Писателският блог на Тишо

януари 17, 2007

Тва не – „Така правят всички“

Filed under: Без категория — asktisho @ 9:36 am

НЯМА начин да спечелиш, ако правиш като всички. Няма начин да си на далавера ако изтеглиш 30 годишен ипотечен кредит, защото така правят всички. Няма смисъл да кандидатстваш международна търговия, само защото там кандидатстват всички. Няма смисъл да гледаш Big Brother, защото всички гледат Big Brother. Няма нужда да слушаш чалга, за да не се “цепиш от колектива”. Не е необходимо да си запасваш дънките в ботушките защото всички кифли правят така. Няма нужда да се опитваш да бъдеш тарикат само защото всички се правят на “тарикати”…
Глупаво е тридесет години да изплащаш бетонна килийка в многоетажен комплекс, създаден с много компромиси в качеството от  съмнителен строителен предприемач. Това е имот, който ти носи смешен наем, опасен е за живота ти, ипотеките все още са супер неизгодни, а на всичкото отгоре цената на квадратен метър гони Прага и Париж. Защо ли? Защото ВСИЧКИ купуват ипотеки. По-добре изтегли същия заем, за да започнеш свой собствен бизнес, изкарай пари и купувай имоти в брой. Винаги си струва да купуваш имоти в брой.  Ако пък ще изплащаш ипотека докато  остарееш и ти опадат зъбите , по-добре иди изплащай в Прага и Париж, вече си европейски гражданин. Там ипотеките са по-изгодни, заплатите са по-високи, наемите също. Дори да решиш се върнеш един ден, наемът, който ще получаваш от имота си там може да те издържа цял живот тука. Не прави като всички! Недей да бъдеш говедо, тласкано от общия поток на стадото, мисли като инвеститор, а не като потребител!
Недей да кандидатстваш международна търговия или моден дизайн, защото е „модерно“. След 5 години ще попълниш безчетните редици на безработните икономисти или пък, ако нямаш достаъчно връзки в модния бизнес ще продаваш домати на пазара с фешън диплома в джоба. Да, хубаво е, че се занимаваш с внос и износ на стоки в голяма чуждестранна компания, но ако получаваш 200 евро на месец, малко ми се губи смисъла. Ако се беше хванал да учиш компютърни езици, сега щеше да се  мръщиш на пет пъти повече.
Недей да гледаш Big Brtother, нито Survivor, всъщност изобщо недей да гледаш телевизия. Подари си телевизора на някого, когото мразиш. От телевизора са изтъпява и се надебелява. Рекламите са досадни, а средното ниво на предаванията, предназначени за масовия зрител, ограбва интелекта ти. Изобщо, гледането на телевизия не води до нищо друго, освен до гледане на още повече телевизия. Това не може да ти бъде цел в живота. Американците били тъпи. Продължавай да гледаш телевизия всеки ден и ще станеш като тях.
Приятелите и колегите ти слушат чалга? Зарежи ги и си намери други, по-свестни приятели и колеги. Сама по себе си музиката не може да ти навреди. Пошлата пейзанска култура, която влачи със себе си, обаче, може! Искаш ли да си престъпник, а жена ти проститутка? Пълниш ли буркани всяка есен? А прасе колиш ли? Занимаваш ли се с далавери? Обичаш ли изневерите? А  циганите? Кючек на зурла и тъпан можеш ли да играеш? Ако отговорът на всички тези въпроси е НЕ, значи просто си попаднал в грешната среда, човече! Смени си работата и отсвири дивите селяни, които ти се пишат за приятели. Открий онази музика, която те докосва отвътре толкова силно, че чак ти се иска да заплачеш и се научи да общуваш с хора, които четат книги и се интересуват от изкуство. Нямаш представа колко много ще те промени това.
Извади тези дънки от ботушките най-после, сестро! Ще изглеждаш още по-добре ако се научиш да изпъкваш от тълпата. Знам, че е “модерно” и, че всички правят така, ама кажи ми, как може едно нещо да е “модерно” два сезона подред, по FTV само едни и същи дрехи ли показват? Признай си, че е яко и тази зима да можеш да излизаш с парцалките от миналата. Хем пак  си “модерна”, хем излиза по-тънко. Ама ще ти издам една тайна: личи им, че са от миналата година. И на дънките и на ботушките им личи, така че, вместо да подражаваш на всички и по този начин да се обезличаваш, избери да бъдеш различна и изпъкни в дънкено-кожената масовка с ярки цветове – носи електриково зелено, арогантно червено и ярко жълто. И гледай повече FTV за сметка на “Планета”.
Недей да бъдеш тарикат. Не говори за далавери, а ги прави. Бъди скромен. После иди в скъпарско заведение облечен в дрехи за 50 лева и поръчай шампанско за 250. Отпразнувай победата! Изобщо не е тарикатско да правиш като всички. Бъди винаги различен. Съдбата обича смелите и ще те възнагради за това!

Тихомир Димитров

63 коментара »

  1. Кофтито е, че ти, към които се обръщаш в своеобразния си манифест никога, никога няма да го прочетат…

    Коментар от Longanlon — януари 17, 2007 @ 9:46 am

  2. Това ти е наистина як текст

    Коментар от Комитата — януари 17, 2007 @ 10:51 am

  3. А, да: Тишо, радваш ме почти всеки ден с нови интересни статии, за което искам да ти изкажа искрена благодарност 🙂

    Коментар от Longanlon — януари 17, 2007 @ 11:04 am

  4. Машала е момче, баш тъй си е! Между другото кога мислиш да зарадваш културтрегера с 2та част на романа, който казваш ставал за четене?

    Коментар от Бай Иван — януари 17, 2007 @ 11:21 am

  5. eh… Tisho… Tisho…
    tova e polojenieto… boli me, che si tolkova prav!…

    Коментар от Didi — януари 17, 2007 @ 12:57 pm

  6. Тишо, всички плюят чалгата и се дистанцират от нея, бъди мъж, направи нещо различно!

    Коментар от случайна — януари 17, 2007 @ 1:32 pm

  7. Чудесна статия, наистина. Обаче как можа да нахокаш бурканите. Те не са признак за ниска интелигентност, ами напротив. Ако искам компот от праскови например от магазина ли да си го купя? Консерва от магазин – никога!
    И също така бива ли да кажеш на хората да си хвърлят телевизорите и после да им препоръчаш fashiontv. Последното е смъртен грях и само по себе си, де. Всичко останало подкрепям.

    Коментар от Ying — януари 17, 2007 @ 3:15 pm

  8. Ех, ако ТРЯБВА на всяка цена да имаш телевизор, по-добре фешън, отколкото планета. Може да не те научи да се обличаш модерно, но пък оказва влияние върху лайфстайла и отношението към нещата по принцип (в чисто естетически план). Пък и музичката е пълна противоположност на гюбека. Знам, че се хабя напразно като ругая чалгата. Има една категория хора на които всичкия бой, йебане и сръбска музика на света са им малко. Предлагам да ги експортнем на запад, където да живеят в малки, сплотени, потни емигрантски групички, да бачкат по строежите, да пият менте ракия и да си слушат маането, а аз тук най-после да мога да си поема дъх и да не трябва повече да ги ругая. Аман от пейзани, честно.
    @Бай Иване, дали втората част от романа ми става за четене не съм аз човекът, който ще го каже. На мен историята ми харесва много, за да имам толкова голямо желание да я ракзажа на всички….Надявам се да ти хареса и на теб, както и на останалите читатели. Оставил съм я в издателството. Когато разполагам с нещо готово, ще се погрижа да разбереш кое, как и какво.

    Коментар от asktisho — януари 17, 2007 @ 6:50 pm

  9. Много интересна тема наистина. Преди време се бях замислила защо всички ученици толкова роптаят срещу униформите при положение, че те така или иначе ги носят. В крайна сметка какво друго, ако не униформи, е еднаквият начин на обличане на всеки по улицата.
    Покрай интернет и аз отказах телевизията и май доста добре ми се отразява, имам повече време за четене. Но само не насърчавай хората да гледат FTV, това не е мода, това е някакъв парад на недохранени жени, които благодарение на медийната подкрепа успяват да внушат комплекси на всяка втора жена, макар тя да има много по-идеални мерки от въпросните манекенки. Пък и честно казано не разбирам това понятие „мода“, уважавам много повече хората, които умеят да се обличат стилно, отколкото модерно. В крайна сметка, ако е на мода розовото, но на теб не ти отива, трябва ли непременно да слагаш въпросния цвят, само защото на някой хомосексуалист без особени реални способности, му е хрумнало, че това трябва да се носи? Отделен въпрос е, че в България и да искаш, не можеш да намериш по магазините много неща, които да се отличават от актуалната „модна тенденция“…

    Коментар от CarreraGT — януари 17, 2007 @ 7:50 pm

  10. тишо, ти как си различен? и какво ти носи това?

    Коментар от lyd — януари 17, 2007 @ 10:23 pm

  11. Както винаги, когато стане дума за жилища, разглеждаш гранични случаи и обобщаваш не съвсем коректно. Знам че не приемаш хората да живеят в собствено жилище, което изплащат за дълги периоди от време. Знанието, че живееш под наем и нищо не те свързва с мястото в което живееш, сигурно ти дава удовлетворение и успокоение, че можеш да напуснеш за 5 сек., ако усетиш жегата зад ъгъла 🙂
    Аз избрах другия вариант и чувствам удовлетворение, че това което правя го правя за себе си. Мястото и „бетонната кутийка“, която избрах сами ми се отплащат и се чувствам удовлетворен, че ако настъпи момент в който се наложи да ги напусна, ще го направя много бързо и с огромна възвращаемост на парите. Когато избирах, не го правех със съзнанието, че всички така правят и дай и аз да тека в същия поток.
    За Big Brother, Survivor, чалгата и т.н. съм съгласен с теб

    Коментар от tataf — януари 18, 2007 @ 7:42 am

  12. Телевизия не гледам (ако не се брои факта, че тв-то е включено докато съм на работа).
    Чалга не слуша.
    Нямам ботушки най-доброто, което може да се каже за стила ми на обличане „комфортен“, понякога минава и през „стилен“, но това са разни изключения.
    Буркани затварям (обичам компоти 😉 ).
    Няма да следвам моден дизайн, а фотография.
    Няма да работя на пазара, а в къщи – уеб-дизайнер (то и сега това работя де).
    И изобщо, би следвало да съм много прокопсала, пък на… не се чувствам тъй.
    Май никога не сме доволни 😉

    Коментар от Eneya — януари 18, 2007 @ 9:02 am

  13. Аз лично не бих се отказал от телевизора. Все пак има неща като новини, National Geographic, Discovery и т.н.
    За ипотеките – напълно съм съгласен. Това е ужасен рекет – 12-14% лихва за ипотечен кредит няма никъде в Европа. Ефектът вече се усеща – много кредити не се плащат.

    Коментар от scanman — януари 18, 2007 @ 11:16 am

  14. @ tataf
    По темата за жилищата – tataf не бъди късоглед, това което казваш може и да е така (жилището може и да ти се отплаща в момента), но така ли ще бъде след 10 години? А след 20 (когато ти изтича ипотеката)?
    Освен това, сега икономиката ни е в относителен бум (добър растеж, приемлива инфлация), а какво ще стане, когато икономиката ни забуксува или още по-лошо, настъпи икономическа криза? Как „стадото“ ще си плаща ипотеките?…
    Склонен съм да се съглася с Тишо – не сядай на клона с останалите „маймуни“, че може да се счупи клона 🙂

    Коментар от catequil — януари 18, 2007 @ 1:23 pm

  15. Много хубав пост. МНОГО. Подписвам се с две ръце в знак на съпричастност.

    Коментар от Aни — януари 18, 2007 @ 2:08 pm

  16. @catequill – много хубав ник, музикален някак
    важното е жилището да ми се отплаща и в бъдеще също да ми се отплати. ипотеката ми не е 20 год. лихвата е изключително приемлива, а месечната вноска е колкото пенсионерска пенсия. предоговорих си на два пъти условията, в рамките на няколко месеца. Мога да си позволя да инвестирам и в други неща, в още недвижимост например.
    Anyway, не това искам да кажа. Това което имах предвид, е че когато се обобщава, трябва да се гледа средния случай, а не граничния. А средният случай не е описваният от Тишо.

    Коментар от tataf — януари 18, 2007 @ 2:59 pm

  17. offtopic
    „пенсионерска пенсия“ в горния ми пост е доста забавна дефиниция
    да се зачертае пенсионерска и да се чете „минимална“

    Коментар от tataf — януари 18, 2007 @ 3:18 pm

  18. Хайде сега и аз да се изкажа като икономист. Ипотеката е вид финансов лизинг с прехвърляне на собствеността в края на лизинговия период. Лизингът пък е вид наем. Докато изплащаш ипотека, ти не си никакъв собственик, а най-обикновен наемател. Твърде често се оказва два пъти по-изгодно да живееш на „свободен“ наем, т.е в жилище, което няма опция да стане твое след време. Дали това ще се промени или не завииси от два фактора – развитието на жизнения стандарт на населението (наемите са пряко свързани с трудовите възнаграждения, ако расте едното расте и другото, няма как) и с развитието на кредитния пазар (от който пък зависи колко изгодни са ипотеките). В момента ипотеките са хипер неизгодни, наложени спрямо европейския пазар. Ако след две десетилетия непрекъснати усилия се окаже, че най-после си успял да придобиеш собственост върху имота, то цената, кяото си платил за него е със сериозна надценка (200-250%) спрямо първоначаланата цена. Няма да загубиш само ако икономиката се намира в непрексънат растеж и ако имотите бясно подскачат, при това без да спират, в продължение на цели 20 години, например. Това може да стане само на кино, но не и в реалната икономика. Тя е циклична по своя харакер. Да не говорим, че изоставането на наемите зад цените на недвижимостите говори за два показателни фактора: 1) Имотите са надценени, в действителност не струват толкова, колкото искат продавачите, цените не отгварят на жизнения стандарт на населението и 2) Лизингованият ти имот не само, че не се „отплаща“ в момента, но ако ти от своя страна решиш го преотдадеш под наем, не само че няма да можеш да го ползваш, но и всеки месец ще се наложи да си плащаш за това, поради разликата в „наема“, който дължиш ти като лизингополучател и твоите намеатели, като участници в много по-либералния пазар на „свободните наеми“.
    Тишо е напипал много важен социално-икономически проблем. Практиката многократно потвърждава тезата, че масовото икономическо поведение не само, че не е печелившо, но създава и огромни опасности за икономиката като цяло.

    Коментар от Visarion — януари 18, 2007 @ 4:14 pm

  19. Знаеш ли кой е Робърт Киосаки? Човек дето е написал тази статия в няколко книги 🙂
    Не слушам чалга и нямам приятели и колеги които го правят.
    Опасно е да съветваш хората да изтеглят кредит и да започнат бизнес. Това може да ги убие. Рискувай разумно.
    Не се гневи на масата. Тя е стадо и винаги е била (поне от 5000 години, което пък ме навежда на мисълта че и винаги ще бъде). И не само в България. „Дайте на тълпата хляб и зрелища“ беше казал някой в Рмската империя ако не се лъжа (бая хиляди години назад).
    Така че тълпата е стадо, примирете се с това както с това че не живеем вечно.
    По отношение на ипотеките които изплащаш 30 год…. гледали сте Матрицата нали? Това е то, масата (дори и тези които минават за интелегентни) продават живота си за жилище и за Ауди и робувт цял живот на това. Щом успее (ако успее ) да изплати Аудито, вече мисли как да задлъжнее още за да си купи джип. … Така е навсякъде по света. Такива са хората и няма да се променят.
    А вие, които осъзнавате това, използвайте го за да живеете по-добре, по-свободно и да направите света по-добро място

    Коментар от Bore — януари 19, 2007 @ 10:20 am

  20. Точно това правим. Колкото повече хора осъзнаят, че със заем от 80 000 евро могат да си купят бизнес, който може да започне да им носи реални приходи СЕГА, вместо тухли и цимент, които ще станат техни НЯКОГА, толкова повече осъзнати индивиди ще има и толкова по-жива ще бъде икономиката на странта ни. Познавам собственици на големи експортни компании от провинцията, занимаващи се със земеделие, които са разкрили търговски офиси в София. Тези хора са милионери, но живеят под наем, защото са добри инвеститори. Предпочитат да инвестират парите си в по-печеливши мероприятия от жилищния пазар в София, който вече носи възвръщаемост почти колкото банковата лихва. Да купуваш жилища тук е все едно да купуваш държавни ценни книжа – сигурна и абсолютно безрискова инвестиция, която ти носи приход, изяден от инфлацията. И това ако купуваш в брой. Ако си лизингополучател, както каза Висарион, ти си чист наемател. Имам един приятел – купиха му апартамент, премести се да живее там с още два калпака и всеки месец плаща на банката два пъти повече кинти, отколкото даваше на хазяина си, за да живее сам, в собствена стая, в много по-голям апаратмент, без да трябва да прави ремонти и в много по-хубав квартал… Изводите всеки да си ги направи сам…

    Коментар от asktisho — януари 19, 2007 @ 11:25 am

  21. @asktisho
    Много си краен човече. Света не е толкова черно-бял. Има много аспекти. Да си купиш бизнес казваш…. Ами добре ама ти един телефон си купиш с MP3 player и си викаш ЯКООО а то бил само с 5М памет и събира 3 песни. Та ако не разбираш какво правиш ,това могат да бъдат най-бързо загубените 80 000. Както казваше един приятел „Щом го продава значи не му трябва а щом не му трябва значи има защо“
    Погледни го от друга страна, работиш на добро мявсто, изкарваш да речем добри пари и ти остава по някой лев. И сега каво? Ако си от матрицата – ясно – АУДИ и никога няма да ти останат пари, ама не си. Викаш си дай да направя нещо СМИСЛЕНО с тези пари. КАКВО?
    Варианти:
    – Напускаш работа и отваряш плод и зеленчук …. едва ли. Да си направиш телеком очевидно няма да можеш.
    – В банката – сигурна загуба
    – На борсата да ти ги управлява някой друг … едва ли (чист хазарт)
    Остава недвижимият имот. Със сигурност няма да поевтинее ( цените ни НЕ гонят Прага и Париж прощавай, сред най-евтините сме все още в Европа, но вече не в пъти а в %). Ефективното поевтиняване идва от задържането на ръста на цените на имота при по-висок ръст на стандарта на живот и/или инфлацията. Но както и да е, в банката със сигурност е по-зле а на борсата – по-несигурно. От друга страна ти живееш в това жилище и не ти пука особено колко струва в момента на пазара а по-скоро дали ти е удобно и уютно.
    Неизгодните ипотеки в БГ – ми е тука сте неподготвени отвсякъде. Лихвите са около 7-8% . А и сключваш договор че найсе години ще плащаш да речем по 250 Евро на месец, което ДА сега е можеби повече от наема ти но след 3 год ще е по-малко а след 5 ще е смешна сума ( тоест караш инфлациаята която по принцип работи против теб да заработи за теб)
    С две думи, не е важно дали купуваш недвижим имот или започваш бизнес или инвестираш на борсата. Важно е да знаеш какво правиш и защо го правиш а не ЗАЩОТО ТАКА ПРАВЯТ ВСИЧКИ.
    Така че съм съгласен с основната ти идея, но не и с черно-бялата и интерпретация „Бизнесът е добро, имотите – лошо“
    Между другото ти самият имаш ли бизнес?

    Поздрави

    Коментар от Bore — януари 19, 2007 @ 2:09 pm

  22. Понастоящем си изкарванм парите с писане, все пак се намираш в „Писателския блог на Тишо“, а не в „Бизнес блок Тишо“, нали? :)) Занимавал съм се с няколко вида предприемаческа дейност, имам икономическо образование и не говоря от гледна точка на заблуден идеалист. Винаги съм предпочитал суровите примери от практиката пред отвлечените научни теории. Схемата ти с инфлацията хич я няма, с извинение. Лихвените проценти и годишното оскъпяване на ипотекирания имот правят така, че инафлацията да работи за банката, а не за теб. Всико е сметнато, недей така. То е като да залагаш в казиното, верно има някои, които си тръгват на печалба от там, но в масовия случай казиното винаги печели. Прав си, че наемът ми ще е по-висок след 3 години. Ако това стане факт, значи жизненният ми стандарт също е станал по-висок и аз ще мога да си позволя да го плащам шибания наем. Това, което пропускаш е, че наемите са вързани за доходите и жизнения стандарт. На пазара на свободни наеми има повече участници, които формират цената на пазарен принцип. При ипотеките десетки хиляди купувачи разчитат на няколко банки-продавачи. Няма как цената да е по-изгодна за купувача, нали? Прав си, че като живееш в едно жилище гледаш преди всичко да ти е удобно. Не виждам логическа причина моят дом, който е под наем да е по-малко удобен от твоя, който си закупил (или в момента изплащаш). Когато се местя, аз се местя в празен апартамент. Така хем спестявам 100 евро на месец от цената, хем със същите пари купувам мебели и правя така, че да ми е уютно. Тук хиляди привърженици на „сигурността“ и домашния уют ще възроптаят, че могат да ме изхвърлят по всяко време. Ами не могат. Ако си договорил хубаво условията по договора не могат да те изхвърлят по всяко време. Освен това, айде стига, преместването на цялата покъщнина с камион хамали струва 100 лв и отнема два часа, какво толкова? Много по-сигурен се чувствам, когато не дължа някаква фиксирана сума на банката на точно орпеделено число всеки месец. Така мога да си сменя работата по всяко време. Мога да си позволя да рискувам в търсене на по-добрата алтернатива. Мога да спра да работя за известно време, ако пожелая, мога да реша да пътувам, знам ли, важното е, че нямам надянат хомот на врата, който цял живот да ме принуждава да правя компромиси със себе си, с труда и свободата си, само защото съм подписал някакъв лист хартия. Thank you, but NO, THank you! както казват англичаните. Аз избирам свободата. Поне засега.

    Коментар от asktisho — януари 19, 2007 @ 2:54 pm

  23. Всъщност това е най-важното. Вземеш ли заем си ДЛЪЖЕН да работиш. Да се усмихваш на шефовете, да търпиш колегите-идиоти и да се кланяш на клиентите, каквито и задници да са. Е така се самоубиват хората.

    Коментар от Ying — януари 19, 2007 @ 3:20 pm

  24. А не може ли колегите ти да не са задници, шефът да няма нужда да му се усмихваш, ако не искаш, да вземаш много пари и да правиш каквото си искаш с тях – било то да плащаш ипотека или да ги даряваш на токийската зоологическа градина?

    Коментар от Longanlon — януари 20, 2007 @ 4:02 pm

  25. тишо, мислиш ли, че би било трагично да стане така, че да не можеш да си изплащащ ипотеката и да изгубиш апартамента? каква би била разликата между това и ситуацията, в която оставащ на улицата, понеже не можеш да си плащаш наема. да приемем, че вноските по ипотеката са същите като размера на наема.

    дали понякога не просто въпрос на нагласа, а не на обективни икономически реалности?

    Коментар от lyd — януари 21, 2007 @ 1:27 pm

  26. Там е работата, че не са. Да приемем, ама няма как да приемем, защото в реалната икономика подобни допускания са забранени. Ами че то нямаше да има наематели тогава. Всеки щеше да изплаща апартамент… Еднакво тъпо е да осатнеш на улицата и в двата случая, обаче. Явно гледната ми точка убягва нещо. Много се отклонихме от темата с тези ипотеки. Мисълта и беше, че: а) ако дължиш пари на банката всеки месец губиш от свободата си и б) че никога няма далавера в това да подражаваш на стадото. Това са неопровержими факти. Другото са подробности.

    Коментар от asktisho — януари 21, 2007 @ 5:25 pm

  27. Така такааа 🙂
    Аз виждам няколко факта тука
    1) Съветваш хората да правят неща (като започване на бизнес) които ти самият не правиш. Това че си завършил икономика не означава че знаеш как се прави бизнес (потвърждават го хилядите икономисти работещи за 400-500 лева заплата) Това че си се занимавал с предприемаческа дейност не означава че е била успешна.Дори е по-вероятно да не е, предвид че вече не го правиш което пък отново води до извода че не знаеш за какво говориш.
    2) Коментираш неща от които не разбираш (виж точка 1 както и статията ти за PRа)
    3) Не коментираш неудобните неща като например че не е така лесно да си купиш бизнес за 80К който да ти носи веднага реални доходи. Казвам че не е толкова лесно за да не кажа че е смехотворно твърдение. 80 К може и да са достатъчно да започнеш бизнес но не и да купиш. Когато купуваш бизнес, го правиш за да влееш нещо в него и да го направиш по-успешен. Купуваш идеята и ноу хау, и тогава какво остава да вложиш за да стане по-успешен? ПАРИ!!! А с 80 К приятелю … не виждам как ще вложиш достатъчно пари за да изведеш вече съществуващ и печеливш бизнес на качествено ново ниво.
    4) Изумен съм че подмина коментара ми за Робърт Киосаки. Не знаеш кой е очевидно, което не е толкова изненадващо – той не е толкова известен НО НЕ ТЕ И ИНТЕРЕСУВА :-О Аз бих се заинтересувал аджеба кой е този дето споделя моите идеи.
    5) Обобщаваш и генерализираш всичко на база на собственият си опит ( или по-скоро на база на собствените си представи за нещата, които смяташ безпрекусловно за правилни но… дали е така, кой ще ни каже пееше Васил Найденов). Това пък те кара да заемаш крайни позиции, което е разбирасе твое право но съм убеден че не би било така ако се замислиш по-сериозно и се опиташ да се поставиш в ролята на другия, който се държи по нерационалният според теб начин.
    Изобщо…. един от основните проблеми на съвемието ни е че хората не слушат другите, не приемат техните мнениа и дори за миг не си помислят че можеби не са съвсем прави. О не, останалите грешат, аз съм прав.

    Коментар от Bore — януари 22, 2007 @ 8:09 am

  28. Bore, коментарът ти е добре подреден и аргументиран, което прави твоята критика тук повече от welcome. Именно с изслушване на недостаъците, които другият ти посочва можеш да ги видиш, отстраниш и така да вървиш по пътя към себеусъвършенстването. Ако мнението на други хора не ме интересуваше, ами нямаше да се занимавам да пиша, за да им губя времето с разни крайни, според теб, позиции. Много си прав в това, което казваш, ще си позволя единствено да не се съглася с резюмето, което си направил на тема „Тихомир Димитров“, тъй като очевдино не ме познаваш. Изводите ти са абсолютно погрешни. Не ми се изпада в подробности относно личната ми автобиография. Не виждам смисъл да го правя, предвди факта, че нито ще те агитирам да ми ставаш бизнес партньор, нито ще ти искам заем, нито ще се кандидатирам на работа при теб, че да трябва да ми четеш си ви-то. Надявам се, че нямаш нищо против. Така е по-добре. Извинявай, че съм ти „подминал“ коментара, но не се чувствам ДЛЪЖЕН да отгварям на всички коменатри, нито пък да съм прочел всички книги на незивестни автори, които някой друг е чел. Ако давам съвети, то да, давам ги от моя лична гледна точка, формирана не само на базата на предварително натрупан опит, но и в резултат от истини, родили се в разговор като този, например. На Васил Найденов трябва да му направим восъчна фигура, мястото му отдавна е в музея. Хиляди млади таланти се родиха,изгряха и залязоха след него. Моля те, не ми го давай за пример, че очаквам и с някой куплет на Лили Иванова да ме замериш скоро. Не обичам музика, която мирише на мухъл. Естрадата е като френското синьо сирене. Плесента му е отвартителна на вкус, но има определен вид кулинарни извартеняци, които умират за точно такава плесен. Аз не съм от тях. Обещавам, все пак, да прочета въпросната книжка. Къде мога да я намеря всъщност?

    Коментар от asktisho — януари 22, 2007 @ 8:46 am

  29. Ами на Славейков, както повечето книги. Васил Найденов не давам за пример а цитирам част от негова песен, текста не е негов дори (макар че не знам на кой е признавам си)
    Надявам се да съм провокирал някои размисли у теб, както и ти провокира у мен.
    Надявам се да не се обидиш тъй като целта не е да те обидя а да те провокирам да помислиш върху гледни точки различни от твоята 🙂

    Коментар от Bore — януари 22, 2007 @ 9:01 am

  30. кийосаки, обаче, е от хората, които са забогатели от недвижими имоти 🙂

    написал е поредицата „богат татко, беден татко“, от която мисля, че си струват книгите:

    – четирите потока на парите
    – кой ми взе парите

    но за тези, които не го познават хич, може и „богат татко, беден татко“, ама много се повтаря

    Коментар от lyd — януари 22, 2007 @ 9:07 pm

  31. ох, и щях да се радвам да помислиш по-задълбочено върху предишния ми въпрос 🙂

    Коментар от lyd — януари 22, 2007 @ 9:08 pm

  32. Покажи ни как се прави и, моля те, отчети следващия ти пост за connections.

    Хората купуват с ипотека, защото им е по-изгодно да живеят в ипотекирано собствено жилище, отколкото в жилище под наем.

    Хората купуват с ипотека, защото в жилище под наем се живее в мизерия. Не можеш да смениш плочки, дограма, един полулей няма да си купиш, може да си с фиксиран хладилник, печка и пералня, защото в квартирата има такива. Да, това са старите боклуци на хазяина, както и печката на дядо му, които той е заменил с новички. Да, той счита, че са извънредно ценни и е по-склонен да се раздели с теб, отколкото с тях.

    Дори да започнеш собствен бизнес, пак трябва да живееш някъде. Така че почването на бизнес и ипотеката са две напълно съвместими неща.

    Коментар от dzver — януари 23, 2007 @ 8:49 am

  33. Ами аз не случайно споменах Киосаки. Защото нещата са прекалено сложни и обвързани с конкретни обстоятелства и смятам че той ги разглежда сравнително детаилно, и интерпретацията му съвпада до голяма степен с моята

    Коментар от Bore — януари 24, 2007 @ 6:53 am

  34. Добре де, ще го изчета тоя Киосаки, да му се не види…:) Човек се учи докато е жив, нали така?

    Коментар от asktisho — януари 24, 2007 @ 8:54 am

  35. Ufff, nachetoch se na obshti prikazki. Tolkova bih bil blagodaren na malko cifri. Vseki pravi njakakva smetka kato vzema ipoteka i e mnogo verojatno mnogo ot tezi smetki da imat vgradeni propuski ili grshki. Bih bil blagodaren, ako njakoi e v sastojanie da ni predstavi podroben analiz na edna podobna investicija, za da mozhem po-obektivno da precenim ima li smisal v tova.
    Za sazhalenie njamam informacija kak tochno izglezhdat neshtata v BG, no moga da se opitam da dam primer s edin germanec v nemsko. Osnovnija vapros, kojto toi si zadava predi da zakupi daden imot e: kakvo e saotnoshenieto mezhdu sebestojnostta na imota i chistija naem, kojto mozhe da poluchi ot nego. Ako tova saotnoshenie e pod 10% investicijata zapochva da si gubi smisala. Primer: ednostaen apartament 21 m2, zakupen za 10500€, remont za oshte 500€=11000€. Chist naem =Naem – razhodi po imota (kato taxsa za bokluk, pochistvane na vhoda i t.n.)=135€. Poluchava zaem ot bankata s lihva m/u 4 i 5% i izplashta 5 % glavnica. Ot tam natatak idvat dopalnitelnite razhodi, kato razhodi po tarsene na imota za zakupuvane, na naematel, eventulano propusnatite polzi za mesecite bez naematel, razhodi po remonti eventualno advokati i amortizacija i DOD. Rezultatat e, che vapreki, che saotnoshenieto e izkluchitelno izgodno (v konkretnija primer dori nad 10%) ot prihodite ne vliza niashto v dzhoba. Investicijata zapochva da nosi dohodi chak sled dvadesetina godini. Togava vaznikva golemija vapros, kakvo e stanalo s imota (kojto kam momenta na zakupuvaneto v bshtija sluchaj ne e nov) sled 20 godini ekspoloatacija. Varijantite ne sa mnogo. Apartamenta mozhe da e napalno amortiziran i da se nalaga skapo struvasht remont na cjalata sgrada, ili mozhe bi vse pak da imash kasmet i sgradata da se e zapazila i stojnostta na nedvizhimite imoti da se e kachila. Polozhitelnoto v sluchaja e, che ne si investiral nito 1 lichen lev. Zapochnal si ot 0 i sled 20 godini imash apartament, s neizvestna stojnost.
    Po malko po-drug nachin izglezhdat neshtata ako ne se nalaga da vzemesh kredit za da pridobiesh imota. Togava obache trjabva da se precenjat kakvi sa alternativnite vazmozhnosti (primerno investirane vav njakakav investicionen fond – minalata godina postignaha sredni rezultati ot 20% rast).
    problemat e, che v momenta njama tolkova blagoprijatni uslovija za investirane v nedvizhimosti v BG po gornata shema. Ako se nalaga da doplashtash na bankata, zashtoto naema e prekaleno nisaki lihvata prekaleno visoka, mozhe bi e po-razumno da spestish gornicata i da ja investirash v neshto, koeto ti nosi poveche otkolkoto procentualnata chast ot nedvizhimijat imot, kojato si otkupuvash.
    Opa, uvljakoh se. Sega ste vie.

    Коментар от Iliyan — януари 24, 2007 @ 9:26 am

  36. Тишо, ти нали щеше да се местиш, бира да черпиш… де потъна?

    Коментар от Eneya — януари 24, 2007 @ 11:58 am

  37. „Добре де, ще го изчета тоя Киосаки, да му се не види…:) Човек се учи докато е жив, нали така?“
    Е това вече ме изкефи! Не че ще го изчетеш, изобщо не е задължително въпреки че аз си промених доста живота под негово влиание. Изкефи ме „Човек се учи докато е жив, нали така?“
    ТАКА!!!!
    Това е най-важното, но не да го кажеш а да го правиш. Да се съмняваш винаги дали си прав и да търсиш другата гледна точка, различният подход и интерпретация. Бих добавил и „От всеки можеш нещо да научиш“.
    До момента виждах във всичко което пишеш един такъв назидателен тон в стил „Кво знаете вие, слушайте батя си“ ,а това вече тълкувам като „Добре де, това е светогледа ми в момента но ще се опитам да се огледан по-внимателно“

    Коментар от Bore — януари 24, 2007 @ 3:11 pm

  38. Илиян обясни чудесно как човек трябва да си направи сметката и да вземе решение дали да купува имот или не. Разбира се, човек може да си вложи и собствени емоционални мотиви, които не са свързани непременно с печалба. Така че какво ще е решението е нормално да се базира и на рационални и на емоционални мотиви. Някой може да реши, че иска да си има негова къща, нищо че ще губи пари. То човек не може да вземе предвис абсолютно всички фактори, така че никога не знаем със сигурност какво печелим и какво губим. Важното е да вземем предвид приоритетите си.

    Така че ако за един приоритетът е да е на далавера, то неговото решение ще е различно от това на този,за когото приоритетът е да си има своя къщичка и да си я декорира както иска. За трети може далаверата да казва, че е хубаво да си купи къщичката, ама той да е птица волна и да не иска да спре на едно място. Друг пък иска да се занимава с бизнес и да води динамичен начин на живот, а за друг това е ужасяващо, така че вторият и да осъзнава рационално с кое е по на далавера, ще вземе емоционалното решение да си купи къщичката и да не стане богат.

    В крайна сметка не е ли най-важно да се чувстваме щастливи? Така че е малко странно да обясняваме на хората, че нещо, което ги кефи всъщност не е икономически рентабилно. Ами те си плащат за кефа, нали? Не са непременно толкова тъпи, че да си въобразяват, че има безплатен обяд.

    Освен това, в различни етапи от живота ни има и различни приоритети. Нещата, които преди време бяха приоритет за мен сега не са. Отде да знам как ще е в бъдеще.

    Коментар от lyd — януари 24, 2007 @ 8:58 pm

  39. btw, като антитеза на гадните-условия-при-хазяин се явява рискът при покупката. Възможна е измама, пропуск на някой срок и загуба на капарото по предварителен договор и какво ли още не, всичко това свързано с големи материални загуби и нерви.

    Коментар от dzver — януари 25, 2007 @ 2:11 pm

  40. Удивително е какво може да прочете човек в един писателски блог. Моята баба има един лаф „наем изплащане няма!“, верен е бил за нея, както и за родителите на всички ни. За ипотеката съм на мнението на Тихомир, аз за разлика от повечето хора си купих макар и малко жилище в кеш, без заеми и ипотеки, от друга страна офиса ми е под наем и никога не бих си купил офис, та не знам какво друго да направя освен да заема твърде опасна разкрачена позиция ;-). Считам че е хубаво човек да има дом, дори това да не е жилището в което живее, считам, че е по-добре да имам 20 мой квадрата отколкото 200 на духинг. И бих плащал наем до края на живота си вместо да завещавам дългове на децата си. Това е.

    Коментар от koronal — май 4, 2007 @ 8:13 pm

  41. Тази твоя статия ми е една от най-любимите. Много я харесвам!

    Коментар от emaiv — ноември 5, 2007 @ 6:15 pm

  42. Като цяло статията е написана добре, но чесно казано ако следвам тези съвти и аз ще се унифицирам с всички.
    Господин Тихомир Димитров или не знае или просто е много извисен за да го усети, но не всички БЪЛГАРИ, които искат да избегнат простотията, имат еднакъв достъп до обучение, работа и loisirs.
    Смчтам че тези които са усетили разликата с реалноста в България и истинския 21-ви век, не трябва да критикуват и да се перчат, а да се опитат да помогнат на останалите ПЕИЗАНИ. Да избягам от колегите и неприятния антураж – еми че то така е най-лесно. По-трудно е да се опиташ да промениш нещата и да намериш общ език с хората – ЗАЩОТО В КРАЙНА СМЕТКА ВСИЧКИ СМЕ ХОРА,ТА ДОРИ И ПЕЙЗАНИТЕ

    Коментар от Diana — ноември 8, 2007 @ 4:25 pm

  43. Заемите от банка, Тишо, са нещо много хубаво. Особено ако можеш да постигаш по-висока доходност от парите си (което ти като икономист и човек с бизнес би трябвало да можеш), отколкото е банковата лихва върху кредита. Кредитирането движи икономиката и затова инвеститори и компании вземат кредити от банки, за да осъществяват проектите си, вместо да разчитат на лични средства.
    При покупка на жилище с ипотека можеш да постигнеш в пъти по-висока доходност, отколкото ако го купиш със свои собствени пари – заради ефекта на лоста.
    Да не говорим пък че при дългосрочните ипотеки, това което плащаш ти на банката след 10-15 години ще бъде несравнимо по-малко като реални пари.

    „Прав си, че наемът ми ще е по-висок след 3 години. Ако това стане факт, значи жизненният ми стандарт също е станал по-висок и аз ще мога да си позволя да го плащам шибания наем“.

    Вероятно да (не задължително, все пак не всички сфери се развиват еднакво), но няма ли да е по-хубаво с повишения си жизнен стандарт да плащаш фиксираната преди години сума на ипотеката, вместо повишения наем?

    Коментар от Прасунсен — януари 13, 2008 @ 12:27 am

  44. Без да съм прочела коментарите – в моя защита и аз си нося дънките в обувките, защото не искам да си пера панталона всеки ден….
    тъжно, но все пак е много по-лесно да си изчистиш обувките после, отколкото да переш дрехи непрекъснато….

    Чалга също слушам и се надявам да не ми вреди. Смисъл. Едно време бях твърдо против, без да бях чула нито една песен. Сега слушам…. не най-мазната, а точно оная комерсиалната, в която жени се тръшкат за определен мъж. …. Щото я чувствам близка, не за друго. А и едни от най-интелигентните, интересни хора, които познавам също слушат чалга. Аз лично не определям хората според това дали слушат чалга или не 🙂

    Коментар от Силвия — януари 21, 2008 @ 9:56 pm

  45. За наемите – 5 години живяхме под наем. Сега сме с 30 годишна ипотека, сагласна съм с всичко, което си написал, но нека ти разкажа малко за живота под наем в България.:)
    Гледаш обява, ок отиваш на оглед, луксоното обзавеждане, което е описано се оказва, че е от преди първата световна война, в най-добрия случай има пералня перла, която живее собствен живот и се разхожда из целия апартамент, когато решиш все пак да я използваш. След месеци търсене намираш нещо по-приемливо, е хазяите пак са си изхвърлили старите вещи там, но все пак е в стил късен комунизъм, което до някаде ти напомня за детството и е поносимо. След няколко месеца, хазяйката ти излиза с номера, че наемите много ама много са се ждигнали „и понеже вие сте ми като деца, вие решете с колко да ви вдигна наема“. Добре ама тя не кляка на по-малко от 100 евра отгоре.. и айде пак като номадите.. нова квартира. Там положението с обзавейдането, течащите прозорци и т.н. е същото, но пук за сега имащ покрив.. не за дълго разбира се. В един хубав ден след няколко месеца хазяите се появяват и ти заявяват, че синът им щял да се жени, разбираш ли и ти тря

    Коментар от Ekaterina — август 8, 2008 @ 11:00 am

  46. За наемите – 5 години живяхме под наем. Сега сме с 30 годишна ипотека, сагласна съм с всичко, което си написал, но нека ти разкажа малко за живота под наем в България.:)
    Гледаш обява, ок отиваш на оглед, луксоното обзавеждане, което е описано се оказва, че е от преди първата световна война, в най-добрия случай има пералня перла, която живее собствен живот и се разхожда из целия апартамент, когато решиш все пак да я използваш. След месеци търсене намираш нещо по-приемливо, е хазяите пак са си изхвърлили старите вещи там, но все пак е в стил късен комунизъм, което до някаде ти напомня за детството и е поносимо. След няколко месеца, хазяйката ти излиза с номера, че наемите много ама много са се ждигнали „и понеже вие сте ми като деца, вие решете с колко да ви вдигна наема“. Добре ама тя не кляка на по-малко от 100 евра отгоре.. и айде пак като номадите.. нова квартира. Там положението с обзавейдането, течащите прозорци и т.н. е същото, но пук за сега имащ покрив.. не за дълго разбира се. В един хубав ден след няколко месеца хазяите се появяват и ти заявяват, че синът им щял да се жени, разбираш ли и ти трябва да си обираш крушите.. еми след 5 години expirience.. предпочитам ипотеката.
    За чалгата – работя с млади хора – студенти, уй интелигентни, уй учат четат. Аз мразя чалга.. ама .. няма отърване:)) А за облеклото..ООо Еми писна ми от дебели кифли дето се обличат като проститутки и си мислят , че са много модерни. Ама аджеба и българския мъж това търси, то търсенето определя предлагането:) Много ми е интересно като имаш коремче или си леко закръгленка или какъвто и дефект там да си имаш, всеки си има дефекти, засхто трябва да го демонстрираш? И какви са тия български мъже дето си падат по дебели и грозни кифли, които не са прочели и една книга през живота си? А.. мъжете.. колко от тях стават за нещо.. абе.. трябва да се бяга от тука.
    А за телевизията.. ами аз незнам дали това е причината българите да стават все по-дебели и тъпи. Обаче на мен това със затлъстяването много ми пречи.. вече не мога да си намирам дрехи.. ами те стават все по-огромни.. аз съм фино момиче и ми писна дебели продавачки и тлъсти „хубавици“ да ми обясняват , че трябвало да напълнея.. само защото всички останали са дебели, та добре, че има вече маркови магазини ж по-големите градове, че успявам да си купя дрехи.. иначе ще си ходя по без гащи, защото не се вписвам в обшия модел.

    Коментар от Ekaterina — август 8, 2008 @ 11:09 am

  47. @ Ekaterina: „уй интелигентни, уй четат“ Знам, че това недоразумение се дължи на едно копченце по клавиатурата, но я виж как добре се е получило, без да искаш казваш самата истина…Съмнявам се в интелекта на хора, които се обличат като магистрални проститутки и слушат чалга. Може и да бъркам, не знам, но си запазвам правото на лично мнение.
    Но, че „трябва да се бяга оттука“ виж, не съм съгласен. Дори мисля, че вече е невъзможно, особено в твоя случай, след като си подписала 30 годишната ипотека…

    Коментар от asktisho — август 8, 2008 @ 1:18 pm

  48. Ха, много приятен постинг, много ме радва. Като няма нови се разрових из старите и си намерих чуден:)
    За чалгата, разните му риалити и екшън бози, смятам да не губя време.
    Провокира ме обаче сблъсъкът наем/ипотека. Защото всички прилагате какви ли не икономически хватки, цифри, сметки и въобще материални доводи. Само че пред следната ситуация изброените по-горе направо отлитат: семейство с две деца в градски апартамент. Едното ходи на детска градина НАБЛИЗО, трудно прието, но попаднало на добри и грижовни педагози. Другото ходи в начално училище НАБЛИЗО, сравнително нормално, удобно и с добри приятелчета. (Моите деца са по-малки, но скоро и това време ще дойде). И тогава дори няма да се замисля за икономическата страна на избора – дали да имам сигурност на това място или да завися от някой/нещо друго?
    Понякога едни други сметки са по-важни. Мисля, че всеки има причина, някакъв си свой довод и смисъл да живее така, както живее (ако не е съвсем безмозъчен и апатичен, де). Просто отстрани не бива да се съди много строго.
    Респект, Тишо!:))

    Коментар от Милена (Mama Memi) — септември 1, 2008 @ 11:42 pm

  49. @ Mama Memi: мерси за положителното мнение! Относно „материалните доводи“, ще започна да мисля по-абстрактно по този въпрос едва тогава, когато банките станат по-сантиментални и спрат да се интересуват от такива бози като внасянето на точната вноска до точно определен час на точно определена дата с точно определена лихва 🙂 . Иначе си права – отстрани не бива да се съди строго. И аз действително съм малко краен. Иска ми се да не мога да съдя толкова строго типичната нагласа на българина, която гласи: „по-добре заем, отколкото наем“, нищо че месечната вноска по заема е два-три пъти по-висока и така – през следващите 30 години. Нищо, че срещу по-малко пари мога да живея на два пъти по-голяма площ под наем. И да бъда мобилен, за да бъда винаги НАБЛИЗО до важните за мен места. Иска ми се, но не мога да не бъркам с две ръце в празните очи на такава слепота. Иначе знам един по-добър от твоя вариант: семейство с две деца в извънградска къща. Да пазариш имоти винаги е оферта, ако имаш кеш. Ако нямаш, по-изгодно е да живееш под наем. И докато всичко на този свят се купува с пари, докато животът на всеки от нас зависи от месечното съотношение приходи/разходи, няма как да не се вълнувам от риалити екшъна на сблъсъка наем/ипотека. Някои хора все още страдат от феодално-патрирахалния предразсъдък, че да живееш под наем е унизително. Аз имам чисто икономически мотиви: излиза ми два пъти по-евтино. Освен това, имам новина: около 60% от европейците, които са десет пъти по-добре платени от нас и, на които се стремим да заприличаме на всяка цена, разсъждават по същия начин. Именно защото са добре платени, те ценят свободата си. Предпочитат да пътуват, вместо да робуват на ипотеки. Но българинът е свикнал да живее с мисълта, че никога няма да обиколи широкия свят. И решава да запълни мизрния си живот с построяване на едно жилище, поне. После с ремонтиране на същото това жилище, с поддръжка на шибаното жилище. Мерси, но аз предпочитам друг да се занимава с такива досадни неща. Някак не мога да приема идеята, че целият ми живот ще бъде подчинен на една единствена цел -да притежавам тухли, хоросан и плочки в някаква мизерна по площ килийка в големия кошер, чиято цена няма нищо общо с реалните доходи в същия този кошер. Просто един квадратен метър за хиляда евро ми идва малко в повече за град, където 500 евро се считат за висока заплата. Това ме навежда на мисълта, че строителните предприемачи и посредниците се готвят да спечелят ненорамлни свръхпечалби на чужд гръб – собствено моя, а щом видя и цялото стадо да се отправя към една и съша кошара, където ще го стрижат, бият и колят по един и същи начин, работата съвсем започва да ми замирисва. С три думи – така правят всички. Запазвам си правото да не бъда един от тях. Запазвам си правото да бъда свободен. Всеки втори българин притежава собствено жилище, но колко българи могат да се похвалят, че притежават собствена свобода? И кой е казал, че свободата е безплатно удоволствие? Кой е казал, че струва по-малко от едно жилище? Та тя струва много повече от всичките шибани жилища на света! Точно това е причината твърде малко хора да могат да си я позволят…

    Коментар от asktisho — септември 3, 2008 @ 1:01 am

  50. Напълно си прав за свободата – това е най-скъпото нещо на света, защото се постига с много, ама много пари. Ако имах пари (свобода), щях да живея в напълно автономна къща край морето – генератор за електричество, цистерна с вода, мобилен интернет и т.н.; щях да имам човек, който да води, грижи се, прибира децата през деня; щях да пътувам редовно и нямаше да имам против да плащам наем за всичко това. Ех, мечти…
    За съжаление, реалността на повечето от нас е различна. Веднъж влезли в матрицата семейство/деца пред нас се откриват нови и нови отговорности, пък дори и мисълта за това какво ще оставим на децата си един ден. Защото, извинявай, на теб нямаше да ти е лошо да имаше сега собствено жилище от родителите си и хич да не ти дреме за избора наем или ипотека. Когото го интересува – да му мисли…Пък ти пак можеш да избираш свободата да бъдеш мобилен, но да си е твой избор, а не да ти се налага. (Извинявай, ако не ти се е понравило за родителите ти и т.н., просто пример).
    Иначе пак съм напълно съгласна с теб – описваш една моя любима теория – че българите са закотвени към мястото, където имат някаква собственост/сигурност. Това им пречи да пътуват, да си сменят обитанието, да трупат безценен опит от разнообразието на живота и т.н. Накрая съжаляват за пропуснатите възможности, само защото не са се отделяли от мястото, което притежават…Е, друг е въпросът, че това е част от народопсихологията ни и трудно може да се промени, не и в рамките на едно поколение.Eто че ние сме пионерите, нали?:))

    Коментар от Милена (Mama Memi) — септември 3, 2008 @ 10:05 am

  51. Ти си активен пионер, аз засега – пасивен, хаха…Трагедия:)

    Коментар от Милена (Mama Memi) — септември 3, 2008 @ 10:24 am

  52. Интересен Пост!Благодаря!!

    Коментар от geronimo — юни 19, 2009 @ 10:04 pm

  53. „Мерси, но аз предпочитам друг да се занимава с такива досадни неща.“ Интересно ми е дали можеш да предположиш какво ме е накарало да изолирам този цитат от останалото и да те занимавам да ми отговаряш при това 🙂 ?

    Коментар от siana — юли 1, 2009 @ 4:05 pm

  54. @siana- ами ти сигурно си хазайката, длъжна да се занимава с ремонтите…

    Коментар от elisof — януари 9, 2011 @ 2:07 am

  55. Ами не, не съм хазяйка 🙂 anything else?

    Коментар от siana — януари 11, 2011 @ 1:56 am

  56. хазайка, sorry 😀

    Коментар от siana — януари 11, 2011 @ 1:58 am

  57. […] правим, е плод на нашия избор ще започнем да поемаме по-голяма отговорност за живота си и да упражняваме по-ефективен контрол върху него! […]

    Pingback от Личният избор възможност да се откриеш « Преди да полетиш — февруари 2, 2011 @ 5:40 pm

  58. […] обуславят от характера на обществото, в което живеем. Но пък изцяло от нас зависи да избираме приятелите си, професионалните си занимания, начина […]

    Pingback от ЛИЧЕН ИЗБОР – ОТНОШЕНИТО КЪМ ЖИВОТА! « Преди да полетиш — февруари 16, 2011 @ 5:20 am

  59. […] ги затвърждава и укрепва. Наложително е да изместим фокуса на вниманието от лошите към добрите навици, както и да вложим повече […]

    Pingback от Навик « Преди да полетиш — март 16, 2011 @ 12:34 pm

  60. Не знам какво имаш против бурканите на есен човече, или пък срещу изневерите – като цяло мнението ти е готино и въздействащо и има много верни неща , но и някои противоречия. Та ти си израстнал с бурканите на баба си и това си е хубава традиция и в нея няма нищо лошо. Като искаш си купи лютеница от магазина ( пак в буркан ) която са я тъпкали с крака в гумени ботуши точно тия цигани , които не обичаш 🙂

    Коментар от Димо Спасов — октомври 4, 2012 @ 7:18 pm

  61. Супер статия! Единствено искам да отбележа,че аз пълня буркани наесен – с каквото има…

    Коментар от Нелли Михова — май 29, 2014 @ 6:58 pm

  62. За да не отговарям на последния коментар в блога ти, ще го направя тук 🙂 Нали може? А и да се извиня за снощи, че така се изнесох, но не мога да понасям мишки с мръсно подсъзнание 🙂
    Та, Тишо – ето, написаното през 2007-ма от теб не е ли актуално и за статията ти от 18-ти май 2016-та година? То радиото си свири, ма кой да те слуша, нали 🙂
    Оставям музикална следа, която е поздрав за теб, Джи и сие. И пак да благодаря за творчеството ти, непреходно е, както се видя 🙂

    П.П. Всеки може да си избере живота, викам аз! Банките не са тези, което могат да кажат кое как да стане. А ъндърграунда е велика сила, която ще разклати това, което не е стабилно застанало на двата си крака. Тук и СЕГА 🙂

    Коментар от dobrotvorchestvo — септември 24, 2016 @ 7:13 am

  63. @ dobrotvorchestvo: Не е проблемът в банките, досега банкер не е идвал вкъщи да ме „бие“ да взимам кредит, който няма да мога да изплащам, нито да ме увещава да се превърна в роб на шефа си през следващите 30 години, защото не мога да си правя сметката… Напротив, даже са ми отказвали финансиране, когато е било съмнително изплащането му. И така са ми правили услуга… И да, всеки може да си избере живота. Проблемът е, когато започнеш да търсиш виновници за собствените си решения другаде…

    Коментар от asktisho — септември 30, 2016 @ 11:35 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.