Мда, настъпи време да се въведат някои правила за коментиране в този блог. Те трябва да са базирани върху здрави принципи, за да имат смисъл, нали така? Започвам с принципите:
1) „Писателският блог на Тишо“ е създаден с цел да популяризира творчеството и идеите ми, както и да търси обратна връзка с читателя. Тя е жизненоважна за мен, тъй като ми помага да се развивам като автор. От което директно следва, че:
2) Всеки е добре дошъл да си изкаже мнението, коментарите не се модерират предварително и ще бъдат публикувани без изключение (стига да не си попаднал вече в черния списък).
3) Желателно е да коментираш, дори е силно препоръчително, независимо дали одобряваш това, което пиша или не.
4) Никой не е длъжен да харесва текстовете ми, нито пък да се съгласява с идеите в тях.
5) Никой не е длъжен да приема мнението ти за чиста монета, само защото е различно.
6) Целта ми е да създам среда за културен диалог между интелигентни и мислещи хора. Казват, че в спора се раждала истината, така че – спори на воля! Колкото по-разумни доказателства и аргументи използваш, толкова по-голяма вероятност има хората да ти повярват.
7) Човек еволюира с времето, но написаното от него остава. Непроменено. Грешно е да очакваш, че към днешна дата ще разсъждавам по абсолютно същия начин, по който съм разсъждавал преди две години, примерно. Тъпо е да се заяждаш за неща с отминала давност. Ако не еволюирахме, целият този диалог нямаше да има смисъл, нали?
Отнасям се с недоверие към анонимните коментари. Щом не можеш да застанеш зад думите си с някакво име/никнейм/имейл/уеб адрес, щом не искаш да се иденитифицраш по какъвто и да е начин, значи ти просто не съществуваш. Ти си кльомба, ченгелче, аватар, усмивка, ти си „asdsgf“, ти можеш да бъдеш всеки един от 10-те милиона българи по света, но едновременно с това, ти си Никой. Кажи ми две разумни причини да вярвам в доводите на г-н (г-жа) Никой?
9) Имам нулева толерантност към простотията във всичките й форми. Виж точка 6.
И така, горните девет принципа служат за основа на правилата за коментиране, които ще се спазват стриктно тук, повярвай ми!
Мисля да използвам абсолютната власт, която имам върху това парче от интернет пространството, за да изтривам, редактирам, цензурирам, забранявам или просто да се подигравам с всеки коментар, който:
i) Идва от хейтъри, тролове и спамъри. Ако въпросните термини не ти говорят нищо, значи не си от тях, продължавай да коментираш на воля!
ii) Обижда без причина мен, творчеството ми или някой от другите коментиращи в този блог.
iii) Използва нецензурни изрази, вулгаризми, просташка или нечленоразделна реч.
iv) Изразява вербална агресия, омраза (hate speech), заплахи на лична, професионална или друга основа.
С две думи: търси се нормално човешко общуване между мислещи индивиди. Отклонения са допустими само в рамките на добрия тон. Толкова е просто. А сега – дерзай!
P.S
v) Запазвам си едноличното феодално право да нарушавам всички горни принципи (и правила ) когато и както намеря за добре. Защо? Защото мога.
Тихомир Димитров
Тези принципи са твои принципи. Това означава, че не можеш да се справиш с критиката, която ти отправят хората. Ако ги ограничаваш в мнението им, то значи не получаваш реален фийдбек за това което пишеш, а тогава… защо въобще пишеш?
Comment от Мартин Томов — октомври 24, 2008 @ 12:12 pm
@ Мартин Томов: Че са си мои принципите, мои са. Сам ги измислих, без да искам одобрението на читателите или благословията на Арменския поп
Много добре знаеш, че Интернет е пълен с хейтъри, тролове и спамъри. Тези хора ми пречат да предлагам качествено съдържание на читателите си. Това важи както за публикациите, така и за коментарите под тях. С тъпаци не ми се занимава. И понеже не върви да подлагам коментиращите на куиз за високо ай кю, единственият начин е сам да отсявам „плявата“ от „златото“. Както виждаш, коментарите не се модерират предварително. Така че, ако изпльоскаш нещо по адрес на майка ми под темата за за глобалното затопляне, примерно, доста хора ще видят „плода“ на интелектуалния ти гений и после никой няма да се чуди защо съм ти изтрил/редактирал/забранил коментара. Що се отнася до критиката, виж точки 2,3 и 4. Има интелигентен начин да не се съгласиш с нечия теза, но има и просташки. Вторият не се толерира. Тук правилата ги определям аз. Точка.
Comment от asktisho — октомври 24, 2008 @ 1:06 pm
Тишо, преди година и половина и аз бях съставила списък с правила. Точките бяха различни от твоите, но смисълът – същия. Малко след като публикувах въпросния пост го изтрих, защото получих коментар, че правилата ми са фашистки. Беше от човек, чието мнение има значение и всъщност беше прав. Дори и да ги няма написани, тези правила си важат във всеки един нормален блог. И всеки нормален човек ги разбира и се съобразя с тях. В този смисъл дори и написани, те нямат стойност за троловете, които ще продължават да се опитват да тровят атмосферата, а ти ще им редактираш или триеш коментарите. Това именно прави публикуването на правилата безсмислено.
Нормалните ти читатели няма да се впечатлят, защото те така или иначе имат културата на писане и знаят границите на търпимостта ти. Но така наложени правила в писмен вид биха отблъснали новите коментиращи. Ще ми е интересно след време да дадеш някакво сравнение „читатели преди и читатели след“ публикуването на този пост.
Comment от ImPRESSed — декември 30, 2008 @ 5:45 pm
@ ImPRESSed: Има логика в това, което казваш. Но няма логика в категоризирането на читателите на „нормални“ и „ненормални“. Не мога да дефинирам „нормалния“ читател. Нормалното за един е ненормално за друг. Пък и „всеки луд с номера си“, знаеш. Ето защо, правилата са нужни, като уточнение. За който го интересува. От друга страна, ти си права – това са близки до ума, човешки правила за общуване. Не знам доколко са „нормални“
, но за разумните хора би трябвало да се подразбират, наистина. Което значи, че даже и да прочетат правилата, те не биха се „отблъснали“ да коментират след това. Поне аз не усещам подобна тенденция. Разликата между „читатели преди“ и „читатели след“, за която питаш е, че сега „ми се лепят“ много по-малко тролове. Хейтърството не признава правилата, знам, дори нароно ги нарушава, но и законът би бил просто текст, ако нямаше силови средства за неговото приложение на практика… Въз основа на писаните правила, вече мога да си позволя да мисля много по-малко, преди да набутам нечий коментар в черния списък. И повече няма нужда да обяснявам защо. Написано е черно на бяло. Егати дългия отговор. Въпросът ти ме провокира да разъждавам допълнително върху този въпрос. Мерси, за което! Айде, със здраве и за много години!
Comment от asktisho — декември 30, 2008 @ 8:30 pm
Спорих за това в блога на longanlon, спорих и ето, че пак ме изнервя фактът за желанието за не-анонимност в едно уж анонимно по същността си пространство.
Името, инициалите,оразличаването или уеднаквяването….защо? Защо са ти?
Означава ли, че и най-стойностният коментар, ако не е подписан от Валя, Марийка, Иванчо е по малко значим от този, в който някой се опитва да измъдри едно що-годе смислено словосъчетание…и много често не успява?
Та това е Интернет, за бога.
Място, където не би трябвало да имат значение тези условности, а само това, което си написал, споделил, изрисувал…
Защо пак робуваме на същите неща, които следим и в реалния физически и онагледен свят около нас?
Не разбирам.
Има ли значение дали си Тишо?
Не.
Аз не те познавам.
Вече ще те конкретизирам и асоциирам с Тишо, но по същия начин би могъл да си longanlon, което нищо не ми говори, или да си просто многоточие…
Защо толкова имаме нужда от конкретизация и рамки?
Comment от valia_bg — януари 5, 2009 @ 9:18 pm
@ valia_bg: очевидно мирголедът ни по въпроса за интернет анонимността се различава. Първо, анонимността в мрежата е абсолютен мит. Питай който и да е професионалист, ще ти обясни поне 30 причини защо това е така. Второ, интернет е само средство за общуване между хората, като телефона и факса, а не някакво ново, утопично общество. Трето, хората са различни именно в индивидуалността си и точно тя ми е най-интересна. Питаш ме „има ли значение дали си тишо?“ Еми, би трябвало да има. Би трябвало, защото на тази планета не съществува друг такъв тишо, колкото голям идиот и простак да съм на моменти, заедно с всичките ми положителни черти. Няма и да съществува.
В този блог се стремя да предизвиквам дискусии между интелигентни индивиди и държа те да се провеждат в нормален тон. Чуждото мнение ме вълнува, защото хората са ми интересни. На някои това не им харесва и сигурно са прави за себе си. Аз също съм прав, като не искам разговорите, които водя, да се прекъсват от вреден „шум“ под формата на непровокирани изблици на вербална агресия. Дори и да приемем, че всички в интернет тряба да са анонимни, тогава сигурно си чувала за доста популярния термин „netiquette“ – етикет за общуването онлайн. По какво се различава той от етикета на нормалното общуване ли? Ами, принципно, по нищо. Ако си любезен и умееш да се аргументираш, всички ще те изслушат, дори и да не са напълно съгласни с теб. Но ако ти липсва възпитание и не можеш да се държиш като хората – ще те игнорират. Толкова е просто.
Comment от asktisho — януари 5, 2009 @ 10:23 pm
Правилата са си нормални. Аз не написах такива, но в началото се случи да кажа на едногова „Ей, приятел, на гости си при мен. Дръж се прилично да не става нужда за яката и по стълбата”. (Е, не точно с тези думи, но почти
) И повече не се наложи да повтарям, та минах и без тях.
По отношение на анонимността, претенциите са смешни – Вашето обяснение е изчерпателно. Да не говорим за липсата на някакво „име”. В началото на форумната ера доста време трябваше да се кандърдисваме и чак когато се разраснаха форумите и се започнаха „аз съм Анонимен от 10,37 часа” им увря главата.
В личния си блог свободата определям аз – това е единственият принцип!
Comment от Графът — януари 30, 2009 @ 12:51 pm
Хей ти ми харесваш и особено правилата ти НО ИМА ЕДИН ПРОБЛЕМ.
Моите са същите и понеже се смятам за по-голяма работа от теб а очаквам само похвали а негативите смятам да трия което в нашият случаи е противоречие това е първият и последният ми коментар.
Оставям те с охлювите чао.
Душата ти е моя
Comment от Satana — септември 9, 2009 @ 11:42 pm
Е би трябвало да си забелязал по-горният ми коментар той бе за забивка.
Всъщност аз прочетох твоята книга и тя много ми хареса а твоят стил е наистина несравним и не прилича на нищо което съм чел досега.
Бих искал да знаеш че хора като теб изпълват изпразненото от съдържание пространство в Интернет с оригиналност и ще препоръчам твоята книга на всичките си приятели.Ти си страхотен и за мен си номер едно ще се радвам ако продължим контактите си вече знаеш моят адрес но преди всичко за да не се разочароваш искам да те предупредя че съм зает човек и може да не ти одговоря веднага просто бизнесът ми не позволява.
Comment от Satana — септември 10, 2009 @ 12:17 am
@ Satana: майнд юр оун бизнес ден анд гет дъ фак ара хиър, асс-тийн-блек-метал-хоул! к?
Comment от asktisho — септември 10, 2009 @ 1:46 am
Zdravejte, pravilata sa otlichni, tova e edno chastno prostranstvo vyv virtualnata realnost, v kojato ednolochnijat vladetel syzdava zakonova ramka na povedenie. Na kogoto ne mu haresva, da ne vliza. Vizov regim. Taka kakto v chastnoto prostrantsvo na nashata neposredstvena realnsot, dyrgavata nalaga opredeleni zakoni, nezavisimo dali mi haresvat ili ne. Fashistko li e, che vsjaka dyrgava si ima zakoni? Ne. Ima opredeleni krygove narichani Zionisti, Masoni i tem podobni, koito imat ot veki vekov interes da razrushat vsjaka porjadychnost i dyrgavnite granizi i zakoni na suverenni „prostranstva“, ne gi spirat i prosto gi bombardirat….Njakoj pecheljat ot taka syzdadenata anarhija. No ako imam izbor da si syzdam edno minijatjurno prostranstvo s povedencheski pravila po „svoj obraz i podobie“, shte si pozvolja tozi malyk luks. Pozdravi. SH
Comment от Sirma — октомври 10, 2009 @ 3:59 pm