Писателският блог на Тишо

ноември 14, 2006

Тва не – Граждански брак

Filed under: Без категория — asktisho @ 7:58 am
Tags: , , , , ,

 

Вероятността в наши дни да се ожениш, а после да се разведеш е 50 на 50. Който не ми вярва, да си изтегли филма “The Real Cost of Divorce”, има го в Арена. При положение, че, математически погледнато, има точно толкова смисъл да се жениш, колкото няма смисъл да се жениш, питам, аджеба, защо хората продължават да се женят? Може би обичат риска? Харесва им да делят имущество по съдебен път ли, не знам? Може би им харесва да останат без апартамент и да не могат да си виждат децата,  или обичат унижението по време на брако-развдоното дело в съда? Излъганите очаквания? Неспазените клетви? Омразата на нейните (неговите) родители, които доскоро си наричал(а) „мама” и „тате”? Или просто си достатъчно тъп(а), за да си мислиш „Това на мен не може да ми се случи, аз го (я) обичам и той (тя) мене също”?
Това, което най-много ме дразни в гражданския брак е, че те третират като дойна крава още от самото начало – съдебни, медицински, общински, църковни, нотариални такси, свръх надценени куверти  и въобще отношението на индустрията, която се издържа от брака в едно изречение може да се изрази като: „Щом си толкова тъп, че да се жениш, ще си плащаш!”  На всичкото отгоре, има петдесет процента  вероятност по-късно да се срещнеш и с другата индустрия – тази, която се издържа от развода.
Там отношението е още по-гнусно. Не стига дето си разбит физически, психически и емоционално, ами те ти дърпат последните кинти от ръцете и почти ги чуваш да ти казват: „Видя ли сега, набута се, ние ти разправяхме, ама ти…. така ти се пада, хак да ти е! Давай сега паричките като си толкова тъп! Да беше мислил повече навремето!”
Другото, което не мога да разбера е откъде на къде трябва да давам писмено обяснение на Държавата, че съм решил да прекарам остатъка от живота си с ето този човек? Защо трябва Държавата да ми свети? Тази Държава, която ограби труда на родителите ми и на техните родители, която изгони младото си поколение да мие чинии на запад? Тази Държава, която ежедневно се опитва да прецака хората, които си вадят хляба с честен труд, а си затваря очите за замъците на Големите бандити? Тази Държава, която унищожава собствената си природа за пари? Аз на тази Държава ли трябва да се обяснявам, че обичам една жена и, че искам да й направя деца и да остареем заедно?
А трябва и да си платя за това?!  KISS  MY BIG, FAT, WHITE ASS!!! Няма да стане! Не и в този живот! Има достатъчно балъци, които да издържат индустрията на брака и индустрията на развода.  Мисля, че ще е оправят без мен.
Тук искам да подчертая дебело, че „да узакониш” връзката си, да направиш децата си „законни” и други подобни клишета, с които може да се опитате да защитите брака не ми минават и ще ви кажа защо. Първо, българското законодателство не дискриминира по никакъв начин двойките, живеещи „на семейни начала” пред двойките, сключили граждански брак. Има логика, тъй като е преписано от Европейското законодателство, а то, както знаете, е доста демократично: щом разрешава на обратните да се женят и да осиновяват деца, няма как да задължава хетеросексуалните да сключват брак насила, нали?! Съществува т.нар правен институт на „конкубинат” –а, което в превод от латински означава „съвместно съжителство”. То дава абсолютно същите права и отговорности на двете страни, каквито дава и бракът. Ако решите да се разделяте и жена ви прецени, че е „помогнала” да се сдобиете с половината от всичко, което сте купили по време на общото ви съжителство, тя може да ви осъди и да си го вземе. Нищо, че не сте женени. Трябва само да събере достатъчно свидетели, които да потвърдят, че наистина сте живели на семейни начала един определен период от време. Децата в повечето случаи също отиват при нея. Да не говорим, че опитите на българското правителство да мотивира сключването на граждански бракове с данъчни преференции на принципа на семейното облагане са точно толкова импотентни, колкото всичките му опити да прави каквото и да било.
Интересува ме, след като знаем всичко казано по-горе, защо трябва да се женим?
Ето защо! Има четири варианта:

1) Защото тя е бременна, родителите ви настояват да се ожените, а вие сте икономически зависими от тях, така че няма накъде – жените се.
При това положение на нещата никой вече не е в състояние да ви помогне. Оженете се и продължавайте да слушате мама и тате какво ви говорят! Да бяхте ползвали най-обикновен презерватив за трийсет стотинки и нямаше да се стигне дотук, ама ….”гъз глава затрива”,  казват старите хора.

2) Защото любимата ти поставя ултиматум – с мен пред олтара или изобщо без мен.
Ами замисли се, бате, щом още отсега започва да поставя ултиматуми в какво чудовище ще се превърне след 20 години. Пък и щом те притеснява, значи нещо не е читава работата: или е бременна от друг и търси „законен” баща на детето (банкомат на два крака) или търси някакъв интерес в цялата работа, който няма нищо общо с любовта. Сам си прецени. После да не кажеш, че не съм те предупредил!

3) Тя (Той) е доста по-напред с материала от тебе и цялата работа е, за да намажеш кинти. Единствената разумна причина да сключиш граждански брак в началото на 21 век!!!

4) Защото нямаш достатъчно мозък в главата и си готов да си платиш за това. Тръгвай да се занимаваш с организация! Освен всичките пари и нерви, които ще потрошиш, ти обещавам да срещнеш много лошо отношение, кофти обслужване и в най-добрия случай – безразличие към най-великия момент в живота ти от страна на заетите в индустрията на брака. И, о, да, трябва да разполагаш с много, много свободно време. Минимум шест месеца хем ще бачкаш, хем ще си плащаш за лукса да се ожениш…

А можеше да минеш без всичко това! Животът след сватбата си продължава по старому и човекът до теб си е същият. В крайна сметка важното е да се обичате и да ви  гот, че си живеете заедно. Майната им на традициите! Бракът не гарантира никаква сигурност! Може да е гарантирал на баба ти, но на теб нищо няма да ти гарантира, пък и един подпис лесно се разваля с друг подпис. И с пари, хвърлени на вятъра.  Сам избираш дали да вярваш в лъжите на брачната индустрия или не. Аз не бих позволил на разни държавни чиновници и печалбари да ми се месят в личния живот.

.

.

Тихомир Димитров

Advertisements

27 Коментари »

  1. Значи аз като женен човек мога да кажа няколко неща:
    1.Сключването на брак не е скъпо. Изобщо не е гадното ходене по чиновници. Държавата в това отношение се е потрудила: усмихнати лелички (не се майтапя!!!) ти дават да попълниш един фиш, да платиш 25 лева май (50% намаление ако си студент), след което казваш датата и часа и отиваш да се жениш. Нужни са още двама свидетели.
    Сега нещо, което изглежда малко цинично, но моята скромна сватба се оказа печеливша дейност: разходи за купон (не мога да го нарека вечеря, щото се тръшкахме на хеви метъл и имаше шведска маса)- 550 лева + 100 лв. за диждей. Приходи: в кеш към 900 лева, и още толкова в подаръци. За един ден не е лошо. Приходи, доста повече от двумесечна заплата.
    Още повече, че от 35 човека имаше 5 възрастни (3 родители и леля ми и вуйчо ми), които избягваха да се доближават до мен без явна причина. Нямаше простотии от типа „танца на булката“, „днес булка догодина люлка“, да се хвърлят жартиери, подвиквания на диджея „Сега един блус за кумовете“ и прочие селянии. Дори жена ми не беше с бяла сватбена рокля, щото си взе официални дрехи, дето стават и за друг път.
    От друга страна, ако не искаш да купонясваш, може да се ожениш в делничен ден. Има ги и такива двойки.
    2.Положението е, че подписа не прави нищо. Отношенията са ви както и преди. Няма разлика, и никой интелигентен човек не си въобразява, че има.
    3.На държавата не й пука как точно живееш и дали си се женил за да имаш деца. Изобщо не държи за това да се регистрираш. Няма накзания ако живееш без брак.
    4.Тука споменаваш организация. Значи това както казах по-горе не е задължително. Не ти се прави празненство- ами не прави. Искаш напиване с приятели пред очите на родителите- ами прави като мен- шведска маса с много алкохол и готина музика.
    Да ти кажа, за моята сватба отидоха някъде около 3-4 часа- резервация на кръчмата, изготвяне на меню, плащане. Дижея го извикахме по телефона, видях го за пръв път вечерта на купона. Все пак обслужването доста се е променило според мен и разните мошеници намаляха.
    Та още нещо: Основния въпрос „Защо се ожених?“ Ами защото ми изглежда вече много мутрашко съвместното съжителство. Като някои манекенки казват „Баща на детето ми“, баси, не може и мъж/съпруг да го нарече. Обикновено въпросния баща на детето се мота нейде из чужбина с други манекенки и е заебал въпросната жена да се оправя сама са детето/децата. Съвместното съжителство ми изглежда несериозна временна работа. Значи това си е лично мое мнение и нямам нищо против хората да си живеят кой както намери за добре.
    А,да: и защо изчерпваш случаите на брак с посочените от теб четири броя. Я вземи питай родителите ти защо са се оженили. Нима те са го направили от лична изгода или защото някой от тях е балък и се е прецакал? Или защото майка ти е била бременна?

    Коментар от Багера — ноември 14, 2006 @ 8:37 am

  2. Родителите ми са живели в друга епоха. Тогава дори е имало ергенски данък, ако се не лъжа.
    Въпросните манекенки, за които говориш не мога да ги съжалявам по никакъв начин. Те са изпълнили целта на живота си – да родят дете на чичко-паричко. С това всичките им амбиции, както и смислената част от живота им, свършват. Оттук натаък им предстои само да остаряват бавно и да се превръщат в богати, злобни кучки. Когато човек живее без любов така става – остарява, погрознява и озлобява.
    Но да оставим въпросните кифли настрана, ще спретна отделна статийка и за тях. Да се върнем на брака.
    Вие без смешния ритуал в съвета и скучния ритуал в църквата ли се оженихте? Щото доколкото знам тези работи не стават от днеска за утре и май няма да ти повярвам ако ми кажеш, че не е така.
    Прав си, че всеки избира как да живее. Това все пак не обяснява защо е трябвало изобщо да се жениш. Можеше да направиш въпросното печелившо парти и без да се разписваш никъде. Бракът в наши дни е заприличал на събирането на печати от стоте национални обекта. Удоволствието от това, че си бил на въпросните обекти е същото и без печат, но ако успееш да събереш всички печати получаваш значка. Малко мирише на нафталин цялата работа. Смисълът ми се губи. Мисля, че брачната институция е морално остаряла, това е всичко.

    Коментар от Тихомир — ноември 14, 2006 @ 8:57 am

  3. Bravo Bager,
    Absoljutno sam saglasen s teb. Formalnostite po skluchvaneto na brak sa naistina dosadni. S udovolstvie bih si gi spestil. Ot druga strana ne e chak tolkova problematichno, che da povlijae na reshenieto mi da sklucha li brak ili ne. Osven tova i az podobno na teb Tisho izpitvam neprijazan kam namesata na darzhavnite institucii v lichnija mi zhivot i tochno zaradi tova pravja tova koeto iskam i kakto iskam, nezavisimo ot tova kolko truden se opitvat da mi napravjat zhivota razlichni bjrokrati.
    Svatbata e edno party, koeto ti organizirash kakto za sebe si taka i za tvoite prijateli i rodnini. Tova e edna vazmozhnost da im pokazhesh tvojat(a) izbrannik/ca za partnjor(ka) za cjal zhivot, kakto i za tjah da pokzhat na vaprosnija/ta, che e dobre doshla v semejstvoto. Tova estestveno e relevantno samo za tezi, koito imat takova i darzhat na dobrite vzaimootnoshenija v roda.
    Semejstvoto se e dokazalo kato osnovna institucija na obshtestvoto. Tam bivat sahranjavani i vazpitavani negovite osnovni moralni cennosti, na sashtoto tova obshtestvo, koeto se e materializiralo do takava stepen, che opravdava skluchvaneto na brak edinstveno kato sreda za obmen na finansovi sredstva. Tochno v degradiraneto na semejstvoto vizhdam prichinata za masovoto razprostranenie na bezpardonnost, lipsa na respekt kam blizhnija, kam negovata lichnost, zhivot i imushtestvo. Rodninite i prijatelite chesto igrajat roljata na zhivata savest. Mnogo po-lesno e da zarezhesh prijatelkata si i nejnite deca (za koito nikoga ne e sigurno ot kogo sa), otkolkoto zhena si i decata, koito si objavil za svoi (vapreki, che e tochno tolkova sigurno koi gi e napravil) i to ne zashtoto shte imash po-malko ugrizenija na savestta, a zashtoto e po-lesno da opravdaesh povedenieto si pred ostanalija svjat. Vapreki, che e „moderno“ da si egoist, samostojatelen, nezavisim i „svoboden“, chovek e i shte si ostane socialno zhivotno, prinudeno da zhivee v edin socium i da se saobrazjava s pravilata na obshtuvane v tozi socium. Inache skoro shte stanem vsichki mutri i navsjakade shte cari anarhija i chalga.
    Pozdravi

    Коментар от Iliyan — ноември 14, 2006 @ 10:30 am

  4. Здравейте!

    Аз съм само минувач, но понеже написаното ме бодна – реших да се обадя. Хем да чуете едно независимо 🙂 женско мнение 🙂
    Значи! Не се бях замисляла защо, но винаги съм смятала, че бракът е нещо, което трябва да се уважава. Никога не съм разбирала хленчовете по харченето на пари покрай това мероприятие, защото не са задължителни. Сключването на брак е просто подписване на мъж и жена в Гражданското в присъствието на двама свидетели. Толкоз. Вричането пред Бога не е задължително. И аз лично не го разбирам, понеже повечето го правят за помпозност, а не за да получат божията благословия. Не ми се отваря темата колко точно пък са вярващите в точно този Господ от Библията….
    Какво представлява този прословут подпис? Обяснението получих от един приятел, който ми го обясни възможно най-красиво. Подписът е: публично обясняване в любов и декларира желанието да бъдеш с този човек завинаги. Да кажеш на този до теб, че искаш него, а не друг и че си убеден в любовта си.

    Живеенето на семейни начала може да е много хубаво нещо. Но според мен самото подписване също може да бъде много хубаво нещо. Въпрос на усещане от двамата в главните роли 🙂

    Коментар от Пламък — ноември 14, 2006 @ 12:21 pm

  5. вижте действително подписа не променя по никакъв, ама по абсолютно никакъв начин нищо!
    но въпреки това намирам че има нещо много романтично в самото бракосъчетание…като не си го представям в лудницата на големия град…и т.н.

    Коментар от охра — ноември 14, 2006 @ 2:29 pm

  6. Ето ви мнение от още един случайно преминаващ: не разбрах защо Тишо вложи толкова ярост в изказването си. И Тишо, нека осветля поне една от заблудите ти: не, не е задължително да се жениш в църква. Да отидеш до гражданското не е болезнено по никакъв начин. Можеш да се подпишеш срещу суперскромна такса, без музика, без костюм или бяла рокля, без роднини, дори без пръстени. За мен „подписването“ е нещо, което променя статута ти в обществото. То е същото нещо, като паспорта – ти си съществуваш и без него, но ти е необходим, за да се легитимираш. Може да не ти харесва, тогава не го прави. Наистина, не виждам някой да лежи в затвора, защото не се е оженил – това е личен избор и ми е малко странно, че толкова се палиш по темата…

    Коментар от Ани — ноември 14, 2006 @ 3:56 pm

  7. „ярост“? „болезнено“? „в затвора“? „да се легитимирам“? Кой се пали? 🙂
    Ами ако искам да се оженя само в църква? Да, ама не дават – отчето иска документ от гражданското. Сърдитата леличка мога да излъжа, но Бога смея ли? Дори не ми дават възможност да се пробвам…
    Бракът в България ми прилича на монархическата институция в Англия – супер консервативна традиция със символичен харакер, не върши никаква работа, но за сметка на това струва пари. Много или малко, това е строго индивидуално. Радвам се, че хората са взели да се поотчупват и вече не чувстват бялата рокля и стотиците роднини за задължителен елемент от сватбата си. Според мен просто не могат да си го позволят, но това е друг въпрос. Факт е, че бракът умира като традиция в целия свят и за това допринасям не аз, а 50% от тези, които се женят. Какъв е смисъла да даваш клетви, които после няма да спазиш – било пред Бога, било пред роднините, било пред гражданското? Думите „докато смъртта ни раздели“ вече нямат никаква стойност, а смисълът на брака се крепеше именно върху тях…

    Коментар от Тихомир — ноември 14, 2006 @ 8:19 pm

  8. Тишо – всеки е прав за себе си. Аз не съм против брака по принцип. От друга страна, тези 50%, за които говориш, стават много повече когато се огледаш и забележиш, че повечето хора изобщо не знаят защо се женят.
    Затова наблегнах върху „личен избор“. А думите – думите „докато смъртта ни раздели“ са точно толкова изтъркани и клиширани като „как си“ и „обичам те“, но за мен могат да имат висока стойност според това кой ги употребява. Клетвите, които даваш – никой не може да ти гарантира нищо, но това е обещание, с което показваш на всички, че искаш да си с точно този човек. „Смисълът на брака“ се крепи не върху думите, а върху реалното желание на двама души да бъдат заедно, стига да е налице такова. Бракът – това е просто официалната дреха на това желание – а че е много консервативен ритуал у нас, това е факт. Може да поискаш да се ожениш на Рила, например, но това едва ли ще стане скоро…

    Коментар от Michel + Ani — ноември 15, 2006 @ 6:33 am

  9. С по-малко думи всъщност исках да ти кажа следното: бракът има и плюсове, и минуси. Зависи откъде ще го погледнеш. Не е обективно да виждаш само минусите. :-)))

    Коментар от Ani — ноември 15, 2006 @ 6:37 am

  10. А на мен малко ми се пообърка пред очите: Тихомир не одобрява ритуалите за сключване на брак (т. нар. сватба) или самото състояние на ‘жененост’?

    Ритуалите сам си ги определяш. Може да прегледаш сценария на лелката от ритуалния дом, да внесеш исканите от теб/вас корекции. На самото подписване може да отидеш както си искаш облечен, с колкото си искаш свидетели/гости. Ако искаш – правиш парти след това. Ако не искаш… Кое те задължава тогава? Сватбата на брат ми, например, беше в тесен семеен кръг: младоженците, родителите, аз и мъж ми като кумове. Булката беше с панталон, а брат ми – без сако и вратовръзка (жениха се през юли при 40 градуса жега :-)) След подписването отидохме в едно мило ресторантче без DJ, без патаклама, просто да седнем на спокойствие, да се видим, да си кажем ‘Наздраве“… Обикновена семейна сбирка.

    И вярно е, че значението на брака като институция в наши дни е много по-малко отколкото е било преди години. Но пък все още си носи един такъв символизъм… Зависи от смисъла, който влагаш в него, разбира се. Ако приемаш брака като ‘просто подписване’ – то тогава той наистина е ‘просто подписване’. Ако го обявиш за celebration of love… Автоматично се превръща именно в подобно празненство, отбелязване, манифестация на любовта. Бтв с мъж ми не сме подписвали въпреки че сме заедно от сума ти години вече и се наричаме ‘мъжо’ и ‘жено’ 🙂 Но някой ден и това ще стане. Когато ни остане малко временце 🙂

    Коментар от Антония — ноември 15, 2006 @ 10:41 am

  11. Не знам защо приемаш всичко като някаква измислица или отживелица. Може би, защото не си намерил човека, на който ще кажеш „Да“, или просто, защото някоя така те е наранила, че всичко ти изглежда черно – даже и изгрева. Брака наистина е просто подписване. То и предложението е нещо такова, но само ако не ти пука. Ако ти пука, както на мен, после цял живот ще разкаваш как той ти е предложил, как сте се венчали, какво е станала тогава и след това. Споменът е важен, а не мнението на иституциите по въпроса. Ако не искаш не се жени, никой не ти в окачил верига на врата и никой не те е задължил да кажеш „Да’.
    Не знам защо влагаш толкова негативизъм в цялата тази церемония. Аз я смятам за забавна и за нещо, което после ще си спомняш цял живот. Нещо като онези снимки, които всеки път щом погледнем и се усмихваме.
    А за развода си много неосведомен. Днес не е толкова скъпо. Просто оповестявате, че с този човек от 6 месеца не живеете заедно и развода ти става за три седмици. Елементарно. От една страна разбирам защо мислиш така – ти си сигурен, че рано или късно ще се разведеш и тогава си прав – по-добре не се жени! Не си струва да хабиш време и пари за нещо, което смяташ, че няма да продължи.
    А има и още нещо ако някой си мисли, че като подпише ще си направи семейство – извинете за лошата новина – но се ЛЪЖЕ! Не подписа в гражданското прави семейството, а ние самите. Другото е формалност. Ако някой иска – нека го направи. Не съм съгласна така да отричаме нещата – всеки има право да прави, каквото му душа иска и после да си носи последствията. ДЕМОКРАЦИЯ, Братя!!!! Живеем в свободна държава и никой не може да ни казва какво е редно и какво – НЕ! Ние си решаваме, както за това къде да живеем, така и за това дали да се женим или не.
    Слънчице, не гледай нещата толкова черно! Не се жени щом не искаш, но не искай от другите да мислят като теб! И не очерняй нещо, което дори не познаваш 🙂

    Коментар от Demon_fly — ноември 15, 2006 @ 1:15 pm

  12. „Състоянието на жененост“ е именно онова състояние, което е напълно възможно без брак.
    Хората винаги ще градят семейство, ще раждат деца и ще живеят заедно. Някои ще се разделят, а други – не. Няма нищо по-нормално от това, пък и природата го изисква. Кой глупак ще тръгне да върви срещу природата?
    Простоиите, които правят хората, обаче, са съвсем друг въпрос. Настроен съм негативно не против семейството и семейното щастие, а към стереотипизирането, уеднаквяването и бюрократизирането на любовта. Мразя самата идея за подпис, с който заявяваш „публично“, че обичаш някой, защото няма нищо по-лично от любовта и нищо по-безлично от един документ. Не ми харесва бюрократичната намеса в най-инитмното. Убива ме еднообразието, което този ритуал внася в живота на хората.
    Ако Бог е отредли да срещнеш човека или ако си достаъчно щастлив, за да се заблуждаваш, че си го срещнал, обяви го публично, кажи на всички, организирай партита, яж, пий и се весели, ако искаш в църква, ако искаш иди в Рио при вуду свещеник да те бракосъчетае. Разнообразието е хубаво нещо. Подписът в гражданското не е.
    Бил някаква формалност. Ами като е само формалност предлагам да минем без него!

    Коментар от Тихомир — ноември 15, 2006 @ 1:49 pm

  13. Хора, не смятам, че сте прави. Първо, аз като се жених на „Държавата“, не съм дал и едно левче. Второ бракът умира, като институция в България и на Запад, не защото хората не искат да се женят, а защото не могат да се гледат повече от 2-3 години и предпочитат да си вземат куче или коте, вместо да си имат деца. По-малко ангажименти, време за кариера, време за нерви и за депресии получаваш по този начин. Все повече стерилност и липса на социални контакти, машинки, а не хора.
    И това е в големите градове на Запад, за където сме тръгнали и ние…

    Коментар от Гого — ноември 15, 2006 @ 2:09 pm

  14. Тъй като винаги жените се определят като едни такива хлипащи по сватби създания, вманиачени да се омъжат, много държа да кажа, че подкрепям Тишо и мнението му. Много мразя сватби по една проста причина – толкова много помпозност и изкуственост, за да развалиш толкова хубаво и интимно чувство. И изобщо кой уважаващ себе си и обещанията си човек ще отиде и пред свидетели ще се закълне, че ще те обича вечно? За мен това е общо взето нещо като да отида и доброволно да изтърпя някой да ме излъже в лицето. Съответно и аз него. Не можеш да даваш обещания, че ще направиш нещо, което зависи само от времето. Поне аз така виждам нещата, все още не съм се научила да контролирам чувствата си и начина, по който те се променят. И вярвам повече в неизбежността на замярването със семейния сервиз след няколко години, отколкото във вечната любов.
    Мисля си, че хората се женят все още от втълпеност. Понеже от както си се родил всички ти мелят на главата, че един ден, виждаш ли, нещата така ще се развият, че ще свършиш женен. Така ти промиват мозъка, че с времето колкото повече остаряваш, толкова по-некомфортно се чувстваш неженен. А колкото до децата, ако решиш да раждаш деца от някого, се предполага, че вече си го преценил достатъчно добре. Защото той ако иска да те зареже да си ги гледаш сама, ще те зареже дори и да сте женени.

    Коментар от CarreraGT — ноември 15, 2006 @ 2:37 pm

  15. Най-после едно трезво мнение. „Хората се женят от втълпеност“. Изписах толкова много думи, а всъщност през цялото време се опитвах да кажа точно това. Че се женят по инерция. Успокоително е да знаеш, че все пак някой мисли като теб. И то на рождения ти ден. Благодаря!

    Коментар от Тихомир — ноември 15, 2006 @ 3:15 pm

  16. Булшит :-), Тихомире :-)На мен пък винаги ми се е искало да изкрещя пред хората, че обичам НЕГО и то завинаги! :-)Малките деца също си подаряват разни неща, които ползват за вричане в любов.
    А ти като искаш – не го казвай пред хората, споделяй го само с нея и Бога (туй за бога е дълга тема и няма да я почвам аз).
    Значи моите мечти са мухлясали и са ми втълпени от детството 🙂 И не разбирам съвременните тенденции всеки с всеки и от ден за ден 🙂

    Коментар от Пламък — ноември 15, 2006 @ 3:24 pm

  17. CarreraGT……suglasna sum i s teb i s Tisho…tova e…

    Коментар от Didi — ноември 15, 2006 @ 5:20 pm

  18. Лелеее, колко коментари…
    Не е скъпо. Аз се омъжих за 284.48 лв, включително такси, включително почерпката на приятелите.А ако е имало и намаление за студенти – прецакали сме се, можело е да се възползваме 😉 Разводът по взаимно съгласие също не е скъп.
    Омъжих се, защото обичам този човек. Защото не искам да бъда просто майката на децата му. Искам да бъда негова съпруга. И не, не съм толкова тъпа,че да си мисля, че никога няма да се разведем. Ако се наложи – ще го приема. Ако не се наложи – по-добре. Колкото до неговите мотиви да се ожени за мен, така и не ми станаха ясни 🙂 Освен, че ме обича и „защото ти го искаш“. А пък ние лично и двамата не искахме църковна сватба, защото не вярваме. Имах нужда да се врека на него, а не на някакъв си Бог, чието съществуване за мен е много съмнително.
    Бракът е въпрос на личен избор. Не можеш да съдиш хората, които са го сключили, както и тези, които не са.

    Коментар от Eowyn — ноември 16, 2006 @ 11:03 am

  19. Ако имаш вътрешна потребност да се ожениш, направи го. Точно сега бракът се превръща в голяма ценност, защото обществото вече е свалило мрежата от предразсъдъци и ти не си длъжен да го правиш, ако не искаш. Просто въпрос на личен избор. Правиш го, ако ти е кеф и толкова!

    Коментар от ladyvera — ноември 16, 2006 @ 12:14 pm

  20. eto vi finansovata strana na neshtata:

    SVATBA:

    obshtina – 120
    curkva – 120
    medicinski pregledi – 30
    psiho dispanser – 20
    restorant – 40 na kalpak (ili 38 na fusta – kakto bi kazal bai pesho gospoda ot shabla)(optional)
    dj, foto, drehi, kola – 4000 (optional)

    RAZVOD:

    advokatki honorar – 600
    durzavni taksi – 11

    = na vlizane plashtash na popa, na izlizane na advokata

    PS: i bez da mi sporite za cenite…ikonomiqta e maika na mizeriqta!!!

    Коментар от baro, www.prevodi.org — ноември 16, 2006 @ 1:38 pm

  21. @Eowyn

    „Не е скъпо. Аз се омъжих за 284.48 лв, включително такси, включително почерпката на приятелите.“

    da ne si pocherpila s kutiq bonboni?!

    Коментар от baro, www.prevodi.org — ноември 16, 2006 @ 1:42 pm

  22. Опаа, само да кажа, че минах по бързата процедура в студентската ритуалната зала, дето се намира срещу следствения арест на Г.М. Димитров (в това има нещо символично, не мислите ли?). Бърза процедура е без музики, прекалено много приказки, шампанско и т.н. Щото наистина ме дразнят разните му там ритуали, викане „Горчиво!“ и т.н.
    Така, за финансовата страна на нещата. По сключването на брак ми излезе:
    40 лв. такса в гражданското;
    25 лева за медицинско;
    Всичко останало НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!!! Не съм се женил в църква, не ме кефи нещо, досадно е, пък и трябваше кумовете да са кръстени, а не исках да ги занимавам излишно. Не ми се плаща за нещо, което не желая. Не съм правил огромна сватба-вечеря, защото също не ме кефи. Не че на родителското тяло не му се искаше, ама сега няма да се гърча заради него и да търпя идиотии под предлог „че така се правело“. Аре сектир!
    Значи много дразнещо е, когато някакви хора си въобразяват, че са властелини на стандарта, завършили са университетската специалност „Знам Как Трябва Да Се Прави“, и са специализирали в Оксфорд „Хората Го Правят Така“, а имат докторат по „Какво Ще Кажа Хората“ и редица публикации на тема „Така Е Редно Да Се Прави!!!“. Ако те кефи, може и с кутия бонбони да почерпиш, твоя си работа. Щом те кефи, прави го! Важното е да си щастлив от това.

    Коментар от Багера — ноември 16, 2006 @ 5:57 pm

  23. Баро, не, цялата сватба бяхме 10 души, от които на ресторанта бяхме 7. Ресторантът не беше запазен, разбира се, за толкова малко хора 🙂 Излезе ни 50 лв.
    Никога не съжалявам, че я направихме по този начин – за мен важен беше бракът, а не празненството.

    Коментар от Eowyn — ноември 17, 2006 @ 8:55 pm

  24. Като за начало искам твърдо да подчертая, че като цяло взаимоотношенията между двама души, с всички съпътстващи ги случки и събития е Строго Индивидуално за всеки. Не отричам тълпите поклонници на „Така се прави“ и „Какво ще кажат..“, които превръщат любовта в шаблон на сапунка. А любовта в велико чувство и силен катализатор за воля, смелост, цялата съвкупност от качества, мисли и възприятия, които хората наричат „смисъл на живота“. За влюбения нямат значение парите (наличие или липса), хорското мнение, всички граници могат да се прекрачват доста по лесно. Тъжното в наши дни е че масово любовта да се изразява в сервирана ракия+салата при прибиране в къщи (за мъжа), подаряване на хубаво (още по-добре скъпо) бижу или парцалче (съответно за жената). Междувременно обменените комплименти и взаимно възхищение обикновенно се забравят след известен период съжителство (не особено продължителен за съжаление). Това е тема за разводи. С извинение за отклонението да се върна на темата за брака.
    Когато съществува истинска любов (странно ми е да пиша това словосъчтание, с риск то да е непознато на много от хората наоколо), чувството че това е човека който винаги си познавал, че се допълвате във всичко и сте родени един за друг (пожелавам на всички хора да преживеят това, адреналиновите спортове ряпа да папкат) представата за брака няма нищо общо със съвместното имущество или раждането на деца в името на еволюцията. И някак си подсъзнателно правилната посока се оформя сама във съзнанието. Доколкото разбирам имаш респект към Бог (независимо с какво име и форма си го представяш), а неговото докосване в човека според мен е свързано именно със любовта, а творческото във обикновенния човек е именно създаването на поколението (с малки изключения това е единствената следа, която човек оставя след кратичкия си живот).
    преди да срещна Жената и аз мислех, че сватбата е купчина ангажименти, разходи и сбирщина от пияни приятели като резултат. на практка нещата излезнаха коренно различни. Брака е истинско тържество, празник поради това че си намерил човека (и може би съм твърде консервативен) с който можеш наистина да споделиш остатъка от живота си. Еуфорията, радостта, щастието които съпътстват сватбата са неповторими (естествено ако не си предразположен към мисълта за втори, трети и n-ти за в бъдеще). Но с тази мисъл брак дълго не може да съществува, което е факт. Може би хората не знаят какво искат или решават, че им е време да се оженят, независимо за кой, или просто булката е бременна говори единственно за простотията на съвременния българин (и не само). Но ако сватбата се е състояла, не поради някоя от тези причини а от инстинктивно дори леко непонятно желание това е красиво. Не споря че ритуала и формалностите наистина са скучни, но всъщност зависи от теб самия как ще ги възприемеш – с жена ми едва се удържахме от смях пред монотонния глас на лелката, назубрила задължителния текст. Но на нас двамата ни беше забавно, а не е ли това най-важното? И сватбата и брака са такива каквито си ги направиш, а това че имаш с кой да разелиш майсторенето на живота си заслужава празник! И точно поради факта, че нещата продължават без особена промяна след ритуала не пречи по никакъв начин на гоненето на кариера, на творческо самоусъвършенстване или каквато и да е друга идея, която си има човек за живота си. Съжалявам че се увлякох и може би коментара ми не е особено последователен, но дори спомена за събитието събужда в мен твърде много емоции котио не мога да опиша с думи. Пожелавам на всеки този късмет!
    P.S.: You are the painter of your own life, the choosing of the colors depends only on you!

    Коментар от Stefan — август 10, 2007 @ 5:00 pm

  25. Стефане, възхищавам ти се за това, че си искрен. Личи си как думите извират директно от сърцето ти и съм готов да се съглася с всичко, което си написал по-горе, включително и с фразата: „You are the painter of your own life, the choosing of the colors depends only on you!“. Кажи ми откъде я взе, моля те. Просто моят филм е по-различен. Аз няма да намирам процедурната рутина и процесуалната тъпота на лелката в съвета за смешна. Ще я намирам тъпа и скучна. Банална. Тя, ако съществува някъде, ще разсъждава по същия начин. Бих предпочел да ни венчае негър на лодка в океана, някъде около Хонолулу, през нощта, да речем. Вместо да ми подаряват печка и хладилник, при положение, че вече си имам. И вместо да се напивам с правуйчовците си, ще споделя празника с хората, на които наистина държа. Позитивизмът ти обаче ме зарежда, нагласата ти към света също. Пожелавам ти да бъдеш много щастлив в твоята действителност, така както аз един ден, ако са преценили Отгоре, ще бъда в моята…Усмивки.

    Коментар от asktisho — август 11, 2007 @ 11:03 pm

  26. „…Истинският художник, божественният наивник, който е способен да създава красота и я създава, бива ослепяван смъртоносно предимно от собствените си скрупули, от ослепителните форми и багри на собствената си свещена човешка съвест…“

    Това е цитат от романа „На изток от рая“, Джон Стайнбек, а фразата за която попита е моя производна на тази.
    Благодаря за пожеланието!
    Когато тази, а тя съществува, се появи, всъщност няма да има значение…:)

    Коментар от Stefan — август 13, 2007 @ 9:09 am

  27. Много се радвам, че въпреки негативната ти тема се намират хора с разумни доводи ,,За,, брака. Тихомире, отричайки брака с лекота, трябва да отречеш и всички онези ритуали, които сме си изградили в нашия социум – започваме с посрещането на едно бебе от родилния дом, кръщенето му, първият му учебен ден, абютиренския бал, гражданския брак, че дори и събирането, за да го погребем. Изобщо не споменавам рождени дни, освещаване на ново жилище и т.н., т.н. Можем и без тях. Да! Можем, но не искаме. Когато живееш с някого без брак, има едни термини с които окичват жена ти- конкубина, метреса, държанка, любовница, а децата ти- копелета. Да, ние сме надраснали тези неща, защото сме много напред с материала и сме супер интелигентни, но Аз искам да съм съпругата за моя мъж. А не поредната жена в живота му. Искам децата ми да имат законен баща, а не някой който само ги е признал. Младото поколение не може да поема отговорности. Защото сключването на брак е точно това. Брака е отговорност и компромис с много неща. Заставаш до човека до теб и си му съпруг и в радост,но и в болка; в успехите, но и в трудностите. Какво означава- живееш с някого без брак, после да не се развеждате???? Когато тръгнеш към някого определено това не е мисълта за развод и раздяла. Преди да сключиш брак – МИСЛИШ с главата си. На запад не сключват брак, защото социалните помощи за самотни майки са добри. И децата имат първи татко, втори татко, трети татко. Благодаря! Ще кажеш, че всеки има право на мнение- да. И то идва от житейския му опит.
    Аз съм щастливо женена жена. Определих дата на сватбата в ден който си избрахме. Подготовката бе дълга и много приятна, защото имахме време да изчистим всички детайли, така както ги искахме. Гостите ни бяха 350- роднини, приятели, колеги. Лелката в ритуалната бе олицетворение на риториката. Говори ни толкова красиво и тържествено. После ядохме, пихме и се веселихме 2 дни. Сега на всяка годишнина пускаме касетата от гражданския брак. Гледаме я с децата си и кръсниците си. Много се забавляваме. Някой от гостите ни вече са мъртви, други отдавна са си отишли от живота ни, трети са в чужбина. Припомняме си всеки миг от този ден и точно този ден е важен за нас. Деня в който сме се оженили. Защото той е мноооого по-различен от всички останали дни в живота ни. От дните в които просто се събираме с приятели да хапнем и пийнем, от дните в които празнуваме рожден ден. Просто този ден е денят на нашата сватба и той си е само наш!!!

    Коментар от Ван — септември 12, 2007 @ 5:27 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s