Писателският блог на Тишо

ноември 3, 2006

Справедливост за всички (роман) Еп. 23

Filed under: ДЕБЮТЕН РОМАН — asktisho @ 4:07 pm

 

Разплаканите очи на Михаела гледаха през прозореца на таксито, но не виждаха нищо. Глупавите думички, които обичаха да попълват нейните приятелки в разни лексикони и сайтове за запознаства от рода на:  «мразя лицемерието, лъжата и предателството»  започваха да придобиват все по-истиснки смисъл за нея. Нямам нищо по-отвратително на света от това да бъдеш излъган и предаден от лицемер! Чувстваше се като най-незанчителната прашинка във Вселената. Заради този нещастник заряза гаджето си, скара се с приятелката си, започна да лъже родителите си, изхарчи си всичките спестявания, за да му купи подарък, влюби се в него и какво получи – два часа физическа болка, срещу която нямаше как да възрази, пак от любов, и накрая – най-гнусното унижение, на което може да бъде подложена една жена, не – едно влюбено дете, което си играе на жена. Това, че току що е взела паспорт не я превръщаше  автоматично във възрастен. Сега го рабзираше по-ясно от всякога. Възрастните лъжат, възползват се един от друг, манипулират и си причиняват болка. При тях няма истиснки чувства, приятелски взаимоотношения, дори любовта им е наужким.
Без да подозира, че на задната си седалка вози най-нещастното човешко същество на планетата, шофьорът закова спирачки пред нейния блок и й поиска  «шест и трийсе, ако имате дребни, щото немам да ви върна!»  Бяха й останали точно десет лева. Хвърли банкнотата на предната седалка и с натежало от мъка сърце изтича към дома на родителите си, като тайно се надяваше още да не са се прибрали от работа. У тях нямаше никой, ала това й се стори дори още по-депресиращо. Спешно трябваше да поговори с някого, да изплаче мъката си, но с кого? Единствената й приятелка я мразеше заради връзката й с Мартин. Едва сега Михаела разбра колко е била права, а през цялото време си беше мислила, че всичко е от ревност. Да говори с родителите си беше немислимо. Бившето й гадже я нарече «курва» и дори се опита да й зашлеви шамар пред целия клас, когато тя го помоли да се разделят за известно време, за да могат да решат дали има смисъл да продължават връзката си, дали наистина са създадени един за друг. Остана сама в празната си стая със своята мъка – прекалено силна за лесно ранимо и чувствително същество като нейното. За миг през главата й мина мисълта да се обади на Мартин. Не, не можеше да падне толкова низко, та той току що я беше изхвърлил от тях като уличница, веднага, след като я  беше чукал. Какъв нещастник! Заслужаваше да умре! Да отиде в полицията и да съобщи, че е станала жертва на изнасилване? Абсурд да преживее такъв кошмар! Би било истинско унижение – да се обяснява на родители, ченгета, после историята щеше да се разчуе, да разберат учителите й, цялата гимназия. Освен това родителите й бяха заети  с непрекъснати скандали, бяха на последния етап преди развода, нямаше да й обърнат никакво внимание. Докато подобни мисли се блъскаха в главата й, Михаела не спираше да плаче и с подпуханло лице обикаляше от стая в стая, сякаш търсеше нещо, без да знае какво е то. Просто не можеше да се спре на едно място. Толкова силна беше болката й. В барчето на баща й имаше бутилка недоизпито уиски. Тя изхвърли капачката и надигна бутилката. Горещият спирт запали дробовете и гърлото й, опита се дори да излезе през носа. Михаела се задави силно, извика от изненада и едва успя да си поеме дъх. Захвърли бутилклата настрани и побегна към банята, за да се поддаде на мощния  спазъм за повръщане.
Повръща и плака на глас докато цялото й тяло не се изсуши, гласните й струни се изтощиха и краката й спряха да я държат. Задушена от собственото си отчаяние, тя се свлече до мивката и потъна в продължително, неводещо до нищо мълчание.
С последните капчици енергия, които й бяха останали, Михаела  се втурна към спалнята, намери аптечката на майка си, извади две опаковки диазепам и едно по едно изсипа всичките хапчета в шепа. Напъха ги в устата си. Организмът се опита да извхърли и тях. Бързо се втурна обратно към банята, пусна водата и наведена над мивката с мъка принуди горчивата, суха отрова да слезе надолу по гърлото й.

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s