@ vlad: мерси, човече.

@ Sami: знам го аз израза и схващам иронията ти, продиктувана от очевадни аналогии с един друг коментатор. Но, кажи ми, колко да смаля? До стойнсти близки до нулата, може би? О, да, това би зарадвало неколцина. Но не, благодаря, няма да стане. Микро-културата си е налице. През последните две години този блог се превърна във форум на мислещи и интелигентни хора, които имат какво да кажат на света. И това не е някакво грандоманско прозрение, което би трябвало да захранва блогърското ми хайпер-его, хех. Това е факт. Лесно доказуем, при това. Достатъчно е да зачетеш коментарите под повечето статии. И не е кой знае какво, знам. Но самият факт, че някой е седнал да напише съдържателен и смислен коментар върху тема, която занимава съзнанието ми в момента, и с коментара си ме е накарал да се замисля кой съм, какво правя, накъде вървя, къде бъркам, сам по себе си, е напълно задоволителен за мен. Това са “бутиковите читатели”, за които говоря. Всъщност, те са по-ценни като писатели, в случая. Относно “бутиковия” характер на романа ми… Ами да, много внимателно си подбирам новите му собственици. Никой друг автор не постъпва така. На другите автори книгите им можеш да си ги купиш от битака (разбирай: павилионите за вестници и магазините за хранителни стоки). Това са “битакови”, а не “бутикови” произведения. С тях може да се сдобие всеки. Но с авторите им е трудно да си говориш на “ти”, дори виртуално. Отгоре на какво, чудя се. Е, и аз може да взема пример от тях, някой ден. Но преди това ще съм се погрижил книжката ми да достигне до възможно най-правилните си собственици, адресирана лично и с автограф. За да може да й се увеличи “бутиковата стойност”, ако успеят да надживеят автора, нали така?

Защо “габровците” пускат фишове за лотария, но не спорт-тото. Защото се надяват цял един месец, вместо една седмица.