Писателският блог на Тишо

ноември 3, 2006

Справедливост за всички (роман) Еп. 6

Filed under: ДЕБЮТЕН РОМАН — asktisho @ 4:54 pm

 

Петък вечер беше запазената вечер на Даниела с момичетата. Наричаха я “Girls’ Night Out”, беше им хрумнало от някакъв филм или отнякъде другаде, Даниела не можеше да се си спомни със сигурност. Имаше две приятелки, ако изобщо може да се говори за приятелство между жените, които бяха идеалната компания за подобен род вечери – Соня и Мишел – нахакани мадами, които не си поплюваха с мъжете, отделяха по 4 часа за грим, личен тоалет и облекло преди да излязат и в главите си имаха само една единствена цел  -да бъдат царици на нощта.
Даниела ги харесваше и се състезаваше с тях, макар че в себе си никога не би признала превъзходството на нито една от двете. Привличаха я с невъздържаното си поведение, арогантния си външен вид и огромния опит с мъжете, който имаха. И трите бяха в онази деликатна възраст около 26, в която красивите момичета вече много добре знаят какво точно искат от мъжете и как да го получат, но в същото време момичешката мечта за бяла рокля, брак, семейство и много деца започва да се превръща в почти фанатична фикс идея.
Соня беше решила проблема с децата преди една година. След като се убеди, че на тази планета няма да намери принца, на когото да посвети живота и любовта си, тя роди дете от първия мъж, който я привлече с физическото си присъствие, за да отговори на повика на природата в себе си. Заряза го още докато беше бременна, роди и остави детето на грижите на майка си. Сега живееше точно както преди – беше една освободена и ухажвана млада дама, а приятелките й тайно завиждаха за най-голямото съкровище на света – малкия Мишо.
Мишел имаше няколко постоянни любовници и таеше надежди да сключи брак с най-богатия от тях, който по красива случайност изглеждаше най-добре от тримата. Беше повдигала дискретно въпроса на няколко пъти – достатъчно, за да разбере, че волният мъжкар с десет години по-възрастен от нея трудно може да бъде опитомен. Въпреки че Мишел имаше възможност да го убеди поне да си направят дете, тя никога нямаше да се справи със съпротивата на майка му, която я смяташе за уличница и в никакъв случай нямаше да позволи на единственото синче да сключи брак с жена от по-ниска прослойка в обществото.
Даниела беше доста по-уверена в себе си. На нея не й пукаше дали ще я нарекат “стара мома”, “курва” или “използвачка”. Беше научила най-големия урок в живота. За всеки формулата е различна, но за себе си Даниела търсеше само най-доброто. И го получаваше винаги, без да става роб на обществени предразсъдъци или на природни инстинкти. “Хората са мислещи същества и нито инстинктите, нито стадното чувство трябва да ръководят действията им, за разлика от животните, които не могат да разсъждават” –  това беше нейният девиз. Някъде вътре, много дълбоко в себе си Даниела все пак мечтаеше за семейство като по филмите  – с къща на два етажа, верен съпруг, в когото да е влюбена завинаги и няколко прекрасни малки дечица, но животът я беше убедил, че филмите са си филми, а действителността е нещо съвсем друго. Засега тя се забавляваше както може, колкото може, за сметка на всичко и всички. Именно това свое качество Даниела считаше за основно  предимство пред двете й приятелки и конкурентки. Свободата е доста скъпо удоволствие и Даниела беше готова да заплати цената.
Обикновено програмата на трите момичета за петък вечер изключваше присъствието на мъжка компания. Гаджетата можеха да почакат. Петък вечер е Girls’ Night Out.
Първо трите винаги отиваха в любимата си сладкарница, където уютните сепарета им даваха възможност да споделят на спокойствие всичко, което  имат да си кажат една на друга. След това се насочваха към любимия “Пиано бар” за няколко текили. Когато алкохолът проговореше във вените им и събудеше ловния инстинкт, момичетата избираха от “Програмата” клуб с безплатен вход за жени, заставаха на бара, запознаваха се с момчета, танцуваха с тях, флиртуваха и ги окуражаваха, докато не изпият последната стотинка, с която наглите фукльовци са излезли, след това си намираха някакво оправдание, излизаха извън клуба, качваха се в първото такси и се прибираха да се наспят у дома. Никакъв секс и никакви нови гаджета – това беше основното правило.
Даниела си оправяше прическата пред огледалото и с усмивка си спомняше за хилядите гадни номера, които са погаждали на разни загорели чалгаджии и псевдо-богаташчета. Мъжете са толкова лесни, особено когато започнат да мислят само с долната си глава. Те могат да бъдат и много опасни. Веднъж замалко да отвлекат Мишел в някаква кола. Според думите й пияните мъжаги са щели да я натъпчат с наркотици и да блудстват с безсъзнателното й тяло цяла нощ. За да избегнат подобен род опасни ситауции, момичетата си бяха изготвили стратегия, която включваше три основни правила – да бъдат винаги заедно, да познават лично с охраната на клуба и да отказват всякаква дрога.  Вече познаваха по-голямата част от охранителите в софийските клубове. Достатъчно беше само да изпушат по една цигара пред входа на заведението, да се порадват на мускулите и телосложението на мъжагите на глас и тайничко да помолят един от тях за услуга. Лъжата с бившия приятел вършеше чудесна работа. Даниела се навеждаше към ухото на охранителя и му прошепваше нещо от рода на: “Искам да те помоля за една малка услуга, надявам се, че няма да ми откажеш!” Отговорът винаги беше повече от положителен. След това тя съчиняваше поредната история за бившето й гадже, което току що видяла да влиза в клуба и, което все още я преследвало по всякакъв начин, бил грубиян и използвал сила, когато се напиел, ако може да му каже две думи на излизане, в случай, че се наложи. Естествено, ролята на бившия приятел можеше да изиграе всеки досадник, позволил си малко повече с едно от момичетата, стига те да решаха, че това е начинът да се оттърват от него, а това беше един доста болезнен край на вечерта за прекалено нахалните типове.

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.