Писателският блог на Тишо

февруари 2, 2007

Пожарникарски истории – История последна: „Змия в крачола“

Filed under: РАЗКАЗИ — asktisho @ 12:03 pm

 

За съжаление, твърде често се случва пожарникар да загуби живота си при изпълнение на служебния дълг. Това е героична смърт, достойна за уважение. Начинът, по който си е отишъл героят на този разказ, обаче, е колкото нелеп, толкова и ужасяващ. Човекът имал нов Опел и стар Москвич. Опела карал из града – ходел на работа с него, до пазара, на гости на приятели и роднини. „Московеца” пазел само за черен път – когато ходел за гъби в гората, на пикник, до бостана, да си нагледа вилата на село и т.н. От есента до пролетта ветеранът на съветското автомобилостроене стоял плътно опакован в брезент на топло в гаража. Вадел го само през лятото, „размразявал” го и пердашел по черното без много много да му мисли. Москвичът и без това отдавна гниел и плачел за моргата. Всяка пролет собственикът му се канел да го продаде за скрап, но качал ли се да го покара за последно, отказвал се. Това била първата му кола. През комунизма бил чакал 15 г. за нея и накрая се уредил с връзки за да не му дадат Жигули, а горд, чисто нов Москвич. Освен това, не можел да троши Опела по нивите. Сърце не му давало да се отърве от таралясника.
Веднъж през есента решил да заведе жената и децата на пикник в гората. Натоварил ги в Москвича заедно с 6 литра бира, 2 кг кренвирши, кило домати, 2 буци сирене, 3 родопски одеяла и една футболна топка – да ритат децата.  Спрели до един дървесен пояс, застлали одеялцето, извадили продуктите и голямото плюскане започнало. Пълен с кренвирши и бира до гушата, на пожарникаря му се дослушало нещо „за душата”. В Москвича имало старо радио, което се чувало слабо, за това се наложило да оставят вратите широко отворени. Унесен от хорото по Хоризонт, доволният глава на семейството блажено заспал. Докато той хъркал, жена му плетяла, а малчуганите гонели топката из гората, в колата през широко отворените врати се промъкнал огромен, бременен, женски смок. На следващия ден пожарникарят „зазимил” Москвича – опаковал го в брезент и го оставил в гаража до пролетта. През зимата старото возило се превърнало в топло и сигурно убежище за змията-майка и нейните змийчета. За допълнителен късмет в гаража щъкали мишлета, които помогнали на котилото да се угои достатъчно преди да изпадне в летаргичен зимен сън. На пролет пожарникарят изкарал москвича и поел с него към село да „размразява” вилата. Пътят бил хубав, прав, бе завои, нямало коли, човекът отдавна не бил карал любимия Москвич и с удоволствие го настъпвал колкото може да върви. Докато шофьорът весело си пеел „със 100 километра в час летя, летя…” палавата главичка на едно от смочетата се подала  изпод седалката и любопитно се навряла  в крачола на пожарникарския му панталон. Шофьорът усетил че НЕЩО ПЪЛЗИ ПО ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА БЕДРОТО МУ, опипал се и с ужас установил, че това е ЗМИЯ. В същото време още няколко змийчета се заврели в крачолите му. Подплашени от вибрациите на стария Москвич, братчетата им наизпълзели отвсякъде – едно се подало зад сенника, друго от отдушника, трето се показало през скъсаната драперия на седалката. Онемелият от ужас шофьор видял да излиза и майката-змия – двуметров смок-къщовник се навивал в скута му, гледал го с безизразните си, немигащи очи  и съскал злобно. Окончателно загубил контрол над автомобила. Москвичът излетял в канавката и се разбил в първото срещнато дърво, убивайки го на място. Повечето змийчета оцелели.

Тихомир Димитров

Advertisements

15 Коментари »

  1. Сигурно съм ограничен, но не разбрах нещо: това истинска история ли е, или е измислена и трябва да си направим някакви изводи ? На мен изводите ми се изплъзват в този случай и не разбрах какво е искал да каже автора. Ще се радвам ако ми подскажете !

    Коментар от Любомир Колев — февруари 2, 2007 @ 12:46 pm

  2. Любомир Колев:
    Поуката от тази история е: Ако имаш москвич и обичаш да го караш в гората, не оставяй отворени вратите му. Така е най-малка вероятността вътре да влезе смок, докато спиш.

    Сериозно, ако търсиш поука, тя е, че светът е безсмислен, като нежеланата бременност или като купчина зъбни колела от мелачка: не се интересува дали ще те съсипе или не, дали ще те убие или не, просто си върши работата и гледа правилата на физиката да се спазват.

    Коментар от Жилов — февруари 2, 2007 @ 12:58 pm

  3. Със съжаление се налага да кажа, че тази история най-вероятно е измислена. Първо, не съществува змия, която да се нарича ‘смок-къщовник’. Второ, най-голямата змия в България е смок стрелец и става нааааай-много 2 м. и то изключително рядко. Трето, змиите не се завират по къщите за да снасят яйца – те са страхиви и може да влязат в къщи само за да ловуват.

    И четвърто, след като човека е бил сам в колата, няма как някой да знае какво е станало в нея преди катаствофата…

    Коментар от Longanlon — февруари 2, 2007 @ 2:34 pm

  4. На виделите поука, честито.
    Ъххх, радвам се,ч е това е последната история.
    Тишо, понякога ме плашиш с такива теми.

    Коментар от Eneya — февруари 2, 2007 @ 2:55 pm

  5. Четвърто, това е чиста хипербола, пето художествената измислица е бейзд он а тру стори, никой не е казал, че четем справочника за птиците и безгръбначните на Република България, шесто, смок-къщовник се казва на народен език на най-големия смок, който се засели някъде из двора на къщата – най-често под стълбището. Народното поверие гласи, че ако убиеш такава змия ще умре майка ти. Освен, че чисти домакинството от дребни гризачци, къщовникът ревностно пази двора и собствеността от всички външни животни и хора. Въпреки че е примитивно животно, различава стопаните и не ги закача. Седмо, от какво да се страхува змията цяла зима в гаража, където не припарва никой? Гаражът обикновено не е част от къщата (тук не сме Щатите). Осмо, историята е преразказана, така че е много вероятно първоизточникът да си е поизмислил нещо, девето – поука има само в приказките на братя грим и в тъпите амрикански екшъни, това е една реална история, леко шокираща и доста възможна. Не е задължително да съдържа поука. Досущ като в реалния живот. Мерси за справката, Longanlon, ето че човек винаги може да научи нещо ново…

    Коментар от asktisho — февруари 2, 2007 @ 4:15 pm

  6. Смокът не може ‘ревностно да пази“ нищо, тъй като не е териториално животно, освен това както казах, змиите са страхливи и винаги предпочитат да избягат при среща с нещо по-голямо от тях. Също така, змиите са влечуги – доста древен род животни, което означава и с доста неразвит мозък. Змията не може да ‘различава собственика’ тъй като няма нужния мозъчен капацитет – тя е животно, водено изцяло от вродени инстинкти и не може да запомня или да се учи. Ако под ‘не го закача’ имаш пред вид, че бяга от него – да, така, както би направила всяка змия.

    И последно – историята не е преразказана, тя е измислена, защото иначе би влязла в логическо противеречие със себе си.

    Коментар от Longanlon — февруари 2, 2007 @ 6:54 pm

  7. лонганлон, ти си зле..как пък ги докара тия умозалючения..да не говорим че ако историята е измислена то – евала:)

    Коментар от rasputin — февруари 2, 2007 @ 8:56 pm

  8. но те такива истории май само ‘на живо’ стават..без майтап

    Коментар от rasputin — февруари 2, 2007 @ 8:59 pm

  9. Реална невероятност.
    Често чувам реплики като „шансът това да се случи е едно на милион“.
    Шансът едно на милион се случва девет пъти от десет. 😉
    Е, ест. зависи за какво иде реч.

    Коментар от Eneya — февруари 3, 2007 @ 9:55 am

  10. В „Конан Варварина“ има повече истина от тази историйка.
    Смокът е най-страхливата змия в България. Никога няма да се качи в колата ти или да се завре в крачола ти. Има една основна причнина за това: инститнктът му за самосъхранение. Змиите изобщо не се завират при същества, доста по-големи от самите тях. Защото лесно могат да бъдат смачкани, прегазени или стъпкани. Подобна смехотворна легенда е за смокът, дето се усуквал около задните крака на кравата и пиел мляко. Абе змиите бягат като дявол от тамян от крави, коне, магарета и пр. щото ако не избягат вероятността да бъдат стъпкани е много голяма.
    Автомобилът не е живо същество, но за един смок мирише ужасно отблъскащо.
    Как така за толкова години мотане с или без палатка и спален чувал нито веднъж змия не ме е доближила даже, да не говорим, че никога не се е завирала в палатката или спалния чувал?
    Как да е. Но иначе разказчето звучи доста ужасно. Нали сега да ти се завират змии из панталона е голям хорър. Ама ме дразни този мит колко е враждебна средата извън населеното място и че май не е добре да излизаш извън него.

    Коментар от Багера — февруари 9, 2007 @ 9:52 am

  11. Искам само да попитам… каква част от написаното в четирите истории е фикция, идваща директно от теб? И още – в същата последователност ли ти ги разказаха? 😉

    Иначе общо-взето интересни истории, и истински. Малко ми е странно как всички треперят и ги наричат „ужасни“ 🙂

    Коментар от cx — март 2, 2007 @ 6:51 am

  12. Ако има някаква фикция, то тя е създадена от оригиналния разказвач, а пожарникарите, също като рибарите. обичат да преувеличават малко. Предполагам…

    Коментар от asktisho — март 2, 2007 @ 4:44 pm

  13. Много талант – направо съжалявам, че останах инженер и се занимавам с глупости.

    Коментар от бърди — ноември 23, 2007 @ 11:11 am

  14. Всъщност преди няколко дни и на мен ми се случи нещо подобно, смока се показа на предното стъкло на колата, когато карах на магистралата с 130. Спряхме, отворих предния капак на колата но не го видяхме и тръгнахме пак. След 10 минути падна смока падна в краката на жена ми, беше минал през въздухопровода отдолу при стелките. Спряхме на една бензиностанция и извикахме пожарната. Поръсиха със сяра и вече не видяхме змията, или е избягала без да е видим или нещо друго се е случило. Дано да не е била бременна, изглеждаше доста малка. Истинско изпитание за нервите е да караш, когато не знаеш от къде ще ти излезе змията…..

    Коментар от Pinkopanter — септември 23, 2015 @ 3:21 pm

  15. @ Pinkopanter: Неприятно звучи, радвам се, че сте се отървали невредими!

    Коментар от asktisho — септември 29, 2015 @ 2:31 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s