Писателският блог на Тишо

ноември 3, 2006

Справедливост за всички (роман) Еп. 33

Filed under: ДЕБЮТЕН РОМАН — asktisho @ 3:35 pm

 

Минаваше девет и половина вечерта. Мартин погледна часовника и реши да приключва час по-скоро с почистването на салона, защото му беше дошло до гуша. Денят беше повече от успешен. Успя да направи няколко нови прически – експериментира стилове, в които никога не се беше пробвал до момента. Клиентките бяха изключително симпатични млади дами и останаха много доволни. Обичаше жените да му дават пари и да го хвалят. Харесваше му да чува приказки от рода на: “Как не съм знаела за Вас по-рано”. Те едновременно галеха ухото му като професионалист и повдигаха мъжкото му самочувствие.  В касата се мъдреха над 500 лева. Определено ден като този заслужаваше да завърши добре. Пък и гърлото му беше пресъхнало от дърдорене на празни приказки. Чувстваше се уморен, но умората беше приятна –  умората на човек, който е доволен от добре свършената работа. Огледа се наоколо – помещението блестеше от чистота. И да е пропуснал нещо, щеше да го оправи на другия ден, а сега беше време за разпускане. Нуждаеше се от добър душ, добро питие и защо не – добър секс. Беше обаче твърде уморен от разговори с хора и от завързване на нови социални контакти, затова реши, че тази вечер няма да “ловува”. Вместо това заложи на стара и изпитана тактика, която винаги вършеше работа в подобни моменти. Прибра се в къщи, пусна си компютъра и отвори файла с телефонните номера на момичетата, които беше чукал досега. Шеговито го беше кръстил “чувала с путки”.  Под всеки номер имаше няколко реда подсказвателен текст. Не че не си спомняше всяко от момичетата добре, но трябваше да внимава – част от номерата в списъка бяха опасни. Изведнъж се сети за малката Михаела. Спомни си колко зле се беше отнесъл с нея. Изпита чувство за вина. Зачуди се дали да не й се обади, поне да се извини. Тръсна глава и пропъди еретичната мисъл. Нямаше смисъл да се унижава. “Колкото и да се стараеш, жените винаги ще те накарат да изпитваш вина” – Мартин въздъхна и набра номера на Антоанета.
Познаваше я от лятото – срещнаха се на “Самсара бийч” в Слънчев бряг. Антоанета беше типичната свежарка  – винаги усмихната и адски позитивна, което се дължеше на комбинацията от леки наркотици и добър характер. Разкрепостена, облечена в цветни дрехи и много жизнерадостна, ако се беше родила няколко десетилетия по-рано, от нея щеше да излезе чудесна хипарка. Тя  боготвореше всички форми на красотата в природата, а Мартин беше неизменна част от нея. Той знаеше, че ако е в София няма да му откаже да се видят. Стига да не е забравила името му, разбира се. Мартин имаше добри спомени за секса, който правиха в хотелската му стая  – след 12 часа трева, бира, редбул и танци, най-накрая се озоваха в малката му стаичка в непретенциозния тризвезден хотел. Тя не беше от взискателните мацки, освен това беше толкова друсана, че с влизането си успя да каже само “wow”, просна се по корем върху леглото  и заспа. Мартин я съблече, пъхна я под чаршафите и си легна до нея. Спаха през целия ден. Привечер тъкмо излизаше от банята, когато я видя да реди тънки бели магистралки върху нощното шкафче. Никога не беше смъркал амфетамини преди това, а се съмняваше, че мацката може да си позволи кокаин. Целувха се дълго и страстно  –  все едно, че за пръв път откриваха магията на целувката. Той се спусна под чаршафите, намаза интимните й органи с белия прах и започна да й прави най-нежната и най-продължителна орална любов на света. През следващите 12 часа се чукаха като животни – въврху леглото, под леглото, в банята, в коридора. Антоанета беше страстна, много чувствителна, смееше се докато получава оргазъм и вдигаше адски много шум. Споменът за оная нощ го възбуди. Точно от това се нуждаеше в момента.
Мартин се сепна, изплува от спомените си, вдигна нокиата и набра номера й. «Глобул ще предаде на абоната за вашето обаждане»
– Мамка му!  – Захвърли ядосано телефона, смъкна си ризата, панталоните и влезе под душа. Трябваше да се примири с мисълта, че не може всичко да е чак толкова перфектно. Когато излезе от банята с учудване установи, че има 13 неотговорени повиквания от нея. Усмихна се и прати sms: “4akam te v 22.00  pred bloka do vas. Badi to4na”. Имаше достатъчно време да мине през нощната автомивка преди това. “Покажи ми как изглежда колата ти, за да ти кажа какъв мъж си” Внимателно подбра спортни, младежки дрехи, в които изглежда неглиже и излезе.

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.