Писателският блог на Тишо

декември 1, 2006

Тва не – Завистливите хора

Filed under: Без категория — asktisho @ 8:52 am

Животът е несправедлив и хората не са равни. Едни се раждат по-умни, други по-тъпи, едни са грозни, други красиви, някои постоянно боледуват, други цял живот не са гълтали аспирин. Всички имаме различни възможности, в зависимост от средата, в която сме израснали, времето, в което сме се родили, образованието, семейството и много други…
Абсолютно в реда на нещата е да има по-успели хора от теб: да притежават това, за което винаги си мечтал. Ако си гадно, завистливо копеленце, обаче, ти ще си мислиш, че Те не го заслужават. Интересно ми е защо, когато завиждаш на богатите  виждаш само колко пари имат, а не се замислиш за обратната страна на медала? Никога не се питаш какво е заложил този човек, за да се сдобие с  богатството си, нали? Дали не се чувства самотен? На коя банка колко пари дължи? Дали не крие някаква мрачна тайна, която бавно го изяжда отвътре? Ти виждаш само къщата му, колите му и хубавата му жена, но това е върхът на айсберга. Грозно е да завиждаш. Значи, че си ограничен и злобен, освен това е стопроцентова гаранция, че си непрокопсаник в живота.
Не пиша тези редове от позицията на богат човек и не си мисля, че съм постигнал нещо кой знае какво в личен план, обаче живея в мир със себе си, защото съм достатъчно смел да мечтая. Аз също изпитвам много липси. Имам незадоволени потребности и познавам хора, при които същите тези потребности са свръх-задоволени, но какво да правя? Да седна да си скубя косите и да ме е яд, че не съм на тяхно място ли? Напротив – вместо да завиждам на успелите, аз им подражавам. Искрено се надявам един ден като порасна, да стана като тях.
Случвало се е да ми завиждат напразно и тогава съм разбирал колко гнил отвътре е завистливият човек. Ти го мислиш за приятел, а той те мрази, защото си щастлив.  Винаги съм успявал да им го начукам на такива хора. Ето например, ако знам, че си такъв и ме срещнеш на улицата, тъжният ми вид може да те окуражи с надежда да ме попиташ как съм. Може да съм много зле, но понеже знам какъв човек стои срещу мен, аз ще събера сили да пусна най-слънчевата си усмивка и ще ти разкажа толкова истории за неправдоподобния си успех и късмет напоследък, че чак ще ти се завие свят.  Имам богато въображение и умея да лъжа. Това ми е работата, все пак. Всички завистливци заслужават подобно отношение. Никога не пропускам да им дам материал. Придобих този навик като малък.
Беше една от тежките години на прехода, когато почти всички бяхме еднакво бедни. На гости у нас беше отседнало едно египетско семейство, с което се познаваме от 15 години, с децата им сме учили в едно училище в Алжир, когато бях малък. Най-обикновени хора: по професия са учители. По това време имахме една адски завистлива и злопаметна семейна приятелка, която разказваше наляво и надясно  колко богати  са арабите, които живеят в нас, как всеки ден обменят валута по супер неизгоден курс, от който баща ми едва ли не забогатява и как ни отрупват с невиждани подаръци. Естествено, не мина много време, преди слуховете да стигнат и до нас. Родителите ми разбраха кой е източникът на долните лъжи, ядосаха се много и решиха да го зачукат на злобната и завистлива „приятелка”. Майка ми купи бутилка скъпо уиски и ме прати да го занеса у тях като подарък за спомен от нашите богати арабски приятели, които скоро си тръгват. Занесох уискито, но понеже усещах абсолютна неприязън към гадната леличка, реших да се престарая малко в изпълнението на мисията и започнах с невероятни подробности да й разказвам как арабите на драго сърце са помогнали на нашите да си доизплатят апартамента, купили са  ни кола и са ни затрупали с подаръци от 24 каратово ЕГИПЕТСКО злато. Как сега се канят да тръгват и всички левчета в брой, които не са успели да изхарчат по казината ще ни ги оставят на нас, защото просто няма какво да ги правят и така нататък… Горката женица буквално се поболя от мъка. Ето още една причина да не завижда човек – вредно е за здравето. Тази случка ми остана като урок за цял живот.

.

.

Тихомир Димитров

Advertisements

13 Коментари »

  1. Тишо, с тази статия ми напомни времето, когато си купихме втора кола. ВТОРА! Това бе жесток удар за нашите съседи и тяхното безделие. Като видяха, че явно сме се замогнали и вече и жената в семейството има лична кола … Познай! Спряха да ме поздравяват! Което ме размиваше от сърце! Като си оставих колата за цяло лято при свекър ми и тръгнах на работа ПЕШ, някак отново ме почувстваха от „тяхната черга“ и почнаха да ме поздравяват… Не щеш ли обаче ми дадоха служебна кола! Ама много служебна – и за събота/неделя, с надписите му и всичко 😉 Вече никой почти не ми говори 🙂

    Никой не е замислил защо мъжът в това семейство работи почти денонощно. Колко ръце има жената, за да успее да се справи с всичко друго и т.н.
    ….
    И най-вече това са хора, които нямат съзнанието да успеят. Те в 17.00 вече са си у дома, наливат се с долнопробен алкохол, оплакват съдбата си и плюят съседите – разбирай нас ;;))))

    Коментар от LeeAnn — декември 1, 2006 @ 9:59 am

  2. Пич, кефят ме нещата ти 🙂

    Коментар от longanlon — декември 1, 2006 @ 4:00 pm

  3. Колко познато. Едно време имах такава „приятелка“.
    Помня колко време я навивах, да пратим материали, на един конкурс. Пратихме.
    А после, тя ме мразела, задето съм спечелила, а тя не.
    Твърдеше, че не понася моето старание да разбирам хората, ане да ги обвинявам. Че се старая да съм твърде добра и че е твърде лицемерно от моя страна.
    О.О
    Странни хора, а?
    Чуждата паница винаги е по-пълна. Всеки винаги се сравнява с всички останали. Зависи как възприема себе си.
    Ако няма себеуважение… той мрази хората окол себе си, независимо от благосъстоянието им, но злобата им нараства правопропорционално, с разликите в класите.
    Начин за справяне с тях?
    Пълен игнро, друго не заслужават.

    Коментар от Eneya — декември 1, 2006 @ 10:53 pm

  4. хаха, класика 🙂
    хората дето не заспиват спокойно ако съседа има нова кола, не му е чиста работата сигурно… и все искат много, ама не правят нищо по въпроса защото най-лесно е да седиш да се оплакваш и да чакаш нещо да ти падне отгоре… сещам се за толкова примери. това не, само че хората не са еднакви и няма и да станат. има малки и големи хора, за равновесие.

    Коментар от адеха — декември 2, 2006 @ 12:46 am

  5. Странно. Никога не ми се е случвало да открия, че някой откровенно ми завижда. А уж всичко ми е наред и съм доволна от живота си, не баш „богата“, но с хубави работа, семейство и жилище. Дали е защото не дружа с такива хора или защото не обръщам внимание на подобни прояви?
    Де да знам, дъртите съседки ми се радват като мина с хлапето. Може пък тайно да завиждат, а?
    Иначе съм съгласна, че всеки сам си кове съдбата, щом има нещо, значи най-вероятно е направил съответното, за да го получи 🙂

    Коментар от ladythistle — декември 2, 2006 @ 8:32 am

  6. Човек трябва да е вътрешно богат, останалото са напразни усилия. Какво значи успял? За какво ти е да имаш хубава кола, с която само да ходиш на работа?
    Мисля, че завистливите хора са нискоинтелигентни. Че всяко нещо си има цена. Да, Тишо, прав си! Вижда се само повърхността, но не се знае какво му е на човек. За интелигентността- ами съседа ти може и да има много неща, и какво от това? И ти си имаш неща. Ако нямаш пари, то може да си богат на приятели, да имаш солидна култура и познания в дадена област, да имаш приятна работа с прекрасни хора. Важното е да си щастлив. Завистниците си мислят, че като си сложат гъза на мерцедес, автоматично ще станат щастливи. Обаче в този случай, тъй като завистта е вече навик, ще забележат други хора около тях да карат по-хубави, по-нови и по-скъпи мерцедеси. И пак ще завиждат. И така докато завистта и злобата го вкара в гроба. Същото може да се каже и за друго лошо качество- лакомията.
    Човек не трябва да забравя, че дните му на този свят за ограничени и си е чиста пропиляване на времето да се занимава с неща като завист и изобщо негативни емоции. Скромният ми жизнен опит сочи, че човек може да е щастлив и с малко. Трябва само да оценява това.

    Коментар от Багерa — декември 3, 2006 @ 9:53 am

  7. Никога не се бях замислял, че завистта може да е свързана с интелекта. Има логика. Прав си, че човек може да бъде щастлив и с малко. То, Голямото щастие, понякога се крие само в един жест от човек, когото обичаш. Една усмивка сутрин, например.

    Коментар от Тихомир — декември 3, 2006 @ 12:10 pm

  8. Hm, tova e edna dosta stara i banalna tema. No kato se pozamislih, se okaza, che i az imam kakvo da spodelja po neja.

    Zadadoh si vaprosa: Ami az? Az sashto ne sam angelche. Az sashto zavizhdam. Zavizhdam na prijatelja mi Paco, za tova, che e vinagi bezkrajno usmihnat i privetliv. Nezavisimo kolko mu e tezhko na dushata vinagi namira sili da se usmihne i da kazhe neshto prijatno. Zashto ne moga i az da sam kato nego, ami sam takav edin temerut? Radvam se, che imam takav prijatel. Opitvam se da mu podrazhavam i sazhaljavam, che ne sam kato nego. Po sashtija nachin zavizhdam na hora koito sa po-umni i inteligentni ot men. Iska mi se da bada kato tjah. No kolkoto i da se razvivam vinagi shte se nameri njakoj, kojto da e po-dobar v edno ili drugo otnoshenie ot men. Tova pravi li me losh chovek? Dali ne mozhe da se pogledne po snizhoditelno na zavistta, kato na edin vid motivirasht faktor za razvitie na choveka?

    Drug fenomen, kojto ne razbiram, e njakakav stranen vid kolegialnost. Prinzipat e – ne biva da karash po-hubava kola ot chefa si! Konkreten primer: Edin moj poznat si kupi predi okolo polovin godina chisto novo Porsche Cayman. Negovijat chef kara edin 5 godishen mercedes. V rezultat na koeto mojat poznat se pritesnjava da hodi na rabota s Porscheto, koeto si e zasluzhil i prezasluzhil, i patuva do rabota sas staroto si audi?!?!? Tazi scena se razviva v zapadna evropa. Mozhe bi se dalzhi na balgarskata mi kultura i vazpitanie, no mi e trudno da razbera motivacijata na tozi chovek. Vjarno, che balgarskija narod e bezkrajno zavistliv. I tochno za tova balgarina dava poslednata si stotinka za da si kupi hubavi dreshki ili hubava kola, za da nakara sasedite da zavizhdat. Imam chuvstvoto, che ako na edin balgarin ne mu zavizhdat, se chuvstva nepalnocenen. Mozhe da umira ot glad, obache s poslednite si 50 stotinki njama da si kupi polovin hljab, ami shte visi cjal den v kafeneto da go razdava barovec pred edno otdavna izstinalo kafe. Da, ima hora, koito zavizhdat. No ima i hora, koito iskat da badat zavizhdani. Te se chuvstvat dobre po tozi nachin. Tova dava smisal na zhivota im. Kazhete mi koe e po-losho – da zavizhdash ili da karash njakogo da ti zavizhda? I objasnete mi zashto onja mi ti chovek se pritesnjava da otide s Porshe na rabota?
    Pozdravi

    Коментар от Iliyan — декември 4, 2006 @ 9:49 am

  9. Не е задължително и завистта да бъде винаги лоша. Примерно човек от завист може да се амбицира и да постигне много повече отколкото в момента е постигнал. Виждайки колко може да постигне някой друг ти можеш да се пробваш да поработиш също, защото ако няма с кого да се сравняваш няма да има за какво да се развиваш. А и дори да имаш всичко по-хубаво от 99,9 % от останалите си в крайно неизгодна позиция – всички ти завиждат и ти трябва да избереш дали да продължиш да се бориш да си на върха или ще ти е по-добре ако слезеш надолу. Иначе в чужбина има „професионална завист“ т.е. по правило не можеш да имаш по-хубава къща или по-хубава кола от шефа си (така, че ако имаш някой мърльо за шеф или някой скръндза, който цял живот живее на квартира в някоя забутана дупка – да му мислиш). Имал съм клиенти, които си харесват къща в българия, но казват – „Прекрасна е ама има с 1 спалня повече от тази на шефа ми и не мога да я взмеа“. Е това не го разбирам – като аз се интересувам от нещо повече от някой друг не може ли да имам по-добри постижения в тази сфера.

    Коментар от Stefan Zhelev — декември 4, 2006 @ 10:49 am

  10. Хората от въпросните общества, които се притесняват да си купят къща, която им харесва, само защото има с една спалня повече от тази на шефа имат силно развито стадно чувство и усет за йерархия, т.е умеят да живеят групово, ценят групата като по-ефективен начин на работа и спазват груповите правила. Българинът е егоист и индивидуалист. Оставен сам, на собствените си сили, той прави чудеса. Сложи го в колектив, накарай го да кара по-смотана кола от тази на шефа, да видиш какво ще се случи. Това е национална черта и не може да се промени. Дори въпросният човек с поршето. Може да го е срам, но все пак си е купил Порше. Евала. Имал бол пари – дал. И така трябва. Нали за това работим, за да си купуваме мечти. Обаче повечето стадни западноевропейци дори нямаше да си помислят да си купят кола, по-скъпа от тази на шефа.
    И, вижте сега, едно е да завиждаш, друго да се стремиш да имаш това, което имат по-напредналите от теб. Няма нищо лощо в спортната злоба, тя е градивен стимул, кара те да се развиваш. Но ти се развиваш само защото знаеш, че можеш колкото, а дори и повече от другия, ето защо си длъжен да го получиш. Знаеш, че искаш и можеш. Завиждането е друго нещо – то е жалко мижитурничене и гледане с лоши очи в чуждата паница. Да знаеш, че искаш, но да не можеш. Това е да завиждаш.

    Коментар от asktisho — декември 4, 2006 @ 1:22 pm

  11. За жалост,има много ,много завистливи хора – такива хора по дяволите……………..

    Коментар от krasi — ноември 29, 2009 @ 5:53 pm

  12. Завистливи хора навсякъде особено в българия , аз имам подобна история 2005-2006 спортувах в една зала до нас и тренирах доста упорито и спазвах диета и всеки ме питаше дали съм пил хапчета;зоб,химия, аз и им виках аспирин и те млъкваха даже след 1 година това ще е периода 2007 като започнах да вдигам доста големи тежести и фигурата да ми расте само мускули а другите които ходеха тренираха с години и взимаха какви ли не добавки те нямаха видими резултати и след известно време започнаха злите коментари , невдигай тежко,тренираш неправилно, нищо неправиш с тази програма, и пободни коментари но понеже на мен структурата на тялото мие е иедро и мога да си позволя да вдигам тежко и продължително време.аз не завиждам на никои всеки човек има еднакакъв шанс да успее но да ли ще спи спокойно при 3=4 кредита и още куп проблеми 🙂 един мои познат се поболя от такава злоба даже бизнеса му рухна от завист към други фирми които викаше те са големи и силни а ние сме малки фирми 🙂
    и просто ние невиждаме как работят и как се взимат решения зза да съдим хората които са успели но те успяват защото рискуват или се провалят и после успяват 🙂
    докато пиша се сетих за друга история
    Преди година имах бивша приятелка която бе заможна и то доста и мои роднини ми викат ударил си джакпота е аз малко ги излъгах даи ме гадно, викам си че има хубава кола,голям бизнес с няколко магазина и ресторанти и после имаше какви ли не коментари от тяхна страна :).

    Коментар от цжветан — май 7, 2011 @ 6:15 pm

  13. @ цветан: Прав си, виждаме само върха на „асйберга“. Всеки иска парите, положението и имота на богатите, но не не желае техните проблеми, влиятелни врагове и прочие. Мерси за споделеното в коментара!

    Коментар от asktisho — май 11, 2011 @ 3:11 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s