Писателският блог на Тишо

ноември 3, 2006

Справедливост за всички (роман) Еп. 27

Filed under: ДЕБЮТЕН РОМАН — asktisho @ 3:55 pm

 

Решиха да изкарат следобеда в разходка до съседното село Лещен. Времето беше изключително подходящо за ходене пеш. Обута в чисто новите си спортни кецове, Даниела слушаше в захлас интересната история на местността, с която Алекс очевидно беше добре запознат:
– Ковачевица и съседните села са се появили тук в резултат от турското клане в края на 17 век. В началото е имало само разпръснати далеч една от друга махали, организирани на родов принцип, където са живеели бежанци от различните градове. Най-голяма е била Търновската махала. Едва през 18 век започват да се образуват  селата в съвременния им вид, като трябва да имаш в предвид, че тогава те са били доста по-големи от сега. Повечето сгради, които са зарязани от собствениците си и не са били реставрирани, отдавна ги няма. Знаеш ли колко души е населението на селото, в което отиваме?
–  Не – усмихна се Даниела,  – петдесет-шейсет предполагам?
– Девет души, всичките на възраст над 65 години.
– Уау, имам чувството, че никога няма да доживея до толкова!
– Това е заради чистия въздух и липсата на стрес. Така можеш да използваш целия лимит, който ти е отпуснала природата.
– А защо се казва Ковачевица? – Поинтересува се Даниела.
– Селото е кръстено на името на вдовицата на тогавашния му ковач. Жената на ковача се е наричала “ковачевица”. Горката женица е била принудена да усвои занаята на починалия си съпруг, за да може да отгледа многолюдната му челяд.
– Виждаш ли какво на какво сме способни българските жени!
– О, да, аз възлагам много надежди във вас! – Пошегува се Алекс.
Настъпи неловко мълчание. Двамата спряха в средата на пътя и преплетоха погледите си. Без да изпуска нежната й китка, той  се наведе бавно към нея и затвори очи. Даниела сложи ръка на устата, която се опитваше да я целуне:
– Разкажи ми малко повече за селото, в което отиваме.
С тежка въздишка Алекс продължи дългия си разказ за местните занаяти, за екотуризма и за многото природни забележителности  наоколо. Даниела не го слушаше. Умът й беше зает с последните детайли от пъкления план, който най-после започваше да се реализира. Историята свърши с новината, че реката, която се спуска в дълбокото дере до тях, сега почти пресъхнала, някога се е наричала “кървавата река”, заради кланетата, извършвани от турските завоеватели нагоре по течението. Скоро пристигнаха в селото – мълчаливи и леко уморени от продължителното спускане по прашния път.
В Лещен нямаше кой знае какво да се види, освен старите реставрирани къщи, разбира се, които са истинска находка за ценителите на българската възрожденска архитектура. Докато той купуваше боров мед и билки от някаква възрастна женица, Даниела събра пъстър букет диви цветя за празната саксия, която беше мернала върху масата в къщата.
Пътят на връщане беше доста изморителен. Останала почти без сили, някъде по средата Даниела се метна на гърба на Алекс и той трябваше да мобилизира цялата си енергия, за да изкачи наклона с допълнителната тежест върху себе си. След като най-после пристигнаха  и си взеха по един освежаващ душ, тя поиска релаксиращ масаж. Нощта бавно се спускаше над полегатите родопски върхове.
Алекс притежаваше вроденото умение да масажира. Никога не беше посещавал уроци, нито пък беше чел книги. Удаваше му се по природа да напипва отделните мускулни групи, да ги разделя една от друга. Знаеше точно къде да натисне, колко да задържи, къде да приложи въртеливо движение с палец, къде  да използва цялата си длан и къде само пръстите на едната си ръка. Полуголото женско тяло, което лежеше пред него го възбуждаше до краен предел. Даниела се надигна, за да изпие глътка вода от чашата, поставена на нощното шкафче и скришом хвърли поглед върху ерекцията, напираща изпод скъпата му хавлия за баня. Доволна от себе си, тя се отпусна обратно по корем, затвори очи и продължи да се наслаждава на внимателните грижи на своя кавалер. През следващия един час ръцете на Алекс преминаха през почти всеки квадратен сантиметър от ароматната й, прясно изкъпана кожа. Макар и да усещаше растящата умора в ръцете му и макар отдавна да беше получила така жадуваното отпускане на всички  мускули – от ходилата чак до върха на главата, Даниела не му даваше знак да спре и той упорито продължаваше да масажира. От време на време в тишината на стаята до ушите й долиташе тихото му пъшкане и тя шеговито си задаваше наум въпроса дали то е причинено от нестихващия му ентусиазъм да й достави удоволствие или от нарастващата му в сексуална възбуда. Реши, че не хубаво да прекалява с търпението му и с много усилия успя да излезе от състоянието на полусън и блаженство, в което се намираше, за да му каже:
– Благодаря ти много, имаш златни ръце! Почини си, сигурно си много уморен!
С въздишка той се срути на леглото до нея. Пресегна се, нежно я пови с дебелото родопско одеало, за да не настине, целуна я по бузата и тихо й прошепна в ухото:
– Сладки сънища, принцеске!
– Сладки сънища, принце!

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.