Писателският блог на Тишо

януари 28, 2007

Тва не – Дребнавите хора

Filed under: Без категория — asktisho @ 3:28 pm

Дребнавите хора ме вбесяват. Всеки познава по един такъв. Това са онези мижитурковци, които гледат да минат метър с петдесет стотинки, да те излъжат с  двадесет или да „забогатеят” с цял един лев. Тези хора са счупени, според мен. Може да са невероятни специалисти, чудесни хора и добри приятели, но стане ли дума за пари, изведнъж се смаляват до мравки. Мисленето им става мравешко. Повечето от тях за израснали в бедност и подсъзнателно възприемат парите като дефицитно благо, с което ако разполагат тук и сега, никога няма да стане като „преди”. И са толкова обсебени от тоя си дребнав начин на мислене, че  са готови да се изложат яката и да загубят много повече и много по-ценни неща – приятелство, доверие, престиж. Най-лошото е, че за дребнавия няма приятели и врагове. Той всеки е готов да завлече с двадесет стотинки, важното е да спести!
Имам  един приятел, който много обичаше да се излага, като никога не си плаща цялата сметка в заведение. Ако другите са пийнали по една-две ракийки и ако сметката е по-големичка, той винаги ще гледа да мине метър с лев-два, все едно, че утре може да излезе и да си купи нещо с тези пари. Не знам, може би самият факт, че е успял да „надхитри” всички останали му носи някакво вътрешно удовлетворение. Всички могат да събират и да изваждат. Всеки си прави сметката много по-добре, отколкото предполагаш и ако си дребнав, най-доброто, което може да ти се случи е да те помислят за смешник. Някои хора не са готови да си развалят настроението за един лев, а дребнавият човек винаги е готов да се изложи и да си хвърли репутацията в коша за същия този един лев. Ето колко жалко е да си дребнав. Унизително е.
Дребнавите хора, осен че са стиснати и пресметливи мишлета, имат много силно развито собственическо чувство. За малките неща. Ако искаш да разбереш откъде идва изразът „гледа ме все едно съм му изля закуската”,  пробвай да си отчупиш от закуската на дребнав човек. Всички жестове на щедрост дразнят тези хора.  Те ще те разберат, ако не им дадеш да опитат от сандвича ти и ще те помислят за странен, ако им дадеш. Дори може да ти се обидят. Защото са много големи честолюбци.  Нали са спестили. Могат и сами да си купят сандвич, ако им се преяде.
Дребнавите хора не обичат да подаряват. Купуването на подаръци е истински кошмар за тях, а Коледният шопинг – невероятно изнервяща криза. Та това са пари, хвърлени на вятъра. Откъде накъде ще купиш един предмет, само и само после да го поставиш в ръцете на друг човек? Какво ще получиш ти от цялата работа? Този човек дали ще оцени жеста, дали го заслужава?
Дребнавите хора са недоверчиви егоисти. Те живеят с мисълта, че все някой се опитва да ги прецака, да им вземе от драгоценно скътаните парички. Както казах в началото, това най-често се дължи на детството, прекарано в мизерия и на отношението към парите като към гарант, че тази мизерия никога няма да се повтори. Тези хора не разбират, че силата на парите е в тяхното движение, че пари, които не са в оборот са мъртви пари. Тези хора обичат да спестяват.
Спестовността е убиец на успеха. Богатите хора може да са стиснати, но те не обичат да спестяват, вместо това обичат  да изкарват още пари. Колкото повече, толкова повече. Твърде грешно е да прекараш цял живот в мислене само за това как да изхарчиш по-малко. Далеч по-добре би било, ако инвестираш цялото това време и енергия в търсене на решения как да изкараш повече. Парите имат характера на алчната кучка – колкото по-стиснат си и колкото повече внимание им отделяш, толкова по-малко ти „пускат”. Ако бъдеш ларж и решиш да подходиш по-мащабно към ситуацията, а именно като гледаш да си увеличиш приходите, вместо да си намалиш разходите, като не мислиш постоянно колко харчиш и колко зле ти се отразява това, винаги ще имаш много повече за харчене. И няма да си трошиш нервите.
Проблемът, обаче, се състои именно в дребнавия начин, по който мислят дребнавите хора. Ако цял живот съзнанието ти е фокусирано върху стотинките, винаги ще си останеш стотинкаджия.

Тихомир Димитров

Advertisements

20 Коментари »

  1. тва да

    Коментар от dynamicpulse — януари 28, 2007 @ 4:52 pm

  2. Вярното си е вярно.
    П.П. dynamicpulse ти от онези, които са от „не-сами-то“ ли си?
    И впрочем, малко генерализираш (пак), но добре си нацелил описанието 😉

    Коментар от Eneya — януари 28, 2007 @ 8:21 pm

  3. Имам един такъв познат. Не че е беден, ама както казваше някой, в задника му игла с парен чук не можеш навря – толкоз е стиснат. Все гледа да не се мине, да не се прецака. Веднъж бяхме много народ на заведение и като дойде време да плащаме сметката – тя беше нешо си 73 стотинки, се наложи той да обере всички пари и да плати, защото имаше най едри. И той отброи до стотинката, не остави и 10 ст бакшиш на нещастната сервитьорка, дето цяла вечер беше тичала да ни поднася разни неща.

    Коментар от Све — януари 28, 2007 @ 8:44 pm

  4. В библията не пише ли да не съдим другите или се бъркам нещо.
    Какво печелиш ти от това съдене ???

    Коментар от Иван — януари 28, 2007 @ 10:38 pm

  5. В библията и много други глупости пише, не само тази. Човек отсъжда всеки ден – това е добро, онова е лошо, аз ще правя това, а не онова. Това всекидневно отсъждане и изборите, които правим ни формират като хората, които сме.

    А за спестяването Адам Смит го е казал: „Спестовността е майката на мизерията“.

    Коментар от Longanlon — януари 29, 2007 @ 7:42 am

  6. Не знам защо си наблегнал толкова на парите. Това със стиснатостта не е толкова зле, по-лошото е да си дребнав в отношенията си с хората.

    Коментар от ladyvera — януари 29, 2007 @ 7:45 am

  7. Здравей.
    Тва за яденето / сандвича не е съвсем така – според мен не е решаващ критерий за скъпернически характер, за човек с ‘тясна душичка’ и т.н. Самият аз съм капризен, що се отнася до храната ми – не обичам някой да ми бърка в чинията. Интересното е, че понякога ме дразни и освирепявам, като някой ми посегне към яденето, а друг път не ми прави впечатление дори. Не е само с храната – има и други неща, които ми се свидят – без значение стойността им – в една или друга ситуация, но никога не съм бил стиснат или скъперник за нещата, които имам и мога да споделя. Никога няма и да бъда.
    Естествено, познавам добре типажа, който си описал. Мен такива хора ме изкарват извън нерви също 🙂

    Поздрави,
    Миро

    Коментар от Миро — януари 29, 2007 @ 8:23 am

  8. Според мен дребнав и стиснат не са едно и също. Иначе и аз не обичам да ми се яде от сандвича – предпочитам да отида и да направя/купя нов на който иска.

    Коментар от Ying — януари 29, 2007 @ 11:15 am

  9. Не са, стиснатостта просто е мейджър проява на дребнавия човек, на „тясната душичка“.

    Коментар от asktisho — януари 29, 2007 @ 12:36 pm

  10. Мм, според мен дребнав и стиснат са две отделни неща. Понякога стиснатия е проявление на дребнавия, но не винаги дребнавия е стиснат.
    И обратното.
    Както казах, зависи от ситуацията 😉
    Винаги и всичко зависи 😉

    Коментар от Eneya — януари 29, 2007 @ 1:13 pm

  11. „В библията и много други глупости пише, не само тази.“
    И защо да е глупост ???

    Едно е да отсъдиш, да решиш нещо на базата на преценката си, съвсем друго е да съдиш хората. Защото всички сме равни пред Бога. Тези дребнавите хора сигурно още с раждането са ги попитали дали са искат да бъдат дребнави и те са цъкнали ЙЕС НЕКСТ…Тишо пише за беднотията и недоимъка, които може да са причинители на тази черта на характера. Ако прибавим и малко проблеми в семейството и в средата през годините на пубертета и хоп имаме си един така страшен недостатък като дребнавостта. И дай сега да съдим човека защо се е родил в такова семейство…

    Коментар от Иван — януари 29, 2007 @ 2:19 pm

  12. Аз пък съм забелязал, че стиснатите и дребнави хора винаги се прецакват адски жеското заради дребните си хитрости – не знам дали е съдба или случайност, но си плащат в пъти малките хитрости.

    Коментар от Борис — януари 30, 2007 @ 9:14 am

  13. Иване, той и Хитлер иначе е много добър човек, ама се е родил в лошо семейство, което го е травмирало, не е могъл да стане студент… и така…

    Коментар от Longanlon — януари 30, 2007 @ 12:33 pm

  14. Благодаря ти, че изопачи думите ми до абсурдни твърдения като в случая, така тъкмо ще стане ясно: Не казвам, че са добри или лоши хората просто защото не се занимавам да ги съдя за грешките им а си гледам в моята си градинка, прекопавам си я, сея, жъна и т.н. Аз от господа толкова имам – моята градинка. Ако другите видят в нея нещо хубаво и пожелаят да вземат пример – това е единствения начин по който мога да им повлияя.

    Коментар от Иван — януари 30, 2007 @ 6:09 pm

  15. Оставете човека, той се уповава в Господ.

    Коментар от Ying — януари 30, 2007 @ 10:37 pm

  16. 🙂 Май е по-добре да кажем Оставете човека, който не се уповава в Господ, той може само в себе си да се уповава, а това го прави ужасно малък, колкото и голям да си мисли, че е…

    Коментар от Heaven — март 27, 2007 @ 2:58 pm

  17. Здравей Тихомире. Отдавна чета твоите мисли и честно казано – МНОГО МИ ХАРЕСВАТ И НАЙ-ВЕЧЕ ПОМАГАТ ЛИЧНО НА МЕН. Днес реших да напиша и свои коментар във връзка с ТОВА НЕ. Прав си разбира се. Стотинкаджията си е стотинкаджия. Но имам един друг въпрос, а той е /нека пренеса себе си в жертва на пример/: Не съм стисната, ларш съм, но нямам пари. Всъщност нека бъда по-точна: Човек се съобразява със заплатата и се осланя на нея, защото няма странични доходи. Не зная дали съм те разбрала ясно, но във връзка с този недоимък ми се случва и да се откажа от приятелска среща било то за Нова година или някоя и друга сбирка. Разбираш ли ме? Не, че ще обеднея ако дам 30 лева например за едно Новогодишно празненство, но се питам: А след това??? Като се има предвид, че децата пораснаха и те вече взеха да имат свои харчове, някак си май минавам на стотинки,но не съм стотинкаджийка, защото винаги си плащам където и да съм, че даже и в повече. Но както казваш ти, имащия ми взема рестото и най-старателно си го слага във вътрешния джоб. }}} С уважение

    Коментар от Галя Маринова — юни 14, 2008 @ 5:42 pm

  18. Мерси много, Галя, чудесен коментар, но поведението, което описваш, в никакъв случай не е дребнаво и стотинкаджийско. Ти просто се съобразяваш с възможностите и така е разумно. Мисля, че си разбрала позицията ми правилно, както и аз – твоята. Все пак, благодаря, че сподели гледната си точка. Тя е важна за мен.

    Коментар от asktisho — юни 16, 2008 @ 3:24 pm

  19. Дребен човек, нисък ръст, стиснат. Дребна душица. Непрекъснато си мисли как да спести, а не как да умножава…

    И тук съвсем не става дума за количество, а за подход и манталитет. Или да речем за съзнание, както много добре го е казал Тишо. Насочено внимание към стотинката, левчето – те са центърът, те фокусират всички усилия и действия.

    Съзнанието оформя и приоритетите, както и ценностите, нещо повече – хоризонта на един човек. Главен герой в живота на стиснатия е оцеляването, припечелването, неговото съзнание се активира от стотинката. А това си е драма, стига да я осъзнаеш.
    В живота си всеки ден сме принудени да правим избори. Избираш стотинката и я имаш, но не повече.

    Коментар от anahata — септември 10, 2008 @ 2:57 pm

  20. Браво Тихомире, много добре написано!

    Иване, и аз вярвам в Господ, ама съм останал с впечатление, че Той се гневи на стиснатите хора… Принципа в библията е че щедрите стават по-богати. Ако можеш ме обори…

    И аз имам такива познати – дребнави, стиснати и честно казано супер много ме дразнят. Лошото е че те самите не осъзнават какво си причиняват по-този начин. Не е като да не съм се опитал да им кажа какво мислят другите за отношението им…

    Коментар от Радо — август 12, 2009 @ 6:01 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s