Писателският блог на Тишо

ноември 3, 2006

Справедливост за всички (роман) Еп. 20

Filed under: ДЕБЮТЕН РОМАН — asktisho @ 4:14 pm

 

Мартин лежеше върху водния матрак   в отвратително настроение. Беше много пиян. Невиждащите му очи  се опитваха да различат цветните образи, сменящи се върху екрана на телевизора. Звукът му беше изключен и в стаята цареше пълна тишина, с изключение на редките въздишки и псувни, които идваха от него самия. Сипа си още водка. Бутилката беше към своя край. Изпи съдържанието на екс, просна се по гръб, затвори очи и се опита да превърти наново цялата вечер в главата си.
Всичко започна добре, прегръщаше я, целуваше я, съблякоха се и започнаха да правят секс. Най-отвратителният секс в живота му! В продължение на цели два часа той се стараеше да я дари с всички приятни усещания, които знаеше, че може да дарява на една жена. През цялото това време тя не издаде нито звук, не помръдна нито веднъж, не направи опит дори да го прегърне и целуне. Цялата й предишна страст сякаш изчезна изведнъж – пуф – в  нищото. Продъни се вдън земя. Къде остана любовта й? Дали се притесняваше, дали беше фригидна, дали се преструваше или просто нямаше никакъв опит, тези досадни подробности не занимаваха съзнанието на Мартин. Отдавна се беше отказал да разбира жените. И беше започнал да ги чука. За него те се деляха на две категории – секс богини и риби в леглото. Михаела се оказа риба – студена, суха, тясна, неудобна, неподвижна, мъртва, фригидна риба. Каза й го в очите.
Напиваше се, за да заличи от паметта си изражението и спомена за сълзите й веднага след това. Когато тя блъсна входната врата и ревът й бавно заглъхна в коридора на блока, той остана сам с мисълта, че никога повече няма да я види през живота си. Не му беше нужно да го прави, нямаше смисъл, но в такива моменти се чувстваше празен. Чувстваше се като малко, самотно, изоставено от родителите си момченце. Беше победил – да, в това нямаше спор. Беше изиграл ролята си блестящо и то от самото начало до края. Прелъсти едно красиво момиче по всички правила на етикета и успя да я чука още на втората седмица. Картата, на която залагаше всичко обаче се оказа губеща. Сексът с Михаела  беше пълна нула. Ако имаше нещо, което да мрази повече от ненаситните, вечно разкрачени нимфоманки, това бяха фригидните жени. Знаеше, че ще я нарани ужасно много с думите си. Не се чувстваше добре от това, но в него изведнъж се беше надигнал някакъв неоправдан гняв и той имаше желание да го излее върху някого, а най-близкият човек беше тя. Нека да си заминава, да се прибира в къщи, да страда! Да не му се обажда никога повече. Той беше страдал достатъчно.  Нещо се беше пречупило в него много отдавна – още в гимназията, когато разбра, че Истинската Любов не съществува. Оттогава беше такъв – в момента се чувстваше зле, щеше да се наспи, да изтрезнее и на другия ден да започне живота си отначало – в търсене на следващата. Надяваше се на повече късмет този път.
Докато се унасяше в нервен, алкохолен полусън, в главата му започнаха да се появяват образи от онези отдавна отминали ученически времена, когато започна всичко.
В гимназията Мартин  беше просто един много добре изглеждащ юноша. Засиленото женско внимание и доброто отношение на съученичките не го изненадваше, свикнал беше с него и го възприема за нещо нормално. Докато един ден не се влюби фатално в изключително симпатично миньонче от съседния клас и не реши, че тя е жената на живота му. Дори искаше да се ожени за нея.
Любовта го промени изцяло. Стана добър, състрадателен, започна да изпитва потребност да помага на по-слабите, за да могат и те да изпитат поне една хилядна от неговото щастие. В тази възраст момичетата са по-зрели от момчетата и той ясно усещаше положителното, насочващо влияние на своята първа, единствена и голяма Любов. Повиши си успеха, започна да жъне успехи в спорта, участва дори в националната олимпиада по баскетбол между най-елитните гимназии в страната. По това време всички го боготворяха. Даваха го по телевизията и той изживя своите 15 минути слава. Никога повече през живота си нямаше да се чувства така, както се чувстваше тогава – истински свободен, истински щастлив, можещ всичко. Повярва в доброто, в съвършенството на връзката си с Нея. Искаше му се да вярва, че Тя го обича поне наполовина, колкото той обичаше Нея. Тя, от своя страна, беше адски доволна, че всички кучки в гимназията й завиждат, защото ходи с най-красивото момче в цялото училище. Не беше девствена, имаше известен опит с мъжете и се забавляваше от факта, че може да научи това прекрасно момче на всичко, което й дойде на ума. Мартин усещаше това и се гордееше от себе си от нейната вяра в него. Жадно поглъщаше всичко, на което Тя искаше да го научи и мечтаеше да се превърне в перфектен любовник, за да може винаги да доставя удоволствие само и единствено на Нея.
Приказката продължи до купона, на който той я видя пияна в прегръдките на друг. Обясненията й бяха безсмислени. Илюзията се сгромоляса и това го промени завинаги. Беше достатъчен един-единствен миг. Каза й, че къса с нея и не иска да я вижда никога повече. Външно не му пролича колко е развълнуван, но в този момент душата му умря – сви се и изсъхна. Скоро завършиха училище и всеки пое по своя собствен път. Оттогава не беше получавал почти никакви вести от Нея. Някой му беше подхвърлил, че е щастливо омъжена. Съмняваше се колко щастливо може да бъде  ежедневието й, но този въпрос не го занимаваше вече. Беше заключил страданието в клетка и не му позволяваше да излиза от нея, защото знаеше, че мъката е бездънна и, че не може да я преглътне. Вместо да се бори с меланхолията, той взе твърдото решение да използва това, което му е дала природата и да насочи цялата си енергия към една единствена цел – да стане най-търсеният мъж и да отмъсти на всички  жени за това,  което му беше причинила Тя. Междувременно щеше да получи доста качествен секс. Залови се с изпълнението на задачата с голямо настървение. Съвсем скоро откри, че единствено сексът му помага да забрави всичко. Вади го от дупката и го кара да се чувства нормален – поне за няколко мига екстаз…

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.