Писателският блог на Тишо

ноември 3, 2006

Справедливост за всички (роман) Еп. 13

Filed under: ДЕБЮТЕН РОМАН — asktisho @ 4:41 pm

 

Михаела се събуди на следващата сутрин със странното убеждение, че срещата с красавеца от бара е изцяло плод на нейното въображение. “Да не би да съм сънувала?”
Тежкият махмурлук, който я удари почти веднага, след като отвори очи, обаче, я убеди в противното. Беше се скарала жестоко с най-добрата си приятелка заради напълно непознат. Сега се чувстваше гузна, въпреки че болката в главата й се дължеше на сдобряването, което двете момичета поляха с много алкохол, преди най-после да се приберат у дома. Всъщност, не помнеше точно как се е прибрала. Помнеше само, че тържествено обеща на Надя никога и по никакъв повод да не се прави на курва и да не търси Мартин по телефона – под какъвто и да е предлог. Ядоса се на себе си, защото в нетрезво състояние винаги даваше обещания, които после й беше трудно да спази. Освен това, наесен започваше първата година в университета, а там щеше да се запознае с много нови и интересни момчета. Най-после край на познатите, тъпи муцуни от гимназията, които можеха да пушат само джойнт и категорично отказваха да пораснат. Мартин беше нещо друго: голям, зрял, истински мъж. Беше чувала колко лесно е да се влюбиш в по-голям от теб, но никога досега не беше опитвала дори да се запознае с момче от по-горен клас, камо ли с връстници на мистериозния непознат от снощи.
Тя изкара визитката му от дамската си чантичка, която беше небрежно захвърлена на пода до леглото и се замисли: “В крайна сметка сигурно е поредния нагъл сваляч, който си търси секс и нищо повече.” Не искаше мъжете да я използват. Дълбоко в себе си беше убедена, че колкото по-дистанцирано се държиш с тях, дори когато ти харесва някой пич, толкова повече възможност за избор ще имаш и така вероятността да откриеш любовта на живота си нараства неимоверно. В същото време Мартин беше толкова сладичък. На визитната му кратичка пишеше “стилист-фризьор”. “Сигурно е обратен. Защо всички красиви мъже са педераси?!” – Михаела захвърли ядосано визитката, зави се през глава и се опита да заспи наново, за да избяга поне за малко от крещящото главоболие. “Няма да му се обаждам” – вече говореше сама на себе си – “каквото и да става няма да го търся, или е някакъв палячо, или извратеняк или гей, обикновените мъже, които си търсят гадже не се държат толкова изискано, има нещо гнило в тази работа.” Пък и не можеше да изневери на Гальо, с когото ходеше от подготвителен клас. Ако никога не срещне истинската любов на живота си, беше твърдо решена да се ожени за него. Толкова е просто – не й се налага да прави нищо, за да не се скара с най-добрата си приятелка и, за да не изневери на гаджето си. Не че не му беше изневерявала преди. Изчерви се от мисълта за онова лято в Синеморец. Предпочиташе споменът да изчезне завинаги от паметта й. Само така можеше да запази уважението към самата себе си.  Нямаше да допусне повторно грешката да се впусне в обятията на напълно непознат, само заради външния му вид. “Накрая всички мъже стават злобни, ревниви, агресивни, искат да те притежават, да ти налагат правила и да те променят. В крайна сметка откъде накъде ще излизам с някого, който е танцувал само един блус с мен? Аз да не съм последната уличница? Ако искаше да ме опознае щеше да остане да поговорим, а не да се чупи на втората минута. Скапаняк!”
Решителността й растеше право пропорционално на болката в главата и обратно пропорционално на смисъла, който влага в думите си. Всъщност Мартин е мъж, на когото малко жени могат да устоят. Представи си завистливите погледи на приятелките си. Надя можеше да си гледа работата. Това беше само покана за кафе, нищо повече. Без да мисли повече, Михаела се изправи в леглото, грабна телефонната слушалка, с която не се разделяше дори когато спи и набра номера. Помнеше го наизуст от един поглед, беше умно момиче. Не успа дори да прочисти гърлото си, когато от другата страна чу познатия глас на Мартин. Проклети цифорви телефони! Припомни си колко много беше харесала ниския му тембър предишната вечер. И затвори. Стресна се от писъка на телефонната слушалка. Загледа се в добре познатата й, розова пластмасова форма. Червената лампичка точно до надписа Panasonic не преставаше да мига учестено. Един път. Втори път. Трети път. Четвърти път. На петото позвъняване Михаела не издържа и натисна сивия бутон.
– Задравей! – Беше той.
Последва кратко мълчание от нейна страна.
– Здрасти, как разбра коя съм?
– Стационарният ми има копче за обратно набиране, освен това номерът ти се изписва на екрана.
– Искам да кажа, ти знаеш ли с кого разговаряш в момента?
– Да, с едно много красиво и малко сънено момиче, с което се запознах снощи в пиано бара. И което обича да затваря телефона. Радвам се да те чуя, Михаела!
–  И аз се радвам да те чуя! – Михаела умствено се прокълна за прибързаността си – “ами ако е някой гнусен сутеньор” – помисли си тя – “тези типове обикалят заведенията и търсят да се запознаят  с красиви момичета, след това ги лъжат нещо и ги пращат “на работа” в чужбина!…”
Гласът на Мартин прекъсна мислите й:
– Какво ще кажеш да се видим довечера? През деня имам няколко запазени часа с клиенти. Можеш да минеш през офиса да ти направя прическа, ако искаш. Предлагам отстъпка за познати.
“Да бе, сега пък прическа” – засмя се Михаела наум – “ако искаш може и детенце да ми направиш!” – Тя събра мислите си, съсредоточи се и заяви делово:
– Ще те чакам в шест на Попа.
– Там съм……….. – връзката прекъсна.
Странен човек беше този Мартин – рязък, малко дяволит. Беше и много симпатичен. Можеше да си представи завистливите физономии на Ирина, Деси и другите фукли, щом разберат, че излиза с него. Авантюрата я привличаше много, но, разбира се, първо трябваше да провери дали пичът е свестен. В крайна сметка нищо не може да й се случи посред бял ден на едно от най-оживените места в столицата, нали?

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.