Писателският блог на Тишо

ноември 22, 2006

Тва да – Управление чрез ценности

Filed under: Без категория — asktisho @ 9:51 am


Има една категория хора, които се скъсват от писане на текстове за мотивацията на персонала. Цял живот това правят. Дали ще е за разни учебници по мениджмънт, статии за в-к „Капитал“  или списание „Мениджър“, в устата им е само едно – мотивация, мотивация, мотивация, фактори за мотивация, мотивационни теории, ефективният лидер и прочие. Чудя се, защо при положение, че има толкова много специалисти, които разбират от мотивация, за мотивирането чрез ценности се пише толкова малко. Ами че това си е цяла нова Вселена, на всичкото отгоре работи!
Нека изясня. Мотивирането чрез ценности или Value Management – a разчита на простата истина, че всеки мисли преди всичко за себе си. С други думи – вашите служители изобщо не се интересуват от вас, от перспективите за растежа на фирмата ви или от това дали догодина ще сте в бизнеса или не. Освен ако не са съдружници или акционери, разбира се! Всеки мисли предимно, само и единствено за себе си – за своите нужди, за своите интереси, за своите предпочитания, за собствените цели в живота. Ако сте заедно в един офис, това означава, че по някакъв начин целите ви съвпадат – на вашата фирма и на вашия служител. Всичко това е напълно в реда на нещата. Как трябва да постъпи умният ръководител, за да се спаси от текучеството?  Ами много просто  – трябва да открие какво вълнува всеки от неговите служители и да направи така, че работата да му го дава. Управлението чрез ценности е  манипулация чрез ценности – ценностите на другите, в резултат на което служителят става сутрин и идва усмихнат на работа, а  управителят има сплотен колектив и текучеството във фирмата му спира. Накрая всички са щастливи! Звучи идиотски лесно и неправдоподобно? Веднага прилагам практически пример.
Да си представим, че ти, читателю, си собственик на малка българска фирма с шест души персонал. Имаш сериозен проблем с текучеството – конкуренцията на пазара на труда се увеличава непрекъснато, навлизат нови, по-големи фирми, а бизнесът ти е малък и ти не можеш да си позволиш да направиш заплатите на служителите си толкова високи, колкото ти се иска да бъдат, за да ги задържиш на работа. Доста позната ситуация, нали?  Повечето малки български фирми в момента се намират именно в тази ситуация.
Това, което трябва да направиш е да бъдеш умен мениджър и да се поинтересуваш от личния живот и от ценностите на своите служители. Да, точно така – от личния им живот. Те заради него живеят, а не заради  твоята фирмичка или защото искат ти да си богат, а те – не.
Нека си представим и лицата на твоите хипотетични служители: първият е младо момче, което току-що си наел от университета, защото ти се струва, че има мозък в главата, не го мързи да работи, пък и ще иска да се докаже, освен това е съгласен на по-ниско заплащане в началото, а ти имаш шанс да го превърнеш в лоялен служител с течение на времето, все пак си първият му работодател. Вторият ти служител е момиче на 27-28 години, с малко дете, което работи за фирмата ти вече пет години, лоялна е, рядко се оплаква и е доволна от заплащането, защото в общи линии е на издръжка на мъжа си. Третият е малко особняк – напива се често, даже имаш подозрения, че друса нещо, не общува с колегите си, постоянно е в лошо настроение, некъпан и вмирисан идва на работа, но пък ти е адски необходим заради някакво свое специфично умение, което на всичкото отгоре е готов да ти продава почти на безценица. Да речем, че е компютърен бог, правен гений или може да прави чудеса в счетоводството. Уникалните хора са странни, няма как. Важното е, че ти не можеш без него. Четвъртият ти служител е натрапчив тип, който обича да се налага – изживява се като неформален лидер, обича да действа колегите си, които не са му пряко подчинени  и въобще, иска да командва момчето и фактът, че шефът си ти, а не той, някак го дразни. Петият ти служител (например секретарката) е мацка, която не обича да става рано, защото от това й излизат торбички под очите. Върши си работата съвестно, но само ако е в добро настроение, в противен случай си го изкарва на клиентите ти или на теб самия. Гаджето й е подозрителен бизнесмен с 35 години по-възрастен от нея. Всяка сутрин тръпнеш да видиш дали ще се появи на работа. Такива хубави секретарки, на които не им пука колко получават, рядко се намират в наши дни, пък и красотата продава, а тя всеки ден има личен контакт с хората, които купуват от теб. Няма как, трябва да я задържиш, нужна ти е, при това много. Шестият ти служител на пръв поглед е напълно нормален, но има един малък недостатък – алчен е. Високо образован, с пет години стаж в бизнеса, знае няколко езика и се оправя чудесно с работата. Това е човекът, на който поверяваш всичко, когато ти се налага да отсъстваш.  Не е тъп и си цени труда. Постоянно мрънка колко ниска му е заплатата и подхвърля примери колко изкарват негови приятели в големи компании, където имат възможност да се развиват. Не можеш без него, а усещаш, че го загубиш всеки момент.
Това горе е една доста правдоподобна ситуация. Ако си немарлив мениджър, съвсем скоро студентчето ще си намери работа на друго място, където ще му се налага да прави по-малко компромиси с младостта и липсата си на опит. Сега компаниите се избиват да наемат точно такива служители, ако не си чувал, от мене да го знаеш. Защото са лоялни, а компаниите имат повече кинти от теб, което съкс. В случай, че не отгатнеш личните ценности на младата майка, нека те светна – тя съвсем скоро ще реши, че не й се работи и ще предпочете да си гледа детето, докато не си намери нещо по-добро. Особнякът ще отиде някъде да вмирисва нечий чужд офис, но заради това ти ще фалираш, талантливото кариеристче най-накрая ще ти бие дузпата, а красивата ти секретарка ще  предпочете да няма торбички под очите и един ден ще  реши, че не й се става от леглото и просто няма да дойде на работа. Тогава оставаш сам. Тъжна картинка. Кака да я избегнеш ли? Ами като подходиш различно и шахматно към ценностите на всеки служител поотделно, така че хем да не се вкарваш в повече разходи, хем  всички тези толкова различни един от друг хора да идват с усмивки на работа.
За да задоволиш претенциите на кариеристчето, без което не можеш, няма нужда да пускаш тото, а просто ще му увеличиш задачите и отговорностите, като го компенсираш с по-голяма заплата. Така ще имаш възможност да дадеш повече свободно време на майката да си гледа детето и  на секретарката да идва на работа само след обяд, примерно. Естествено, че ще се наложи да им плащаш по-малко, те и без това не се издържат със заплатите, които получават и ще предпочетат удобствата на повечето свободно време и на наспиването до късно, повярвай ми. Има и вариант да не намаляваш заплатите (съответно работното време) на двете служителки. Дай на кариеристчето 10% от капитала и го остави да върши 90% от работата. Той вече ще гледа на всичко в бизнеса като на свое. Компанията ти може да е малка, но в големите фирми няма изглед да го направят съдружник. Така поставяш и тримата в ситуация, в която ако отидат в друга фирма, няма да имат същите привилегии. Следователно, те остават с теб, защото си умен директор и използваш Value Management. Служителят с властнически инстинкт ти задължително трябва да поставиш на „управленска“ позиция. Разчистваш ненужното помещение в офиса от старите документи и слагаш на вратата надпис: „Отдел еди какъв си”, а на въпросния служител табелка: „Шеф на отдел еди какъв си”, с нужните химикалки, визитки и прочие. Нищо, че няма подчинени, нищо, че взима същата заплата, нищо. Така ще можеш да го задържиш поне за една година, като му обещаеш, че догодина, ако оправдае доверието ти, ще има възможност сам да си назначава подчинени в „неговия” собствен отдел и заплащането му ще нарасне. Малко по-трудно ще се справиш с особняка.  Трябва да разбереш каква е неговата скрита страст и дори ако тя е да го завързват гол за дървен кръст и да го бият с камшик, ти трябва да му я осигуриш на всяка цена, защото без него си загубен. Естествено, че скритата му страст ще бъде крайно нестандартна, ти какво очакваше? Бас хващам, обаче, че другите мениджъри няма да си мръднат пръста, за да разберат каква е тя, още по-малко, за да я задоволят. Това те отличава от тях. Ти четеш „Писателския блог на Тишо” и прилагаш Value Management, браво! А, да, премести особняка в собствено помещение, ако имаш възможност. Той не понася колегите си, те него – също.  Пък и да не ви мирише на всичките. Желая ти успех!

.

.

Тихомир Димитров

7 коментара »

  1. Ами да, досега никой началник не се интерсувал от личния ми живот. С изключение на един, и за мен беше прекрасен човек. Ама на него всички ходеха да се оплакват и той вземаше нещата прекалено лично. Което не е добре за него.
    Повечето шефове, дето съм ги виждал изобщо не се занимават с мотивация. Те са си началство по божията воля, не смятат че трябва да водят. Не, предпочитат да карат служителите да вършат и тяхната работа и само да недоволства после и да се карат или да го раздават тежко.
    Имах един такъв и като му казах, че не го ебавам, веднага започна да се държи адски учтиво и добре, ама вече като ти е паднал в очите…

    Коментар от Багера — ноември 22, 2006 @ 2:36 pm

  2. Tova beshe dosta zabavno, Tisho:)
    Naj-strannoto e, che vsichki tezi neshta sa tolkova prosti, jasni i razbirashti se ot samosebe si, che vseki pat se izumjavam, kogato na njakoi menidzhari se nalaga izrichno da im se obarni vnimanie na tjah. Izumjavam se, che upravlenieto na personala se prevrashta v cjala nauka. Kam tamata bivat izpisvani tonove knigi i statii i dori se prepodava v universiteta kato samostojatelna disciplina. A vsashtnost e neobhodimo malko poveche zdrav razum, sozialna kompetentnost, gavkavost i izobretatelnost, koito bi trjabvalo da sa osnovni predpostavki za edin rakovoditel.
    Pozdravi

    Коментар от Iliyan — ноември 23, 2006 @ 11:19 am

  3. Илияне, ами така е. Като се замислиш за повечето неща около нас не се иска много голяма интелигентност, изобретателност, макар и че те помагат. Някои ръководители просто не правят усилия в тази посока- да мотивират хората около тях като научават за техните ценности и да им дават каквото очакват -и това не е особено сложно!. Всъщност има и обратен проблем: Дали знам аз какви са ценностите на началника ми? Я да си помислим: ами аз не знам почти нищо за личните му проблеми и стремежи. Я! Това е идея: да има двупосочна комуникация началник-служители. Ако познавам добре личната мотивация на началника ми ще ми е по-лесно да работя за него. Или веднага да напусна ако е някое егоистично копеле.

    Коментар от Багера — ноември 23, 2006 @ 12:35 pm

  4. Здравейте на всички. Извинете ако имам правописни грешки :)))) инженер съм все пак простено ми е :))).
    Тишо въпроса ми към теб е ? – А ако работиш във фирма с 3000 човека – е аз работя в такъв завод близо до София. От тези 3000 (или почти 3000 – с кръгли числа се работи по лесно:))) 2800 са сравнително лошо платени без образование бачкери – пролетариат с полирани мозаци и единственото им развлечение е чалгата клюките и интригите. Е да имат общо – но не върви да им вдигнеш заплатите – вече няма да си конкурентно способен – а ти печелиш единствено от ниските цени които държиш пред клиентите си от Запад (много ниски ставки на човекочас)- 80% от цената се формира от елементите на изделието 10% машино време 5% човешки труд 5% – други :))). Как да мотивираш бедняка, а инженерите които изкарват много малко повече от операторите :))) (аз съм от кариеристите които постоянно мрънкат за пари – за пари отивам където и да е). Въобще има и още други неща покрай този завод – особено в часта социални придобивки:
    1. 120лв на година за храна :)))))))))))) – направо да преяде човек
    2. Безплатен транспорт – е ако искаш някой да дойде от софия до ….. няма начин като му даваш750лв да не му платиш и транспорта
    3. 200лв за гориво ако се организирате да отидете някаде с колеги
    4. Фитнес за 50ст на ден – като работиш нощна смяна до 6 сутринта надали ще стигнеш до фитнеса – а пък и да не говорим че повечето са от селата и фитнеса им е да доят крави и да копаят по нивите. А самият фитнес – тъъъжна картинка
    Да не говорим че повечето хора са свикнали само да мрънкат и 5000 лв да им направиш заплата пак ще гледат да се скатаят някаде – не вярвах че това може да е така но се обедих със собствените си очи.
    Отделно понякога работниците се претоварват доста за което получават – нищо :))), а те като типични Българи само марморят. Опитах да ги обедя да се подпишат под обща молба за напускане – да ги видя къде ще ходят шефовете обаче просто си нямат доверие един на друг и ги е страх че ще се прецакат – въпреки че всичките живеят в едни и същи лайна (с извинение).Абе незнам дано е прав онзи който е казал – Няма нищо по страшно от робското търпение – то все някога свършва и натрупаното илзлиза на бял свят и ……………………..

    Коментар от Герго — ноември 29, 2006 @ 10:37 pm

  5. Първо, нека да започна с това, че съм напълно съгласен с теб. И аз за пари отивам навсякъде. В бедна държава като България парите все още са основен мотивационен фактор. Обаче има и нещо друго – квалифициран персонал се наема и задържа доста по-трудно, отколкото неквалифициран, особено тук и сега. Направо съм потресен от отношението на иначе големи компании към политиката за развитие на персонала. При този дефицит на квалифициран труд заплатите са котва!! Много странно, a pain in the ass направо, в момента пиша специална статия по въпроса. Та, неквалифицирани бачкери можеш да си позволиш да назначаваш и уволняваш колкото си искаш, но с хората на интелектуалния труд трябва да си доста по-внимателен. Няма шега, кризата за квалифициран труд започва да придобива застрашителни за българския бизнес размери. Идеята, с която седнах да напиша статия за велю медиджмънта беше, че дори ако нямаш пари за големи заплати, пак има начини да задържиш хората, без които виждаш, че не можеш. Много добре знам, че един майстор получава повече от един инженер в завода. Имам доста приятели инженери. Чудя се обаче кой ще плаща сметката за цялото това безумие накрая – инженерите или работодателите. Май няма да са инженерите. Зареди се с търпение и гледай какво става след 1 януари, само гледай…

    Коментар от asktisho — ноември 29, 2006 @ 11:11 pm

  6. Izvinete za latinicata no njamam kirilca na slujebnia comp. Rabotja v Brno. Doskoro v IBM , a ot 2 sedmici v druga kompania. Moga da Vi kaja , 4e v kompania kato IBM na NIKOI ne mu puka kvi sa ti intersite,kvo iska6 i nakude otiva6. Parite sa edni, uveli4avat gi s mnogo malko sled pone 2 godini, za6toto ako rusta na zaplatite sko4i – to togava vmesto v Brno 6te premestjat centura v Pendjab. Li4no na mene menagara mi kaza , 4e njama da mi uveli4i zaplatata za6toto imalo drugi kolegi s po niska ot mojta i bili PO-NUJDAE6TI se za uveli4enie.Rabotata e sku4na i mnogo za6toto e vsi4ko, koeto e transferirano ot France, Germany i etc kudeto ne iskat da se zanimavat s tova pove4e i uvolnjavat personala. Vupros na zaplati. I ne si mislete 4e zaplataite sa visoki. Ima hora koito sled kato si platjat naema ostavat s 400eu , a tva ne e mnogo v EU. Taka4e sled 1 january, ni6to osobeno njama da stane.

    Коментар от Freakhead — декември 13, 2006 @ 3:56 pm

  7. еби му майката бате, а аз се чудя що рано една сутрин излових началството как лепеше с тиксо по вратата ми хартиен лист А4 с надпис „Шеф“…. а кентаврите йок.

    Коментар от samurai jack — юни 1, 2007 @ 2:15 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.