Писателският блог на Тишо

декември 14, 2006

Хапче против смърт

Filed under: РАЗКАЗИ — asktisho @ 12:03 pm

 

„Гениалните неща са прости” – замисли се доктор Ке. Трябваха му двадесет години безсмислена борба с генома, за да разбере елементарната истина: Смъртта е програма, която може да бъде спряна!
Животът за доктор Ке се промени необратимо преди 3 години, когато за пръв път инжектира серума в мозъка на мишлетата. Бяха пъргави, жизнерадостни, подвижни мишлета – раждат се, играят, имат засилен метаболизъм, изтощават се за няколко месеца и умират от старост. Да си жив значи да гориш. Серумът накара огънят да тлее, като забави обмена на веществата, понижи телесната им температура, направи ги по-спокойни, но от тогава минаха 3 години, а мишлетата още си играеха в аквариума пред очите на доктор Ке. В сравнение със стандартната продължителност на човешкия живот, това се равняваше на 1500-2000 години!!!.
В дневника си доктор Ке записа: „Аз открих хапче против смърт!”
След нечуваният успех обаче започнаха проблемите. Едно такова откритие можеше да промени света за винаги. Освен, че акционерите на корпорацията, която финансираше експеримента щяха да се превърнат в най-богатите хора на планетата и да станат практически безсмъртни, ако новината достигнеше медиите, щеше да настъпи анархия в глобален мащаб или още по-лошо – унищожителна световна война. Всъщност, възможните сценарии бяха само два: 1) да подари хапче против смърт на абсолютно всички жители на планетата или 2) да го продава на космически цени само на елитен кръг от купувачи, при това в тайна, пазена с цената на живота – неговият и на неговите сътрудници, които все още нищо не знаеха за умопомрачаващия успех на експеримента. Така щеше да създаде малко затворено общество, което щеше да управлява света в продължение на хилядолетия. Подобна тирания не би могла да намери място дори в най-смелите мечти на Хитлер и Сталин.
Първата възможност граничеше с абсурда. Самата новина, че на хората може вече да не им се налага да умират на всяка цена щеше да предизвика куп предвидими и непредвидими конфликти – между военните, тайните служби и правителството, между политически партии, между отделни държави, между бедни и богати. Войната беше неизбежна. Освен това, за да се предостави възможност на 6 млрд. души да получат серум обществената организация в цял свят трябваше да претърпи революционна промяна – да се създадат специални фондове, които да финансират производството на серума, да се ограничи и дори забрани раждаемостта, да се приеме цяла система от нови закони, правила и норми. Като капак на всичко доктор Ке щеше да бъде главен герой в тази постановка. Щеше да се превърне в основно действащо лице, да попадне под светлината на прожекторите, да привлече вниманието на милиарди човешки същества. Тази перспектива плашеше тихата му и скромна личност до смърт. Безспорно откривателят на хапче против смърт щеше да се превърне в най-известния и богат човек на планетата, но той щеше да бъде също така най-почитания, най-мразения, най-търсения и най-охранявания мъж под небето. Доктор Ке определено нямаше намерение да поеме тежестта на подобна слава. Той беше вглъбен, затворен в себе си и концентриран човек, който живееше заради науката. Нищо друго не го интересуваше. Беше готов да подари на хората хапче против смърт така както, Прометей бе подарил огъня, но при едно единствено условие – да не получи абсолютно нищо в замяна. Искаше просто да го оставят да си върши работата на мира. Дори ако един единствен човек, обаче, разбереше за действието на серума, с анонимността му беше свършено…

Дилемата пред кого да разкрие тайната на невероятния си успех беше трудна. Ако първи разберяха от Корпорацията, щяха да се опитат да монополизират световния пазар и да присвоят всички изключителни права върху серума. Ако правителството знаеше за хапчето против смърт щеше със сигурност да го използва, за да наложи властта си над други държави в стремеж към глобално господство. Дори не искаше да се замисля какво биха направили военните, ако разберяха. Всички пътища водеха към един и същи резултат – глобална катастрофа. Освен това още не беше завършил работата си върху серума до край. „Научната работа се състои от 3 етапа” – обичаше да повтаря д-р Ке – „Експеримент, наблюдение и констатация.” Още не беше готов с констатацията, за целта му трябваше наблюдение на действието на серума върху жив човек. Като истински учен, отдаден на науката, доктор Ке реши да експериментира със себе си. Скоро след това го преместиха на по-ниска длъжност в лабораторията, където работата беше по-рутинна. Забавеният метаболизъм го правеше муден и непродуктивен. Не можеха да го уволнят – оставаха му само няколко години до пенсия. „И няколко хилядолетия наблюдение, докато приключа с проекта ”Хапче против смърт”, за да мога да направя достоверна констатация,” – въздъхна Ке – „дано обществото се промени поне малко дотогава, дано да еволюира достатъчно, за да може пълноценно да се възползва от откритието което ще му подаря.” Ке се загледа замечтано в тавана. Устните му бавно се разтегна в широка усмивка.

P.S

Харесва ли ти „Писателският блог на Тишо“? Можеш да го подкрепиш, като си вземеш копие от новата ми книга „Душа назаем“.Така помагаш на един млад български автор да се развива, даваш пари за култура (освен за бахур), а увлекателната история е бонус от мен.

Тихомир Димитров

Advertisements

6 Коментари »

  1. 🙂 сетих се за едни разкази на вонегът 🙂 особено за онзи, в който цяла рода живее в един апартамент, понеже земята е пренаселена от пиещи хапчета за безсмъртие 🙂 и вече няма разходки с кола, понеже няма бензин, както и барбекю с истинско месце … и текат постоянни кампании, които призовават към доброволна смърт 🙂

    Коментар от lyd — декември 14, 2006 @ 8:59 pm

  2. Hahahahaha 🙂 i ima6e li dobrovolci? 😛

    Коментар от Mimoza — декември 15, 2006 @ 3:23 pm

  3. ами прочети 😛

    Коментар от lyd — декември 15, 2006 @ 4:59 pm

  4. Дааа, по случайност чета това в момента 😉

    Коментар от Eneya — декември 16, 2006 @ 11:38 am

  5. Много инетересен разказ си измислил. Само се надявам да е наистина измислица, а не историята на твоя живот…. 😉

    Коментар от Zimed — декември 19, 2006 @ 12:15 pm

  6. Хареса ми разказчето:) Браво!

    Коментар от Vendo — декември 19, 2006 @ 4:40 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s