Писателският блог на Тишо

ноември 3, 2006

Справедливост за всички (роман) Еп. 5

Filed under: ДЕБЮТЕН РОМАН — asktisho @ 4:57 pm

 

Добрин пушеше на терасата и пред него се разстилаха социалистическите панелки, зад които комините на Топлофикация пръскаха отровния си червен дим в небето. Започваше нов ден, нова надежда.
“Трябва да не допускам мекотата, която изпитвам в момента да се превърне в нормалното ми състояние” – помисли си Добрин и изхвърли фаса в небитието.
Чувстваше се добре – така, както може да се чувства само един мъж, след като са му подарили цяла нощ на самоотвержена любов. Добрин беше доминатор, обичаше да налага волята си и да стига докрай във всичко. Хората, живеещи без принцип бяха най-низките създания за него и дори мисълта за тях го отвращаваше. Даниела беше единственото момиче с принципи, което познава. Разиграваше кукленската си пиеса пред всички двукраки в панталон, които имаха нещастието да я срещнат и да се влюбят в нея, но оръжията й бяха безсилни срещу него. Той знаеше тайната й. Тя сама му я беше разказала –  как веднъж баща й се бил ядосал толкова много, че й ударил една силна плесница по дупето – толкова силна, че момиченцето се разплакало и се подмокрило в гащичките, без никой да разбере за това. Срамът и смесеното чувство на вина и радост от унижението се бяха превърнали с течение на времето в единственото състояние, в което Даниела беше способна да изпита оргазъм. Добрин я пердашеше здраво по задника и тя получаваше всичко, за което може да мечтае в леглото. Въпреки голямата им страст, обаче, тя не беше нищо повече от стока за него – богата лигла,  който си плаща за удоволствието, а на Добрин му трябваха  пари, за да успее да запази свободата си. Колкото повече, толкова по-добре.
От три години живееше извън закона. Преследваха го за убийство и въоръжен грабеж. Беше унищожил бивш офицер на Държавна сигурност, отговорен за смъртта на семейството му. През времето, когато комунистите имаха твърде много власт този негодник беше вкарал баща му в концлагер и беше превърнал майка му в курва на партийните асове, един от които я беше удушил по време на пиянско блудство. За негов собствен късмет последният беше починал отдавна. През онези мрачни години Добрин беше малко хлапе и въпреки че цял живот му бяха внушавали в колко елитен дом за сираци е попаднал, той беше запазил обидата дълбоко в себе си и знаеше името на човека, отговорен за всички злини на света.  Знаеше го от покойната си майка, която нямаше с кого да споделя горчивината от живота, освен с невръстния си син.
Добрин вярваше в отмъщението. Напук на всеобщото схващане, че злобата и яростта те изяждат отвътре, той култивираше и двете в изобилие. Те го правеха силен.  Беше чакал твърде дълго. Беше планирал сложен атентат срещу бившия Другар. Беше живял години наред с мечтата да му причини нещо наистина много лошо, толкова много го мразеше. Получи се “убийство с цел грабеж”.
Преди три години Добрин беше проникнал в апартамента му. Човекът отговорен за нещастната съдба на цялото му семейство беше заспал пред телевизора пиян. На масата до него имаше недоизпита бутилка от водка. Без да мисли Добрин го беше  очистил с металния прът от обувалката в коридора. Чушиш обувалката в края на желязото и го забиваш в окото. Толкова е просто. Сега държавата му търсеше отговорност за най-чистото дело на света – отмъщението. Мисията на живота му беше изпълнена.  Добрин беше преобърнал всичко наопаки в къщата на Другаря, за да си намери средства за препитание. Оттук нататък го очакваше дълго надбягване със закона. С няколко хиляди долара в брой Добрин беше изчезнал от света на хората завинаги.
Трудно оцеляваше в нелегалност и съзнателно трупаше все повече грехове, за да се съхрани жив. Имаше само две алтернативи  – кражбите и Даниела. Последната познаваше твърде много богати мъже, които плащаха за лукса й и успоредно с това финансираха нелегалното му съществувание, без да подозират за това. Този път му трябваха около 2000 лв. на заем. Винаги връщаше парите по някакъв начин. Не знаеше дали Даниела има възможност да събере такава сума в брой за отрицателно време, но парите му трябваха веднага, за да се махне от столицата, където следователите ходеха по петите му. Имаше планове да избяга някъде извън цивилизацията – да прекара лятото в уединение  и да се опита да започне живота си от есента наново. Как точно ще стане това трябваше да реши през трите месеца прекарани в медитация някъде из планините – там, където му видят очите. Така нямаше никакъв начин да се издаде предварително.
– Имам чувството, че ме използваш,  – прошепна още сънената Даниела в отговор на въпроса му дали е в състояние веднага да му ослужи с 2 000 лева назаем до есента.
– Няма такова нещо, котенце, знаеш, че много те обичам и няма да позволя нищо лошо да ти се случи, – Добрин я погали по главата.
– Тя се вбеси  и бутна ръката му в страни:
– Котенце ще викаш на домашния си любимец, аз не съм някаква тъпоумна кукла,  за да си мислиш, че всичко ти е позволено!
– Извинявай, сладурче, не исках да те обидя, знаеш, че винаги си връщам заемите и, че винаги можеш да разчиташ на мен, когато имаш нужда.
– Да, да, – тя го погледна с престорена обида, изписваща лека усмивка на лицето й.
Добрин потопи глава между бедрата й и леко докосна топлата тъкан на клитора й с език.
– В хладилника има мента,  – протегна се Даниела.
Добрин притича до кухнята, взе малкото шишенце, забързано го отвори и напълни устата си със свежест.  След това се гмурна обратно под чаршафите, преглътна течността, нежно облиза възбуденото връхче и започна бавно да вдишва и издишва върху него. Топло-студено-топло-студено. Спазмите на сутрешния оргазъм огънаха тялото й в дъга.

2 коментара »

  1. “Трябва да не допускам мекотата, която изпитвам в момента да се превърне в нормалното ми състояние” – помисли си Добрин и изхвърли фаса в небитието. – това някак си не ми се връзва с образа. Сигурен ли си, че Добрин би си използвал дума като „мекотата“?

    Коментар от Илиян — март 14, 2007 @ 9:45 am

  2. Прочетенето до тук ми харесва! Особенно ми допадна момента с ментата!🙂

    Коментар от Албена — юли 10, 2007 @ 11:55 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.