Писателският блог на Тишо

януари 21, 2007

С Връзки в Обществеността

Filed under: ЗЛОБОДНЕВНО — asktisho @ 9:57 pm

 

Иска ми се да изсипя от душата си всичко, което мисля за връзкарските истории. Искрено и лично. Смятам да го направя тук и сега. Някои от нас все още помнят недружелюбните времена на комунизма, когато всичко ставаше с връзки. С връзки се купуваше тоалетна хартия, книги и бельо. С връзки се постъпваше в хубав университет и на хубава работа, с връзки се купуваше апартамент и так дале. Мнозина с облекчение си помислиха, че краят на тоталиаризма означава и край на връзкарщината. За справка думичката „nepotism“ в директен превод от английски значи точно „връзкарщина“. Оказа се, че и при капитализъма връзките били важни. Ето, давам конкретен пример:
Един приятел се записа да учи „Информатика“ в американски университет, защото било „модерно“. Хубаво, ама някъде към трети курс момчето разбрало, че му предстои цял един живот на висене пред монитора в строго мъжка компания от девствени чекиджии, ръсещи плоски шеги за жени и ебане, та затова решил, че колкото и големи да са заплатите в IT сектора, може би сега е времето да си смени професията, докато може. Мислил, мислил та решил да се премести в специалност „Финанси“ на същия университет. За целта се наложило да проведе кратка среща-интервю с декана на специалността, там така ги правят преместванията от една катедра в друга. Трябва да се знае момчето защо така е решило, пък и да му се даде акъл, да му се посочи правилната посока в живота, да не вземе да сбърка нещо в незрелия си избор. Та, отишъл нашият младеж при усмихнатия декан на специалност „Финанси“, който го очаквал впечатлен от високото му ай кю, от отличните оценки на тестовете и от невероятно добрите му математически умения. Станало дума защо, аджеба, студентът така изведнъж е решил да зареже перспективната си професия и да става финансист. Нашият младеж, понеже нямало как да обясни за девствените чекиджии, се направил на супер заинтересован и разказал какво невероятно бъдеще вижда в заниманията си по финанси. Деканът се усмихнал и дружелюбно го попитал, а роднини или семейни приятели на Уолстрийт има ли? Вуйчо му случайно да притежава някаква банка? Изобщо, има ли някакив ВРЪЗКИ с финансовия свят? Оказало се, че няма. След като разбрал това, без да увърта повече, деканът го потупал по рамото и мъдро го посъветвал: „Виж сега, момче, така или иначе цял живот ще прекараш в седене пред компютъра. Като програмист ще ти плащат за това седем пъти повече, отколкото като банков служител, защото ако нямаш правилните връзки на правилните места, най-доброто, на което можеш да разчиташ е да работиш като сметало в някой забутан, провинциален банков клон. В резултат нашият приятел завърши „кампютър сайънс“ и до ден днешен изплаща бялата си талашитена къщичка с пластмасова ограда в предградията на цена половин милион долара с иначе добрата заплата, която получава. Каква е поуката от тази история ли? Ами поуката е, че без ties, connections, връзки, связи и прочие правилни вуйчовци и чичовци на правилните места в този живот до никъде не можеш да стигнеш. Е, добре де, може, ама ми излезе цирей на езика да повтарям, че отделни изключения само потвърждават шибаното правило.
В една дискусия наскоро стана дума за „Връзките с обществеността“ – тази свещена и пазена като Светия Граал манна небесна на славата, парите и успеха, в която дискусия много компетентни и некомпетентни люде се включиха с къде адекватни, къде не съвсем адекватни мнения, за което искрено им благодаря, техният принос е незаменим, сериозно, мнението им е ценно за мен именно защото е различно, обаче никой не обърна внимание на най-важното в целия диспут, а именно: единственият и най-ценен ресурс на добрия PR специалист са неговите връзки. Тези хора продават връзките си за пари. Превърнали са връзкарството в професия. Издигнали са го на пиделстал. Никаква теория и никаква практика не могат да те направят добър PR, било то нисък или висок, ако не познаваш ол да райт пийпъл ат ол да райт плейсиз. Друг е въпросът дали ще използваш личните си контакти за имидж мейкване на някаква компания, с чисто рекламна цел или ще разпространяваш някаква корпоративна пропаганда. Тези неща са от второстепенно значение. Единственото правилпо за успех в PR-а са добрите контакти. Останалото са празни приказки, които много вървят пред аудитория влюбени в теб студенти или на ракийка и салатка със стари приятели от гимназията, обаче в реалния живот, в реалния PR напред могат да те изтласкат само контактите с правилните хора. Култивирай тези контакти и нека Силата да бъде с теб!

Тихомир Димитров

Advertisements

4 Коментари »

  1. Много интересен пост. Макар че в интерес на истината и без връзки се пробива выв финансовия свят на Уолстрийт. Все пак, в общия случай, си доста прав. Много ми хареса цвета на средната вратовръзка – това между другото 🙂

    Коментар от Elena — януари 22, 2007 @ 4:48 pm

  2. нищо против връзките 🙂 понякога препоръката на човек, чието мнение ценищ спестява доста време за преценка и ти помага да вземеш по-добро решение.

    а тая история с твоя човек…не знам в кой колеж е учил, много странно ми звучи. имам ученици, които завършиха това лято бакалавърската си степен в щатите и си намериха чудесни работни места, с чудесни заплати, които няма да споменавам, достатъчно е да кажа, че са с 6 цифри. местата са в ню йорк. не е нужно да казвам в кои банки и подобни институции.

    сигурно са имали връзки. но са си ги създали сами. щото познавам родителите и на тримата и все още си живеят в родно хасково. ама познавам и „децата“ от времето, в което бяха в 8 клас. ами … научиха се как да си създават връзки 🙂

    Коментар от lyd — януари 22, 2007 @ 11:31 pm

  3. Бе на Тишо явно му е нещо болна темата ‘връзки’. Освен това зебелязвам, че не е погледнал нищо от това, което с Антония му написахме. Което, разбира се, е само наша грешка – не сме били достатъчно разяснително-убедителни…

    Коментар от Longanlon — януари 23, 2007 @ 7:27 am

  4. Връзките са важни спор няма по въпроса и това е естествено макар и не особено приятно. ОБАЧЕ да седиш и да се самосъжаляваш цял живот за това че нямаш връзки и да обвиняваш липсата на връзки за неуспехите си и мързела си…. „Това не“ 🙂
    Хората са казали „Бог помага, но в кошара не вкарва“

    Коментар от Bore — януари 23, 2007 @ 8:58 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s