Писателският блог на Тишо

ноември 3, 2006

Справедливост за всички (роман) Еп. 39

Filed under: ДЕБЮТЕН РОМАН — asktisho @ 3:09 pm

Мартин се отби пътьом през автомивката. Нещата се подреждаха толкова добре  – предстоеше му една седмица на море с най-чаровното момиче на света, нямаше как да не излъска „Мини Купър”-а до блясък  преди пътуването. Искаше всичко да бъде перфектно. На морето щеше да разбере всички тайни, които Даниела все още грижливо пазеше от него. За пръв път в живота си срещаше момиче, с което може да общува на всякакви теми и, което не се интересува само от себе си и от външния си вид. Компанията й беше повече от приятна. Освен това Даниела имаше особено съблазнително излъчване и мъжете го усещаха инстинктивно. Чудеше се каква ли история има зад гърба й? Дали някога щеше да узнае поне част от нея? Колкото и да не му се искаше да се поддава на подобни емоции, Мартин усещаше, че започва да се влюбва. Достатъчен беше само фактът, че не се стремеше да прави секс с божественото й тяло на всяка цена. Самото й присъствие, близостта й го караха да се чувства спокоен, щастлив, изпълнен, цял. Какъв контраст имаше душевното му състояние с живота на момчетата, които миеха колата му в автомивката – потни, мръсни, за нечовешките си усилия по 12 часа на ден получаваха жълти стотинки. Мислено благодари на Бога, че не е на тяхно място в момента и се помоли никога да не му се налага. Той беше красив и интелигентен, имаше собствен бизнес, работеше чиста и уютна работа, която му харесва  и беше в началото на една голяма любов. Какво повече можеше да иска от съдбата? Милиони левове? Миларди?
– Не, благодаря! – Мартин махна с ръка на сервитьорката, която му предложи още нещо за пиене.
Повика сметката. През прозореца видя, че колата му е готова. Ярко зеленият металик блестеше в цялата си прелест. Остави щедър бакшиш и доволен подкара прясно измитото возило към апартамента на Даниела.
На булевард „България” бяха паркирани две патрулки и четири моторизирани полицая. Ченгето му направи недвусмислен знак да спре – полицейската палка сочеше в най-дясното платно.
„Сега пък какво става?” – раздразни се Мартин  – „Точно днес ли трябваше да ме спрат?” Погледна си часовника, закъсняваше с повече от десет минути.  Защо бяха толкова много ченгетата? Търсеха ли някого? „Сигурно пак са убили някой мафиот” – помисли си той и с досада отби в страни. Опита се да си придаде възможно най-любезен вид. Искаше да се махне оттук час по-скоро.
– Добър ден, лейтенант Тодоров, документите за проверка! – Представи се ченгето.
Мартин послушно подаде през прозореца книжката,  в която грижливо беше подредил всички документи за колата. Ченгето им хвърли бърз поглед и заповяда:
– Изключете двигателя и излезте от автомобила!
– Какъв е проблемът? Извършил ли съм някакво нарушение, господин полицай?
– Правим рутинна проверка. Изключете двигателя и излезте от автомобила!
Мартин нямаше друг избор, освен да се подчини.
– Отворете багажника на автомобила!
С досада той изпълни и това нареждане. Полицаят светна с фенера си и щателно започна да изучава съдържанието на малкия  багажник на Мини-купъра. Нищо не му липсваше –  върху прясно измития мокет прилежно бяха подредени въже, аптечка, пожарогасител, инструменти, сигнален триъгълник и крик. Имаше и някаква найлонова торбичка, натикана в ъгъла. Мартин се ядоса как може да са пропуснали толкова голям боклук в автомивката. Ченгето се обърна към групичката на моторизираните полицаи:
 – Колеги, мисля, че имаме проблем!
 – Но….. – опита се да възрази Мартин.
Пред смаяния му поглед полицаят се пресегна, извади найлоновата торбичка от багажника, отвори я и изсипа съдъжанието й на земята. Беше пълна с марихуана.
  – Какво ще кажеш за това, а? – Ченгето му зашлеви силен шамар с опакото на ръката си. Още преди Мартин да успее да се съвземе от шока, някой силно изви ръцете му назад, сложи му белезници и започна да го претърсва щателно.  След като обискът приключи, започна боят. Биха го безмислостно, по цялото тяло – на средата на булеварда – пред ужасения поглед на шофьори и минувачи. Биха го докато не изпадна в несвяст.
***
Злати Георгиев затвори телефонната слушалка, запали цигара и си доля още ракия. Беше доволен от чутото. Всичко вървеше по план. Оттук нататък процедурата е ясна: арест, снемане на показания, мярка за неотклонение „задържане под стража”, дознание, образуване на следствие и наказателно дело. Делото нямаше да отнеме повече от месец, месец и половина. Имаше достатъчно свидетели и веществени доказателства, за да го тикнат зад решетките по бързата процедура. Никой нямаше да повярва на версията, че  са му „пробутали” стоката в автомивка. Макар да беше с чисто криминално минало, за такова количество не му мърдаше ефективна присъда.
Копеленцето, заради което дъщеря му едва не загуби живота си в болницата щеше да плати скъпо и прескъпо за това.  Злати Георгиев използва всичките си връзки след 10 години вярна служба в прокуратурата, за да проследи и натопи келеша. Михаела беше изпила три опаковки диазепам с алкохол заради него. Добре, че я завариха навреме. Стомашните промивки успяха да изчистят отровата, но любимата му дъщеричка все още не можеше да се съвземе от шока на преживяното и страдаше от дълбока депресия.
На всичкото отгоре се оказа, че познава собственика на автомивката, където копеленцето си мие чисто новата кола  почти през ден. Светът е малък! Успя да убеди собственика да постави известно количество трева в багажника без никой да забележи, след като момчетата приключат с чистенето. Старото приятелство, дребните услуги от миналото и твърдият тон свършиха чудесна работа.  Мартин беше редовен клиент на автомивката и едва ли щеше да тръгне да проверява дали са изчистили багажника добре. Останалото беше въпрос на два телефонни разговора с бивши колеги в полицията – единият, за да набави необходимите нелегални съставки, а другият, за да подаде сигнал и да организира ареста. Георгиев беше пенсионер, но все още имаше връзки тук-таме. Дъщеря му, естествено, никога нямаше да разбере за случилото се. Нямаше нужда да разбира. Важното бе, че справедливостта възтържествува!

КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ

Ако историята ти харесва, можеш да изтеглиш продължението от тук.

Тихомир Димитров

Advertisements

56 Коментари »

  1. Това ли е края?
    Поздравявам те. Прочетох целия роман за 3 часа.

    Коментар от arogance — ноември 6, 2006 @ 3:48 pm

  2. Това е краят на първа част. В момента работя върху втората част, мерси!

    Коментар от asktisho — ноември 6, 2006 @ 4:00 pm

  3. Много добро, отделих му наколко часа от живота си. Браво!

    Коментар от слави — ноември 11, 2006 @ 1:11 pm

  4. Неочакван обрат!
    Доста интересно,браво!

    Коментар от Христина — декември 11, 2006 @ 2:46 pm

  5. Благодаря

    Коментар от crafter — декември 12, 2006 @ 5:33 pm

  6. super zanimatelno 4etivo,naistina malko romani se 4etat na 1 duh v dne6no vreme:)keep the good work

    Коментар от pinkberry — декември 17, 2006 @ 8:01 pm

  7. Наистина доста неочакван обрат доста е добро.Браво

    Коментар от Unstoppable — декември 18, 2006 @ 9:28 pm

  8. Става за убиване на времето. Героите са изрязани от съвсем тънък картон, финалът става ясен много бързо. Иначе бива.

    Коментар от Смит — декември 25, 2006 @ 12:15 pm

  9. Финалът става ясен в края на книгата. Това е само първа част. Надявам се убиването на времето да е било приятно. Иначе мерси!

    Коментар от asktisho — януари 4, 2007 @ 3:08 pm

  10. Много съм въодушевена от историята в романа! Попаднах на него съвсем „случайно“, в подходящия момент…Искрени поздравления на автора!

    Коментар от Лилия — януари 10, 2007 @ 1:40 am

  11. А какво става с Част 2 ?

    Коментар от Христина — януари 11, 2007 @ 8:15 pm

  12. Искрено се надяам със съдействието на издателство ЛИК двете части скоро да видят бял свят, събрани в едно малко, симпатично книжле. Ще има допълнителни разяснения по въпроса. Важното е, че историята най-после получи своя необходим и очакван завършек. Не си помисли, че ще оставя нещата така, нали? 🙂

    Коментар от asktisho — януари 11, 2007 @ 9:33 pm

  13. Разбира се,че не 🙂 Очаквам книжлето с нетърпение!

    Коментар от Христина — януари 12, 2007 @ 12:35 pm

  14. Романът е прекрасен, кога ще излезе по книжарниците и от къде може да се купи?
    Поздравления за добрата работа!

    Коментар от Светла — януари 24, 2007 @ 1:17 pm

  15. Точно щях да попитам има ли този роман някакво продължение, понеже е твърде добре написан, за да остане с този финал – просто си е ясно, че е недовършен – и видях, че и коментари има, та добре, че реших да ги погледна. Иначе, добър обрат, невероятно лек и увлекателен стил на цялата ти творба, благодаря за интересното изживяване. Много се радвам да научавам за съществуването на хора, които така добре напипват пулса на отсрещния пол – говоря за теб, автора в случая, а не за героите в романа (макар че те са производна). След куп излияния да попитам кога да очакваме втората част? Стана ми вече интересна историята, а пък така се чувствам точно като прелъстена и изоставена ;)))

    Коментар от Ирина — февруари 18, 2007 @ 8:16 pm

  16. Страхотен роман!Браво!С голямо нетърпение ще го чакам да се появи на бял свят.Покланям се пред хора с такъв талант.Искам да питам само две части ли ще бъде?

    Коментар от Стефка — февруари 28, 2007 @ 2:10 pm

  17. Да, само две, но са напълно достатъчни. 237 страници могат да поберат една добра история. Обещавам завършекът този път да е окончателен 🙂

    Коментар от asktisho — февруари 28, 2007 @ 4:03 pm

  18. Толкова се радвам, че открих вашия блог. Всичко ми харесва тук, но романът е действително изключителен. Мина много време откакто съм попадала на нещо, което да ме грабне от първите редове. Освен това и стилът ви ми допада много. Благодаря ви за удоволствието от срещата с героите ви и ще очаквам с нетърпение да намеря книгата.
    Сърдечни поздрави от мен.

    Коментар от Йоана — март 1, 2007 @ 6:54 am

  19. Немезида пак слезе на земята :)))) Продължавай в същия дух, човече! Говори, за бога, говори и пиши и мисли! Бъди като гората която се храни с мръсна тор и я превръща в прохладна свежест, чист въздух и приятна зеленина. Хора като теб ме карат да се усмихвам и да се радвам, че се върнах обратно в България – все пак лайнозем-а е плодородна почва за душевен растеж и цъфтеж.
    Кураж! Дръж здраво перото – не си сам!

    Коментар от ...една друга чайка — март 7, 2007 @ 9:48 am

  20. Ще четем ли роман?
    Има ли го издаден?
    Хайде чакам.
    Успех!

    Коментар от arogance — март 19, 2007 @ 3:35 pm

  21. Наистина съм очарован от романчето. Дано и втората част баде така достоверна, защото всъщност написаното е много близко до реалността.

    P.S.
    Момче, в теб има бъдеще!:))))

    Коментар от edno slu4aino fen4e — май 6, 2007 @ 3:23 pm

  22. Благодаря ви много, хора, адски сте мили. Няма нищо по-хубаво от това историите, които разказваш с толкова много любов да срещнат публиката, която ги заслужава. Надявам се книгата да излезе на хартия през това лято (цялата история). Ще изпратя по едно имейлче, когато това стане. Тихомир

    Коментар от asktisho — май 6, 2007 @ 8:54 pm

  23. Историята е наистина страхотна, не е близка до реалността, тя ПРОСТО е реалността. Пишеш ужасно увлекателно и трябва да кажа, че наистина се разочаровах, като видях последната страница 😦 Желая ти успех във всичко, както и това, книгата да стане по-скоро факт. Наистина си чудесен писател.

    Коментар от Любомир — май 11, 2007 @ 1:13 pm

  24. С риск да повтря коментрите по горе МНОГО СВЕЖО щом го прочетох на един дъх а аз не обичам да чета!!!!!! освен ако не е интересно. Ще съм ти благодарна ако наистина кажеш когато излезе романа 🙂

    Коментар от Elena — май 25, 2007 @ 10:38 pm

  25. Тенкс, Любо. Мерси, Елена, за свежия коментар. Разбира се, че ще кажа, когато излезе книгата, а това очаквам да се случи съвсем скоро :))) Джъст би пейшънт, хубавите неща стават бавно. Това, което със сигурност мога да обещая на всички, които са успели да открият парченце истина в първата част на романа е, че втората стана дори още по-силна и, че историята си заслужава. Не му е работа на автора да си хвали произведенията, ама така ги чувствам нещата. Героите взеха, че оживяха и се превърнаха в съвсем реални хора…Още веднъж благодаря за подкрепата на всички, без вас едва ли щях да имам смелостта да продължа.

    Коментар от asktisho — май 29, 2007 @ 10:02 am

  26. Nepremenno 6te namerq romana i 6te si go kupq.Trqbva da se investira v takiva dobri pisateli kato teb,koito mn to4no uli4vat pulsa na vremeto i podnasqt na svoite 4itateli 4etivoto ot koeto naistina imat nujda.Blagodarq ti za priqtnite min i 4asove s tvoite 4etiva.Derzai!!!

    Коментар от margarita panaiotova — юни 20, 2007 @ 9:23 pm

  27. Здравейте. Днес съм черно бяла. Опред-черна, отзад-бяла. Просто в това положение започнах да чета романа ви на плажа. Имам хвалби и забележки. Утре като уравновеся тена, ще мога да ги впиша тук. Поздравления за работата, която сте свършил!
    Ева

    Коментар от eva — юли 10, 2007 @ 9:59 pm

  28. Аз си го поръчах. Утре ще ми го доставят направо в офиса, но няма да започвам да го чета веднага,а ще изчакам 5 дни и ще му се насладя на плажа! 🙂
    За автора – нямам думи да опиша колко много ми хареса книгата ти! Наитина е великолепна! Благодаря ти за това, че прекарах няколко приятни часа, четейки романа ти.

    Коментар от Албена — юли 15, 2007 @ 12:12 am

  29. Много хубаво четиво. Отдавна не бях чел с такъв интерес.

    Коментар от Явор — юли 15, 2007 @ 9:04 pm

  30. Благодаря ви много за това, че споделихте. Радвам се, че съм успял да ви докосна с историята си. Въпреки че се опитах да бъда изчерпателен още доста неща, които ми се искаше да кажа, останаха несподелени. Но бъдещето е затова, нали? Няма да превръщам книгата в сапунен сериал. В този си перфектно завършен вид историята ми харесва. Мисля обаче да напиша нещо много по-силно, да копая още по-надълбоко в човешките взаимоотношения. Да видим какво ще излезе оттам….

    Коментар от asktisho — юли 16, 2007 @ 1:36 pm

  31. Човече, продължавай да пишеш! Бях се отчаяла, че българи – добри писатели вече не се раждат. Имам един въпрос обаче, как ние в чужбина да си набавим книгата? Има ли начин да превеждаме по сметка сумата и да ни се праща по по ел.пощата?

    Коментар от Някой — юли 24, 2007 @ 7:26 am

  32. @Някой: опитай да поръчаш книгата през някоя от листнатите онлайн книжарници по-горе. Ако няма такава възможност, единствената алтернатива е да помолиш някой твой близък в България да ти шипне книжлето с куриер.
    Даунлоудването на целия текст в електронен вариант срещу заплащане никак не е добра идея поради няколко причини. Основната от тях е, че това създава абсолютно сигурна предпоставка за нарушаване на авторското право и за безплатното разпространение на текста онлайн. В България авторското право не струва пукната пара, както знаем. И ентусиасти, които обичат да го нарушават за спорта дал Бог. Няма да спечеля нищо от дебютния си роман. Подарих хонорара си на издателството, защото проявиха далновидност и помогнаха на един никому неизвестен млад писател да реализира творческия си дебют. Но съм силно заинтересован ако хората харесват и купуват книгата ми, издателите да успеят да си възвърнат разходите. Мисля, че го заслужават. И се надявам да срещна разбиране сред своите читатели. След време, когато дай Боже издам втората си книга, която ще надминава първата във всяко едно отношение, ще публикувам целия текст на Справедливостта напълно безплатно онлайн. Но дотогава предпочитам да застана зад икономичските интереси на издателствата, които имат смелостта да инвестират в млади български автори. Поздрави от България и благодаря за хубавите думи!

    Коментар от asktisho — юли 24, 2007 @ 1:21 pm

  33. Да, забравих за тази страна на нещата. В един момент просто свикваш да оценяш и плащаш за труда на другите, защото и твоя се оценя и плаща. Вече уговорих да ми пратят колетче, стига да я намерят по книжарниците. Очаквам с небивал интерес следващата ти книга.

    Коментар от Някой — юли 25, 2007 @ 2:49 am

  34. Ти си слъце Тихомире. Поздрави за приказката, която разказваш. Изчетох я на един дъх и и останах без дъх. Продължавай. Имаш фен в мое лице. Занимавам се с неща далеееееееееееееч от литературата, но ти си глътка кислород в сивотата на ежедневието наречено България. Сега продължавам да чета всичко из блога ти. А книгата ти стана любимият ми подарък за моите хора. Ще ти пиша за реакциите им. Усмихнато лято ти пожелавам!!!

    Коментар от Ван — август 8, 2007 @ 10:41 pm

  35. Ами браво.Написал си нещо чудесно.Увлича.:)Пожелавам ти да продължаваш в същия дух.Още веднъж браво.Споделям напълно положителните мнения от другите коментари.:)Успех!

    Коментар от bReal — август 16, 2007 @ 2:32 pm

  36. pro4etoh tova tuk po4ti na edin dyh/4ak sama se u4udih ot sebe si/smqtam da si vzema i knigata tezi dni:)Pozdravleniq s golqmo zakysnenie za na4ina po koito 4etivoto te grabva oshte v samoto na4alo!

    Коментар от zaz — септември 14, 2007 @ 11:31 pm

  37. Здрасти,
    чета романа ти за втори път. Наистина е невероятен. Междувременно се присетих за блога ти,та реших да погледна дали втората част вече е видяла бял свят.
    Но уви:( все още я няма. Смяташ ли да я публикуваш тук в блога? Спомена че ще издадеш двете части в малко спретнато томче. Ще чакам с нетърпение и ще хвърлям по едно око в книжарниците,всеки път когато минавам покрай някоя.;)

    Междувпрочем чел съм всичко твое тук. Пишеш увлекателно и реалистично, прекалено реалистично…болезнено ако мога така да се изразя, и едновременно с това не знам да се радвам ли или да съжалявам че не се категоризирам в нито един от твоите стереотипи които описваш в творбите си. Вярвам че във всеки от нас има по-малко от всеки от тях,и ние представляваме сборен коктейл от всички архитипове за които пишеш;)

    Продължавай все така напред и нагоре;)

    Коментар от Trek — октомври 8, 2007 @ 3:54 pm

  38. @ Trek: Книгата излезе още през юни. Щракни върху категория РОМАН в дясно и ще разбереш в които онлайн и офлайн книжарници се разпространява.
    Благодаря ти за високата оценка. Прекрасно е, когато някой оценява това, което правиш!

    Коментар от asktisho — октомври 8, 2007 @ 6:57 pm

  39. Много добро! Още утре ще си купя книгата!

    Коментар от vivian1313 — март 15, 2008 @ 7:28 pm

  40. @vivan1313: надявам се, че продължението ще ти хареса. Доста пъти съм го казвал: тази книга е писана като военните устави. С кръв. Затова е истинска. Приятно четене!

    Коментар от asktisho — март 16, 2008 @ 12:44 am

  41. СТРАХОТНО, много отдавна не бях чела нещо толкова хубаво.С нетърпение чакам и втората част.

    Коментар от mariyana — април 16, 2008 @ 4:23 pm

  42. @ mariyana: благодаря ти! Надявам се, че все още са останали някакви книжки по дистрибуторската мрежа. Разцъкай из онлайн книжарниците, които са изборени в края на главата по-горе. Или направо иди в „Сиела“ в Мол ъф София. Там би трябвало да я имат. Приятно четене!

    Коментар от asktisho — април 16, 2008 @ 4:31 pm

  43. точно днес имам среща в мола и с удоволствие ще потърся книгата ти дано да имам късмет и да си я купя
    Благодаря ти за приятното усещане което предизвиква в мен с всичко което си написал
    Късмет и успехи

    Коментар от mariyana — април 16, 2008 @ 4:54 pm

  44. Прочетох произведението на един дъх.Не бях чела такъв стил от много време.БРАВО!

    Коментар от indolina — април 26, 2011 @ 9:07 pm

  45. @ indolina: Комплиментите, освен себично търсени, са и винаги добре дошли! 🙂 Благодаря ти от сърце, Индолина!

    Коментар от asktisho — април 26, 2011 @ 9:42 pm

  46. Прекрасен роман, преразказващ съвременната действителност и начин на живот на младите хора в България! С голямо удоволствие ще прочета и продължението! Поздравления за добрата работа!

    Коментар от Десислава Николова — август 3, 2011 @ 6:12 pm

  47. @ Десислава Николова: Благодаря много, Деси!

    Коментар от asktisho — август 4, 2011 @ 3:19 pm

  48. Седя си днес на дивана в нас и се сетих, че съм чела един роман в интернет. Помня, че се очакваше продължение. Сетих се за края на романа за мини купъра и дрогата и полицая и познай. Гугъл ме изпрати отново до твоя блог. И сега започвам част 2.Дано да е толкова добра като първата.

    Коментар от arogance — октомври 22, 2011 @ 7:59 am

  49. Дам, добра беше и втората част. 🙂

    Коментар от arogance — октомври 22, 2011 @ 9:35 am

  50. @ arogance: с облегчение го научавам това 🙂 благодаря ти за обратната връзка!

    Коментар от asktisho — октомври 23, 2011 @ 9:50 am

  51. Много ми хареса! Благодаря за романа!
    Но очаквах друг край – не усетих справедливост за всички.
    „Душа назаем“ продължава да ми е любим! 🙂

    Коментар от Dessy Dimanova — юни 10, 2014 @ 10:55 am

  52. @ Dessy Dimanova: Романът не свършва до тук. Предполагам, че си видяла и продължението, което може да се изтегли от този линк: http://www.mediafire.com/download/y0hcitj0vpx/Spravedlivost+za+vsichki+2+chast.rar

    Коментар от asktisho — юни 11, 2014 @ 1:52 pm

  53. Да, свалих си и 2-та част! И двете много ми харесаха 🙂

    Коментар от Dessy Dimanova — юни 11, 2014 @ 4:09 pm

  54. Браво

    Коментар от Галин — март 2, 2016 @ 12:24 am

  55. Линка за 2 част не работи. От каде може да се изтегли.

    Коментар от Галин — март 2, 2016 @ 12:28 am

  56. @ Галин: Благодаря! При мен си работи перфектно линкът за даунлоуд. Пробвах от няколко различни устройства, за да се уверя. Опитайте отново и вижте да не е нещо от настройките на браузъра, който използвате, примерно. Нямам идея защо не се получава при вас.

    Коментар от asktisho — март 14, 2016 @ 3:25 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s