Писателският блог на Тишо

февруари 28, 2007

Има дни, в които не върви…

Filed under: ЗЛОБОДНЕВНО — asktisho @ 4:58 pm

Да, има дни, в които просто не върви и това си е! Днес беше един такъв ден. Бесен съм.
Ставам сутринта и гледам, че рамката на плоския ми монитор се е спукалка на две места. Нищо му няма на монитора, просто рамката. Някой шибан кореец или китаец не си е свършил работата както трябва. „Това са очите ми към света“, – казвам си – „постоянно съм втренчен в тях. Не мога да оставя нещата така.“ Изрових гаранцията, грабнах ключовете за колата и се втурнах да търся разрешение на естетическия си проблем, като се опитвах да забравя за куп други, много по-спешни и много по-неестетически проблеми, които ми висят на главата. Реших преди да изляза да натъпча в пералнята едно пране. Тъкмо да е готово като се върна. Добре, че се отбих през тоалетната, защото замалко щях да изтърва НАВОДНЕНИЕТО. Докато кротко си се облекчавах, едно бам, бум, пръссс, фъссссс, придружено от чупене на чинии и чаши по земята започна да се чува от кухнята. Втурнах се с разакопчан цип и какво да видя – кранът на пералнята не издържал и мощна, неконтролируема струя олива всичко наоколо, събаря прибори и чупи посуда. Окъпах се целия преди да успея да спра водата централно.
Подсушавах два часа, пръстите ми се вкочаниха от студ, усещах първите симптоми на настинката, работата ми стоеше зарязана по средата, денят си минаваше, а мониторът ми се хилеше от бюрото все така грозно напукан. Преоблякох се, подсуших си косата, изплюх едрите парчета ръжда, които скърцаха между зъбите ми и потеглих към компютърната фирма, като пътьом си обещах да мина през железария или водопроводчик.
Потеглих, ама не потеглих – колата ми беше „умряла“ на паркинга пред блока. Няма ток, оставил съм фаровете включени. Тя по принцип пищи, нали е френска машина, ама аз толкова съм свикнал с писъците й, че вече не им обръщам внимание. Тръгнах с такси. Водопроводчикът обеща да мине утре, ама не беше съвсем сигурен, което значи, че в най-добрия случай цяла вечер ще съм без вода и прането ми остава да мухлясва в пералнята. Обясниха ми, че гаранцията не покрива такива „козметични“ щети, защото можело да съм счупил рамката по невнимание. Да съм си я залепял с це 200. Бакшишът ми се разсърди, че не искам да закръглим 9 лева на 10 @#*%^!!.
Прибрах се вкъщи, реших да седна да свърша някоя полезна работа, вместо да се ядосвам, но уви – няма нет. Звъня в доставчика – проблем с кабелите. Утре ще го опрвим. Майната ви! Отварям гардероба, за да се преоблека и вратата на гардероба ми остава в ръцете. А до вчера светът беше толкова прекрасен!
Има дни, в които съжаляваш, че изобщо си станал от леглото. В тези дни не трябва да предприемаш нищо, да ходиш никъде и да правиш каквото и да било. Колкото повече шаваш, толкова по-надълбоко затъваш в блатото. Днес беше един такъв ден за мен. Надявам се, че новият месец ще ми донесе нов късмет. Някой да е преживявал нещо подобно наскоро?

Тихомир Димитров

Advertisements

12 Коментари »

  1. Хахахахаа, чудесно разказано! 😀

    Коментар от Ying — февруари 28, 2007 @ 5:25 pm

  2. ма това наистина ли?!? те затова съм свела до минимум техниката у нас. имам само компютър с грозен монитор 🙂 и си живея споко 🙂 лепя и кова и всичко останало … ако много ме дразни

    Коментар от lyd — февруари 28, 2007 @ 8:03 pm

  3. Хаха 🙂
    Да, наистина има такива дни/моменти.
    Лично никога не се оплаквам от късмета си, дори смея да твърдя, че имам късмет, но все-пак има дни, в които ти иде ей така, да хванеш гората, да си пръснеш черепа и прочие.
    Понякога, не знам как ще прозвучи…не знам и как да го обясня написано…ами струва ми се, че има няколко (три за мен) начина да му противодействаш. „МУ“ е това, което ти ги причинява, защото, не ми се смейте, аз имам чувството, че просто нещо ти ги причинява, с или без причина.
    И трите ми начина са банални – или спирам да правя каквото и да било, но каръщината все-пак продължава, или просто наистина в един момент се опитвам и почти 100% успявам да се направя на по-умен от това, което ме дразни, с обяснението „не, ти няма да ми скъсаш нервите докрай и да ме докараш до умопомрачение, защото си направено от Човек, а аз съм Човек“. С подобни доводи и причини успявам да се успокоя и като премине текущата каръщина, просто спира след това. Третото, най-странното – поставям се на мястото на това, което би ме гледало, ако ми ги причиняваше каръка и някак си се гледам отстрани. Доста скоро след това ми става просто смешно и ми минава.. Това всичкото е, когато има голям карък – подобно на твоя, и нещата се случват едно след друго, но всички се объркват, или са вече объркани.
    Имам някаква си моя теория за това защо се случват тези неща през различни периоди и в различни рамки.
    Да приемем, че късмета е даденост – всички го имат, но в различно количество. Да приемем, че тези, които твърдят, че го нямат, просто не го „улавят“, защото при тях той е по-незабележим. Или пък просто не знаят, че в една или друга ситуация са имали страхотен късмет. Мисля всички знаят, че всичко във видимата и невидимата природа се крепи на баланс между поне 2 неща, понякога страшно много-повече от две. Именно заради този баланс е необходимо да се постигне равновесието, в случая между да ги наречем „късмета“ и „некъсмета“ и това е някакъв начин – грубо, наведнъж и по много параграфи, но все-пак, недай Боже, фатално. После нещата се нормализират.

    Така го написах цялото, че има противоречия; за да ги обясня трябва да продължа, но не искам да пиша повече или да го преправям. Само щрихирах 🙂
    Казах, не ми се смейте…писането ми е много по-трудно от говоренето, смятам, че мога да го обясня перфектно на глас, на всичкото отгоре пропускам, волно и неволно, доста неща сега 🙂

    И да, при мен също има такива моменти, дори цели дни, в които просто виждаш как нещата толкова много се объркват, че по някое време започваш да се оглеждаш къде е камерата чак.

    Със здраве,
    Миро

    Коментар от Миро — март 1, 2007 @ 8:45 am

  4. Бах маа му, моя отговор по-дълъг от поста ти, човече…

    Коментар от Миро — март 1, 2007 @ 8:47 am

  5. Мисля, че те разбрах. Нещо като „справедливост за всички“, ама в по-битов вариант – с перални, водопроводни кранове и акумулатори. А да, и гардероби. Аз много вярвам в баланса. За мен си е цяла религия. Или по-скоро жизнена философия. Мерси за дългия пост, харесва ми. Между другото, водопроводчикът така и не дойде. Наложи се да се опраям сам – неволята учи. Според мен хуморът е най-доброто лекарство срещу подобни ситуации. С риск да се повторя, според будистите „това, което се случва е просто това, което се случва. Как ще го възприемеш ти е отделен въпрос“. По-добре е да го приемеш с чувство за хумор.

    Коментар от asktisho — март 1, 2007 @ 9:05 am

  6. Ахахаха, то сега е смешно, но тогава едва ли ти е било до смях! Аз съм забелязала такава зависимост в домакинската техника-като се развали едно нещо и после всичко тръгва да се разваля, все едно уредите са направили някакъв заговор срещу притежателите си. Като се замислиш обаче,

    Коментар от ladyvera — март 1, 2007 @ 9:39 am

  7. От една страна знам колко е ужасно като ти се случват тези неща. От друга, от друга още се подхилвам, като си представя една бройка Тишо, с една бройка врата от гардероб в ръката 😉
    Ами ако бяха 2? 🙂
    Ъх, пожелавам ти да се измъкнеш от минатюрния петък 13, в който си се вкарал и да се оправят нещата.
    А за Ц200, предпоръчвам ти Капчица, за сега съм по-доволна от него. Ама не лепи днес, да не си останеш залепен за монитора 🙂
    *подсмихва се*
    Късмет му е майката.

    Коментар от Eneya — март 1, 2007 @ 12:23 pm

  8. Мисля, че се чувствах по същия начин, когато миналата година ми се развали GSM-ът, счупи се прахосмокачката и покривът протече и наводи лаптопът ми… Всичко това е един ден.

    Коментар от Мария — март 1, 2007 @ 1:46 pm

  9. Има едно правило: „Влезеш ли в дупка – спри да копаеш“. аз лично се справям с подобни ситуации осланяйки се на това правило. Иначе рискувам в края на такъв един „прекрасен“ ден да ми падне тухла на главата. Лежа в къщи, завита с нещо меко… нещо като тапицирана килия за кандидат-наполеони! :)))

    Коментар от Ивката — март 1, 2007 @ 3:28 pm

  10. Да, има такива дни. Аз напоследък имах няколко такива.
    Обаче има и други дни: като днес! В които без абсолютно, ама абсолютно никаква сериозна причина си мисля че животът е велик! Просто супер! Май всичко е въпрос на ориентация. Опитай!

    Коментар от Елена — март 1, 2007 @ 10:12 pm

  11. Тишо,,,
    Възхищавам ти се.
    Винаги има ДНИ, за които да живеем. 🙂

    Коментар от Vesko — октомври 26, 2007 @ 4:02 am

  12. Само да не са седмици Тишо!!!

    Коментар от Ван — ноември 6, 2007 @ 5:07 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s