Писателският блог на Тишо

ноември 3, 2006

Справедливост за всички (роман) Еп. 9

Filed under: ДЕБЮТЕН РОМАН — asktisho @ 4:49 pm

 

Сред танцуващите в клуба преобладаваха стилно облечени мъже в сака и жени в елегантни рокли с гол гръб. Tрите момичета преминаха фейс контрола с приятелско здравей. Tук също познаваха всички. Гмурнаха се в тълпата и започнаха да танцуват. Алекс Бо все още не беше дошъл. Даниела мислеше да го поздрави лично, когато се появи. Беше й симпатичен, познаваха се от едно лятно парти във Варна.  Чудеше се дали ще си спомни за нея сега, когато вече е станал известен.
Соня и Мишел се забавляваха искрено, танцуваха предизвикателно, говореха си на ухо, смееха се и претърсваха залата с очи. Сред посетителите можеха да бъдат забелязани доста знаменитости. Даниела им направи знак, че отива на бара.
Без да обръща внимание на табелката “Reserve”, тя окупира едно от високите столчета, кръстоса крака и помоли бармана за “Бакарди Брийзър”. Когато й сервираха питието обясни, че след малко ще дойде гаджето й да плати, тъй като парите й са в него, а той е в тоалетната. Спешно трябваше да си намери гадже за вечерта! Самата мисъл я накара да се засмее. Огледа се и прецени, че няма да й бъде никак трудно. На няколко метра в страни две високи момчета, облечени в стилни вечерни костюми не откъсваха поглед от нея. Говореха оживено помежду си, най-вероятно тя беше темата за разговор, и уж безгрижно отпиваха от биричките, които се губеха в големите им, мъжки ръце. Даниела изчака погледите им да се кръстосат и пусна в действие издайническата си усмивка, която можеше да значи само едно: “Тази вечер съм сама и очевидно си търся компания”. Без да чакат повторна покана, момчетата се насочиха към нея. Наложи й се да изкриви врат нагоре, за да ги пoгледне в очите отблизо, наистина бяха много високи. От единия лъхаше аромат на силен, качествен парфюм.
– Задравей, аз…, – опита се да се представи момчето.
– Да не би да сте баскетболисти? Като гледам – може да съборите някой прожектор от тавана, ако не внимавате, – прекъсна го Даниела с най-очарователната усмивка, на която беше способна.
– Ха, ха, ха,  аз съм Даниел, а това е Сашо.
– Наистина ли?  – тя протегна ръка за поздрав с добре изучено деликатно движение. – Приятно ми е, Даниела!
– Шегуваш се! – Даниел се наведе и леко допря устни до китката й.
– О, какъв джентълмен!
Даниела си отправи строга забележка наум да се държи малко по-сериозно, а не като евтина квартална курва.
–   Сашо, приятно ми е! – Другото момче стисна ръката й за части от секундата и я изпусна. Беше отвратително.
– Имаш ли нещо против да потанцуваме?
Определено избраникът й за тази вечер беше момчето, което носи нейното име.
– Нямам нищо против, но чакам приятелките ми да дойдат и да платят едно питие, защото парите ми са в тях.
Можеше и сама да си плати “Брийзър”-а, но това не влизаше в правилата на петъчния лов.
–  Къде са те?  – Даниел се огледа с любопитство из залата.
– Ето там. –  Тя му посочи двете красавици в центъра на дансинга, които подскачаха в такт с музиката, размахваха ръце във въздуха и по всичко личеше, че си изкарват добре.
Без да чака повторна покана, Даниел повика бармана, оправи сметката и я поведе за ръка към дансинга. Пътьом сръга приятеля си в ребрата и му направи знак да ги последва.
– Момичета, това са Сашо и Даниел – най-големите кавалери, които съм срещала някога.
Соня и Мишел избухнаха в изкуствен, лигав момичешки смях, наредиха се от двете страни на объркания Сашо, хванаха го под мишница и прошепнаха имената си в ухото му. Горкото момче изглеждаше на седмото небе от щастие – не можеше да повярва какво му се случва. Даниела им обърна гръб и започна да танцува като не откъсваше поглед от очите на избраника си за вечерта. Дойде й закачлива идея. Направи му знак да се наведе, за да може да изкрещи в ухото му:
– Толкова си висок, че сигурно момичетата трябва да си носят стълба, ако искат да те целунат по бузата, – и тя го целуна по бузата съвсем приятелски, като вътрешно в себе си се чудеше дали не избързва прекалено много.
Не получи никакъв отговор. По доволната физиономия на момчето обаче си личеше, че е избрала правилния подход.  Прекараха следващия половин час в танци, без да си говорят, но и без да пропуснат нито една възможност да докоснат телата си едно в друго, когато шансът го позволяваше. Даниела тъкмо беше започнала да потъва в музиката, когато някой я потупа по рамото и я извади от транса. Беше Соня:
– Отиваме до бара за по едно, искаш ли нещо?
– Не, благодаря, мисля да потанцувам още малко.
Двете й приятелки повлякоха объркания и все така щастлив Сашо през тълпата към бара. Те също си бяха намерили занимание за вечерта.
Алекс Бо най-после пристигна, но Даниела отдавна се беше отказала да говори с него, вече имаше кой да ангажира вниманието й, освен това много добре знаеше, че не бива открито да кара мъжете да ревнуват, особено непознатите мъже. Реши да опознае малко кавалера си за вечерта:
– Какво ще кажеш да излезем навън и да изпушим по една цигара на чист въздух?
– Аз не пуша, но с удоволствие ще ти правя компания!
“Наистина е много мил”, помисли си Даниела. Тя знаеше, че всички мъже имат само една мисъл в главата си, но това не означаваше, че сред тях няма свестни типове или поне такива, които се преструват прекалено добре, като нейния съименник, например.
Освежителната глътка въздух и тишината, нарушавана единствено от рядко преминаващите по това време автомобили й подействаха успокояващо. Даниел не пушеше цигари, но имаше запалка и услужливо й подаде огънче. Тя реши да бъде нагла:
– Винаги ли си толкова внимателен с дамите или се преструваш само пред тези, които ти харесват?
– Кой е казал, че те харесвам?
Настъпи неловко мълчание. Той се усети навреме, бутна я закачливо по рамото, каза й, че се шегува и двамата се смяха дълго време. След като се посъвзеха, Даниел продължи:
 – Мисля, че от малко любезност никой не е умрял, така че какво ти пречи да бъдеш мил с дамите, особено когато го заслужават.
 – Прав си!
“Този тип е умен”, – помисли си Даниела – “не бива да го подценявам” и продължи:
– Какво работиш?
– Ще ти се харесам ли, ако ти кажа, че съм безработен бивш военен с 300 лв пенсия?
 Устата му се изкриви в закачлива усмивка.
– Не. Приличам ли ти на момиче, което ще се интересува от военни пенсионери с 300 лв пенсия?
– Определено не ми приличаш на момиче, което търси пари.
– Как им казвахте вие мъжете, “златотърсачки”, нали? – усмихна се Даниела.
– Ха, ха, не го бях чувал преди, но ще го запомня!
– Уфф, стана ми студено, да се прибираме вътре!
Даниела имаше добре обмислен и грижливо изработен подход към мъжете. Обичаше да ги изненадва с поведението си, само така можеше да държи нещата под контрол. Понякога беше нежната лигла, готова на всичко, за да се забавлява, в следващия момент се превръщаше в свирепа кучка, която не би простила най-малкия жест на невнимание, а веднага след това – объркано момиче, което търси помощ и състрадание, защото никой на този свят не разбира самотата й.
“Непостоянството на женската природа” – помисли си Даниела – “се поддържа с опит и постоянство, може би точно това харесват мъжете”. Пушеше й се още, но тя захвърли цигарата и тръгна уверено към входа на клуба, без да изчака реакцията на Даниел. Искаше да провери дали ще я последва с готовност.
– Изчакай малко, закъде си се разбързала? – Мускулестата му ръка я хвана за лакътя малко след входа на заведението.
Даниела се успокои, този й беше в кърпа вързан. Обърна се към него, притисна голото си коремче до катарамата на колана му, протегна високо ръце, за да го прегърне през врата, заби най-властния поглед, на който беше способна в очите му и нагло заповяда:
– Заведи ме на бара и ми купи нещо за пиене!
– Каквото пожелаеш!
Долови нервна нотка на притеснение в гласа му. Той тръгна да си пробива път през тълпата. Тя го последва, доволна от себе си.

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s