Писателският блог на Тишо

ноември 3, 2006

Справедливост за всички (роман) Еп. 21

Filed under: ДЕБЮТЕН РОМАН — asktisho @ 4:13 pm

 

Пухестото бледо лице на мазния англичанин висеше в гримаса на очакване. Току що бяха съобщили на Християн, че получава стажанското място в известна лондонска одиторска къща.  Даваха му възможност да се докаже през трите години на засилено учене и работа. След това имаше опция да получи работа в същата компания срещу възнаграждение, за което е срамно да се говори в България.
Всеки друг на неговото място би плакал от възторг. Християн сдържано благодари на господина за отделеното време и за гласуваното доверие, увери го, че няма да остане разочарован от съвместната им работа за в бъдеще, прибра си документите и излезе от стаята за интервюта. “Хора с мозък в главата се търсят под дърво и камък в целия свят, да!” – помисли си той на излизане, но тази мисъл някак не успя да го извади от мрачното състояние на духа, в което се намираше.
Кандидатства за стажанските програми без да има ни най-малка представа колко лесно е за човек като него да получи подобна възможност. Западните компании наистина изсмукваха мозъците на България, но този макроикономически проблем изобщо не занимаваше съзнанието му в момента.
Едиснтвеното, за което можеше да мисли бе Даниела. За него тя олицетворяваше българската жена. Напускаше България и жените й, които очевидно го отхвърляха, за да отиде и да си потърси късмета някъде другаде, за да  започне всичко отначало.  Не можеше да понася мисълта, че на тази възраст е все още девствен. Често си представяше живота като игра на шах-мат. Добрите играчи умеят да играят и да печелят на няколко дъски. Пред себе си Християн виждаше две: едната беше дъската на професионалния живот, на счетоводството, финансите, кариерата, възможностите. Тук беше спечелил всички партии. Другата шахматна дъска представляваше личния му живот, където не беше успял да вземе дори реми.  Цената му се струваше твърде висока, прекалено несправедлива, трябваше да промени нещо, но какво?
Беше прекарал последната седмица в непрекъснати опити да си спечели обратно благоразположението на коравосърдечната кучка Даниела.  Вътре в себе си усещаше, че подобни усилия не си заслужават и, че не водят до никъде, но нямаше идея как да постъпи по различен начин. Единственото, което искаше е да я види за последно преди да замине. Тя не отговаряше на имейлите му, на ес ем есите, не си вдигаше нито мобилния, нито домашния телефон. Веднъж дори беше събрал смелост да почука на входната й врата. От вътре се чуваше разговор и приглушен смях, но никой не си направи труда да отвори. Почувства се толкова унизен, толкова празен. Дали Тя имаше представа колко много е страдала душата му заради нея? Християн се съмняваше дълбоко в това. Никога досега не беше изпитвал омраза към друго човешко същество, но след онзи унизителен следобед, прекаран пред входната й врата, започна да усеща как постепенно натрупваната с времето тъга и копнеж по Даниела започват да разяждат идеалистичната му любов и да я превръщат в чиста омраза. Омраза, която се храни с несподелена любов толкова бързо, че заплашва да го погълне целия.
Закле се пред себе си, че ще даде последен шанс на любовта и ако тя отново го пренебрегне, ще я прокълне в ума си и ще забрави за нея. Завинаги.
От офиса за човешки ресурси Християн се насочи директно към дома на  Даниела. Седна на една пейка пред входа и зачака. Рано или късно Тя щеше да мине оттук и той щеше да говори с Нея. Щеше най-после да й обясни всичко, което чувства, да излее  цялото съдържание на измъчената си душа. Съмняваше се това да има някакъв ефект, но така поне Тя щеше да знае колко много страда той, колко я обича, колко самотни са дните и нощите му без нейната усмивка.
Прекара на пейката часове. Започна да се сдрачава и да става хладно. Беше от онези проветриви летни вечери, в които  човек може да изпита истински студ, ако не е облечен подходящо. Вятърът редуваше ту студени, ту топли вълни, които пронизваха тялото му и го караха да трепери. Той преглътна и това. Какво толкова, щеше да се простуди, едва ли страданията му можеха да станат кой знае колко по-големи. През целия си живот не беше чувствал някога да е слизал по-долу от настоящия момент. Часовете минаваха, а той продължаваше да чака. Хората влизаха и излизаха от блока, някои се прибираха от работа, други излизаха, за да се потопят в нощния живот на столицата. Никой не му обръщаше внимание. Просто един тъжен човек, който  чака нещо. Днес ги има навсякъде.
С напредването на вечерта и хората оредяха. Вятърът спря. Настъпи тишина, нарушавана единствено от далечния грохот на автомобилите по Цариградско и от жуженето на щурците от поляната пред блока. Християн се почувства още по-самотен и изоставен.  “Какво по дяволите правя тук?” – Запита се на глас – “Може ли да съм толкова тъп и да стоя часове наред да…”  –  монологът му се прекъсна от ксеноновите фарове на приближаващ автомобил. Луксозното возило бавно паркира точно срещу входа – на два метра от него. Християн се опита да различи фигурите на хората вътре, но тъмните стъкла и вечерният здрач правеха това невъзможно. Освен това, фаровете светеха директно в очите му. “Какъв простак, защо не вземе да ги спре шибаните фарове, а?!” Колата стоеше  неподвижна, с включен двигател и осветяваше с призрачно синята си светлина самотното момче пред входа. Християн имаше чувството, че пред него е застанало някакво свръхестествено, високотехнологично чудовище и се опитва да го хипнотизира със зверските си, ксенонови очи. Тъкмо да вдигне ръце, за да се предпази от заслепителната светлина, когато и двете предни врати на возилото се отвориха едновременно. От едната страна се показа елегантната фигура на Даниела, облечена в свежа лятна рокля на цветчета. От другата врата се изсипа тежкото набито тяло на някаква мутра.   Мутрата го посочи с пръст и попита:
– Тоа ли е?
Не получи отговор, само леко кимане с глава.
– Даниела, аз….
Тежък юмрук в лицето го запрати далеч извън света на човешките сетива. Настъпи абсолютна тъмнина.

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.