Писателският блог на Тишо

ноември 3, 2006

С какво може да ни изненада една жена в леглото?!

Filed under: СТАТИИ — asktisho @ 6:14 pm

 

Двама приятели се наливат от мъка по гаджетата, които са загубили. Единият преживява края на тригодишна връзка, а другият – на триседмична любов. Ако мъжете бяха толкова безчувствени, колкото се говори, нямаше да прекаляват с алкохола всеки път, когато имат проблем с жените. Интересното в случая не е нито двуцифреното число изпити бири или ранимостта на мъжете, а краткия диалог, който успях да доловя между двамата в една средностатистическа българска кръчма:
“Знаеш  ли,” каза пича с тригодишната връзка, “ти може през цялото това време да си бил с много жени, но аз със сигурност имам по-богат опит от тебе в леглото. Със сигурност съм правил повече секс, разбираш ли?”
“Не, не си прав”, възропта плейбоят, “ти нищо не знаеш за секса! Колкото и опит да имаш, сексът е гола вода ако една жена вече не може с нищо да те изненада.”
Така ли е в действителност?
Изненадите са хубаво нещо. Всеки обича да го изненадват, но когато става дума за интимни въпроси, хората гледат някак по сериозно на тези неща. Признай си, че първият път с ново момиче винаги е куц опит за летене. Дали защото от дълго залежаване пред компютъра си загубил толкова полезните за добрия любовник мускули на корема или защото се опитваш да бъдеш много добър, а когато се престарае човек все нищо не излиза, или може би защото се страхуваш да не се изложиш? Причините са много. В подобен сюблимен момент ти не искаш нищо повече от един добър, опознавателен секс. Но какво може да получиш в действителност?
Нещото, с което мадамата може не само неприятно да те изненада, но и наистина да те шокира като си махне гащичките е полов член, например. И не си мисли, че подобни работи се случват само в киното. Козметичната индустрия и пластичната хирургия са достигнали до нива, при които вече никой не е в безопасност. Може да се влюбиш в нея и дори да й предложиш брак. Може с месеци да практикувате само орален секс – защото така й харесва, и накрая жената на мечтите ти да се окаже мъж. А защо не и негър с избелена кожа?!

Нека все пак си говорим за жени. Мъжете, които се изживяват като жени по-скоро не ни интересуват.
Да приемем, че приятелката ти има всички първични и вторични полови белези, съчетани с правилно възпитание и произход от  добро семейство. Красивите й уста едва ли биха могли да произнесат думата “секс”. Тя се изчервява, когато по Animal Planet показват как две зелени еуглени се съединяват, а когато си легнете за първи път, момата ти сяда на лицето и показва, че знае повече вулгаризми от най-закърнелия сръбски тираджия. Патриархалното общество, в което живеем принуждава представителките на нежния пол постоянно да балансират в поведението си между образа на възпитаното момиче и прелъстителката, която веднага бива възприемана като “мръсница”. Резултатът – жените непрекъснато подтискат своята страст и когато останат сами с мъжа, който ги привлича, бентът се отпушва. Мръсните думи възбуждат дамите – те обичат да ги говорят и обичат да ги слушат. И ако заплаши да уринира в устата ти – не я слушай, тя само така си приказва…
Може би най-очакваните изненади в леглото са свързани с вида на нейното бельо. “Пещерата на Аладин” през делничните зимни дни е покрита  поне с три защитни прегради – дънки, чорапогащник и бельо. Мисълта за тях още повече увеличава интереса на мъжете към това, което се крие под баналните горни два пласта. Ще ви издам една малка тайна – когато знаят, че ще правят секс, дамите слагат луксозния си (може би единствен) предизвикателен чифт бельо, който пазят за специални случаи. В прашката няма нищо необичайно, но ако страстта между вас се разгори неочаквано и вие се “вземете” още на първата среща, без тя да го е планувала, много е вероятно отдолу да цъфнат дочените гащи на баба й, шити през 1923 година.
Мисълта за обмяна на интимност с индивид от противоположния пол за повечето мъже е свързана с представата им как те проникват в  партньорката. Чувал съм обаче за самци, които са били буквално “изчукани” от нежната си половинка. Не е задължително това да стане  с традиционния гумен фалос, който се продава във всеки секс шоп. Може да се почувствате “дефлориран” и от агресивното поведение на жената, която поема инициативата в леглото. Често това става в акомпанимент с мръсните думички, които споменахме малко по-горе.
Определено най-неприятни са изненадите, свързани с хигиената й. Ние мъжете се къпем по-рядко и никой не може да ме убеди в противното. Затова очакваме от нея да бъде чиста, спретната, идеално гладка, да ни лъха на скъп парфюм (ако може да е купен от предното й гадже) и да е сменила бельото си поне веднъж през последното денонощие. Един косъм не на място, малко миризма на пот и хоп – магията се разваля.
Съществуват редица случаи, в които дългогодишната  приятелка и дори съпругата са в състояние да ни сюрпризират с нещо ново. Жените, например, обичат често да си сменят прическата и се радват още повече, когато я забелязваме. Новата прическа може наистина да те изненада приятно – особено ако не е на главата й. Мой приятел сподели, че е започнал да прави редовно орална любов на жена си едва след като тя най-после решила да махне излишното окосмяване там долу.
Още по-приятно изненадващи за новия любовник са акробатичните й умения в леглото. Като му сложи презерватива с уста в челна стойка, например. Само че при такава ситуация трябва малко да се внимава, понеже акробатиката крие някои рискове – тестикулите на мъжа може да запушат ноздрите на момичето, а тъй като устата й е вече заета, тя или ще отхапе гордостта ви, или ще предпочете да се задуши. Първото е много по-вероятно.
Да си представим една много вероятна ситуация. Тя е братовчедка (сестра, позната) на твой много добър приятел и е ужасно красива – от онзи тип жени, с които никой не би отказал да се “позабавлява”. Познаваш я отдавна и си чувал невероятни истории за креватните й подвизи. Съветват те въобще да не се пробваш, защото нямаш никакъв шанс. Та тя е от съвсем друга категория! Просто не е за теб!  Срещаш я на купон. Там красавицата вече е унищожила два пунша и е в разгара си – флиртува с всички мъже, превърнала се е в център на вниманието. Не щеш ли, след няколко питиета и някак съвсем случайно,  тя се прибира с теб. Мечтал си за този момент от години. Най-после сте в леглото. С трепереща ръка ти бъркаш под бикините й и пръстите ти срещат…колана на целомъдрието. Момичето се оказва девствено.  Ти, с твоите две бивши приятелки, си истински сексуален бог в сравнение с нея. И трябва като един всеотдаен Кирил-и-Методий да учиш “вавилонската кучка” на АБ-то в любовта.  Е, такива случаи са рядкост, но за сметка на това ти идват като гръм от ясно небе. Възможна е и обратната ситуация – мадамата всякак да потвърди реномето си в леглото и след като накрая запалиш цигарка доволен, да разбереш, че тя не случайно е толкова добра. И че трябва да платиш 200 лева. “Да не разхождаме Гошето през нощите, че и той е човек…”
С други думи, господа, плейбоят се оказва прав. Интересното в секса е всичко друго, освен класическото “клатене”. Жените може да ни изненадат по всякакъв начин, особено ако си лягаме  тях за първи път. Никога не знаеш какво може да изскочи. Дали ще ти хареса зависи единствено от това колко си изваратен. И в двата случая, обаче, ще има какво да разказваш на приятелчетата в кръчмата след това. Или на личния си лекар.

.

.
Тихомир Димитров

Видовете жени

Filed under: СТАТИИ — asktisho @ 6:13 pm

 

1-тип Дъщеричката:

отличава се с това, че търси кой да я отгледа, с други думи търси си ново татенце. Свободата е дар за много хора, но за нея е истинско проклятие, тъй като е свързана с неприятности като работа и усилия в някаква посока, което пък изобщо не може да се вмести нито като време, нито като пари между шопинг маратоните, посещенията при масажист, фризьор, козметик, уроците по тае-бо и латино танци и какво ли още не. Обикновено гаджето й е с 30 години по-възрастен от нея.

2 -тип  – Мамичката

Можеш да я спечелиш като предизвикаш майчинския й инстинкт. Търси си детенце за осиновяване, за предпочитане – момченце. Колкотo по-голям келеш, толкова по-добре!  Задължително е да е беден, безработен, лишен от амбиции, пристрастен към алкохола и/или наркотиците и/или хазарта, грозен и ако може с някакъв отличаващ се физически недостатък. Всъщност мамичката ще е доволна да се грижи за всеки по-безпомощен индивид, който си легне пиян в скута й – примерно. Лошото е, че може да й писне в един момент и да избере да се грижи за друг. Твърде вероятно е да те пороби с брак и много, много деца.

3 тип. Интелектуалката

Дори не си подозирал, че такова момиче съществува! Хем е чаровна, хем и умна – може да говори и за други неща, освен за шопинг и за бикини. Много е забавна – идеална компания за парти, на гости у приятели или официална вечеря в ресторант. За съжаление е абсолютна нула в леглото. Друг принципен недостатък – страда от комплекс, че е жена и непрекъснато се опитва да докаже интелектуалното си превъзходство над мъжете. Твърде вероятно е да ти писне и да й биеш шута.

4 тип. Чалга принцеската  –

нещо като подвид на дъщеричката, но в подчертан поп-фолк вариант. Външните й белези са: нарязани дънки, запасани в лачени ботушки, розова фанелка, задължително голи раменца, огромни кръгли обеци, тонове грим , слънчеви очила тип хеликоптер (закриващи 3/4 от лицето й) и перхидролено русо. Можеш да я чукаш много лесно: 1/ плащаш й пиенето, 2/ обясняваш й, че си от София и имаш собствен апартамент, 3/ гониш съквартирантите с sms, 4/ водиш я у вас и я разглобяваш от секс. Обикновено се оказва, че възможностите й в леглото са много по-малко от претенциите извън него, но ти и без това трябва веднага след това да  я зарежеш, така че голяма работа! Мрази лъжата, лицемерието и предателството.

5 тип. Рейвърката наркоманка

Постоянно е напушена, държи се странно и има много ниско либидо. Най-вероятно си с този асексуален демон само заради ганджата й. Един съвет – спри да пушиш и си намери истинска приятелка.

6 тип. Дарк-пънк-метъл-траш-депресарката

Винаги е сдухана и най-лошото е, че това й харесва. Не можеш да не я съжалиш като и видиш окаяната физиономия. Съпротивлява се срещу всички и всичко, включително и срещу теб самия, а ядосаш ли я чупи всичко около себе си. Друса каквото й попадне. Пие като кон и слуша отвратителен женски вариант на хеви метъла, който ти така много обичаше, когато беше ученик.

7 тип. Да кок тийзинг бич

е от онези момичета, които никога няма да ти пуснат колкото и да ти се иска. Познавате се от години, дори десетилетия, ти отчаяно, къде тайно, къде явно въздишаш по нея, тя непрекъснато ти прави намеци, но скъсиш ли дистанцията вади от дамската си чантичка онзи лайнян номер с развалянето на приятелството, който толкова много мразиш, но какво пък  –  точно на нея никога нищо не можеш да й откажеш, така че си я заслужаваш, путьо! Find a corner and masturbate!

8 тип. Момиченцето на татко 

Подвид на дъщеричката, но е мноооого по-богата от нея, всъщност богат е таткото, само че истинския, а  не онзи дето си пъха чурката в нея. Кара Туарег, Кайен или някакъв хипер мазен мерцедес. Винаги мълчиш в захлас като мине покрай тебе с този космически кораб и си мислиш “мамицата ви курвенска”. Всъщност момиченцето не е никаква курва, а просто една разглезена от семейството си лигла.   За да си с нея трябва задължително да се преместиш да живееш у тях, да започнеш работа при баща й и баща й да ти даде кредит, за да й построиш собствена къща, който ще изплащаш 30 години със заплатата, която пак той ще ти дава. Много вероятно е  да ти изневерява постоянно. Със сигурност, обаче, дори да не ти изневерява, животът ти ще се превърне в ад – стой надалеч от такива жени.

9 тип. Момичето на твоите мечти

То е създадено точно за теб и няма абсолютно никакви недостатъци. Тук всеки може да си състави описанието сам. А, да, всъщност има един малък недостатък – просто не съществува.

.

.

Тихомир Димитров

Жените не знаят какво искат, но го искат веднага

Filed under: СТАТИИ — asktisho @ 6:11 pm

 

Жените са създадени,
за да бъдат обичани,
а не за да се опитваме
да ги разберем

/кой беше авторът,
по дяволите?/

.

.

Сигурно сте чували изречението “всички мъже (жени) са еднакви”? Светът е пълен с разочаровани индивиди, които са готови да заложат живота си в подкрепа на това твърдение. Всъщност природата е по-умна от нас и няма как половината население на света да се състои от еднакви хора, защото Тя си знае работата. Друг е въпросът дали  жените знаят какво искат.

Според мен знаят. Даже много добре знаят и ако не го получават, то това е поради две  основни причини:

първо: искат го от неправилния човек

или

второ: искат го от правилния човек, но не знаят как да си поискат.

Първата причина е ясна като бял ден – ако си с някой, който не държи на теб и не те обича, а търси само собствената си изгода във връзката – било достъпен секс, пари, или просто престиж, той ще ти дава това, което иска, а не това, което ти искаш, защото за него твоите желания ще бъдат второстепенни. Неговите желания стоят на първо място. Това в случаите, че отсъства любовта, разбира се. Когато човек обича, той обича другия повече от себе си. Или поне така би трябвало да бъде.

Втората причина се дължи изцяло на проблемите в общуването между  двата пола. По този въпрос са изписани тонове хартия. Мъжът обикновено се опитва да промени жената, а жената никога няма да му прости, че той не мисли като нея. Тя се изразява многословно, влага двойствен смисъл в думите и е склонна да тълкува задълбочено всичко, което чува. Той казва точно това, което мисли и думите му не се нуждаят от допълнително разясняване, но тя никога няма да свикне с този факт и винаги ще търси “скрития” смисъл.

Ето един примерен диалог между двама влюбени:

Тя: скъпи, можеш ли да ми помогнеш с домашното по ядрена физика? Има една формула, която не ми е съвсем ясна, а се безпокоя, че от нея може да зависи съдбата на човечеството един ден (когато решиш да ме замениш с по-млада – бел. авт)

Ето интелигентен начин да си поискаш правилно. От мъжа, който те обича можеш да поискаш практически всичко, но ако го попиташ: “Скъпи, ще ми помогнеш ли?”, твърде вероятно е да получиш отговор “да”, вместо помощ. Все пак не си уточнила   точно кога се нуждаеш от неговата помощ, нали? Освен това, когато попитаме мъжа “можеш ли” ние задействаме първосигналния му тестостеронов инстинкт за надпревара с другите мъжкари. Мъжът може всичко. Дори да учи богословие, той все някак си ще успее да реши задачата по ядрена физика. Имаше един виц – Божията сила е равна на Божията маса по Божието ускорение. Това са глупости, да не се отклоняваме от темата, а да продължим диалога:

Той: Да, мога! – прекарва следващите два часа в разучаване на материята, всичко му се изяснява и с бавен, задълбочен глас започва да обяснява подробно как се формира критичната маса на водородната бомба.

Тя: го прекъсва в средата на изречението и му разказва какво е сънувала снощи. След това гласът й се изтънява и почти разплакана, тя го пита: “Защо трябва да ми говориш с такъв назидателен, поучителен тон? Сигурно ме мислиш за много глупава.”

Той:  мълчи, защото не може да разбере какво става. Нали прави това, което се иска от него: обяснява задачата по ядрена физика.

Объркването при мъжете често прераства в раздразнение, а раздразнението – в гняв. Това също е заради тестостерона. Ако любимият е по-косматичък, внимавайте –  когато е раздразнен той може да стане агресивен. Ако прилича на скандинавец, твърде възможно е да ви приложи “мълчаливата атака”. Обаче само вие си мислите, че е атака. Той просто мълчи, защото е объркан и не знае какво да каже.

Друг конкретен пример: обаждате се на гаджето и му казвате, че искате да отидете на пицария веднага. Откога не сте излизали някъде само двамата. Той започва да увърта – в момента е зает с много важна работа, участва в голям международен проект, който изостава от крайния срок, колегите му зависят от него, но все пак, нали ви обича – зарязва всичко, поръчва си такси (по време на екипната работа е изпил две-три бирички – вече не може да кара)  и   след 20 минути е пред вратата ви. Вие обаче сте по пижама, в много лошо настроение и му заявявате, че никъде не ви се излиза тази вечер.

Как да му обясните, че междувременно сте се чули с бившия, който не може да се примири с раздялата ви, въпреки, че сте го зарязали преди повече от година, че мама ви е вдигнала нервите по телефона, че сте се скарали с най-добрата си приятелка и, че всичко  това е свалило тонуса ви до степен, в която по-скоро ви се иска да извършите ритуално самоубийство, отколкото да ходите където и да било.

И така, жените не знаят какво искат, но го искат веднага ако:

• упорито отказват да свикнат с мисълта, че мъжете са прости създания и възприемат само прости команди. Не очаквайте от любимия да прочете мисълта ви, научете се да се изразявате кратко и ясно. Това също е умение, което ще ви бъде много полезно в обществото;

• искат невъзможното от човек, който няма как да им го даде. Твърде вероятно е любимият да е готов да жертва и живота си, за да ви осигури така жадуваните уют, спокойствие и сигурност в триетажен собствен мезонет, но това да няма как да стане, освен ако не е с 30 години по-възрастен от вас, не убива за пари или  пък е на вашите години, но баща му убива за пари;

• наистина не знаят какво искат, но го искат веднага. Все пак жените са създадени, за да бъдат обичани, а не, за да се опитваме да ги разберем.

Кой беше авторът, по дяволите?

Тихомир Димитров

Жената като обект на потребителската реклама

Filed under: СТАТИИ — asktisho @ 6:08 pm

 

Връзката между жената и рекламата представлява една от най-естествените симбиози в пазарното стопанство. Рекламата “вирее” добре навсякъде около представителките на нежния пол. В икономическите университети специалностите “Маркетинг и реклама” се радват на най-голям интерес от младите дами. Жената отдавна се е превърнала в изразно средство на рекламните послания, независимо дали съблазнява купувача с лице, глас или изящно телосложение. Голяма част от персонала в рекламните отдели и агенции се състои от жени. Основната част от потребителските реклами в електронните медии, периодичния печат и в Интернет също са предназначени за жени. С други думи, жената в рекламата, жената зад рекламата и жената като обект на рекламните послания издържа процъфтяващия бизнес на комерсиалното изкуство. Последното важи с особено голяма сила за рекламата на масови, потребителски стоки. За да се докаже този безспорен факт не са необходими експертни оценки. Достатъчно е само да седнем с молив и лист хартия пред малкия екран  – Vanish, Airwick, Dove, шампоан против пърхот, дамски превръзки, крем-сапуни, прах за пране и козметика запълват рекламните блокове по телевизията. Разликата в смисъла на посланията, адресирани към мъже и жени е очевидна. Силният пол не може да бъде спечелен с обещание за “мека и гладка кожа”. Освен това, рекламата предназначена за жени рекламира предимно продукти за масова употреба. Повечето реклами на автомобили, банкови услуги техника са предназначени за мъже. Що се отнася до рекламите на потребителски стоки, съотношението е напълно противоположно. Стига се дори до там, че рекламата на някои типично мъжки атрибути, като ръчни часовници, костюми и бръснарски принадлежности, започва да се  цели в женската аудитория. Какво е мястото на афтър-шейв Yves Saint Laurent в козметичната серия на дамските списания?  Обяснението е просто – жената взима повечето решения за покупка в домакинството. Дори да пазари с парите на мъжа си, тя решава кой сапун, шампоан и прах за пране да купи на своето семейство. На тази логика се подчинява и “женската” реклама на типично мъжки потребителски стоки. Оказва се, че да рекламираш автършейв на жени е добра идея.
Основен белег на рекламите на потребителски стоки, предназначени за жени е, че те имат манипулативен характер и се възползват от слабостите на женската психика, за да я превърнат в арена на рекламната борба. Такава слабост е изконната потребност на жената от сигурност и защита. Независимо дали “пази” здравето, “защитава” кожата, “укрепва” имунната система, “грижи се” за хигиената или “мисли за” бита, рекламираният продукт цели да предизвика задействането на един и същ инстинкт у потенциалните си клиентки. Средствата за манипулиране на женската психика в потребителската реклама могат да бъдат безкрайно изобретателни. Друг ефект, който рекламните специалисти обичат да използват е привързаността на майката към детето. Както виждаме, тук също става дума за управление на природно заложени инстинкти. При това усилията на рекламистите са насочени в няколко посоки – любовта към детето, здравето на детето и бъдещето на детето. Едва ли има човек, на който дадена реклама може да повлияе по-силно от майката на болно от грип дете, която става свидетел на “магическото” действие на сироп против кашлица, който може да сваля висока температура. Да не говорим за “заредените” с витамин C портокалови сокове, здравословният маргарин, с който се правят сандвичи за деца и.т.н. Няма смисъл да се изброяват милионите начини за “облъчване” на многобройната аудитория майки-купувачи. Този пазарен сегмент е истински рай за рекламните специалисти. Реално погледнато, те са хората, които се грижат за израстването на вашите деца – от калция, който укрепва костната система на подрастващите, до университета, в който ще ги запишете, когато вече отдавна не са в категорията “подрастващи”.
На доста силен рекламен интерес се радва и типичната грижа на жената за семейството. Независимо дали в едно общество преобладават остарелите схващания за патриархалния бит, в който мъжът изхранва семейството си, а съпругата му се грижи за децата и домакинството /българското общество/ или публичните нагласи отдавна са възприели жените с кариера, самотните майки и съжителството без брак като нещо нормално /американското общество/, грижата за семейството е терен за безброй експерименти в рекламния бизнес, насочени основно към нежния пол. Жената купува лекарства против настинка за съпруга и децата си, тя грижливо брани кожата на ръцете им с помощта на антибактериални сапуни, тя готви вкусна разтоврима супа за цялото семейство и.т.н. Рекламата за жени навлиза дори в някои доскоро ревностно пазени “мъжки” области, като автомобилния бизнес и битовата техника. Такива са рекламите на практични френски автомобили, представяни в ярки цветове и шарена тапицерия, способни да заведат цялото семейство на почивка. Всеки дилър на автомобили ще потвърди, че мъжете не се интересуват от такива неща, а по-скоро от показателите на двигателя, размера на гумите, обема на резервоара, удобството на автомобила и сигурността.
Жената като прайм таргет на потребителската реклама бива атакувана по още много изобретателен начини, наблягащи на външния й вид (едва ли има жена, която да нехае за външния си вид и създателите на рекламни послания много добре знаят това), сексуалното привличане (помните ли мускулестия латино любовник, който разнася чували с кафе из офиса?), еманципацията (мацката, която пие бира, докато гаджето й стои вързано за стола), личната хигиена (стерилните реклами на дамски превръзки) и много, много други.
Жената до такава степен се превръща в основен обект на рекламни атаки, че съвременният феминизъм подема люта борба срещу “социалното определяне на полови роли в рекламата”. От гледна точка на феминизма рекламата разпространява сексистки вярвания и ги универсализира чрез медиите, представяйки неравностойното положение на жената като естествено – тя ражда деца, тя е майка и домакиня, следователно мястото й е у дома или обратното – силната жена е представена в рекламата единствено като сексуален обект. Феминистките считат, че не е правилно комерсиалната индустрия безочливо да се възползва от лесната манипулируемост на жените, които по правило са по-малко рационални и по-чувствителни от мъжете. Доколко тези обвинения са справедливи остава да реши пазарната конкуренция и в някои частни случаи – съдебната власт (всички си спомняме за нашумелия преди време скандал около рекламата на “Загорка”).
Пазарните факти показват, че завишените очаквания към покупателната активност на дамите могат да изиграят лоша шега на рекламистите. Това се случи не къде да е, а в най-голяма медия на света – Интернет.  Огромните надежди, които се възлагаха на он-лайн търговията в края на миналия век се базираха отчасти на голямото улеснение, което пазаруването през Интернет предоставя на съвременната домакиня. Вместо да трупат поръчки в електронните магазини, обаче, дамите продължиха да излизат на традиционния “шопинг” с приятелки в реалните търговски центрове. Това, че жените в развитите страни посещават шопинг центровете не само за пазаруване, но и за развлечение и социални контакти, че са основния клиент на потребителски стоки и, че имат традиционно по-ниска толерантност към новите технологии бе още една от причините за масовия спад на “дот ком” акциите на фондовите пазари. Единствено тук принципът на доминиращата женска роля в рекламата на потребителски стоки бе нарушен. Оказа се, че нежният пол не държи толкова много на удобството, бързината и търговските отстъпки при пазаруването, колкото на удоволствието от самото пазаруване. Това постави нова ера в развитието на он-лайн рекламата, чиито приходи практически издържат световната компютърна мрежа. Преосмислянето на потребителските ценности и изравняването на социалните роли между мъжете и жените в глобален мащаб са сред предпоставките, които ще изместят фокуса на постоянното рекламно внимание от  нежния пол. Почти съвършената конкуренция в Интернет има реалния шанс да върне основната социална роля на рекламата, превръщайки я по-скоро в достъпен източник на информация, отколкото в манипулатор на човешкото съзнание.

.

.

Тихомир Димитров

Taxi Driver

Filed under: РАЗКАЗИ — asktisho @ 6:03 pm

Погледът ми се спусна надолу по отсрещната сграда. Низините не се виждаха от мъглата и тесния поток аеромобили. Погледнах нагоре  – никой не може да различи дали е ден или нощ. Мегаполът излъчва толкова много топлина, светлина и енергия, че естествените лъчи на слънцето почти никога на достигат гражданите му. Аз обаче прекалено добре знаех, че е сутрин и, че трябва да вървя на работа.
Докато тоалетната чиния  сама се грижеше за всичките ми нужди от утринна бодрост и свежест, плюс задължителния медицински преглед, успях да проследя съвсем накратко новините. Триизмерният образ в средата на помещението беше лош. Трябва скоро да сменя филтъра, иначе съвсем ще се откъсна от околния свят. Задовлих биологичните си нужди, компютърът показа малко над средното количество холестерол и предписа концентрат от билки за през деня. След една единствена гласова команда банята се преобрази на хол с просторен панорамен прозорец. Колкото и да е подтискаща, гледката на Мегапола има  своето очарование. Късметлия съм, че живея на висок етаж. Извиках служебния аеромобил от централата и след не по-малко от една минута, той висеше пред прозореца ми. Един от гаражите на компанията се намира на покрива на нашия небостъргач. Всъщност всички частни лица, които живеят в него работят за таксиметровата компания.
“Добро утро, шефе, как…” – мразя разговорите с бордовия компютър, затова изключих гласовата му функция още при качването си в колата. Бавно поех сред безкрайната колона от небостъргачи и се замислих за урбанизацията и нейните последици върху човешкия живот. Гледката ме впечатлява всяка сутрин, независимо, че от 20 години живея в този квартал. Всъщност, терминът урбанизация отдавна не е актуален. Стотици години, след като хората започнаха да строят огромни градове, той бе заменен от метрополизация. Метрполът е различен от града. Той има всички характеристики на мегаполиса, с една малка добавка – в себе си съдържа няколко Мегаполиса, обединени от обща инфраструктура и под единно управление. Аз се придвижвах със своето такси в очакване на първите клиенти за деня из въздушните коридори на  чудовището Индианополис – Мегапол, обединил 14 метропола в едно, всеки от тях с повече от един милиард души население.
Мислите ми се прекъснаха от съобщение на централата, че трябва да сляза няколко пресечки по-долу, за да взема клиент. Заявил е предварително, че ще пътува надалеч. Предимство на работата ми е възможността да се срещам с много хора през деня, докато на служителите, затворени в своите работни килийки не им се предлага такова разнообразие.
Клиентът ми беше солиден мъж на около 50 години, таксито се наклони леко на една страна при качването му. Наложи се да настроя седалката му на позиция “много широки персони”.
– Карай навън!
– Ще уточните ли крайната дестинация, за да мога да програмирам автопилота или предпочитате обиколен маршрут с няколко спирки. Длъжен съм да ви предупредя, че тарифата за ръчно управление надвишава обикновената тарифа с два кредита на час…
– Не ме интересува, ако искаш карай с двата си крака, но ме изведи от това място.
“Кофти начало на деня” – помислих си аз и натиснах газта до дупка. Съвсем скоро станахме част от трафика на 151-во въздушно авеню, ниво тринадесет и колата сама премина на автоматичен режим.
– Господине, ще ме улесните много, ако ми кажете поне приблизително закъде пътуваме, защото трябва да задам на централата посока на предвижване и приблизителен час, в който ще бъда свободен.
– Качи се на магистралата и карай навън, искам да изляза от това място.
– И към коя Метрополия да се насочим по-точно, – доволно потрих ръчички аз.
– Искам да излезете от целия Мегапол, за Бога, не разбирате ли на какъв език ви говоря.
– Съжалявам, но не предлагаме такива услуги. Защо не ползвате междуградските линии?
– Не се притеснявай, ще ти дам стотарка, само ме изведи оттук – намръщи се допълнително клиентът ми.
“Сто кредита, по дяволите, досега съм изкарвал най-много двадесет в най-добрите дни, при това без всички данъци, наема на компанията и без да смятам лиценза.” Дойде ми добра идея.
Свързах се с централата и им казах, че не се чувствам добре, да ми намерят заместник. Щях да ползвам един от преференциалните си почивни дни – имам право на пет дена отпуска по лични причини в годината, за които няма нужда да давам обяснения.
Кола номер 133 451, серия Р 1110, изключен сте от системата. Желая ви приятен отдих!
– Вижте, господине, не бих искал да ви притеснявам с въпросите ми, но с това ваше бързане, сигурен ли сте, че нямата проблеми с органите на реда, защото в края на Метрополията има пропускателен пункт, който трябва да преминем задължително.
– Ако бягах от полицията нямаше да се кача на такси. На престъпник ли ти приличам? Виж, всъщност аз наистина имам голям проблем, но той не е свързан с никакви криминални дела. А сега ще ме изведеш ли от тази джунгла? Никога през живота си не съм излизал навън.
– Искате да кажете “никога-никога” или никога през последната година-две? – усмихнах се аз.
– Замислял ли си се някога, че няма физическа причина човек да напусне Индианополис? Роден съм тук, израснал съм тук, учил съм и съм работил тук, преуспявал съм тук и съм се провалял нееднократно тук, после пак съм преуспявал и така цели петдесет и две години, без да напускам града. Сега искам да изляза.
Замислих се върху думите му. Пътуването в днешни дни се свежда само до съседния квартал, най-много до съседната Метрополия и то при изключително неотложни причини. А дори скромният ми дом разполага със симулатори на физическите сетива и триизмерни образи, които почти без пари могат да ме заведат до всяка точка на земното кълбо в реално време. За какво му е притрябвало на този да дава сто кредита, само и само да излезе от границите на града, при това без да има идея къде ще ходи…
– Между другото, благодаря ти много,че се лиши от почивния си ден  заради мен – прекъсна ми мисълта непознатия. “Нямо защо – помислих си, – за 100 кредита ще те закарам и до Луната, ако искаш.”
– Надявам се не Ви притеснява това, че като ми платите няма да мога да ви издам документ. В момента съм на режим “частно пътуване”.
– За мен няма никакво значение. Аз също – усмихна се мъжът. – А може ли да запаля, пуши ли се в колата?
– Пуши се всичко, без наркотици, наближаваме първия пропускателен пункт. И да си пуснете отдушника.
– Благодаря.
– След като преминем пункта ще поемем по вътрешната високоскоростна магистрала и ще минем ето оттук – показах му електронната карта – избрал съм най-прекия път, за да прекосим само три Метрополии. Ще излезем в южната част на Индианополис. Ако искате да поемем в друга посока, сега е времето да ми кажете.
– Моля те, престани да ме тормозиш с въпроси по движението, започни да ми говориш на “ти” и мини откъдето ти е най-удобно, за да ме заведеш на място без небостъргачи, ясно?
– Добре, добре, приближаваме границата, пригответе си, тоест приготви си документите, няма много коли и ще преминем бързо.
Редът ни, както очаквах, дойде само след 15-ина минутки, подадохме си китките навън, за да засекат личния ни бар код, полицаят прегледа документите на колата и ме попита накъде пътуваме. Казах му, че гоним магистралата и евентуално ще се насочим към някоя междуградска линия.
– Цел на пътуването? – намръщи се полицаят.
– Туризъм.
– Мотиви?
– Частно пътуване.
В този момент справката дойде, ченгето й хвърли един поглед, подаде ми документите и ми пожела приятно пътуване.
– Спазвайте правилата за движение и не летете прекалено ниско, между другото имате повишен холестерол, трябва да се консултирате с лекар.
– Знам,- казах му аз и зададох координати на автопилота за вътрешната високоскоростна магистрала.
Аеромобилът започна да се издига над шумотевицата на града. Гледката беше великолепна – под нас оставаше цялото еднообразие на бетонната джунгла, погълнала природата около себе си. Пред очите ни се разкриваха очертанията на планината, върху която вместо дървета отдавна растяха само високи сгради от стъкло и бетон. Нагоре се мяркаха все по-малко аеромобили, които се движеха все по-бързо. Огряха ни лъчите на утринното слънце.
Почувствах  приятно напрежение в корема си, може би беше от ускорението или от мисълта за бързите пари, които щях да изкарам днес, а може би защото събеседникът започваше да ми става се по-любопитен. При всички случаи се очертаваше един интересен ден – различен от всички останали.
Реактивните двигатели в задната част на аеромобила се включиха с грохот и ни понесоха към пределите на Индианополис.
– Мога ли да ви, тоест, да те попитам с какво се занимаваш, ако не е тайна – опитах се да подхвана някакъв разговор.
От друга страна, наистина ми беше любопитно да разбера от къде печели парите си един човек, който, по всичко личи,  не е останал на улицата, щом може да си позволи лукса да се размотава с такси през целия работен ден, при това в понеделник и да угажда на глупавите си капризи.
– Хе хе, – разсмя се той, – в наши дни е невъзможно човек да остане на улицата. По истинските улици в приземните нива няма никакво свободно място. Всеки квадратен сантиметър е собственост на някой мултимилионер и се пази от въоръжена охрана.
“По дяволите, имам си телепат в колата” – изтръпнах аз.
– Не се притеснявай, не съм телепат, просто цял живот съм пътувал с таксита и винаги шофьорите ми задават едни и същи въпроси. Запознат съм добре с начина ви на мислене.
Бях чел някъде, че обикновено телепатите на са напълно наясно със своите способности. Те не усещали, че четат мислите на другите, а по-скоро си представяли, че събеседникът им изговаря всичко, което си мисли. Телепатията в повечето случаи била свързана със силни халюцинации и общо разстройство на ума. Тази мисъл засили безпокойството ми.
– Занимавал съм се с много видове дейност. Както ти казах в началото, претърпявал съм и много разочарования. Истинска кариера, обаче, успях да направя в мозъчните тръстове.
– Не ви…, ох мамка му, не те разбирам. Извинявай, ще се опитам вече да ти говоря на “ти”. Казвам се Пиер, приятно ми е, а ти?
– Бенджамин. Може да ме наричаш Бенджи.
Почувствах се още по-глупаво. Не стига дето едва преодолях любезната дистанция, която всеки ден ни инструктират, че трябва да спазваме с клиентите, ами на всичкото отгоре в колата си возя един двеста килограмов, добре облечен, но за сметка на това ексцентричен и луд телепат, който няма идея накъде пътува и иска да го наричам с глупавото име Бенджи.
– Добре, Бенджи, – едва сдържах смеха си,- та с какво каза, че се занимаваш, би ли ми обяснил?
– Мозъчните тръстове са онези компании, които преди две десетилетия станаха популярни като производители а нестандартни идеи.
Запазих мълчание. Дори да не беше телепат, господинът със смешното име щеше да се досети, че изобщо не разбирам какво ми говори.
– Виж, – продължи той – откакто хората измислиха изкуствения интелект, оставиха всичко в ръцете на машините. Първо прехвърлихме на машините физическата работа, а сега ги заставяме и да мислят вместо нас. Изкуственият интелект, обаче, не винаги генерира качествени идеи и на пазара се появи глад за нерационалното творческо мислене – с помощта на въображението повече, отколкото с помощта на логиката. Тогава се появиха мозъчните тръстове, за да задоволят това търсене. Ние помогнахме на много хора.
– И в какво точно се състои твоята работа?  – поинтересувах се аз.
– Най-общо работата ми е да давам идеи. За да ме разбереш по-правилно, ще ти представя един конкретен пример – да се спрем на теб като потенциален клиент…
– Виж, Бенджи, така няма да се разберем, ако се опитваш да ми продадеш каквото и да било, веднага напускам магистралата, слизам долу и те оставям на покрива на първата сграда, която ми се изпречи.
Без да отговори, Бенджамин изкара картата си, набра идентификационния си номер и ми прехвърли 100 кредита.
– Няма да ти продавам нищо, така или иначе не си в състояние да си позволиш услугите ми.
Стана ми гузно, че се усъмних в добрите намерения на човека и с половин уста се извиних.
– Та, да си представим, че ти си решил да напуснеш таксиметровата компания, омръзнало ти е да те експлоатират и си търсиш друго поле за реализация. Идваш при нас и ни казваш: “спестил съм 5000 кредита, имам един аеромобил и двадесет години опит зад волана. Какво ще ме посъветвате да правя оттук нататък, при положение, че не искам вече да работя като таксиметров шофьор?.”
– И какво ще ме посъветваш? – захилих се аз
– Нали каза, че не искаш да купуваш нищо от мен? Просто ти давам конкретен пример. В общия случай ти нямаш абсолютно никаква алтернатива, освен да отидеш да работиш в друга таксиметрова компания Ние, обаче, разчупваме стереотипи, мислим нестандартно и работата ни е да генерираме идеи. Водим се първо от натрупаните знания и второ от силно развитата интуиция.
– Аха, –  измъмрих
– Случаят ти няма да бъде лесен за нас, но в работата ни нито един случай не е лесен. Ще те подложим на всички видове тестове за интелигентност, психически и физически тестове, ще проверим знанията и уменията ти, ще проучим силните и слабите черти на твоя характер. Погледни към гората от сгради под нас.
Погледнах през прозрачния илюминатор на пода. На около  километър разстояние под краката ни се редяха бързо покриви, паркове, площади, магистрали, езера и квартали.
– Колко души живеят тук? 10 милиарда? 15 милиарда? Всъщност няма значение. Важното е, че за каквото и да се сетиш, ще откриеш, че вече хиляда души са го направили преди теб. Всички ниши са запълнени. И точно тук се намесваме ние. Ще ти дадем идея, която ще те направи богат. В началото ще ни платиш скромна такса за прегледите и административните разходи, както и за помощта, която ще ти окажем, за да започнеш. После, ако успееш, ще ни дадеш солиден процент от годишните си приходи. Имаме много сериозен договор за това.
– Е, вече ми стана интересно, дай ми координатите си, когато ми омръзне да стоя зад пулта задължително ще се обадя първо на теб.
“Бях свикнал да возя всякакви чудаци в колата си.”
– Всъщност, отдавна не практикувам. Бях най-добрият консултант на “Корпорация Брейнбенч”. С екипа работехме денонощно. Мозъците ни бяха програмирани постоянно да мислят и да произвеждат нестандартни идеи. Това понякога зависи от много малки детайли Трябва тънка нагласа. Важна е дори подредбата на собствения ти дом и атмосферата в офиса, в който твориш. Издигнахме много хора и натрупахме голямо състояние. Плюс богато разнообразие от социални контакти. Основателят на компанията ме направи свой съдружник, после почина. След няколко години аз си прибрах парите и се оттеглих от бизнеса. Сега живея само от дивиденти.
– И при всичко това никога не си напускал града?
– Не ми оставаше време дори да мисля за себе си, камо ли да пътувам. Трябваше непрестанно да мисля за проблемите на другите, никога за собствените си проблеми. Единственото лично време, с което разполагах беше в онези десет до петнадесет минути след като си легна вечер и преди да заспа. Следвах стриктна програма на диети, физическа и психическа релаксация, когато се претоварехме ни изпращаха в специални центрове за рехабилитация. Индианополис разполага с доста добри условия за това. Дори редките си почивки изкарвах в санаториумите в града.
“Горкият човечец”, помислих си, ободрен от мисълта за щедрия бакшиш, който имах реални шансове да си изпрося ако клиентът ми останеше доволен от нашата малка разходка.
“Внимание” – изпращя говорителят в колата – “наближавате крайните градски райони. Моля, намалете скоростта и се пристройте в колоната за проверка преди пропускателния пункт.” Изключих автопилота и  спуснах таксито от въздушната магистрала.
Този път се забавихме малко повече. Трябваше да преминем проверка за екологично чист двигател, стерилизация на аеромобила и на нас самите – какво да се прави, екологичните норми в наши дни са особено завишени.
След стандартното: “Желаем Ви приятно пътуване, заповядайте отново в Индианополис”, свободно полетяхме над безкрайната пустош, която ограждаше Магапола, оттук- чак до океана.
Събеседникът ми постепенно загуби разговорливото си настроение и с интерес се взря в жълто-бледите отражения на пустинята. Между пръстите му догаряше дебела пура. От време на време ни разтрисаха въздушни течения или със свистене преминавахме през пясъчни облаци – само това нарушаваше спокойствието, което ни вдъхваше монотонното бучене на двигателите.
Измина половин час в абсолютно мълчание.
– Спри, искам да сляза тук.
– Моля? – Щях да се задавя от изненада
– Казах ти да намалиш и да кацнеш някъде тук. Не мисля, че искам прекалено много за парите, които ти плащам.
– Добре шефе, както кажеш, щом искаш, за сто кредита, може да те изчакам да се поразходиш двайсетина километра пеш през дюните. Само като се качваш обратно си изтръскай добре краката, защото не ми се чисти пясък след това.
– Не се притеснявай няма да се качвам.
– Моля?, – попитах още по-възторжено от първия път, – и, ако не е тайна, какво смяташ да правиш тук, на хиляда километра от най – близкото населено място, облечен в бизнес костюм, при шейсет градусова жега – посочих му външния термометър, – директно ултравиолетово лъчение, силен вятър и без никаква вода? Зная, че не си напускал никога града и затова съм длъжен да те светна, че над Мегапола има енергиен и топлинен щит, които ни предпазват от вредното лъчение на директната слънчева светлина. Същият щит има и аеромобилът ми, но костюмът ти никак не ми прилича на скафандър.
– Остави тези грижи на мен, – каза ми той и директно ми преведе още сто кредита, – за връщането обратно, – допълни.
– Виж, в кабината има записващо устройство и ако нещо се случи, не нося никаква отговорност!
След тези думи бавно и предпазливо приземих колата.

–  Виж, Бенджа…. – шлюзовете се отвориха внезапно. В кабината навлезе горещ, сух вятър, който за отрицателно време напълни ноздрите, устата, ушите, очите и пазвата ми със ситни, дращещи песъчинки. Едва успях да почистя очите си и да видя, че на съседната седалка вече няма никой. Чуваше се само свистенето на вятъра.
Бавно се издигнах над мястото на кацане и започнах да обикалям дюните в търсене на Бенджамин. Бях упорит, но навън не се виждаше почти нищо от пясъчната буря. След един час се отказах и въведох координатите на междуградската магистрала обратно в посока към Инадианополис.
Пътят на връщане ми се стори дълъг и уморителен. В кабината цареше пълна тишина. През цялото време си мислех за странния си събеседник и все още слабо долавях мириса на неговите пури, както и леки оттенъци от деликатния му парфюм.
Прибрах с в къщи и се приготвих да изкарам приятно поне следобеда, така или иначе си бях взел почивен ден, а и бях с двеста кредита напред и заслужавах награда. Настаних се удобно в креслото си за виртуални забавления, но преди да заредя триизмерната програма с директно въздействие върху нервните окончания, озаглавена “11-ти клас на девическа гимназия по спортни танци “Света Дева Мария” ви кани Вас, техният инструктор, на двуседмичен лагер на о-в Таити”, влязох в Интернет и изплюх в микрофона: “Бенджамин, Бенджи, компания…ъъъ….Брейнбенч – “мозъчна пейка”, мозъчен тръст..”
Пред погледа ми се заредиха административни сгради, луксозни офиси, свръхмодерна апаратура, млади хора с бели ризи и индекси на борсови котировки, придружени от сладкия женски глас на Търсачката:
“Бенджамин Демерит. Основател и президент на “Брейнбенч Ентърпрайзис – мозъчен тръст за добри идеи”. Натрупал бързо състояние в периода 2273-2291 г., теглил кредити в размер на 3 милиона през 2290, за да разшири бизнеса си и да използва “пълния му капацитет”. Заварен неподготвен от кризата на мозъчните тръстове в началото на новото столетие. Успява да удовлетвори исканията на своите кредитори, но имуществото му е конфискувано и състоянието му бързо се стопява. От 2300 година е в неизвестност Най-вероятна причина за изчезването му е самоубийство заради пропиляното богатство.”
От снимката в мен се взираше пълното, усмихнато лице на човека, на когото срещу 200 кредита бях помогнал да напусне Индианополис. Завинаги.

Тихомир Димитров

За или против евтаназията и доколко ценен е Животът всъщност?!

Filed under: ЕСЕТА — asktisho @ 6:02 pm

 

Културите, населяващи земята се различават по множество най-разнообразни признаци, но основното, което ги обединява независимо от етапа на историческото им развитие или от принадлежността им към определена религия е приемането на живота като ценност.

Отнемането на живот или убийството е престъпление, което се е наказвало още от най-древни времена, съществуват исторически сведения, че деянието по отнемане на чуждото право на съществуване се е считало за грях и провинение дори още преди да се формират разменните начала и преди да се обособи собствеността и да се появи кражбата като понятие. В първобитното човешко стадо и родовата община по-късно, убийството е било единственото възможно престъпление.

Ценността на живота е въпрос с етическа, философска и морална тежест. Разглеждането само на този аспект от предоставения проблем трудно би се поместило в ограниченията за обем, с които разполагаме. Ето защо, тук преди всичко се търси отговор на въпроса кои са причините, които правят съществуването ни тук, на земята, безценно.

На първо място трябва да поставим инстинктите – онези първични рефлекси, които са залегнали в основата на сложното психологическо самосъзнание на индивида. Най-силният инстинкт, безспорно е инстинктът за самосъхранение. Следващият в йерархическа последователност е инстинктът за възпроизводство, макар и Фройдистките теории да срещат множество опоненти в наше време. Такова ранжиране на инстинкти по приоритети съществува и в биологията, която изучава поведението на животните и в повечето хуманистични науки, изучаващи човека, включително и Етиката. Без тези два инстинкта животът на планетата не би оцелял и никога не би достигнал до съвременното си състояние. Не може, обаче, да се направи еднопосочен извод, че тласкан единствено от природните сили, човекът определя съществуването си като ценност. За разлика от повечето живи организми, човекът разполага с ум, който му дава възможност да осмисля и анализира това, което възприятията му носят като информация от околния сват. Въз основа на тези разсъждения, ние взимаме решения кое е стойностно и кое не е. Втория мотив за ценността на живота е осъзнаването на неговото наличие като обстоятелство външно за самите нас. Животът е “подарен” от бога според повечето религии, а религиите до ден днешен формират ценностната система на цялото човечество и са в основата на повечето действащи морални и етически норми. Логически следва, че хората нямат право върху собствения си живот, при положение, че не са допринесли за създаването му. “Външният фактор” в екзистенциализма поставя дилемата самоубийството морално ли е и имаме ли право да отнемаме нещо, което ни принадлежи, но същевременно не е наше. До ден днешен в повечето мюсюлмански държави бащата има право върху живота на своите деца. Това право произлиза от първобитното схващане за бащата като физически “създател” на организма. Животът има много по-стойностен смисъл – третият мотив за ценността на съществуванието е неговия творчески характер. Всички живи хора са творци – на собствените си съдби и на съдбите на другите. С действията си всеки гражданин на планетата променя историческата предопределеност на събитията, ако приемем, че съществува такава или я създава наново, ако приемем, че не съществува. За да придаде аргументиран смисъл на това понятие религията дава определение за божествения произход на живота – за неговото творческо начало. Създаден по образ и подобие на върховния създател – Бога, човек има дарбата на творец по време на кратките си земни дни. Аргументите, които подтикват човешкото същество да приема себе си и присъствието си в материалния свят за несравнимо благо са много и едва ли някога могат да бъдат изчерпани. До един, всеки от тях е свързан със смисъла на самия живот.

Погледнато логически, за да съществува нещо, то би трябвало да има някакъв смисъл. Дори самият факт, че съществуват гореспоменатите инстинкти, които защитават живота, говори ясно, че неговото запазване има някакъв смисъл, някакво значение. Придаването на смисъл на околния свят е качество на разума. Оттук следва, че разумът като константа, като субстанция, има нужда да придаде смисъл на живота. Дали тази планета е населена по воля на далечна непозната цивилизация или животът на нея се пази от невидима божествена сила, ние никога няма да разберем. Факт е, единствено, че нещо, някъде има необходимост реалността да се намира в състоянието, в което се намира. Самият разум има нужда да оправдае смисъла на живота, за да може да оправдае смисъла на собственото си съществуване. Разумът, също така, отхвърля безсмислието на смъртта. Схващането за края на живота е абсурдно за разума. Абсолютният край е понятие, с което мислещият индивид не може да се справи. Тази празнота в човешкото съзнание отново е била запълнена с течение на времето от религиите, които се занимават основно с изготвянето на “алиби” за смъртта. Тя намира всякакви оправдания – като се започне от съществуването в един друг свят, наречен Ад или Рай и се стигне до теорията за вечните прераждания. Общото между всички религиозни схващания за смъртта е, че те отхвърлят абсолютния край на съществуването. За тях смъртта е само продължение и дори смислово развитие на водения на земята живот. За да избегнат масовите самоубийства с цел “подобряване” на живота, религиите се надпреварват да заклеймяват самоубийството като греховен акт, което само по себе си също води до абсурдното схващане, че нямаме право да разполагаме със собствения си живот така, както смятаме за добре – включително и да се лишаваме от правото на съществуване, което ни е дадено без волево съгласие от наша страна.

Етическите схващания за живота и смъртта опират до категоризациите за добро и зло и определят стремежа към запазване на живота – собствения, както и на другите човешки същества в основна обществена и морална ценност, в основен поведенчески коректив. Нравственото осмисляне на смъртта е синоним на нравственото обезсмисляне на живота – две понятия, които имат абсурден характер за разума и от векове насам са обект на непресъхващи философски спорове и разсъждения.

Основен обект на разсъждения тук е евтаназията – правото на човек да позволи собственото си умъртвяване, когато животът му е станал непоносим – главно поради болест или друго тежко физическо състояние.

Културните ценности, възпитанието и религията са онези обстоятелства., които формират морала на съвременния човек и в последствие дават отражение върху организацията на обществените отношения в сложната система на колективното социално съществуване.

Въпросът за евтаназията има не само етически смисъл, в наши дни той е по-скоро обект на правно тълкуване, а нравственото осмисляне на живота като ценност стои в основата на всяко законодателство.

Прекалено лесно е да се даде една дефиниция, да се създаде правило и то в последствие да бъде спазвано – нещо, което гарантира реда, законността и съхраняването на човешкото общество. Никой не би се поколебал да застане за смисловото определяне на живота като добро, ценност, благо и на отнемането на собствения или чужд живот като зло, грях, престъпление. Истинската дилема настъпва в момента, в който индивидът престане да счита собствения си живот за благо, ценност, добро и, в който съществуването се превръща в нещо нежелано, безсмислено. Евтаназията съществува като изход от религиозната дилема за престъплението, наречено самоубийство. Позволявайки на друг човек по медицински път да отнеме собствения му живот, разумното човешко същество се разтоварва от отговорността за физическото си самоубийство. По този начин, обаче, прекият изпълнител на евтаназията се превръща в обикновен убиец, независимо дали го прави по желание на “клиента” си или не. Убийството, както вече казахме, се наказва от закона. Обществените порядки отхвърлят убийството и обличат запазването на живота в сила, посредством създаване на законова държавна власт и налагането й в обществените отношения. Евтаназията е изправена пред три основни дилеми – морална (нравствена), правна и психологическа. От морална гледна точка убийството по каквито и да било причини е нереден акт и не би трябвало да се толерира. Не случайно църквата като основен носител на морала винаги се противопоставя на евтаназията. Правния аспект изисква причинителят на доброволна смърт да понесе наказателна отговорност за деянието си. Тази рестрикция е полезна за обществото, тъй като го предпазва от много повече “недоброволни” убийства, които биха се появили ако евтаназията бъде разрешена със закон. Не би трябвало същевременно да пропускаме факта, че все още в много страни по света същият този закон, който забранява да бъдат умъртвени хора, които доброволно желаят (и се нуждаят) от това, позволява умъртвяването на напълно здрави човешки същества против волята им на електрически стол или по друг, съвсем не доброволен начин. Законът, обаче, винаги стои в полза на общественото благо. В този смисъл лишаването от права на страдащия болен и наказанието на престъпника са винаги в ущърб на индивида, но в полза на общественото благо. Поради тази своя специфична особеност, правото не може да даде отговор на нравствената дилема за евтаназията. Тя далеч не се изчерпва с общественото благо. Третият аспект е чисто психологически. В повечето случаи желанието на страдащия да се лиши от собствения си живот се счита за намерение, което не е продиктувано от здравия му разум – увреден заради заболяването и страданията, свързани с него. Безрезервната вяра в правотата на “здравия разум”, който отхвърля безсмислието на смъртта и прегръща сляпо истината за ценността на живота, е движеща сила на съвременните човешки взаимоотношения. Тя е генератор на безкрайни парадокси и определя нравствената оценка на евтаназията като константно негативна. Дори традиционно силният аргумент за правото на избор у всеки човек не е в сила, когато се разглеждат нравствените проблеми на евтаназията. Правото на избор е съкровено право, тъй като с избора си човешкият индивид доброволно приема определени съпътстващи го права и отговорности. При евтаназията това, което е избор за едни носи отговорност за други.

Тихомир Димитров

Справедливост за всички (роман) Еп. 1

Filed under: ДЕБЮТЕН РОМАН — asktisho @ 5:11 pm

Докато си бръснеше краката в банята, Даниела беше пуснала ума си да блуждае в различни посоки. Понякога си говореше сама стига да е сигурна, че няма други хора наоколо. Спореше със себе си, задаваше си въпроси и им отговаряше остроумно. От всичко на света най-много обичаше да се подиграва наум с недостатъците на своите познати – да разобличава лъжите им, да се гаври с недъзите им, да осмива на идеалите им. Ето например Гергана – дебелото момиче от бившия й клас. Даниела винаги избягваше срещите с този изрод, но поне веднъж в годината трябваше да  й отделя поне един час за кафе, защото дебелата никога не се отказваше да звъни по телефона. Последният път изпуши цяла кутия цигари, слушайки пъпчасалия монолог на комплексираното момиче за това какви свине са мъжете и колко важно е жените да се поддържат срещу техния мачистки терор, да  се срещат редовно, да обменят идеи, да чертаят стратегии за сваляне от власт на вечния деспотски патриархат. Нищо чудно, че я бяха избрали за почитен председател на местния феминистки клуб. Дори беше присъствала на една от срещите им – отново под настоятелството на пълничката Гергана. Да, в сравнение с останалите феминистки тя наистина можеше да се нарече “пълничка” и доста красива при това.

“Трябва да имаш някакъв сериозен недостатък, някакъв много силен комплекс, за да бъдеш феминизрано животно”, мислеше си Даниела, докато махаше изкусно и последното косъмче от прекрасното си бедро – “нима трябва да се мразят мъжете?” Тя не можеше да ги мрази, разбира се, още от най-ранна детска възраст беше разбрала, че може да получи всичко, което пожелае на този свят и, че източникът на благата е винаги един и само един – мъжете. Те са хората, които работеха по 12 часа на ден в офиса, за да може прекрасното й тяло да посещава три пъти в седмицата солариума, масажиста, салона за красота и скъпите магазини за козметика на Estee Lauder. Мъжете пълнеха резервоара на комфортното дамско Пежо – едно истинско бижу, което пак те й бяха подарили. Мъжете плащаха разточителните сметки на мобилния й телефон, подаряваха й цветя и непрекъснато я заливаха с комплименти. Защо да ги мрази? Заради хубавите думи, луксозните подаръци, милионите безплатни услуги, които правеха само срещу усмивка и приятелска целувка по бузата? Тя погледна изваяния си, стегнат бюст в огледалото. Всичко дължеше на тези две гърди. Не само на тях, разбира се – на неустоимата си усмивка и на стройното си тяло също. “Твърде много проститутки имат красиви тела” – промълвиха устните, на които червилото за 90 лв., което си “купи” вчера стоеше повече от добре –  “но много малко са жените, които знаят как да се възползват адекватно от Божия дар”. Защото преди всичко стоеше интелекта, разбира се – интелекта и волята, съчетани в едно, подчинени на неустоимия стремеж към луксозен живот, можеха да направят чудеса, за които бедните провинциалистки, дошли да се продават евтино в столицата, не можеха да мечтаят дори в най-смелите си блянове. Още като малко момиченце Даниела беше осъзнала тайната, от която се възползваше до ден днешен  – да бъде малкото, невинно, сладко момиченце, което Те искат да защитават от злините на външния свят, за да докажат какви големи батковци са. Баща й, лека му пръст, я научи на това без да иска. Татковците се привързват към малките си дъщерички много повече отколкото майките към своите синчета. Докато майка й знаеше само да забранява – не пипай това, не яж онова, учи си уроците, не стой до късно пред блока, напиши си скучните домашни по литература, блъскай си детската главичка над безумните геометрични задачи от “В” група в сборника , баща й тайно й носеше шоколади “Тоблерон”, подари й кукла “Барби” и редовно финансираше забежките й до кварталното кафене с джобни, които неколкократно надминаваха седмичния лимит, определен от мама. Дори знаеше, че пуши цигари.
Малката й главичка, обаче, постоянно си задаваше един единствен въпрос – как ще свърши всичко това? Ами ако го ядоса? Ако направи някоя толкова голяма глупост, че Той да я намрази завинаги? Какво ще стане, ако, не дай Боже, посегне да я удари с някоя от тежките си ръце? Това щеше да сложи край на техния заговор, да прекрати нтересната игра, за която мама не подозираше нищо и най-вече – щеше да сложи край на приятелството с първия мъж на живота й. Ето защо Даниела мразеше майка си  -намрази я още в деня, в който занесе бележника с двойката по математика на баща й за подпис. Той беше се подписвал и друг път под разни двойки, с уговорката, че ще станат шестици. Тогава тя сядаше, четеше денононощно и неизменно успяваше да поправи бележката, но никога не беше крила от него своите неуспехи в училище. Тази двойка, обаче, беше по-специална от останалите. Беше втора поредна двойка и то не по кой да е предмет, а по математика – специалността, която татко й преподаваше в университета. Беше решила на всяка цена да се подготви за класното, да изкара шестица и чак тогава да покаже бележника пред баща си. Криеше го навсякъде, но майка й ровеше като мишка из най-потайните кътчета на детската й стаичка, въпреки хилядите молби, въпреки надписа “Забранено за родители” на вратата, въпреки всичко. И го беше открила. За пръв път виждаше баща си толкова разгневен. Той влезе с взлом в нейната малка крепост – никога не беше го правил без да почука предварително и никога не влизаше без някакъв таен подарък, който е купил за малката си дъщеричка по пътя към вкъщи след работа. Лявата му вежда трепереше – сигурен знак, че нещо го е вбесило до краен предел. Така трепереше и когато проверяваше изпитните работи на своите студенти у дома. Мълчеше и с трепереща вежда задраскваше лист след лист с безкрайни, грижливо написани решения на задачи по висша математика. Отдолу поставяше СЛАБ 2 и се подписваше. Този път се беше подписал под още една двойка, но не каква да е, а двойката на дъщеря му по Алгебра – предмет, върху който бяха работили заедно безброй дълги нощи и дни – предмет, който тя трябваше да знае на всяка цена.
Даниела се усмихна на спомена блажено, докато бавно потапяше разкошното си тяло във ваната с горещата вода. Баща й стоеше пред нея с трепереща вежда и гневен блясък в очите, а нейният мозък препускаше – как да излезе от тази ситуация – как да не се изложи, как да оправдае лъжата, как да го убеди, че  това е наистина за последно – как, как, как? Напрежението й беше дошло малко в повече през онзи далечен ден. Вместо да каже каквото и да било, тя беше започнала да плаче. Позволи на всичкото натрупано напрежение, на самосъжалението и на мисълта, че този свят е ужасно несправедлив и, че не я заслужава, заедно да се излеят навън – в тих, но продължителен, искрен, отчайващ плач. Никога нямаше да забрави какво се случи след това – баща й седна до нея на пода в детската стаичка, прегърна треперещото й телце с лявата си ръка – още си спомняше аромата на силния му, мъжки парфюм, който я обгърна заедно с мускулестата му ръка и уханието на пури – най-възбуждащата комбинация на света. Още си спомняше дълбокия му, плътен глас: “Ако изкараш за срока поне четворка по математика, ще те запиша за екскурзията в Гърция…” Звънът на телефона прекъсна мислите й. За щастие слушалката беше поставена в непосредствена близост – на етажерката до ваната.

– Ало, принцесо, ти ли си?
– Кой друг мислиш, че ще вдига телефона по това време у дома?  – тонът й беше умишлено предизвикателен
–   Виж, извинявай, ще закъснея малко, отвори ми се много важна работа, става въпрос за много пари, ще мина да те взема от вас един час по-късно, обещавам да ти се реванширам, окей?
– Само гледай да не закъснееш повече от час, за да не ме открадне някой квартален сваляч, такива се навъртат много, нали знаеш?
Отсрещната страна мълчеше. Даниела знаеше как да засегне мъжкото му самолюбие. Няма  по-добър начин от това да накараш един мъж да те ревнува.
– Ще бъда по-бърз от вятъра.
Свободен сигнал.
Тя постави телефона на влажния под и блажено се отпусна във ваната. “Глупчо, и без това щe те накарам да ме чакаш поне един час докато се приготвя”. Обичаше да кара мъжете да я чакат.

Справедливост за всички (роман) Еп. 2

Filed under: ДЕБЮТЕН РОМАН — asktisho @ 5:10 pm

 

Асен изпреварваше три тира на непрекъсната линия в завой. Даниела беше притихнала в седалката си до него и трепереше за собствения си живот. Не беше изключвал левия мигач на Бе Ем Ве-то София до тук.

Пътуваха за Златни пясъци – да изядат по един сладолед и да й купи дънки. Тя беше пожелала така. Може би тя беше причината за неконтролираното му поведение на пътя. “Ами, глупости, той винаги кара така, дори когато всичко му е наред.” В отсрещното платно грейнаха два фара. Оборотите на колата заглушиха музиката, отстрани дрънчаха празните ремаркета на водещия ТИР. “Всичко може да свърши така”, помисли си Даниела, а през главата й започнаха да преминават сцени от зловещите катастрофи, които беше виждала във филмите и по вечерните новини. Представи си собственото си погребение. С рязко залюляване колата се прибра пред камиона, части от секундата  преди фаталния сблъсък. Вместо да намали, Асен настъпи газта и едва успя да се побере в следващия завой. Адреналинът пулсираше в ушите й, но тя знаеше, че не бива да повдига отново въпроса за скоростта. Имаше много лоши спомени от последния път – след като едва не се бяха ударили в колата пред тях. Тя му се развика, а той побесня, изкара незаконния си пистолет и започна да стреля през отворения прозорец в “нещастния москвич”, който му пречеше на пътя. След това отби рязко, спря и й удари шамар. По очите му си личеше, че е смъркал  кокаин. За първи път успя истински да я уплаши и тя се разрева. Не го правеше нарочно, въпреки че сцените й бяха в кръвта, наистина се страхуваше от човека до себе си и имаше защо – беше лежал три пъти в затвора за крадени коли, беше убивал и винаги шофираше надрусан.  Такива са мъжете – колите и парите са продължение на пенисите им. Разбра го онази вечер, след “нещастния москвич”. Вместо да продължи да я бие, той се беше превърнал във виновно кученце, което е готово на всичко, за да изкупи грешката си. Беше разбрала и нещо друго – че женският плач обърква мъжете и ги кара да се чувстват безпомощни. Това беше последният й, най-силен коз срещу Асен, затова го използваше рядко. Все пак не искаше да насилва късмета си и да го предизвиква излишно. Този път си замълча. В ума си отправи молитва към Бога и към своя ангел-хранител да пристигнат живи до морето. Обеща да бъде добра и да даде пари на някой просяк, а  на себе си обеща да не му пуска поне една седмица – знаеше колко е жаден за тялото й. “Пенисът на мъжа е като скоростният лост на автомобила” – помисли си тя с усмивка – “ако можеш да го контролираш, можеш да контролираш целия двигател.” Даниела избра любимата си емпетройка, усили музиката и се отпусна, опитвайки се да се наслаждава на остатъка от пътуването в луксозния му автомобил. До  Златни пясъци и двамата мълчаха.

– След тва аз му казах виж кво опичай си акъла и ако утре не намера пет хил’ леа под чистачката на беемвето, мое те качиме на ски във Витоша, нали се сешташ и му извъртех един тупаник, напрао му се усукаха сополите около врато.
– Да.
– И оня седи и ме гледа така и ми вика, ама нема проблеми и тва онова и аз рекох па му праснах и една глава у носа да съм по-убедителен ха, ха, ха!
– Мхм.
– И после знайш кво, седи оня дришльо, гледам го сутринта, сложил мангизите под чистачката и ги пази да не ги откраднел некой циганин, да не му ги искаме отново.
– Уау!
– Слушай кво, аз  ко ше си говора сам цела вечер, да си ходиме по София да си седим пред огледалото у къщи, поне да знам на кого говора.
– Извинявай, малко съм уморена, днеска учих цял ден – Даниела набързо изключи  мобилния си телефон и го прибра в чантичката си. Отговорът на съобщението от Християн я интересуваше силно, но Асен можеше да се запита какво толкова прави цяла вечер, защо си гледа постоянно в телефона и да прочете съобщенията й.  Беше го правил преди. Засега това можеше да почака.
– Навремето майка ми, лека й пръст, все ми викаше учи, сине, за да не работиш, ма ся кво стана, ко бех висел вкъщи над книгите, момчетата щеха да напраат длаверата сами и аз щех да си бъркам у гъзо и да живеем на стипендия ха, ха, ха.
– Ти какво се опитваш да ми кажеш?! Даниела използваше този тон само, когато искаше да покаже, че наистина е сърдита.
– Ама не бе нищо, ти са да не вземеш да ми се обидиш, аз само се ебавам….
– Ще се ебаваш с баба си, аз няма да търпя просташкото ти поведение, нещастник – Даниела изхвърли цигарата си по него, дръпна рязко стола назад, стана и се запъти към изхода на заведението.
Докато палеше нова цигара навън, вечерният морски бриз полази под тънката й копринена рокличка и я накара да потръпне. Искаше й се да завита в уютното си легло у дома, а не да виси на  студа, стотици километри от вкъщи, и да чака този кретен да дойде и да й се извини. Чудеше се какво ли прави още с него. Знаеше, че под маската на агресивния мъж, която носи, се крие едно малко момченце, което също като всички останали се нуждае от любов, от човек, който да го разбира и изслушва, но на малките момченца не бива да им се дават твърде много права, защото се разглезват и ти се качват на главата. Виждаше отношението му към курвите, които му се мазнеха – третираше ги като отрепки и ги биеше непрекъснато. Ето защо тя никога не се отказваше от ролята си на кучка. Той обичаше кучи и в нейно лице получаваше точно това, от което се нуждае. Какво получаваше тя от него обаче? Любов? Абсурд. Разбиране? Това е много над недодяланата му натура. Получаваше скъпи подаръци – ето какво, плюс кокаин. Сама трудно можеше да си го позволи. Освен всичко друго, получаваше  и защита. Не онази глупава сигурност, която пропагандират повечето жени, а истинска защита. Когато е с него тя се чувстваше в сигурни ръце – никой не можеше да й стори абсолютно нищо. Мъжете се страхуваха от хора като Асен и им завиждаха, а жените гледаха само как да му бръкнат дълбоко в гащите и още по-дълбоко в джоба. За разлика от скъпите проститутки, обаче, Даниела не му позволяваше да я издържа. Приемаше бижутата и парцалките с хладна надменност и никога не си плащаше скъпите коктейли, но имаше един основен принцип – никакви пари в брой. Колкото и пари да сложеше в ръката й, а този мошеник можеше да сложи много, не можеше да я купи. Тя имаше по-високи цели в живота. Асен се грижеше за комфорта й сега. Утре тази роля можеше да принадлежи на друг. Даниела се обърна и погледна през прозореца на бара. В момента Асен плащаше сметката. Погледите им се срещнаха. Подпряла лакът на кръста, тя смучеше от цигарата и го гледаше предизвикателно в очите. Знаеше, че не бива да отмества поглед. Нервното потропване на крачето й  трябваше да му подскаже, че вече й е писнало и иска да се махне час по-скоро оттук. Той набързо хвърли някакви пари на масата и се запъти към изхода. Такива елементарни типове като него бяха толкова лесни за манипулиране. Асен излезе, наметна я с дебелото си кожено яке, хвана я за ръката и я поведе към колата. Едно от малкото неща, които харесваше в него беше умението му да отгатва желанията й наум. По пътя обратно към София Даниела спа като бебе…

Справедливост за всички (роман) Еп. 3

Filed under: ДЕБЮТЕН РОМАН — asktisho @ 5:08 pm

– Кажи ми нещо повече за този Християн – Жоро си дръпна от цигарата с марихуана и я подаде на Даниела, която лежеше чисто гола до него
– Амии…..- тя издиша бавно – той ми е нещо като най-верния приятел, разбираш ли?
– И за това ли искаш да се чукаме тримата?
– Не, глупости, момчето е влюбено в мене още от седми клас. Той е вечната ми любов, хе хе! Искам само да му помогна да се отпусне.
– И какво толкова ти пука за този загубеняк?
– Няма да говориш така за приятелите ми!
– Добре, де, извинявай, дай цигарата насам.
– Наркоман!
– Ха ха ха, ти си наркоманка!
Двете тела се преплетоха в страстна прегръдка. Докато издишваше дима  в устата му, Даниела се любуваше на гледката в огромното огледало до леглото на Жоро.
– Знаеш ли онзи виц за Пикасо?
– Предполагам, че ще го науча всеки момент – той се спусна бавно между бедрата й
С усмивка тя продължи:
 – Ами Пикасо нарисувал една картина за свой много богат клиент…. брадата ти ме гъделичка…., но на следващия ден бил много тъжен. Срещнал го един негов почитател и го попитал защо е толкова тъжен…
 – Да не би да е имал разстройство?!
 – Знаеш колко много мразя да ме прекъсват!
 – Недей да говориш, когато устата ти е пълна с евин сок, когато ям съм глух и ням, рапорт даден, рапорт приет! Ха ха ха!
 – Добре, тогава няма да ти разказвам нищо!
 – Не, не, продължавай, много ми стана интересно, наистина!
 – И ти продължавай, ох, не бъди такъв грубиян!
Даниела си пое дълбоко дъх, изпусна го бавно и продължи:
– Та, значи, питал го оня защо е толкова тъжен и Пикасо му отговорил, че е тъжен защото клиентът му не харесал очите на портрета и искал да им се смени цвета.
– Ми какво толкова, нали е бил велик художник, ще му нарисува нови очи.
– Да де, обаче не било толкова лесно.
– Защо?
– Защото не знаел къде са очите
Жоро се задави от смях. Тя обичаше да го гледа как се смее. Лежеше в ембрионална поза, цялото му тяло се тресеше и от устата му излизаха тихи хихикания на пресекулки.
– Понякога, когато правим секс,  отражението в огледалото прилича на картина на Пикасо, не знаеш къде са ръцете и кои са краката.
И двамата избухнаха в дълъг, продължителен, искрен смях. След като се поуспокои, Даниела погледна през сълзи лицето на мъжа между краката й. Изражението й внезапно стана съвсем сериозно:
 – Много жени ли водиш тук?
 – Тебе пък какво те интересува?
 – Естествено, че ме интересува!
 – Няма нужда да се притесняваш от нищо, знаеш, че съм чист и винаги взимам предпазни мерки, освен това много държа на хигиената!
 – Нямах това в предвид!
 – Ами ако искаш да ти кажа, че си единствената, ще те излъжа в очите, имам и други почитателки, все пак съм художник, жените оценяват “изкуството” ми.
 – Не ставай нагъл!
 – Няма нужда да ме ревнуваш от ученичките, които биха дали всичко на света, за да влязат в Академията –  продължи Жоро – освен това повечето момичета на тази възраст са като студени риби в леглото. Ти си моята богиня! Ако можех, щях да те задържа за цял живот, обаче знам, че не мога да притежавам такова богатство само за себе си.
Жоро се изправи, за да може да огледа по-добре  тялото й. На нея това, разбира се, й харесваше много. Беше му служила за модел десетки пъти. Едва ли има по-голямо признание за външния ти вид от възхищението на един творец с усет към красотата и финната хармония на света….
– Не ми доразказа за Християн, какво си намислила пак?  – Жоро прекъсна мислите й
– А, да, ами нищо особено, нали ти казах, че съм натрупала грях към това момче. В училище и в университета го използвах както си поискам. Карах го да ми носи чантата, да ми подготвя домашните, да ми пише курсовите работи, да се явява вместо мен на изпити. Той е много интелигентно момче!
– И той правеше всичко това само защото е влюбен в теб?
– Прави го и до ден днешен, – Даниела се опитваше да прикрие нотката на гордост в гласа си – Преди два дни му се обадих да му кажа, че имам проблем с Пежото. Като дойде му заявих, че съм го излъгала и, че искам само да го видя и, представяш ли си, горката душичка направо онемя! Не знаеше какво да каже. Наистина го съжалявам, но понякога ми се иска да го унижавам до безкрайност! И знаеш ли защо го разигравам?
– Защо?
– Защото мога!
– Колко си зловеща!
– Точно в това е проблема. Чудя се как едновременно да му направя добро и да задоволя инстинктите си на хищник.
– И какво реши?
– Ами сигурна съм, че още е девствен, мисля да  го оттърва от този комплекс, обаче нямам намерение да си отворя краката пред него и да му кажа: еби! Така ще загуби уважението си към мен, пък и няма да ми бъде интересно. Заявих му, че в сряда вечер имам изненада за него. Искам да правим  секс тримата – ти, аз и той!
– Ти си луда!
– А пък ти си много задръстен. Мислех, че няма дори да се замислиш, нали художниците сте много арт и все за освободени хора минавате!
– Не че имам нещо против, стига да ти доставя удоволствие, за теб съм готов на всичко, но той дали ще се навие?
– Ще му помогнем да се навие. Напълни наргилето с хаш, да не му пробутваме наркотици директно, знам ли как може да реагира, ще го напием, ще го напушим и когато дойде момента ще започнем да се събличаме и всичко ще стане от само себе си.
– Нямам търпение да видя това шоу. И какво, ти ще му пуснеш, а аз какво да правя?
– Искам да му помогнеш да свърши върху лицето ми, след като ме е чукал, с твоята ръка!
– Мръсница!
– Ти си мръсник! Подай ми дрехите, тръгвам си, щом не ти харесва идеята, ще намеря някой друг, дето не е толкова задръстен!
– Не, не, нямам нищо против, казах ти, остани, моля те!
– Така и така си тръгвам, имам работа, ще ти се обадя в сряда, за да си определим среща, става ли?
– Става
Даниела затръшна доволна вратата зад себе си.

« Предишна страницаСледваща страница »