Писателският блог на Тишо

ноември 3, 2006

Справедливост за всички (роман) Еп. 32

Filed under: ДЕБЮТЕН РОМАН — asktisho @ 3:44 pm

 

Двете момичета имаха много въпроси към нея. Бяха гледали телевизия и бяха чели вестници. Соня дори се беше опитала да открие по телефона главния редактор на един от таблоидите, за да го заплаши, че ще го даде под съд, ако не оставят приятелката й намира. Никой не й обърна внимание. Чисто женското любопитство напираше в тях и те нямаха търпение да зададат своите куп въпроси свързани с Жоро, с причините за смъртта му, искаха да знаят колко в действителност можеха да струват картините му. Умореният вид на Даниела, обаче, съсипаното й лице, дълбоката депресия, която се четеше в очите й ги застави да мълчат. Соня приготви три маргарити, пусна тиха музика и се опита да подхване някакъв неангажиращ разговор. Нещата не се развиваха точно както й се искаше. Даниела мълчаливо отпиваше от чашата си и отговаряше на въпросите само с да и не. Беше изумително трудно да проведеш какъвто и да е разговор с нея в този момент. Това до известна степен вбеси Соня, но тя реши да пробва с нещо друго и предложи да направи вечерния й грим преди да излязат. Даниела отказа със саркастичната забележка, че няма нужда да изглежда добре при положение, че няма намерение да излиза никъде. Мишел се опита да разтърка раменете й, за да й помогне да се отпусне. И това  не подейства. Настъпи странна, неловка тишина. Трите момичета стояха около масата в хола и мълчаливо отпиваха от питиетата. По едно време Соня наруши тишината като стана да им поднови коктейлите, след това неловкото мълчание продължи.
Алкохолът започна да оказва своето влияние върху съзнанието на Даниела. Продължителната изолация и дълбоката депресия бяха изтощили съпротивата й. Тя лесно заплува в блажената мъгла на алкохолния делириум. Някаква тежест като че ли отпадна от раменете й,  студената топката в стомаха й се затопли, отпусна се, все едно възел  се разплете вътре в нея. Стана й забавно как Соня и Мишел са се свили в меките си фотьойли и я изучават, все е едно е някакво извънземно. Сториха й се симпатични с безплодните си опити да й подобрят настроението. Отвътре я напуши на смях, но тя реши, че е по-добре да го задържи в себе си – да не я помислят за луда. Пък и Жоро беше починал толкова скоро. Тази мисъл не я натъжи. Напротив, развесели я допълнително. С цялата яснота, на която беше способно съзнанието й, тя прозря истината, че животът продължава и, че това е повод за празнуване. Беше егоистично и цинично, да, животът никога нямаше да бъде същия без Жоро.  Той не заслужаваше да го напуска толкова  млад, това беше голяма несправедливост, но “Какво от това, За Бога!” – крещеше вътрешният й глас – “Ето ти си жива и здрава, заобиколена си от приятелки, които те обичат и подкрепят, какво повече можеш да искаш? Колко време мислиш, че ще продължава това? Никой не е вечен. Един ден и ти ще си отидеш от този свят. Всички умираме. Възползвай се от това, което ти се дава, докато можеш! Греби с пълни шепи от живота!”
Даниела допи на един дъх чашата си, подаде я на Соня с недвусмислен жест, че трябва да се напълни отново, усмихна се и каза:
– Е, момичета, къде сте решили да ме заведете тази вечер?
Двете й приятелки едновременно  избухнаха в силен, непринуден смях. Смееха се така, както може да се смее само един човек, на който първо са му взели страха, а после са го успокоили, че всичко е на майтап и са му разрешили да се смее на воля.
 – Мисля, че трябва да ти намерим нов мъж!  – Предложи Соня докато поставяше третата маргарита пред Даниела.
– Какво ще кажете да отидем пак в Пиано бар-а? Помните ли колко добре си изкарахме предния път там? Като ни сервираше оня сладур Чочо?
 – Аз съм за! – Вдигна ръката си Мишел и погледна въпросително Даниела.
– Ами нямам нищо против, мисля, че ще ми се отрази добре, пък и там е по-спокойно, едва ли ще издържа лудницата ако отидем в някой клуб. Резкият сблъсък с нощния живот ще ми се отрази стресиращо. Трябва да започна да се адаптирам  малко по малко.
 – Окей, значи остава Пиано бар-а, но в никакъв случай няма да ти позволя да дойдеш в този си вид, изглеждаш ужасно! Взимай си питието и идвай в другата стая, за да те пооправя малко! – Соня я задърпа за ръкава.
Усмихната глуповато, зачервена от алкохола и приятно отпусната, Даниела се затътри след нея. Останала сама в стаята, Мишел въздъхна облекчено, сложи коктейла на масата пред себе си, пусна  телевизора и безцелно защрака из каналите.

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s