сравнение с тях. Което е адски несправедливо, предвид факта, че това, дето го учи строителния инженер е много по-трудно, а изчисленията, които прави, много сложни. Докато архитекта надрасква някаква скица, без изобщо да мисли как това ще се изчисли, за да бъде построено, и прибира парите. Дори тук, в провинцията, за най-обикновен проект на къща вземат хиляди. За един-единствен проект.

    Коментар от CarreraGT — март 3, 2007 @ 10:24 am

  6. Аз пък днес си изследвах съзнанието с въпроса „Как се чувствам от това , че е 3 март?“ и нищо не установих. Щастлив съм че е събота, че мога да правя каквото си искам, че на вторият етаж спи жената която ме обича, че следобед ще пия бира на открито с приятели, но нито следа от национална гордост. Обичам хората около мен (народа дет се вика), но не и държавата, в която сме събрани. Това е положението!
    По едно време даже си се скарах. Викам си „Абе боклук неблагодарен, хората са мрели за тая свобода, сега да говориш на твоя си език“, ама нещо ми прозвуча като фрагмент от реч на Божидар Димитров тая „свобода“ и спрях да си се карам. Запалих си цигара и се заблеях в слънчевия пейзаж навън. Свободата е вътрешно понятие и моята лично мисля да я отпразнувам с един лежерен и доволен ден днес.

    Коментар от слави — март 3, 2007 @ 10:32 am

  7. Тишо, благодаря за отговора, но искам да ти обясня сега. Не бъркам архитекта с никого. Не съм се интересувал как е по принцип, но мога да ти кажа аз как работя и как е „прието“ сред колегите ми в момента в България.

    Архитектът договаря с инвеститора цена около 5-6 евро/кв (поне в Пловдив, в София може да е повече. В някои по-малки градове също е повече – където има само 2-ма проектанти примерно, съответно е по-скъпо. Имали сме случаи от Димитровград да идват в Пловдив да им проектираме, защото там е в пъти по-скъпо). От тези 5-6 евро архитектът взима половината, а останалата част отива при строителния инженер (ок. 2 евро) и другите специалности: Ел, ВиК, ОВ. При това рядко се правят договори и най-често всичко е на устна уговорка. При строителството печалбите са много по-големи (сравни чиста печалба от 600 евро/кв. с хонорара на проектантите!) Техническите в момента получават доста пари просто защото търсенето е огромно, няма достатъчно предлагане, а всички завършили техникуми отиват да учат висше. Студентите пък направо ги взимат като проектанти. Виждаш, причините са икономически, а не някаква си „почит“ към труда.

    За месец един архитект съвсем спокойно проектира 5000+ м2. Сметката сам можеш да я направиш. Искам да отбележа, че младите проектанти (арх. и инж.) не взимаме все още чак такива пари, но мисля, че в поста говориш за средностатистически проектанти, както и прислужници 🙂 Сега за тия прислужници в Бавария, не зная там колко изкарват, но силно се съмнявам да е 10000 евро за два дни! Съмнявам се и за месец да ги изкарват, освен ако не са бътлъри от училището на Айвър Спенсър, но те ще са единици.

    И като заключение, не е интересно да се сравнява кой колко изкарва, а кой колко може да си купи с изкараното. В България животът е по-евтин. Поздрави 🙂

    Коментар от Филип — март 3, 2007 @ 10:49 am

  8. До CarreraGT
    Здрасти! Малко пресилено пишеш, че инженерите взимали смешни суми. Лично моето мнение е, че заради самата отговорност, която инженера носи (гаранционният срок е 50 години, но отговорността е за цял живот) трябва да получава повече (в сравнение с печалбата на строителя наистина сумите за проектиране са смешни). Архитектите също имат отговорности и далеч не е просто „надраскване на една скица“. Но да не се впускам в подробности 🙂 Честит празник!

    Коментар от Филип — март 3, 2007 @ 11:00 am

  9. можеш да добавиш и факта, че се мислим за много трудолюбива нация, а всъщност далеч не сме.

    Коментар от оня — март 3, 2007 @ 12:51 pm

  10. Мога да добавя още много, но числото девет ми е любимо и затова реших да спра до тук…Благодаря Ви за изчерпателните коментари, всеки е прав в своята истина, но когато се аргументира с конкретни примери от практиката, става още по прав 🙂 Да, за младите архитекти и проектанти говоря, на които още никой не им е дал право да се подписват където и да било и, които чертаят по цял ден като изтървани, вършат 99% от работата и получават 1% от възнаграждението, за да може биг боса с 30 годишен стаж да прибере еврата, за които Филип говори. Ама това си е в реда на нещата, мисля. Навсякъде трябва стаж.
    Да не се отклоняваме от темата – болката на всеки българин е, че обича родината, но мрази държавата. Това е пагубното наследство от онези 500 години, които подценяваме като безвъзвратно погребани в миналото и без никакви последствия. Има последствия и то доста сериозни. На психическо ниво. Тогава държавата е била чужда, другоезична, друговерска, агресивна и примитивна, нямали сме достъп до властта, нямали сме право да носим оръжие дори, но сме били задължени да плащаме данъци. Пет века. Ето откъде идва ненавистта към държавата като нещо чуждо и странично от родината. Пък и държавата не прави нищо, за да изглади публичния си имидж. Всеки народ си заслужава управниците. Длъжен си да обичаш родината. За мен тя е хората, които обичам и местата, които обожавам. Ако първите емигрират, а вторите ги застроят, аз се махам. Днес обаче никой не може да ме накара да се почувствам горд, че съм българин, защото никой с нищо не допринася за тази гордост по никакъв начин. Да обичаш държавата, значи да обичаш политиците, които я управляват. Аз не ги обичам. Не харесвам и националната държава като форма за обществена организация. Намирам я за морално остаряла, атрофирала и зле функционираща обществена система с адски много дефекти, намираща се пред тотален разпад под натиска на глобализацията. Няма как да празнувам такова нещо. По-скоро ще празнувам глобализацията, защото ми носи повече лична свобода. Днес сме много по-свободни отколкото преди 15 години, не мислите ли?

    Коментар от asktisho — март 3, 2007 @ 2:56 pm

  11. в 3:50, а и не само тогава, мога само да се съглася с този коментар!

    Коментар от Филип — март 4, 2007 @ 1:51 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s