Писателският блог на Тишо

ноември 3, 2006

Справедливост за всички (роман) Еп. 14

Filed under: ДЕБЮТЕН РОМАН — asktisho @ 4:39 pm

Михаела беше лесна плячка за Мартин. Не кроеше никакви планове как точно да постъпи или какво да предприеме на първата им среща, предпочиташе нещата да се случват от само себе си, да импровизира. Беше сигурен в едно – ще успее да влезе в гащичките на ученичката и това ще стане в най-скоро време. “Загубиш ли увереността в крайната победа дори за миг, значи си загубил битката!” – този девиз му носеше много успехи сред жените. Пък и ученичките не бяха кой знае колко трудни за него. “Те също се опитват да   пробутват малките си женски номерца, да бъдат кучки, да манипулират и да те карат да ревнуваш” – мислеше си Мартин – “но някак трудно им се отдава, защото са още неопитни и понякога дори стават смешни.” Мартин обичаше постоянно да изненадва жените, да бъде винаги една крачка пред тях, чувстваше се като риба в собствени води, когато флиртува. Може спокойно да се каже, че свалката му харесваше повече от секса. Сексът обаче беше единственото доказателство, че за пореден път е извоювал победа във вечната война между половете. Съмняваше се дали Михаела има някакъв опит в леглото и ако все пак има, дълбоко в себе си пазеше резерви относно потенциалните й способности на добра любовница. “Малките момиченца са слаби в леглото и това е закон!”. През живота си беше спал само с няколко тинейджърки. Нито една не правеше изключение от това правило. “Риба в леглото”  – така ги наричаше той. Хапеха го по оная работа, срамуваха се от кунилингуса, а когато проникнеше в тях, лежаха като вдървени кукли по гръб и издаваха странни звуци. Надяваше се този път да бъде различно, иначе щеше завинаги да престане да излиза с ученички.
 – Всъщност, времето ще покаже всичко! – Каза си той пред огледалото, наконтен и нагримиран както винаги. Мини купърчето паркирано пред входа беше прясно излъскано. Колата никога не изоставаше по хигиена от своя собственик. Заради гримовете, дамския автомобил и професията, която упражнява, някои познати го считаха за гей.  Мартин естествено не обръщаше никакво внимание на завистливите чекиджии, считаше се за истински мъжкар, ходеше редовно на фитнес, изкарваше достатъчно пари, обичаше занаята си и постоянно излизаше с красиви момичета, които бяха луди по него. Смотаняците можеха да духат супата.
Михаела го чакаше в уречения час – изглеждаше като типична ученичка – носеше къса, раирана поличка, спортни обувки с големи, незавързани връвки, черно боди, разкриващо коремчето, фибичка в косата и, разбира се, огромна за пътуване в градския транспорт , но супер-удобна за побиране на новозакупените парцалки раница на гърба.
Момичето се стъписа леко при вида на поне десет години по-възрастния от нея мъж, красив както винаги, спортно-елегантен, от него лъхаше на свежест. Носеше червена роза. “Малко старомодно, но за сметка на това пък – красиво!” – помисли си тя. Учитиво му благодари за цветето, прегърна го с цялото си тяло – така, както могат да прегръщат само тинейджърките и го целуна по бузата. Нищо повече. Мартин забеляза, че тя хвърля нервни погледи в страни, може би се притесняваше, че може да ги види неин познат, в крайна сметка на Попа може да срещнеш абсолютно всеки по това време на деня. Трябваше да действа бързо:
– Стреляла ли си някога с пистолет?
– Моля? – момичето го погледна с изненада и недоверие право в очите.
– Ако си носиш личната карта, можем да отидем в някое стрелбище да постреляме малко, нямаш представа колко разтоварващо действа.
– Имам документ, но не си нося снимка на класната по литература за мишена – разсмя се Михаела.
– Ами ще я нарисуваме на лист хартия и ще я закачим върху десятката. Хайде, няма какво да му мислиш толкова, там е хладно и приятно, а докато си пием кафето ще изгърмим по няколко патрона, какво ще кажеш?
– Амиии, добре, но трябва да ме върнеш тук до 8, нашите ще се притесняват за мен.
– Жалко, мислех да те затворя в празен апартамент и да те държа вързана за леглото в продължение на седмици, но явно няма да стане днес.
Напрежението спадна леко.
– Имаш ли кола?
– Спрял съм я наблизо.
Момичетата в зряла възраст трудно се впечатляват от коли под определена петцифрена сума, но за една ученичка Мини купърчето на Мартин беше повече от приятна изненада. Той стоеше усмихнат отстрани и с радост наблюдаваше как Михаела се радва на любимото му возило:
– Ухаа, виждала съм такива само по филмите, как се казваше…
– “Италианска афера” – с няколко такива обираха банки, ползваха ги защото се провират лесно в градския трафик, освен това са доста мощни за размерите си.
– Ама колата ти е дамски автомобил, не ти ли е тясно в него?
– Бутам седалката докрай, рядко возя хора отзад, – отвърна й той с усмивка, докато си слагаше предпазния колан – имаш ли 30 лева, които не ти трябват?
– Моля?
– Ако имаш 30 лева, които няма какво да ги правиш, може спокойно да не си слагаш предпазния колан.
– А, да, ха ха ха
Пътят до стрелбището се проточи прекалено дълго заради традиционния трафик в края на работния ден. Това им даде възможност да се опознаят малко повече. Откриха, че имат точно 10 години разлика, тя беше на 18, а той – на 28. Слушаха различна музика, макар че електронния джаз, който се носеше тихо от уредбата й харесваше. Правеше обстановката в купето спокойна и уютна.
– За пръв път срещам мъж, който да работи като фризюор, да кара дамски автомобил и да води мацките на стрелбище, доста странно, не мислиш ли?
– Защо трябва да приличаме на всички останали и да висим по кафенетата, като можем да си доставим някакво друго удоволствие?
– Да, така е, и без това мразя кафенетата. Там може само да ти изтръпне задника от седене, да изпушиш една кутия с цигари и да наговориш куп глупости, които не интересуват никого. Или пък да слушаш глупостите на други хора, които не те интересуват теб.
– Права си, аз също мразя кафенетата.
Михаела попадаше за пръв път в професионално стрелбище. Беше виждала такива места само по филмите. Изненадваше се, че вече ги има в България. По тесните кабинки бяха наредени хора със слушалки на ушите. Използваха различни оръжия – пушки и предимно пистолети с различен калибър. Сред тях имаше полицаи и военни в униформи. “Тук идват да тренират някои професионални стрелци”- беше я информирал Мартин. Изстрелите я стряскаха всеки път с неочакваната внезапност на силния шум, който издават. Искаше й се да има някаква последователност, за да може да подготви слуха си да ги очаква.
Наеха спортен пистолет “Колт”. Според Мартин само “Глок 23” беше по-добър, но за съжаление в стрелбището не предлагаха такъв. Купиха си 20 патрона и заеха една от свободните клетки. Инструкторът ги освободи от присъствието си, веднага след като Мартин показа членската си карта и обясни, че сам ще се грижи за безопасността на момичето. Михаела беше единствената жена в стрелбището.
Стресът от изстрелите, които идваха от всички страни и странното напрежение в стомаха се увеличиха още повече, когато той сложи тежкия пистолет в ръцете й. Мартин застана зад нея, нежно пое треперещите й китки в своите, помогна й да вдигне дулото към мишените в далечния край на коридора и прошепна в ухото й:
– Оръжието никога не се насочва в посока различна от коридора за стрелба. Насочването към човек е абсолютно недопустимо! Оттук се зарежда, а оттук се маха предпазителя. След всеки изстрел трябва да презареждаш. Това е спортен пистолет, не отскача много, но първият изстрел може да те стресне малко. Бързо ще свикнеш, трябва да го държиш здраво. Внимавай да не насочваш оръжието в страни!
Михаела се чувстваше странно напрегната и възбудена в тази враждебна, агресивна, изцяло мъжка среда. В същото време успокояващото присъствие на човека зад гърба й, начинът, по който нежно й помагаше да държи тежкия пистолет и търпението, с което обясняваше й носеха усещане за някакъв странен комфорт. Първият изстрел я шокира. Ушите й писнаха и тя изтърва оръжието на земята. Обърна се, за да види реакцията на Мартин. Той усмихнато стоеше със заглушителните слушалки в ръка:
– Мисля, че тези може да ти poтрябват.

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s