Изт: antiquesintheattic.net
Бързият влак от Варна за Пловдив напредва към залеза. В купето срещу мен седи мацка, около 20 годишна, с мургава кожа, черна коса и дълги, прави крака. Първоначално я помислих за циганка. После се оказа нашенско си момиче, българче, натрупало сериозен тен по плажовете това лято.
Педикюрът й е розов. Има гладки бедра, които завършват в къси дънкови панталонки. Боса е върху седалката и непрекъснато си ги мести. Ту протяга ходилата си към мен, докато я наблюдавам зад прикритието на слънчевите очила, ту излага слабичката си фигура в профил. Маникюрът й също е розов. Розов е и iPhone-ът, по който често говори. Носи сив потник, с розов надпис KISS. До главата й виси черно кожено яке, тип „рокерийка“.
В купето пътува и едно младо студентче, което се опита да я заприказва преди малко. Отзивчива се оказа, но неговият глас трепереше. Очевидно загорелите й бедра го притесняваха. Така и не успя да зададе въпрос, който да предполага нещо повече от „да“ или „не“ в отговор. Общуването между тях не се получи.
Сега той ми хвърля по един поглед от време на време, докато уж си рови в телефона, за да види какво ще предприема аз.
Аз нищо не предприемам. Достатъчно ми е само да наблюдавам ситуацията, за да се забавлявам.
А отвън, зад прозореца, електрическите стълбове се редят и слънцето си залязва.
Писателският блог на Тишо 