Писателският блог на Тишо

ноември 3, 2006

Справедливост за всички (роман) Еп. 7

Filed under: ДЕБЮТЕН РОМАН — asktisho @ 4:52 pm

Даниела досреса току-що изправените къдрици на новата си прическа и погледна резултата в огледалото. Беше доволна от себе си. Тя винаги отделяше особено внимание на външния вид, когато излиза, но петък вечер беше по-специална от другите вечери и заслужаваше повече приготовления. Знаеше, че Соня и Мишел ще дойдат в сладкарницата и ще бъдат “dressed-to-kill”, не искаше да им отстъпва за нищо на света. Огледалото в коридора до входната врата беше достатъчно голямо и Даниела можеше да се огледа от глава до пети. Естествено русата й коса сега беше кестенява, нямаше намерение цяла вечер да се разправя с пияни тъпаци, които й налитат само защото е блондинка. Върху и без това ужасно дългия си маникюр беше прикрепила изкуствени нокти, които лакира с електриково зелени багри – същия цвят, като цвета на оскъдното потниче и на още по-оскъдната поличка, която беше избрала за топлата лятна вечер. Кожените ботушки стигаха почти до коляното. Даниела предпочиташе да излиза с открити сандали през лятото, но тя много добре знаеше, че нищо не излъчва повече стил, сексапил и властно присъствие едновременно от високия дамски ботуш.
Тенът, който беше натрупвала толкова грижовно в солариума цяла зима й стоеше добре и контрастираше идеално на светло-зеленото облекло, на фината сребърна обица в центъра на голото коремче и на ослепително ярките цветове, които беше избрала за вечерния грим.
Погледна часовника си – вече закъсняваше, а искаше да има достатъчно време да сподели една своя интересна идея с момичетата. Поръча си такси и излезе от апартамента.
Соня и Мишел бъбреха оживено в любимото си сепаре, когато видяха да влиза Даниела. Силното момичешко пищене от престорена радост, бързите прегръдки и десетките внимателни целувки по бузата, които пазеха грима и прическата непокътнати привлякоха интереса на всички посетители в заведението. Момичетата седнаха в сепарето, бабичките сбръчиха носове и започнаха да коментират поведението им с възмущение, девойките продължиха да ги гледат дълго време с неприкрита завист, а двамата младежи в ъгъла  до вратата се усмихваха тъпо в тяхна посока, бутаха се оживено по рамото и си говореха на “копелеее”.
Соня, Мишел и Даниела не даваха пукната пара за тълпата. Колкото повече им завиждаха или им се възхищаваха, толкова по-добре. Младостта и красотата са дарове от природата, които не се полагат на всеки и не са вечни – човек трябва да им се наслаждава максимално, докато може.
След като си поръчаха торти и кафе,  момичетата започнаха оживено да споделят преживяванията си от предишната седмица.  Мишел довърши разказа си за приятната седмица, която е изкарала на морето с избраника на своето сърце – Валентин – синчето на мама, Соня ги порази с новия си пиърсинг на езика, а Даниела не спести нито миг от срещата си с художника, тъпата среднощна разходка до Златни с мутрата, намеренията си да поквари Християн и романтичната забежка до Ковачевица, която планираше с кавалера Алекс, за която, със сигурност, й завидяха много. Не каза нито дума за Добрин и космическите оргазми. Определено щяха да я намразят, а и беше опасно.
– Момичета, имам една идея, – завърши разказа си тя.
– Но тъй като е прекалено дръзка, няма да ви я споделя, докато не  изпиете поне две дайкирита в “Пиано бар”-а!
Молбите на приятелките й, възторжените възгласи, престорените сръдни и наужким намусените физиономии не можаха да я разколебаят. Даниела имаше стратегия – предварително привличаш вниманието и когато дойде моментът да споделиш идеята си, хората ти вярват повече. Девойките си платиха сметката и потеглиха към пияно бара.

Advertisements

5 Коментари »

  1. Във втора глава пътуваха за „Златници пясъци“, тук сега пише „Слънчев бряг“.

    Коментар от Ивайло — юли 7, 2013 @ 7:09 pm

  2. Упс, хвана ме. От 2007 година е публикуван този роман на хартия и досега никой не го беше забелязвал това! Нито тук, нито в хартиеното тяло. Както и аз. Благодаря ти, че ми отвори очите! Стана малко като в оня виц: „Еее, ако знаеш вчера гаджето ти каква история ми разказа в трамвая! Направо паднах от леглото от смях“. Иначе, текстовете се намират в категория „Дебютен роман“, така че се надявам да не ме съдиш прекалено строго. 🙂 Но повече се надявам това малко недоразумение да не ти развали кефа от книгата. Пиши два реда, след като я прочетеш до края.

    Коментар от asktisho — юли 9, 2013 @ 10:22 pm

  3. Значи книгата ми хареса много, както и другите две. Критика не мога да дам, защото аз съм обикновен читател. Харесват ми и толкоз. 🙂

    Коментар от Ivaylo — юли 12, 2013 @ 3:13 pm

  4. Благодаря ти много, че се върна и сподели! Радващо е да го чуя, защото за мен има само два вида читатели: несъществуващи и необикновени. 🙂 Поздрави и още веднъж – мерси!

    Коментар от asktisho — юли 12, 2013 @ 7:46 pm

  5. Е, за нищо. Аз ти благодаря за романите и за всичко в сайта.

    Коментар от Ивайло — юли 12, 2013 @ 8:03 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s