За Дръзновението – една позабравена думичка

Снимка: asme.berkeley.edu

Текст от един критичен читател…

Жоро, гост-автор:

Искам да разгледаме състоянието, което ни държи в правилните вибрации през периода на oсъществяването на нашите намерения – понякога това са години. Става дума за Дръзновението. Това е всеобхватно вдъхновение, цялостна вибрация обхванала една личност – вибрация, която материализира най-бързо и най-успешно, вибрация, която кара светът да ни сътрудничи и да ни предоставя всичко необходимо, когато и където е необходимо.

Това е състояние, което според мен е принципно различно от Намерението. Намерението изразява състоянието преди да започнат Делата. Казваме „имам намерение“ , което поне при мен означава, че още обмислям, но още не съм си мръднал пръста за постигането му… това изразява нещо в Бъдещето, а ти много добре си описал как нищо не се случва, когато живеем за бъдещето. Намерението е нещо, върху което разума осъществява почти пълен контрол. То може да не бъде заредено с емоции. То не изразява действие. То е предшестващо и изчезва, когато пристъпиш към действие, например: имам намерение да прекарам един ден на Витоша – нещо, което съм правил – качвам се на Щастливеца с лифта и слизам пеша до Бистрица…

Та, в този случай, намерението ме е владяло през предшестващата похода седмица… по време на похода вече нямам намерение…аз го правя ! Намерението може да ни накара да си поставим за цел нещо, което в процеса на постигането му да не ни е приятно. Намерението може да ни накара „ да пробваме“ да направим нещо, ама пробите обикновено не носят резултати.

Сега за Дръзновението:

Дръзновението е състояние, което извира от доста по-дълбоко. То е мания, то е психопатия. То ни обзема и ако ползвам твоите формулировки, това са ДЕЛАТА, които ангажират останалите две – МИСЛИ и ДУМИ. То си има чудесни глаголни форми – Да ДРЪЗНА да имам… ДРЪЗВАМ да го направя… ДЕРЗАЯ… повтори ги няколко пъти по отношение на някой твой проект, който още не си започнал и се опитай да почувстваш какъв кеф обзема душичката.

Дръзновението:

– Не идва от разума, а от по-дълбоко. Разумът не само, че не може да го потисне, а се приобщава и той започва да сътрудничи;

– Ни зарежда с енергия докато трае целия процес на постигането на целта – може и с години;

– Фокусира тази енергия точно в правилната посока;

– Ни защитава от изтичането на тази енергия към други цели, защото те ни стават безинтересни;

– Елиминира страха, който е най голямата спирачка;

– Е винаги положителна настройка;

– Е изчистена решимост, естествено състояние на подем, без еуфория, желание без истерия, целенасочено действие без излишни движения;

– То винаги е свързано с постигането на цел, която е от доста по-високо качество, в сравнение със сегашното статукво;

– Ни дава удоволствие и удовлетворение през целия период на постигането на целта;

– Разчупва ограниченията ни, то също не знае ограничение… ако имаш силно дръзновение да свириш на цигулка, то няма да те пусне, докато не станеш по виртуозен от Паганини…

Дръзновението лично за мен е все едно в средата на Тихия Океан да сляза от „сигурната“ лодчица, да се заиграя със стадо делфини, да им внуша да ме отнесат на най-красивия филипински остров, с най-красивите масажистки, с най-приятните блюда и коктейли… по пътя ще ме хранят с риба и ще пия дъждовна вода от шапката си… 🙂

Нали помниш: „Учение и Труд, Жизнерадост и Дръзновение“ – много силен девиз, в система, в която нямаше как да станеш милионер…  Първите две ни зомбираха като привърженици, вторите две ни настройваха да използваме огромната сила на жизнеността и дръзновението СИ, за делата на системата, пример – бригадирското движение – представяш ли си, младежите от 50-те години са спели на палатки и са яли консерви, без пари, докато строят Хаин Боаз, Димитровград, Белмекен.

Не случайно думата ДРЪЗНОВЕНИЕ излезе от употреба…  Обърни внимание, че от 23 години тя не се използва в медиите…  Питай по-младите за тази дума и ще видиш, че повечето не я знаят и не знаят какво означава. А ти много добре си описал колко силни са вибрациите на думите и каква мощ носят в себе си. Представяш ли си сега, когато системата позволява повече варианти, всеки да прояви огромната си мощ, изпитвайки дръзновение, за да оправи собствения си живот? Баси, няма да има кой да работи! Няма да има кой да мете и чисти кенефите. 🙂

Гост-автор:

Жоро