Писателският блог на Тишо

ноември 3, 2006

Справедливост за всички (роман) Еп. 17

Filed under: ДЕБЮТЕН РОМАН — asktisho @ 4:24 pm

 

Сърцето му биеше лудо докато пътуваше в асансьора към нейния етаж. Беше облечен в спретнато сако, парфюмиран, избръснат, стискаше огромен букет, любимия й шоколад и бутилка червено вино. Всеки път, когато отиваше у тях имаше чувството, че се явява на важен изпит. Някаква необяснима паника обхващаше цялото му тяло – започваше да трепери, да говори само глупости, въздухът не достигаше на белите му дробове, по челото му избиваха издайнически капки пот. Знаеше колко ужасно изглежда отстрани, но не можеше да направи нищо по въпроса.
Видът на претоварения с подаръци и цветя мъж на входа на апартамента й, плюс измъчената му от притеснение физиономия накараха Даниела да стисне силно зъби, за да не избухне в смях. Вместо това, тя просто каза:
–         Заповядай!
–         Т-това е за теб, знам, че обичаш “Линд”, взел съм и бутилка червено вино, надявам се да нямаш нищо против.
–         Събуй си обувките и остави всичко на масата в хола, – Даниела се загледа в цветята, – прекрасни са, благодаря ти! – и го целуна по бузата. Усети острата миризма на силния му парфюм. Пак беше прекалил с ароматите.
–       Хайде влизай, недей да стоиш като изгонен! – Тя се обърна с гръб и потъна в отворената врата на хола отсреща.
 Беше облечена в сиво еластично боди, черен клин и пъстри чорапи в електриково ярки цветове. Косата й беше пристегната на кок. Изглеждаше така, сякаш току що излиза от фитнес залата. Спортното облекло я караше да се чувства комфортно у дома.
Християн проследи с поглед как Даниела се настани удобно в креслото си пред телевизора, качи крачетата с шарените чорапки на табуретката пред себе си и запали цигара. “Бях забравил колко е красива,” – помисли си той и побърза да се събуе, за да не я кара да чака.
–         Слънчице, постави, моля те, букета във вазата отсреща, но първо я изплакни и я напълни с вода, ако обичаш! В кухнята ще намериш тирбушон  – горе, в шкафчетата, извади две чаши и налей виното! – странна, закачлива усмивка не слизаше от лицето й.
Християн не пиеше алкохол, но въпреки това напълни една чаша и за себе си, от любезност. Докато внимателно поставяше чашата в протегната й ръка, погледът му тайничко се плъзна по цялото й тяло. Беше съвършена! Имаше за какво да я боготвори. В крайна сметка чувствата му не бяха плод на някаква фантазия, – “Всеки мъж би онемял пред такава красота”, помисли си той. Чудеше се какво ли е намислила и за какво ли й бе необходим този път. Може би отново някаква дребна услуга? Радваше се, че я хваща  в толкова добро настроение: очарователна, любезна. Всъщност, каквото и да поискаше Даниела, той нямаше да й откаже, независимо дали тя ще го помоли или чисто и просто ще му заповяда.
По телевизията течеше умопомрачително скучно толк-шоу. Двамата мълчаливо гледаха телевизора, но не го виждаха. Християн беше потънал в мислите си как да подхване някакъв разговор, как да се опита за пореден път да направи нещо, с което да издигне собствения си престиж в очите на момичето, което боготвори. Даниела, от своя страна, се отегчаваше безумно. И беше гладна.
–         Можеш ли да готвиш?  – опита се да подхване някакъв разговор тя.
–         Мога да правя само спагети и яйца на очи,  смути се Хрситиян – ако имаш някоя готварска книга мога да се опитам да сготвя нещо по рецепта…
–         Забрави, – прекъсна го с въздишка Даниела, – по-добре да поръчаме пица по телефона, подай ми слушалката, ако обичаш!
Вече започваше да съжалява, че си губи вечерта с най-големия неудачник на света. Въпреки това имаше план и беше решила да го докара до край. Набра номера на любимата си квартална пицария, изреди всички съставки, които желае да бъдат включени в топинг-а (много малко бяха местата, в които менюто наистина отговаряше на изискванията й), остави портативната слушалка и потупа канапето, лед което  направи знак към Християн да дойде да седне по-близо до нея. Внезапно изписалата се тревога по лицето му отново я напуши на смях. Успя да се въздържи и този път.
–         Е, за какво ще си говорим? – поинтересува се плахо той. 
–         Не се опитвай да поддържаш разговор ей така! – скастри го Даниела. – По-добре ме попитай нещо, което наистина те интересува, нещо, което искаш да знаеш за мен, а не по принцип.
–         Как върви работата?
–         Уфф, за щастие не ми се налага да бъда като смачканите хорица, които виждам всяка сутрин да се редят на опашка по спирките, за да хванат тролея за мизерните си офисчета, където да продават труда си безплатно от 9 до 5.
–         Всъщност, май не съм те питал и наистина ме интересува да знам как точно се издържаш? – Християн започваше да става неприятно конкретен, една от многото причини, поради която счетоводителите получаваха твърде рядко секс.

Даниела мисли дълго време преди да отговори на въпроса му. Действително наистина не й се налагаше да работи, за да поддържа жизнения си стандарт. Никога не плащаше сметки в заведенията, в повечето случаи пътуваше с чужди коли. Получаваше подаръци, някои от които доста скъпи и колкото и да я беше срам да си го признае – продаваше част от тях, за да може да си купува козметика, парфюми и всички аксесоари, необходими й за да изглежда перфектно. Имаше, разбира се, сметки по апартамента, разходи за гримьори, козметици, фризьорски салони, масажи, маникюристи и други, но в благодарение на няколкото статии, които публикуваше ежемесечно в две-три дамски списания (собственичките на които до една бяха нейни стари приятелки) и издръжката, която получаваше от фондацията, регистрирана на името на баща й малко преди да си отиде от този свят, успяваше да ги посрещне навреме. Преди да се скара с майка си и да се разделят завинаги, Даниела беше наследила известна сума чуждестранна валута, спестена от баща й по време на множеството му командировки в чужбина  – средства, които той усърдно криеше от алчната си съпруга. Така че и да паднеше, имаше върху какво да падне. Естествено, Даниела нямаше никакво намерение да споделя всичко това с Християн, затова отговори доста просто на въпроса му:
 – На красивите жени като мен не им се налага да работят!  – Тя се замисли малко и продължи:  – Ти сега да не си помислиш, че съм станала проститутка? Имам някои спестявания!
Християн започна да се смее нервно и изкуствено на канапето до нея. Даниела използва момента, хвана ръката му и я постави върху стегнатото си бедро. Той моментално махна ръката си оттам.
–         Какво ти става? – попита го възмутено Даниела. – Не ти ли харесвам? Мисля, че всеки друг мъж би се радвал да бъде на твоето място в момента! – Опънати в ехидна усмивка устните й отпиха глътка червено вино.
Той потъна в дълго и напрегнато мълчание. Тялото му беше опънато като струна, беше вперил нищо невиждащи очи в екрана пред себе си и мълчеше. По лицето му започна да избива пот. Главата му заприлича на огромен, тресящ се, червен домат. Със съжаление към горкото момче тя посегна да размачка гърдите му:
–         Много си напрегнат, мисля че трябва…
–         Мога ли да те целуна? – прекъсна я изненадващо Християн.
Този път Даниела не успя да удържи напора на истеричния смях. Докато тя се кикотеше и се търкаляше върху канапето, с ръце на стомаха, Християн започна да трепери още по-силно. В главата му се блъскаха куп тревожни мисли: “Какво сбърках? Не го ли казах както трябва?”
Беше отчаян. Мечтите му започваха да рухват една по една, тя никога не беше показвала, че го харесва поне малко и ето сега, когато за пръв път му се отваряше някакъв шанс след толкова много години, с неадекватното си поведение беше провалил всичко.
След като се поуспокои малко, с все още насълзено от смеха лице, Даниела се наведе към него и страстно захапа устата му в целувка. Християн седеше като препариран. Подобно на очакванията й, той не можеше да се целува добре, но все пак беше приятен на вкус и правеше всичко възможно, за да й се хареса.  Без да откъсва устни от неговите, Даниела го прекрачи с единия си крак и седна в скута му. Настанила се удобно, тя продължи да го целува още по-страстно. Продължи така около минута.
Християн потъваше в красивите й очи, вперени от упор в неговите. Дишаше тежко и не вярваше какво му се случва. Кръвта пулсираше толкова силно в ушите му, че не успя да чуе дори думите, които се изплъзнаха неволно от устата му:
–         Обичаме те!
Тя реагира съвсем неочаквано на дръзкото признание, на откровението, които беше таил в себе си повече от десет години и, което най-после успя да изрече на глас, при това в нейно присъствие:
–         И аз те харесвам, но защо трябва да разваляш всичко с големи думи като Любов? Какво знаеш ти за любовта? Абсолютно нищо! Знаеш ли защо съм те извикала тук, а? Знаеш ли?
–         Нннне
–         Извиках те тук, защото адски много ми се прииска да те изчукам и все още смятам да го направя. Освен това, мисля, че си девствен и искам да ти помогна да решиш този проблем. Обаче ако ще се  влюбваш в мен и после ще страдаш, че съм те “зарязала”, няма да стане. Не искам нищо повече, освен секс, ясно ли ти е?
–         Да
–         Ако не си готов да го направиш, можеш да си тръгнеш веднага, изобщо няма да ти се разсърдя!
Християн отвори устата си да отговори, но звънецът на входната врата го изпревари. Даниела скочи от скута му, погледна го право в очите и заповяда:
–         Отиди да платиш пицата на момчето и сервирай масата в кухнята. Аз ще дойда след малко – с тези думи прекрасното й тяло потъна в съседната стая.

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s