Писателският блог на Тишо

февруари 27, 2007

W.O.W

Компаниите бяха изградили големия бизнес в софтуера и комуникациите много преди да се появя на бял свят. Татко ми e разказвал как в неговата младост хората са нямали възможност да мечтаят за нови технологии. Най-авангардните идеи са се появявали на пазара почти мигновено. Несъмнено трудни времена за писателите фантасти!
Пастрокът ми беше съумял да изгради малка интернет компания като студент, но в последствие установил, че не може да живее под натиска на големите акули в бранша, отказал се и оттогава живее от спестяванията си.
За да ме разберете по-правилно ще ви кажа, че никога не съм се докосвал до хартия през живота си. Първото нещо, на което учат децата в наши дни е списъкът на кодовете за защита на финансова им информация – без да го знаеш наизуст си загубен, защото не се съхранява никъде. Така  още преди да се науча да чета рецитирах банковите си сметки наизуст.
Баща ми не се грижеше да ме отглежда, беше поверил това в ръцете на опитен мениджър, който с помощта на няколко попечителски фонда и една бавачка успяваше да подсигури щастливото ми детство. С други думи, моят родител се отнасяше към мен като към недвижимото си имущество, което беше поверил в ръцете на опитен нотариус, защото “собствеността задължава”, както обичаше да казва той.
Майка си така и не видях, мисля, че баща ми също не е сигурен точно коя е тя. Може да звучи странно, но мама никога не ми е липсвала.
Един от уроците на половото ми съзряване беше, че вероятно никога няма да правя секс в истинския смисъл на думата, защото забавленията по Интернет са толкова реални, същевременно  ефектни, многобройни и лесно достъпни, че на никой не му се налага да търси контакт с несъвършенството на човешките личности. С тази мисъл и с мисълта, че може никога да не напусна дома си израстнах в този дом, без да го напускам.
Получих образованието си в престижни университети, без да познавам нито един от колегите си. Вместо да излизам с приятели пусках триизмерното видео или се включвах се в “Системата на седемте сетива” и търсех ефектни пространства в Internet, от които никога не си сигурен какво може да изскочи. Развлекателната индустрия, наречена за краткост WOW (World Of Wonders) – “Свят на чудесата”, беше произлязла от едно незначително телевизионно предаване в 20 век, което постепенно измести триизмерната мултимедия от глобалния пазар.
Макар и изолирано, животът продължаваше да тече. Е, не липсваха вълнуващи мигове. Като намериш нещо ново в Интернет, например.
Тази история нямаше да съществува, ако не бяха увеличилите се злоупотреби с възможностите на нанотехнологиите за  манипулиране на човешкото съзнание в състояние на сън – чрез  рекламни сънища, излъчвани от всеки безобиден микродомакински уред.
В рекламните сънища няма нищо незаконно. Всеки може доброволно да се абонира за тях или да прекрати абонамента си по всяко време. Всъщност уредите се продават с включена опция по подразбиране.“Ние ви помагаме без собствени усилия и загуба на време да стигнете до правилния избор”,- гласеше мотото на повечето “независими” рекламни консултанти. Докато не се оказа, че има хора, които са готови да злоупотребят с възможностите на новата медия. Новите терористи могат да подтикнат избран потребител  към самоубийство, полудяване или друга лична драма. Такива проблеми прокуратурата не разследва. Полудееш ли, отиваш в лудница и стоиш затворен там до края на живота си, понякога без да знаеш защо. Никой няма да потърси виновник за твоята лудост. Да си луд в наши дни е модерно!
Може би заплахата се крие именно в WOW индустрията. За разлика от всички по-рано измислени забавления WOW предизвиква чиста емоция на психическо ниво, без да са необходими допир, звукове, гледки, миризми и прочие подражания на реалността. Освен това, WOW пространствата в третото поколение на Интернет се местят постоянно, следвайки някаква изкривена логика на предвижване. Истинско удоволствие е след цял ден търсене да намериш онова страшно място от вчера и отново да се изправиш лице в лице с истинския Страх, да речем. Или с Любовта. Или да се изпълниш с Надежда. Да изпиташ Отчаяние. Без в началото да знаеш какво се крие зад затворената врата…
Наркотик, биха възкликнали повечето хора. Да, точно така. С много силно пристрастяване и напълно безопасен за здравето. Ако изключим партньора ми по шахмат Бил, който умря от препиване с “Кока-Кола”, след като попаднал в някакво WOW пространство. За други подобни случаи не знаех, поне докато не започна връзката ми с Лили.
Лили е истинската Тя в моя живот. В смисъл, че няма друга като нея. Прекарвахме по-голямата част от деня заедно в търсене на забавления, макар и да живеехме на 3000 км един от друг. В годините на моето юношество това се смята за напълно нормално. Дори един ден бяхме стигнали до там с баща ми да си поръчаме полет до нейния град. Щеше да ни отнеме точно един час. Такситата те взимат директно от терасата ти на 69-ия етаж, летят с бясна скорост по въздушните магистрали до най-близката орбитална гара, от където Lufthansa те транспортира с полет през стратосферата за максимум един час до която и да е точка на земното кълбо. Тъй като на малко хора им се налага да пътуват реално – по обективни причини – всички транспортни компании за дълги разстояния са фалирали отдавна. Остана само немският гигант с монополно високи цени на пътуванията. Не това ни спря с баща ми. Както вече отбелязах, той има известни спестявания и още по-известни инвестиции. Спря ни мисълта, че физическата среща с момичето на моите мечти може да развали всичко само за един миг. Прекратихме резервацията и нещата продължиха по старому.
Лили се занимаваше активно с научно-изследователска дейност в областта на изкуствения интелект. Много пъти бях чел теорията й за критичната маса на информацията. Една идея на древните писатели-фантасти, начело със Станислав Лем, която в наши дни се е превърнала в модерно научно течение. Според нея чистата информация като такава има реално измерима маса и не само това – информацията в глобален мащаб има критична маса. Параноичната мисъл на старите футоролози, че достигането й ще доведе до изчезване на човешката цивилизация на принципа на количествените натрупвания, водещи до качествени изменения, т.е като цялата компютърна информация на Земята се превърне в една молекула с много голяма плътност, не се сбъднаха. Съществуваха други, съвсем реални опасности.
Лили напредваше много бързо по този въпрос и аз с интерес участвах като наблюдател в научните дискусии, където се подмятаха последните открития по темата. Моята приятелка твърдеше, че  намаляването на обема и увеличаването на скоростта на микропроцесорите при 100% автоматизираното производство на чипове би довело до самостоятелна поява на изкуствен интелект (ИИ). Тя беше убедена, че изкуственият разум вече съществува и в момента лавинообразно расте, учейки се от собствените си грешки, докато се разпространява във всички поколения на Мрежата, дори в стария й, графичен вид. Почти без да спи Лили преследваше ИИ практически навсякъде, но не беше достигнала до някакви съществени резултати.
Реших да се оженя за нея след една 36 часова дискусия на тази тема. Умните жени страшно много ме привличат. Лили се съгласи почти моментално. На въпроса ми защо не се е оженила до сега, тя отговори: “Ами никой толкова симпатичен не се е сещал да ми предложи.” Подписахме договора за 15 секунди, след седмица най-добрата проба от семенната ми течност беше на нейния адрес, а след девет месеца първото ни заплодено в изкуствени условия дете се появи на бял свят. Роди се момиче, защото решихме, че искаме синът ни да има по-възрастна сестра. По закон никой няма право на повече от две деца. След определена възраст момчето отива да живее при майка си, а момичето – при баща си.
В началото на брака ни до пълното й съзряване на девет години Кристина остана да живее при майка си. В същото време аз отгледах сина ни Давид. Когато навършиха пълнолетие си ги разменихме  последователно през една година и заживяхме като истинско, щастливо семейство.
Докато пиша този текст дъщеря ми развива домашното си от университета на съседния терминал. Става дума за някаква програма за моделиране на човешкото съзнание с профилактична цел в предучилищна възраст. Кристина реши да става педагог, въпреки че беше програмирана за компютърен инженер и никой не можеше да я разубеди!  За мен нямаше значение. Баща ми поема всички разноски, така или иначе. Виждах го почти ежедневно, но не се бяхме прегръщали като баща  и син от няколко години. Той живее при някаква жена, с която се отдават на старомодни забавления като алкохолно опиянение, секс и други гнусотии. В крайна сметка личният му живот не ме интересува кой знае колко.
Интересното в случая е, че след толкова години изследвания, Лили все още не се е отказала от амбицията си да локализира ИИ.
Най-шокиращото откритие я захвана неподготвена преди няколко дни. Световните медии гръмнаха, че wow терористите са ИИ, а не живи хора. Ето защо високотехнологичната революция е спряла. От определен момент нататък компютрите са започнали да произвеждат ИИ, който живее свой собствен живот и манипулира сънищата на хората. Като водещ специалист в тази област приятелката ми загуби целия си авторитет, защото големите компании й бяха поверили крупни бюджети за научно-изследователска дейност в областта, а сега дори новинарските агенции знаеха истината. Или поне част от нея. Някой някъде я беше изпреварил. Или може би забавил.
Тази сутрин се събудих с ужасно главоболие, неприятен вкус в устата и още по-неприятни предчувствия. Личният компютър на Лили ми съобщи с прискърбие, че жената на моя живот се е самоубила в 3.35 ч. Брюкселско време. В доказателство бяха приложени снимков и видео материал, както и достоверни полицейски репортажи относно действителността на смъртта й. Не беше оставила никакво обяснение. Нямаше нужда от такова.
Исках да съобщя на баща си за своето решение, но цял ден той не приемаше никакви обаждания. Със сълзи на очи приключвам този текст и съм твърдо решил да не оставя програмата сама да допише края му.
Ако по някакъв начин четете това и все още не сте преживели описаните по-горе събития, значи със сигурност учените най-после са открили начин да изпращат чиста информация от свръх ускорените орбитални станции в миналото. За да предотвратят световния катаклизъм. Изключете си персоналния компютър или както там го наричате и го хвърлете през прозореца, заедно с всички микродомакински уреди. Само това ще ви спаси. Иначе един ден ще се хвърлите от прозореца на 69-ия етаж като мен. Край. 26 юни 2089 г.

Тихомир Димитров

Advertisements

10 Коментари »

  1. :))) good. още на http://showusyourwow.msn.com/

    Коментар от Ilia — февруари 27, 2007 @ 1:35 pm

  2. 🙂 само малко повече разстояние между параграфите, ако може да оставяш. Да речем още един празен ред между всеки абзац.

    Коментар от Симион Патеев — февруари 27, 2007 @ 3:52 pm

  3. 10x really. Can I FW it to some friends?

    Коментар от MAria — февруари 27, 2007 @ 6:20 pm

  4. разбира се, че може.

    Коментар от asktisho — февруари 27, 2007 @ 9:32 pm

  5. Добър е разказа, браво 😉
    Хареса ми как заплете разказа, обаче това „злите ИИ“ искат да избият хората просто малко ме накара да се подмихна 😉
    И все пак, добро е.
    Респект 😉
    Повече подробности по кю.
    А в кю ти вече не влизаш, хъм, хъм?
    Лек и успешен ден. 😉

    Коментар от Eneya — февруари 28, 2007 @ 9:05 am

  6. Дааа 🙂
    Много добро!
    Само 2089 ми се вижда скоро

    Коментар от Bore — март 2, 2007 @ 1:39 pm

  7. И понеже не мога да кача снимка, ето как си представям плаката:

    Интелектуалец на средна възраст с леко хипарлив вид (за справка – Коцето), облечен в рубашка със землист цвят сочи към зрителя (фокусът е върху върха на пръста му, като под ноктите се вижда кафява дъга, по всяка вероятност от кал). От джоба му се подават няколко молива, а на фона се вижда пейзаж тип „малка руска ферма от края на 19 век“. Надпис под снимката :“Ти изхвърли ли си вече компютъра?!?“

    Коментар от слави — март 3, 2007 @ 10:44 am

  8. Хех, интересна гледна точка

    Коментар от asktisho — март 3, 2007 @ 2:35 pm

  9. Супер!!!

    Коментар от Ван — август 29, 2007 @ 12:53 pm

  10. Много ми хареса – оригинално, както винаги 🙂

    Коментар от Майк Рам — октомври 6, 2009 @ 10:44 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s