Писателският блог на Тишо

ноември 3, 2006

Справедливост за всички (роман) Еп. 26

Filed under: ДЕБЮТЕН РОМАН — asktisho @ 3:58 pm

– Как успяваш винаги да бъдеш толкова съвършен?  – Даниела увисна на врата на Алекс, който носеше красив букет и червена кутия с подарък.  – Нямам търпение да го разопаковам, влизай!
В кутията имаше чифт спортни обувки, които й паснаха идеално. Преди повече от месец, на последната им среща Даниела само беше споменала, че смята да възобнови редовните си посещения във фитнеса. Тя сипа по чаша кафе и двамата потънаха в сладки приказки кой как е прекарал времето, в което не са се виждали.
– Е, къде смяташ да ме “отвлечеш” през този уикенд, змей такъв? –Даниела се опита да бъде непринудена. Задаваше този въпрос, за да поддържа разговора. Знаеше много добре, че смятат да ходят в Ковачевица.
– Един мой приятел има стара, реставрирана къща в Ковачевица. Направих му дребна услуга и каза, че мога да ползвам къщата когато пожелая за някой уикенд. Ето, че реших да се възползвам, – усмихна се Алекс. – Освен това мястото е с разкошна гледка, природата е невероятна, сигурен съм, че ще ти хареса. Ще имаме възможност да яздим кон, да се припичаме на слънце като гущери и да пием домашна ракия.
– Не зная защо правиш всичко това за мен, Алекс, но съм ти ужасно благодарна, имам нужда да се махна за малко от тук и да прекарам известно време с добър приятел, много ми се насъбра напоследък!
– Хайде да не губим време, ще ми разкажеш по пътя! – Като истински джентълмен Алекс й подаде ръка, за да стане от канапето и после търпеливо я изчака до входната врата, за да се върне няколко пъти – веднъж за слънчевите очила, веднъж за банския, веднъж за плажното мляко.
Лъкатушещият през Родопите път беше изключително красив. Таванът на чисто новото Пежо се спускаше докрай и колата се превръщаше в кабрио, позволявайки им да дишат с пълни гърди от чистия планински въздух. Алекс не преставаше да изненадва с изисканите си кавалерски жестове, които бяха галантни, без да стигат до сервилност. Например, когато тя нарушеше мълчанието, той дискретно намаляваше музиката с няколко степени, за да я чува по-добре. Винаги я изслушваше докрай, не я прекъсваше и даваше интелигентни, добре обмислени отговори на въпросите й.  Даниела се отказа дори да споменава за неприятната случка с Асен – не му беше нито времето, нито мястото, пък и какво щеше да си помисли този толкова деликатен човек за отношенията й с хора като Асен.
Пристигнаха в  Ковачевица ранния следобед. В селото нямаше и следа от Глобализацията. Всъщност, беше доста по-малко, отколкото си го представяше Даниела, но и доста по-красиво. Всички постройки датираха отпреди сто и повече години, изцяло реставрирани със средства на собствениците им и с помощта на Европейския съюз. Къщата, в която отседнаха разполагаше с просторна тераса с изглед към дерето  на реката, минаваща няколко стотин метра под селото.
Обядваха в традиционна българска кръчма в стар стил – може би единственото заведение в страната, където келнерът пристига, след като дръпнеш висящо над масата въженце с камбанка.  Всичко – от менюто, през приборите, до посудата за хранене беше от дърво. Кухнята беше невероятна. Едва след като утоли глада си и уморено впери поглед в далечината, Даниела се убеди, че  светът може да бъде малко по-добър и по-справедлив. Тук й харесваше толкова много, че не искаше да се махне никога. На пейката срещу импровизирания “център” на селото седяха петима дядовци с бастуни и мълчаха. “Сигурно отдавна са си казали всичко, което имат да си казват” – помисли си Даниела и се усмихна.
“Може би те са доволни от живота си. Може би са щастливи, че живеят на толкова красиво и спокойно място или пък съжаляват за пропуснатите шансове…”
– Какво ще кажеш да се приберем в къщата на хладно и да му ударим една царска, следобедна дрямка? –прекъсна й мислите Алекс.
– И без това в момента нямам сили за нищо, толкова съм преяла.
“Всъщност Алекс го е измислил доста добре” – мислеше си тя, докато вървеше по тясната пътечка между каменните зидове на старинните къщи, държейки го под ръка. “Тук човек няма какво да прави по цял ден, освен да яде и да се търкаля в леглото. Сигурно е планирал да се отдаде на бурен секс през уикенда, но нещата ще станат малко по-трудно, отколкото си мисли!”
Алекс не беше от хората, които ще поискат секс в замяна на каквато и да било. Той  харесваше Даниела и имаше желание да спи отново с нея, но нямаше да го направи, освен ако тя не пожелае. Тя знаеше това много добре и смяташе доста да го поизмъчи, като се притесняваше единствено от собствения си нагон. Алекс я предразполагаше толкова много с поведението си. Дори да се преструваше, беше адски добър актьор. Беше толкова чист и спретнат, че тя беше готова да му се хвърли на врата веднага.   Реши, че за момента ще получи само това, от което има най-много нужда – един час освежителен сън. После всичко щеше да се намести от само себе си.

Advertisements

2 Коментари »

  1. Чисто нови или съсвем нови ;)?

    Коментар от Мария — януари 17, 2013 @ 2:21 am

  2. Не разбирам…В черновата си тук романът не е съвсем редактиран, нито пък е минал професионална корекция, но специално в епизода, който коментирате, никъде не пише „чисто нови“ – в множествено число. Използвайте търсачката на браузъра, за да се убедите. Или може би сте имали предвид „чисто новото Пежо“? По-правилно ли е, според вас, да кажем: „съвсем новото Пежо“? Всъщност, май не звучи никак зле. 😉

    Коментар от asktisho — януари 17, 2013 @ 2:56 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s