Писателският блог на Тишо

януари 24, 2007

Тва да – Хедонизъм

Filed under: Без категория — asktisho @ 7:56 pm
Tags: , ,

 

Според краткия философски речник на Евгени Динев, Хедонизмът представлява: „…учение, според което най-висша цел на човешкия живот е удоволствието и насладата в противовес на аскетичния живот.”  Днес лозунгът на Хедонистите е „Удоволствието преди всичко” и аз напълно ги подкрепям.
Откакто е на този свят, човек все търси смисъла на своето съществувание и все не успява да го намери. Добре де, при това положение на нещата, не е ли по-хубаво да теглиш една майна на всичко и да решиш, че смисълът е да се наслаждаваш тук и сега – с  поверените ти средства и възможности, а не да се занимаваш с разкриване на загадките на Вселената и всичко останало. Веднага отговарям на въпроса какво би станало, ако всички започнеха да се държат така. Ами няма да започнат, ето какво.  Светът е пренаселен със задръстеняци, комплексари, кариеристи, шовинисти, комунисти, социалисти, аскети, въздържатели и всякакви други изкривени хора, които в никакъв случай няма да се отпуснат и да се забавляват.  Те или преследват някаква „възвишена” обществена цел с всички възможни средства, или гонят някаква „кариера”, някакво „развитие” в личния живот или пък някакво „духовно” усъвършенстване. Каква кариера, бе, какво развитие – да остарееш в една компания, работейки и в почивните дни и да си харчиш парите, когато си вече стар и грозен, това ли е кариера? Thank you, but no, thank you! Някои са готови да продадат живота си, младостта си и свободата си за пари, други пък  сами се лишават от редица удоволствия с цел постигане на някаква по-висша фаза на ума. Най-тъпото, обаче е, че  Космосът упорито мълчи и отказва да посочи кой е крив и кой – прав.
Ето защо, аз имам съзнателното право на избор да не продавам младостта, свободата и живота си за пари и то дотогава, докато аз самият не реша да постъпя другояче. Правя съзнателен избор в полза на наслаждението пред ограничението, избирам да се отдам на всички изкушения и да преследвам личната си съдба в живота – да му се радвам, докато мога. В същото време има достатъчно отрудени и огрухани хорица, които ще продължават да поддържат обществения ред, ще продължат да търпят доброволни лишения и да се блъскат от здрач до зори, за да произвеждат блага, предназначени за други, ще продължават да тласкат цивилизацията напред и да разрушават климата, да се стремят към просветление и да се самонараняват с чувсво за вина и страх.  Ако ги нямаше тези хора, на мен щеше да ми бъде доста скучно. Хедонистите не обичат да им е скучно. Те обичат да се забавляват.
На пръв поглед всеки би живял така. Не, не всеки! Първо, не всеки може да си го позволи и тук изобщо не става дума за пари. Аз  не съм богат човек, но  мога да си го позволя. На мен също ми се налага да работя. С малката разлика, че решавам сам кога ми се работи и кога не, че работя каквото искам и когато си поискам. Моята тайна е, че аз и в работата откривам наслаждение. Как съм стигнал дотук ли? Като винаги на подсъзнателно равнище съм избирал наслаждението пред лишението и ако някога съзнателно съм подлагал себе си на някакво лишение, то единствената цел на това лишение е била да донесе повече наслаждения като награда.
В същото време има много богати хора, които не спират да се блъскат и да се лишават. Ето например Слави Трифонов. Защо му е да продължава да се пъне всяка вечер по телевизията? Няма достатъчно пари, за да си плаща наема ли, че да му се налага да ходи всеки ден на работа? Може би му е безкрайно интересно всеки ден да прави едно и също в продължение на години…?   Не, просто човекът не може да спре. Въпрос на навик. Мога да дам още хиляди примери за богати и успели хора, които просто не могат да спрат. Лишенията и ограниченията, в които са свикнали да живеят са ги изкривили толкова много, че те са забравили да живеят по друг начин, забравили са да се забавляват дори, когато вече могат да си го позволят. Ето, че въпросът не опира до пари. Всичко зависи от вътрешната ти нагласа. На всеки човек му се налага да работи или да върши нещо полезно. Това не е страшно. Хедонистите не са безработни прошляци. В повечето случаи това са успели хора, които в един момент са решили да счупят социалните окови, да кажат „майната му”, да се пенсионират на 35 и да изберат собствения си кеф пред кефа на другите. Това е да си хедонист.  Удоволствието преди всичко!
Тихомир Димитров

Advertisements

34 Коментари »

  1. можеш ли да си представиш, че кефът за един не е непременно кеф за друг? слави трифонов може да си обича работата и за него да е кеф да я върши. за майка тереза може да е кеф да спасява света. за един може да е кеф да бачка, а друг да спи. наистина ли мислищ, че всички, които не се кефят на това, което и ти, непременно са „огрухани“ лузъри, както ги описващ? а може би тук се крие някаква ирония, която не мога да доловя?

    интересно ми е да прочета какви са нещата, на които се кефи хедонистът тишо. ама конкретнооо!

    Коментар от lyd — януари 24, 2007 @ 10:41 pm

  2. Подкрепям!!
    Смисъла на живота е в удоволствието от него, но наистина удоволствието е различно за всеки. Да употеребя тук една друга купешка дума „Мазохизъм“ – и аз не мога да си представя как може сам да си причиняваш болка но ето че има хора за които ТОВА е удоволствието.
    Тънкия момент обаче който Тишо е уловил е че често ние жертваме удоволствието в текущият момент с цел да получим по=голямо удоволствие в бъдеще и това може да се изроди дотам че се жертваме цял живот в името на една химера, която не ще постигнем, а дори да постигнем, вече сме толкова сдухани и изкривени от жертване че не можем да се насладим на постигнатото и не можем да спрем да се жетрваме, защото сме свикнали така.
    С риск да съм досаден, същият Кийосаки в „Пенсионирайте се млади и богати“ казва че най-трудното е да спреш да работиш и да не правиш нищо, след като цял живот си работил. Просто полудяваш. Ето за това става дума.
    Затова всяка събота и неделя си избирам уютно кафене където отивам със семейството си и с някой приятел, а понякога и сам. Поръчвам си голяма чаша капучино, отварям вестника си и се опитвам да не мисля за нищо. Живея всеки ден заради удоволствието от днешният ден а не заради това което ще изпитам утре.

    Коментар от Bore — януари 25, 2007 @ 7:19 am

  3. Хех, значи съм бил хедонист, без да знам 🙂 т.е. преследвам наслаждението като цел на живота си.

    Ти обаче си фокусирал статията си върху някакви социални, а не върху моралните и психическите окови, които стягат човек и не му позовляват да се забавлява и наслаждава на живота, което някак не ми е много ясно защо си го направил. В тоя смисъл подкрепям lyd в твърдението, че примерно не може да наречеш Слави изкривен, задето води шоу и работи по цял ден – това може да си му харесва и ако се замислиш не е никак трудно да хареса на много хора: да командват цял екип през деня и да си лягат вечер със сгряващото усещане, че са значими, добри в това, което вършат, известни…

    Т.е. удоволствието не е само физическо такова – ядене, пиене, удоволствието бива и социално, и интелектуално… Както знаеш човекът е социално животно и един от най-силните му стремежи е този да бъде добре приет в групата – което мотивира и работохолизма, и публичните изяви…

    Естествено, прав си, че много хора превръщат тия работи в самоцел и продължават да бъхтат без изобщо да се замислят защо го правят и какво удовлетворение им носи това. Към тях аз мога да изпитвам само най-искрено съжаление. Има и едни други хора, за които спомена в началото – там шовинисти, аскети и друга паплач, при която по-лошото е, че не иска да допусне ДРУГИТЕ да се забавляват, опитвайки се да им насажда разни измислени норми. Към такива хора пък само искрено презрение изпитвам.

    Коментар от Longanlon — януари 25, 2007 @ 8:00 am

  4. Поправка – съзнавам, че това е твоя сайт и може да наречеш всеки както искаш. Просто аз не мога да се съглася с наричането точно в тоя случай.

    Коментар от Longanlon — януари 25, 2007 @ 8:02 am

  5. Хедонизъм за мен е едно по-широко понятие и не се свежда само до речниковото тълкуване на думата.
    Според мен човек има моменти в които е хедонистично настроен, иска единствено да се наслаждава, да изпитва удоволствие и т.н. Но представи си, че прави само това?! В даден момент той ще изгуби рецепторите си за наслада и няма да получава удоволствие от нищо. Човек трябва и да е въздържател понякога, за да му е сладко после виното. Ето това е истинският хедонист за мен.

    Коментар от ladyvera — януари 25, 2007 @ 8:43 am

  6. Хъм. Значи, че нсъм откачалка затова, че не искам цял живот да се блъскам като ненормална и накрая… нъцки.
    Чудесно 😉
    Звучи успокояващо.
    А сега сериозно.
    И все пак, защо всички тези хора да са изкривени? Всеки има право да има мечти, да има идеали и да се стреми към тях, да ги гони.
    Много хора се чувстват щастливи именно така, докарали някое емоционалйно състояние до крайност.
    Имам близки, които се потапят напълно във всичко… иначе не се чувстват живи. Дори и това, в което са се потопили да е нещастието.
    Е, може да не съм права, но това, което каза Тишо НЕ признава техният личен избор как да живеят живота си.
    Да, той е против наложеното и едва ли задължително прекарване на живота по този начин, но… винаги има и друга гледна точка.
    Хъм.
    Например, знам какво би запитал един такъв човек.
    „Аз знам какво правих цял живот със себе си. Знам какво постигнах и какво ще оставя след себе си.“
    А и ако никой не се „блъскаше“, както Тишщо каза, дали още нямаше да смятаме колелото за гениално и велико изобретение?
    Хъм?

    Коментар от Eneya — януари 25, 2007 @ 9:48 am

  7. Извинявам се за количеството правописни грешки 😉

    Коментар от Eneya — януари 25, 2007 @ 9:49 am

  8. OFF TOPIC
    Колелото (както и велосипеда) Е ГЕНЕАЛНО И ВЕЛИКО изобретение, което на повечето ни съвременници няма да им стигне акъла да го измислят ако вече не знаеха че го има.

    Коментар от Bore — януари 25, 2007 @ 11:04 am

  9. Тва „Тва да“ го разбрах като „аз съм супер тарикат, докато другите работят се забавлявам и си барам оная работа, останалите да го духат“. Искам да запитам каква полза от хора, които мислят така? Да живея без уважение и признание от страна на обществото: thanks, but no, thanks!

    Коментар от dynamicpulse — януари 25, 2007 @ 12:28 pm

  10. Според мен би трябвало да го приемаш по-скоро като „Аз съм тарикат и затова работа, за да мога да живея добре, а другите са прости и затова живеят, за да могат да работят добре“ – традиционното противопоставяне на професионалното vs социалното или на обществено съзнание тип Европа vs тип САЩ.

    Коментар от Longanlon — януари 25, 2007 @ 1:52 pm

  11. за мен е просто: питаш се по-често ЗАЩО правиш това или онова и внимаваш дали ще ти хареса отговора 🙂

    Коментар от lyd — януари 25, 2007 @ 8:41 pm

  12. Аристип едва ли си е мислел, че идеите му могат да стигнат дотук, но съм доста сигурен, че сега се подсмихва тайно и доволно потрива ръце на вариациите на неговото идеи. Където и да се намираш, Аристип, да знаеш че имаш верни последователи. Бих направил всичко, за да мога да извлека максимално удоволствие, не само от всичко, което правя, а и от това, което не правя. Ако избираш да търсиш смисъла в удоволствието, трябва да му се отдадеш изцяло и напълно. Няма много смисъл в работата на парче!

    Коментар от tataf — януари 26, 2007 @ 8:13 am

  13. Хващаш се за някаква философска идейка като удавник за сламка. Все пак хедонизмът е измислен в период на западане на античния свят, когато хората не са виждали смисъл да градят каквото и да е, тъй като варварите така или иначе ще го унищожат.
    Дал съм ти една книжка от братя Стругацки, „Хищните вещи на века“. Ако си я прочел, ще видиш едно съвсем възможно следствие от хедонизма- деградацията. Забавляваме се до смърт и се отдаваме на плътски удоволствия. И какво очакваш да стане от теб.
    И не се отнасяй с презрение към начина на живот на другите хора. Това си е техен избор и нямаш никакво право на подобна оценка. Арогантното ти отношение към другите в най-добрия случай ще ги отблъсне. Няма какво да правиш изводи колко си просветлен, а другите колко са загубени. Ами ако се окаже обратното?

    Коментар от Багера — януари 26, 2007 @ 8:26 am

  14. @ Багера
    Според мен Тишо се забавлява дори само от идеята да мисли себе си като декадент-хедонист. Това дава огромно предимство при гледането на света отгоре. 🙂
    @ Тишо
    no hard feelings, mate! 🙂

    Коментар от tataf — януари 26, 2007 @ 9:36 am

  15. Не мога да си се представя като хедонист, по цял ден „да си карам кефа“ и да не правя нищо, да пия биричка, да правя секс и квото там още. Рано или късно ще ти омръзне, ще се отегчиш от тоя живот и тогава ще минеш я към наркотици, я към нещо друго също толкова убийствено. Аз 3-4 дена да остана без някакви задачки за правене и направо полудявам. Именно това ме кефи, нещата които върша, целите и проектите които съм си поставил, възможността да осъществя мечтите си, новите неща които откривам в живота.

    Братле, много черно-бяло гледаш на нещата. Всичко е до умелия баланс. А малко хора са усвоили добре изкуството на la dolce vita.

    Коментар от Okeanus — януари 26, 2007 @ 10:30 am

  16. @Okeanus
    Ако те кефи проекта и работата – супер- значи го правиш за удоволствие и си в клуба на тези които живеят заради удоволствието
    Ако те кефят парите които ще вземеш от проекта за да идеш после на море в Испания, тогава е интересният случай.

    Коментар от Bore — януари 26, 2007 @ 11:02 am

  17. Точно така – удоволствието се крие навсякъде – в работата, в изкуството, в бизнеса, в правенето на пари, ако щеш. Трябва да търсиш наслаждението в една работа, за да я свършиш като хората. Ако работя с удоволствие и влагам душата си в нещо, то хем се получава, хем съм по-конкурентен. Ето защо, дори в работата човек трябва да търси наслаждение – творческо, артистично или чисто физическо. Ето например вчера трябваше да вкарам един огромен гардероб през едни тесни стълби в новата ми квартира. Мъчна работа. Ама всичко зависи от това как ще погледнеш на нешата. Аз си казах: „Прекрасна причина да си размърдаш задника, Тишо. Физическите упражнения носят удоволствие, повишават настроението и понижават стреса, защото помпат в мозъка част от нерводемиаторите, които се отделят при оргазъм “ Ето как вдигането и преместенето на гардероба се превърна в кеф.
    Трудничко ще ме убедят, че работохолизмът не е болестно състояние. Подобно на депресията, той е едно от най-масово разпространените душевни неразположения в наши дни – достатъчно леки, че да не си за лудницата, но и достатъчно сериозни, че да трябват хапчета. Наскоро четох някаква статия, че в резултат от трудния преход над 60% от населението на Блгария страда от леки психически разстройства. Това е малко повече от всеки втори, ей! После, не били сучпени хората…
    Що се отнася до личното ми отношение към света, Татаф, ти си прав, винаги съм предпочитал погледа „отстрани“ или „отгоре“, пред масовата гледна точка. Поставям всяко нещо под съмнение, докато лично не се убедя в неговата стойност. Съвсем не се чувствам декадент-хедонист, обаче. Малък съм още. Не мога да си позволявам пури по 200 паунда. Добрият хедонист трябва да харчи преди всичко за качествени пури и далечни пътувания, нали така? Превъзходното виното и екозтичните жени въобще не ги споменавам, защото именно те са в основата на луксозните пътувания из цял свят с пура в уста. :)))))

    Коментар от asktisho — януари 26, 2007 @ 1:34 pm

  18. Ъ-ъ, не съм съгласна с последното. Добрият хедонист трябва да търси удоволствието в работата не преди да започне да я върши, а в процеса на нейното случване и когато тя е вече привършена. Аз например се изкефих много повече,когато успях да вдигна надстройката на гардероба, отколкото докато се чудех как да го направя.
    И наистина добрият хедонист трябва, според мен, да се радва и без да харчи – просто да се наслаждава на това, че диша. В крайна сметка няма да се откажа да бъда доволно прасе, само защото не пуша пури и живея в умерения климатичен пояс…:)

    Коментар от inat — януари 26, 2007 @ 6:49 pm

  19. Въпрос на гледна точка както винаги.

    Какво е точно хедонизмът ???
    Ако е това да гледаш на света не като някакво злокобно място, където има само нещастие и мъки, а да се стремиш да намираш положителното и в най-негативните ситуации като намираш удовлетворение…то да аз също се опитвам да бъда хедонист всеки ден от живота ми. 🙂

    Хедонизмът, дума, понятие – всеки го интерпретира по свой начин и значението му е различно за всеки. Речниците са се опитали да дадат единна дефиниция за всичко, че да не се впускаме в подобни дискусии…но колко скучно би било тогава 🙂

    Коментар от Иван — януари 26, 2007 @ 10:28 pm

  20. „…учение, според което най-висша цел на човешкия живот е удоволствието и насладата…“

    Да ви кажа честно, жал ми е за хората, за които най-висшата цел е това. Жал ми е, защото водят празен живот. От друга страна сами са направили съзнателния избор да са такива, значи си го заслужават.

    Коментар от dynamicpulse — януари 27, 2007 @ 1:43 pm

  21. а, значи изпитваш наслада от НЕизпитването на наслада…

    Коментар от Longanlon — януари 28, 2007 @ 11:23 am

  22. Перфектният ден на един мъж:

    06.00 Будилникът звъни.
    06.15 Свирка.
    06.30 Мощно и задоволително сутрешно сране. етене на спорта и последната страница на естника.
    07.00 Закуска: пържола и яйца, кафе и тост, риготвени от гола прислужница.
    07.30 Лимузината пристига
    07.45 1-2 малцови уискита по пътя към летището.
    08.00 Полет в частен самолет. Свирка от стюардесата.
    09.30 Лимузина с шофьор. Благи дръпки от холандска трева.
    09.45 Голф с Робърт де Ниро и Пъф Деди
    11.45 Обяд: Fast food, 3 бири, бутилка Дом Периньон.
    12.15 Свирка.
    12.30 Малко баскет. Игра на вързано с Джордан и Леброн. Победа след забивка през Майкъл.
    14.15 1-2 уискита в лимузината по път към летището.
    14.30 Полет към Монте Карло.
    15.30 Следобеден излет в морето. Риболов. Всички придружителки са голи.
    17.00 Полет към къщи. Масаж от Анджелина Джоли.
    18.45 Сране, душ, бръснене
    20.00 Новините по тв: Майкъл Джексън екзекутиран, Царя заминава за Мадрид (и няма да се връща повече), марихуаната, кокаина и белите робини са легализирани.
    20.30 Вечеря: Омари за предястие, Дом Периньон (реколта 1953), голяма сочна пържола, сладолед сервиран върху голите цици на Памела.
    21.00 Коняк и кубинска пура пред телевизора. България бие Англия с 4:0.
    21.30 Секс с 3 жени (всичките и с лесбийски наклонности)
    23.00 Масаж. Вкусна пица и студена бира в джакузито.
    23.30 Свирка за лека нощ.
    23.45 Сам в леглото.
    23.50 10-секундна пръдня, която сменя 4 пъти звученето, разтърсва прозореца и кара кучето да излезе от стаята.

    Коментар от Пол — април 19, 2007 @ 1:49 am

  23. Перфектният ден на един хедонист :

    06.00 Будилникът звъни.
    06.15 Свирка.
    06.30 Мощно и задоволително сутрешно сране. Четене на спорта и последната страница на вестника.
    07.00 Закуска: пържола и яйца, кафе и тост, приготвени от гола прислужница.
    07.30 Лимузината пристига
    07.45 1-2 малцови уискита по пътя към летището.
    08.00 Полет в частен самолет. Свирка от стюардесата.
    09.30 Лимузина с шофьор. Благи дръпки от холандска трева.
    09.45 Голф с Робърт де Ниро и Пъф Деди
    11.45 Обяд: Fast food, 3 бири, бутилка Дом Периньон.
    12.15 Свирка.
    12.30 Малко баскет. Игра на вързано с Джордан и Леброн. Победа след забивка през Майкъл.
    14.15 1-2 уискита в лимузината по път към летището.
    14.30 Полет към Монте Карло.
    15.30 Следобеден излет в морето. Риболов. Всички придружителки са голи.
    17.00 Полет към къщи. Масаж от Анджелина Джоли.
    18.45 Сране, душ, бръснене
    20.00 Новините по тв: Майкъл Джексън екзекутиран, Царя заминава за Мадрид (и няма да се връща повече), марихуаната, кокаина и белите робини са легализирани.
    20.30 Вечеря: Омари за предястие, Дом Периньон (реколта 1953), голяма сочна пържола, сладолед сервиран върху голите цици на Памела.
    21.00 Коняк и кубинска пура пред телевизора. България бие Англия с 4:0.
    21.30 Секс с 3 жени (всичките и с лесбийски наклонности)
    23.00 Масаж. Вкусна пица и студена бира в джакузито.
    23.30 Свирка за лека нощ.
    23.45 Сам в леглото.
    23.50 10-секундна пръдня, която сменя 4 пъти звученето, разтърсва прозореца и кара кучето да излезе от стаята.

    Коментар от Пол — април 19, 2007 @ 1:54 am

  24. Lichnata legenda predi vsichko.

    Коментар от migrena — декември 28, 2007 @ 2:38 am

  25. Няма по-лесно занимание на света от това да презираш околните и да критикуваш начина им на живот и избора, който са направили. По-лесно е да наречеш някой задръстеняк, комплексар и др., отколкото да се поставиш на тяхно място, за да разбереш защо не се отдават на удоволствията като хедонистите. А може би и гладното негърче от Африка, заслужава презрение, понеже не се отдава на удоволствията ? А те изобщо достъпни ли са за него ? Или майката на болен от рак, която години се бори с болестта на детето си, е задръстена , понеже изобщо не и е до удоволствия ? А може би когато погребем някой близък, трябва много бързо да се оттърсим от мъката и се отдадем на радостите, които предлага живота? Какво пък, биволската психика се толерира в нашето съвременно общество. И за какви удоволствия може да става дума, ако получаваш 300 лева, които изкарваш с пот на челото ? За съжаление животът често не е хубав, а при някои хора е поредица от нещастия. А други хора без да се замислят твърдят, че нещастниците си заслужават нещастието. Нещастията създават реалност, в която няма място за удоволствия, в нея те са неуместни. А иначе кой не обича да си доставя удоволствия ? Стремежът към тях е естествен и присъщ на всеки. Но не винаги можем да избираме обстоятелствата,в които сме поставени.Само понякога. Струва ми се доста елементарно да се чудим как така някои хора не обичали удоволствията, ходят на работа, прибират се, живеят скучно…. Дали това е само въпрос на избор ? Като се замисля, няма как да живееш като хедонист, без това поне отчасти да не е за нечия чужда сметка. Нали за всяко материално удоволствие се изисква ресурс ? Е, ако прием удоволствията не само като материални, тогава въпросът е друг… Всъщност аз исках само да критикувам онази част от разсъжденията на Тихомир, в която той нарича другите комплексари, задръстеняци и т.н.
    А иначе приемам хедонизма общо взето положително, доколкото той е форма на бунт срещу ценностите на обществото. Но част от тези ценностти представлява и консуматорското отношение към живота. А именно това май е обект на интерес от хедонистите … Чудя се дали един хедонист, би могъл е бунтар….

    Коментар от светла — май 29, 2008 @ 12:34 am

  26. @ светла: разбирам много добре за какво говориш. Животът е несправедлив. Има само един начин да се измъкнеш от това положение на нещата – като бъдеш справедлив. Към себе си. А това означава да си доставяш удоволствия. Защото ги заслужаваш. Защото знаеш, че ги заслужаваш. Защото Божеството, което живее в теб, ги заслужава. Божествата не обичат тъгата. Те са съвършени. Като хедонист ти си длъжна да гониш съвършенството. Длъжна си да се отнасяш с уважение към себе си, каквото заслужава всяка кралска особа, длъжна си да си угаждаш, независимо на какви унижения те подлага низшата действителност. Да уважаваш Божественото в себе си, което ако не се радва и не се забавлява, губи от своята Божественост… е свещено умение. Не знам дали това е някакъв вид бунт. Може би е бунт на щастливите хора срещу нещастните. Но елиминира тъгата. И, знаеш ли какво? Въпрос на личен избор е. Аз предпочитам да гледам на света отвисоко. Да го гледам от ниско ме боли. Причинява болка и на хората, които обичам. Наречи ме егоист, хедонист, самозванец, каквото искаш. Така ми харесва. Така живея по-лесно. Така е.

    Коментар от asktisho — май 29, 2008 @ 1:03 am

  27. Tisho! Svetla! Nai-setne… Obi4am vi! 🙂 Svetla, pozvoli mi da te zitiram, please!;)

    „Аз предпочитам да гледам на света отвисоко. Да го гледам от ниско ме боли. Причинява болка и на хората, които обичам. Наречи ме егоист, хедонист, самозванец, каквото искаш. Така ми харесва. Така живея по-лесно. Така е“. Tova e!:)

    Коментар от Nev — август 16, 2008 @ 2:48 am

  28. oops… Tisho e 4oveka;) malka gre6ka… vse pak be6e 2:48 am… ;)))

    Коментар от Nev — август 16, 2008 @ 6:58 pm

  29. Не мисля, че в днешния свят хедонизмът е житейска философия. То ест – ок, ще гледаш света отвисоко, но само докато можеш. Понякога няма да можеш, защото ще си смачкан от живота. Друг път пък ще те обземе меланхолия, дори в момента всичко да ти е наред. Ама….ако не беше така животът щеше да е скучен. Ако нямаше тъга, никой не би могъл да оцени удоволствията…така че всичко е едно цяло и истината е в цялото. 😉

    Коментар от риваря — ноември 30, 2008 @ 7:46 pm

  30. Ей, супер дискусия:) За съжаление от 2008-ма, а сега сме 2 години напред в относителното понятие „време“. Според мен човек минава през всякакви състояния на духа всекидневно и често променя представата за самия себе си според обстоятелстава. А ако представата променя обстоятелствата, в което предпочитам да вярвам? Тогава да си хедонист би било най-якото нещо на света…и всички щяхме да сме такива. Кефиш се на всичко, и животът се кефи заедно с теб…Стават само прекрасни, сладки и приятни неща…и така ден след ден. Хмм, малко нереално ми се струва, но пък си струва да си го помечтаем, поръчаме и белким се осъществи.
    Това да си хедонист, означава ли, че и не се ядосваш? Защото ако изпиваш удоволстивие от всичко, тогава кое ще те изкара извън нерви?
    А кой определя кое е смислено и безсмислено? Само в рамките на един средностатистически живот с продължителност от 65 години, човек толкова пъти променя идеята си за смисъл, че се позагубва сякаш. И ако изгуби и представа кое му носи удоволствие, тогава май става някакси нехедонистично, дори мазохистично…Май не си разбрах последното изречение. Довиждане!

    Коментар от desdima — април 14, 2010 @ 3:13 pm

  31. @ desdima: е, той хедонизмът е на доста столетия, две години какво са? 🙂 Радостта и удоволствието са невъзможни без болката и тъгата. Така е устроен светът. Но истинскитя хедонист умее да се наслаждава и на двете…

    Коментар от asktisho — април 14, 2010 @ 5:17 pm

  32. Този коментар е изтрит от администратора заради несъответствие с правилата за коментиране

    Коментар от Майка Тереза — юни 23, 2010 @ 8:42 pm

  33. Попадам доста късничко на този великолепен пост.Честно казано,съвсем не бях поглеждала на нещата от този ъгъл. Доводите ти бих нарекла размазващи. Добре е понякога да се съмняваме в нещата,които ни заобикалят. Често вярваме в истини, които всъщност не са въпрос на живот и смърт, ако не се придържаш към тях.Така че е възможен пълноценен живот и без кариера в голяма компания.
    Иначе и аз съм се питала неведнъж какъв е смисълът да градиш кариера,когато в процеса на това градене пропускаш да се забавляваш.Също толкова безсмислено е да трупаш пари,които не харчиш за удоволствия.
    Иначе всеки е свободен и има право да си изгради живота както иска-да стане кариерист или да го кара по-скромно.

    Коментар от lighfrom agarta — февруари 16, 2011 @ 6:06 pm

  34. @ lighfrom agarta: „Така че е възможен пълноценен живот и без кариера в голяма компания.“ Мога да си заложа живота на това твърдение! Аз съм самото доказателство. И не защото мразя големите компании, дори напротив – намирам ги за доста полезни при хора без лични възможности. Прекарах няколко месеца в „голяма компания“ и трябва да ти кажа, че ми хареса. Причината: просто си обожавах работата! 🙂 Точно там намерих поле за реализация на таланта, който няма работно време и ограничения, а само наслаждение. Хората бъркат, като си мислят, че хедонизъм значи само секс, алкохол, наркотици и свободно време. Не, напротив, хедонизъм е добре свършената работа, от която разбираш, в която се чувстваш полезен, където всеки един момент ти носи удоволствие и пари, плюс обществено признание, защото си най-добър в това, което правиш, а си най-добър, защото обичаш това, което правиш. Ето ти пример за градивен, полезен, дори бих го нарекъл „делови“ хедонизъм. Просто човек не трябва да прави компромиси със себе си и с естествения си талант. Няма значение дали работи в голяма компания или не. Ако не работи за естествения си талант (за онова, което го изпълва с ентусиазъм, само защото го върши), то той със сигурност лъже себе си и със сигурност ще му излезе през носа. Пък ако ще и да е мулти-милиардер. Малко са милиардерите, с които бих заменил себе си. Обаче всеки е свободен да греши, съгласен съм. И да се наслаждава на грешките си също е свободен. Това, обаче, не е точно хедонизъм, нарича се, по-скоро, „мазохизъм“.

    Коментар от asktisho — февруари 17, 2011 @ 12:42 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s