Писателският блог на Тишо

ноември 3, 2006

Справедливост за всички (роман) Еп. 28

Filed under: ДЕБЮТЕН РОМАН — asktisho @ 3:54 pm

 

На сутринта я чакаше закуска в леглото – яйца на очи с домашна лютеница, пита хляб, ягодово сладко и кана леденостуден айран.
– Кога успя да сготвиш, не помня да видях обзаведена кухня в къщата? – Даниела се протегна с огромна усмивка на лицето. Чувстваше се прекрасно – бодра, отпочинала и в отлично настроение.
– Отидох да взема нещо за хапване от механата, – отвърна той. – Представяш ли си, разполагат даже с кафе-машина!  Алекс   внимателно постави върху нощното шкафче две димящи чаши с ароматно кафе.
– Вземи си, не бива да стоиш гладен! – Подкани го тя.
– Благодаря, но вече хапнах!
Докато закусваше, Даниела реши, че може би е крайно време да възнагради благородния рицар с малко качествен секс. Самата тя изпитваше силна нужда от нещо такова. “Представям си как ли се чувства той! Горкичкият, сигурно цяла нощ не е успял да мигне”. – Даниела похотливо облиза ягодовото сладко,  покапало по малкото й пръстче, сложи празните чинии върху нощното шкафче и с рязко движение разгърна дебелото родопско одеало, под което лежеше прелестното й тяло,  облечено в бяло, дантелено бельо.
По лицето на Алекс се изписа изражението на десет годишно  момченце, на което току що са подарили любимата играчка за Коледа.
– Ела в обятията ми, Принце! – ръцете й се протегнаха към Алекс в очакване.
В леглото той беше не по-малко внимателен, отколкото извън него. Люби я със страстта и умението на опитен мъж, който знае, че собственото му удоволствие зависи изцяло от нейното предразположение. Не бързаше за никъде, слушаше звуците, които тя издава и се опитваше да отгатне начина, по който й харесва да бъде докосвана. Уцелваше движенията, които й доставят върховна наслада, извличаше удоволствие от всеки допир с тръпнещото й тяло. Галеше я нежно, все едно се страхуваше да не я нарани. Сменяше ритъма по начин, който я доведе до мощен, продължителен оргазъм и едва, след като се убеди, че последните еуфорични спазми на удоволствието са преминали, нежно я целуна по устните и попита:
– Искаш ли да свърша?
Гореща вълна се изля по цялото й тяло, отприщена от еротичния заряд на неочаквания въпрос. Даниела едва събра сили, за да прошепне:
– Искам да свършиш с мен, сега!
Уплаши се, че може да загуби съзнание от прекомерна възбуда. Отдавна не беше изпитвала нещо подобно.
Потното му тяло се свлече до нейното. Двамата лежаха прегърнати в състояние на следоргазмен екстаз. В такива моменти Даниела се чувстваше най-уязвима, самотна, податлива към депресията на малкото, изоставено дете. Тя силно се притисна в тялото му.  Реши, че е крайно време да направи решителната крачка. Превъзходният сутрешен секс беше изтрил всички дребни подробности на внимателно обмисления план от главата й. Щеше просто да го каже и това е. “Да става каквото има да става”, помисли си тя и едва събра сили, за да излезе от мекото състояние на покой, в което се намираше, за да промълви:
– Алекс, искам да те попитам нещо.
– Реших да се женя, – изненада я той.
Точно в такива моменти човек разбира колко е силен и доколко може да контролира стихията на чувствата си. После щеше да плаче, да се самообвинява и да съжалява за пропуснатия шанс. После щеше да проклина унизителното усещане, че е втора в състезанието за сърцето на този мъж. Всичко това оставаше за после. Сега трябваше да бъде силна и да изиграе убедително фалшивата роля, която беше избрала, за да не загуби и последните капки достойснтво, които са й останали. С ентусиазъм, който учуди и самата нея, Даниела скочи от леглото, хвана една възглавница, запрати я върху лицето на Алекс, сложи най-изкуствената усмивка върху негримираното си лице и извика с всичка сила, сякаш за да излее горчивината, която напираше да изригне от нея:
– НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ! Коя е тя, кажи ми веднага, кажи ми, кажи ми, кажи ми!
– Казва се Таня,  – усмихна се той – виждаме се от известно време. Баща й е много богат строителен предприемач. Ще ми помогне с ремонтните работи. Наемите ще се вдигнат двойно. В момента половината офисна площ стои без наематели заради окаяното си състояние  – той направи кратка пауза – виж, знам, че ти звучи като брак по сметка, но между нас наистина се породиха чувства. Таня е много готин човек, нямам нищо против да прекарам остатъка от живота си с нея. Парите са екстра, която никога не съм търсил.
«Виждам колко големи са чувствата ти, копеленце гадно, сигурно от любов към нея ме доведе тук – на гъза на географията, за да ме изкучаш! Така значи – богатите момченца си търсят още по-богати момиченца, за които да се оженят. Къде ли съм тръгнала и аз!»  Гневът и отчаянието стиснаха гърлото й едновременно, борейки се за тотално превъзходство над малката й, наранена душа. Тя преглътна напиращите сълзи, успя да овладее треперенето на гласа си и съвсем сериозно заяви:
–    Виж какво, всичко това е много хубаво, но не мислиш ли, че в такъв случай нашата забежка тук е малко неправилна? Все пак това е отговорно решение. За кога сте определили датата, между другото? – Попита без да се интересува от отговора.
– Празненството ще бъде след 4-5 месеца, допълнително ще ти изпратя покана, разбира се, все още нямаме фиксирана дата, мислим да бъде някъде около Коледа.
– И какво ще каже Таня ако ме види гола до теб сега?
– Тя знае.
– Моля?!
– Това е част от уговорката, която имаме с нея – да не се ревнуваме и да не се лъжем. Разрешихме си взаимно по едно последно прегрешение – нещо като антиотрова. По-добре сега и със съгласието на другия, отколкото после, скришом, не мислиш ли?
– Искаш да кажеш, че в момента тя…., – смая се Даниела.
– Да, тя в момента е с друг мъж. С бившия си приятел Флавио – той е италианец.
– Не може да бъде!
– Може.
– Ще ме убиеш! – Даниела се почувства толкова употребена. Той или не осъзнаваше какво й причинява като й казва всичко това броени минути, след като е свършил в нея, или го правеше нарочно. И в двата случая заслужаваше да умре на място, но тя реши, че няма да спечели нищо, ако направи сцена. Току що беше загубила стар приятел. Нямаше нужда да печели нов враг. Предпочиташе нещата да си останат такива, каквито са. Рано или късно щеше да си го върне тъпкано – ако не лично, то Съдбата щеше да се погрижи да му го върне вместо нея. Даниела вярваше във всемирната справедливост, макар напоследък животът да й даваше все по-малко доказателства за нейното съществуване.

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.