Тва не – асексуалните хора

Обичам да пиша за парадоксите на времето, в което живея. Особено за тези, които ме плашат. За тези, които подсказват края на света. Имаше един филм: „Децата на хората”, в него Божествено проклятие беше наказало човечеството да няма повече деца. Всяка фантастична анти-утопия носи капчица истина. Днес ние сме жертва на същото проклятие, но в малко по-различна форма – все повече стават а-сексуалните  (фригидни, импотентни, хомосексуални) хора. Знам, че това са напълно различни  понятия и знам, че не са някаква новост. Обаче знам и нещо друго -  всяка война е последвана от бум в раждаемостта и то предимно на момчета. Общата памет на човечеството си знае работата и тъй като от 50 години насам се радваме на икономически растеж и сме престанали да се избиваме като животни, хората изпитват все по-малка нужда да се размножават. Светът е пренаселен и космическият сървър ни диктува, че  едва ли е разумно да продължаваме да го пренаселваме. Тези неща не могат да бъдат обяснени логически, те се управляват чрез инстинкти. Прави ли ви впечатление колко малко влечение имат вашите приятели (25-30) към брака? А колко голям процент от тях са разведени? Каква част от тях изхвърлят на боклука възможността изобщо някога да имат деца? А замисляте ли се колко абсурдно би било това през 1947 година? Наскоро една братовчедка ме попита: „Ти сигурно се чувстваш нещастен, защото по-голямата част от приятелите ти имат семейство и деца?”. Отговорих й, без да я лъжа: „По-голямата част от приятелите ми са разведени без деца и аз искрено се радвам, че си спестих това, която те трябваше да преживеят.“
Към този проблем се прибавя и още един – проблемът с асексуалността. Като оставим настрана медицинския факт, че 30% от жените са фригидни по дефолт, твърде много станаха и жените, които възприемат работата си като по-важен приоритет от мъжете. Стават независими и еманципирани. Правят кариера. Твърде много кариера. Това ги обрича на самота и ги лишава от теоретическата възможност да имат деца. Когато накрая осъзнаят колко неизгодна сделка са сключили, вече е прекалено късно. Няма с кого да си харчат голямата заплата и няма за кого да се грижат. А жените обичат да се грижат. И най-вече за деца, но ако са станали жертва на проклятието на нашето време, наречено „роботохолизъм”, щат не щат започват да се грижат само за офиса, друго не им остава. Ето защо фирмите в наше време се размножават по-лесно от хората.
Твърде много станаха и мъжете, които страдат от импотентност. Те пък се оправдават със стреса в работата. Верно, мъжката импотентност се лекува с едно хапче или с консултация при психолог, но за сметка на това пък съвременните мъже са готови да изчакат до 40-45, а защо не и до 50 години, преди да си направят деца. Въобще, няма го онова животинско привличане между мъжа и жената, както през 50-те. Отшумява естественият инстинкт за размножаване -  един от най-важните, при това.  Светът отива на кино. The future is now and the end is near.

Тихомир Димитров

Тва не – „Така правят всички“

НЯМА начин да спечелиш, ако правиш като всички. Няма начин да си на далавера ако изтеглиш 30 годишен ипотечен кредит, защото така правят всички. Няма смисъл да кандидатстваш международна търговия, само защото там кандидатстват всички. Няма смисъл да гледаш Big Brother, защото всички гледат Big Brother. Няма нужда да слушаш чалга, за да не се “цепиш от колектива”. Не е необходимо да си запасваш дънките в ботушките защото всички кифли правят така. Няма нужда да се опитваш да бъдеш тарикат само защото всички се правят на “тарикати”…
Глупаво е тридесет години да изплащаш бетонна килийка в многоетажен комплекс, създаден с много компромиси в качеството от  съмнителен строителен предприемач. Това е имот, който ти носи смешен наем, опасен е за живота ти, ипотеките все още са супер неизгодни, а на всичкото отгоре цената на квадратен метър гони Прага и Париж. Защо ли? Защото ВСИЧКИ купуват ипотеки. По-добре изтегли същия заем, за да започнеш свой собствен бизнес, изкарай пари и купувай имоти в брой. Винаги си струва да купуваш имоти в брой.  Ако пък ще изплащаш ипотека докато  остарееш и ти опадат зъбите , по-добре иди изплащай в Прага и Париж, вече си европейски гражданин. Там ипотеките са по-изгодни, заплатите са по-високи, наемите също. Дори да решиш се върнеш един ден, наемът, който ще получаваш от имота си там може да те издържа цял живот тука. Не прави като всички! Недей да бъдеш говедо, тласкано от общия поток на стадото, мисли като инвеститор, а не като потребител!
Недей да кандидатстваш международна търговия или моден дизайн, защото е „модерно“. След 5 години ще попълниш безчетните редици на безработните икономисти или пък, ако нямаш достаъчно връзки в модния бизнес ще продаваш домати на пазара с фешън диплома в джоба. Да, хубаво е, че се занимаваш с внос и износ на стоки в голяма чуждестранна компания, но ако получаваш 200 евро на месец, малко ми се губи смисъла. Ако се беше хванал да учиш компютърни езици, сега щеше да се  мръщиш на пет пъти повече.
Недей да гледаш Big Brtother, нито Survivor, всъщност изобщо недей да гледаш телевизия. Подари си телевизора на някого, когото мразиш. От телевизора са изтъпява и се надебелява. Рекламите са досадни, а средното ниво на предаванията, предназначени за масовия зрител, ограбва интелекта ти. Изобщо, гледането на телевизия не води до нищо друго, освен до гледане на още повече телевизия. Това не може да ти бъде цел в живота. Американците били тъпи. Продължавай да гледаш телевизия всеки ден и ще станеш като тях.
Приятелите и колегите ти слушат чалга? Зарежи ги и си намери други, по-свестни приятели и колеги. Сама по себе си музиката не може да ти навреди. Пошлата пейзанска култура, която влачи със себе си, обаче, може! Искаш ли да си престъпник, а жена ти проститутка? Пълниш ли буркани всяка есен? А прасе колиш ли? Занимаваш ли се с далавери? Обичаш ли изневерите? А  циганите? Кючек на зурла и тъпан можеш ли да играеш? Ако отговорът на всички тези въпроси е НЕ, значи просто си попаднал в грешната среда, човече! Смени си работата и отсвири дивите селяни, които ти се пишат за приятели. Открий онази музика, която те докосва отвътре толкова силно, че чак ти се иска да заплачеш и се научи да общуваш с хора, които четат книги и се интересуват от изкуство. Нямаш представа колко много ще те промени това.
Извади тези дънки от ботушките най-после, сестро! Ще изглеждаш още по-добре ако се научиш да изпъкваш от тълпата. Знам, че е “модерно” и, че всички правят така, ама кажи ми, как може едно нещо да е “модерно” два сезона подред, по FTV само едни и същи дрехи ли показват? Признай си, че е яко и тази зима да можеш да излизаш с парцалките от миналата. Хем пак  си “модерна”, хем излиза по-тънко. Ама ще ти издам една тайна: личи им, че са от миналата година. И на дънките и на ботушките им личи, така че, вместо да подражаваш на всички и по този начин да се обезличаваш, избери да бъдеш различна и изпъкни в дънкено-кожената масовка с ярки цветове – носи електриково зелено, арогантно червено и ярко жълто. И гледай повече FTV за сметка на “Планета”.
Недей да бъдеш тарикат. Не говори за далавери, а ги прави. Бъди скромен. После иди в скъпарско заведение облечен в дрехи за 50 лева и поръчай шампанско за 250. Отпразнувай победата! Изобщо не е тарикатско да правиш като всички. Бъди винаги различен. Съдбата обича смелите и ще те възнагради за това!

P.S

Харесва ли ти „Писателският блог на Тишо“? Можеш да го подкрепиш, като си вземеш копие от новата ми книга „Душа назаем“. Така помагаш на един млад български автор да се развива, даваш пари за култура (освен за бахур), а увлекателната история е бонус от мен.

Тихомир Димитров

Тва не – Алчните кучки

 

Съществува една категория жени, които мислят, че щом имат ва_ _ _ а между краката, значи по рождение са абонирани за всеки възможен лукс в този грешен свят. Някои успяват да продадат онази си работа  доста скъпо, като сключат изгоден брак с чичко-паричко, а други се раздават за фешън подаръчета, докато не прехвърлят трийсетака, когато вече никой не се интересува от тях. 
Наричат тези жени „прахосмукачки”, „използвачки”, „златотърсачки” и как ли не, но за мен те винаги ще си останат най-обикновени проститутки. Защо ли? Защото на този свят няма безплатен обяд. Щом продаваш тялото си пари, значи си проститутка. Не курва, курвите го правят за удоволствие, а проститутка. Мъжете уважават дори магистралните момичета повече, защото онези поне си признават, че са проститутки. Никой не обича лицемерието и лъжата, нали?
Наслушал съм се на плитки женски оправдания, които се опитват да прикрият очевадната истина, че доста момичета правят съзнателен избор да се продадат за пари, вместо да потърсят успеха със собствени сили. Никога няма да повярвам, че младата булка всъщност обича дядото до себе си. Трябва да си много тъп, за да се вържеш. Не вярвам, че е избрала да прекара живота си с престъпник, защото са “създадени един за друг“. Усмихвам се подло, когато някоя тъпа селянка започне да пробутва в лицето на очевадната истина малоумни приказки за карми, хороскопи и душевни сходства. Винаги ще гледам на тези жени като на проститутки.
В миналото нещата са били ясни – бащата притежава земята и от нея гледа да изкара достатъчно пари, за да подсигури зестра на дъщерите си, т.е да плати на някой да го отърве от тях, защото те  са физически слаби, нямат право да учат и не могат да вършат тежката работа на полето. В тези патриархални времена колкото по-богат е годеникът, толкова по-добре: ще се грижи по-качествено за дъщеричката. Тогава браковете между младо, физически неукрепнало момиче и дърт, мазен чичко-паричко са били ежедневие. Възприемали са се повече от нормално. Родителите са били щастливи, че дъщеря им отива да живее в по-богат дом, където ще получи повече, отколкото те могат да й осигурят. Днес някои общества продължават да живеят по този начин. В тях законите на държавата са еднакви със законите на Шериата.
България не е нито ислямска република, нито монархия от 19 век. Отдавна сме преписали най-модерните европейски закони и сме дали на жената абсолютно равен старт във всяко отношение. Само не ми казвайте, че на жените им е  по-трудно да си намерят хубава работа или пък, че трябва да избират между раждането на деца и кариерата. Има си предвидени достатъчно данъчни облекчения, социални помощи и законови правила, за да не се налага да се лишаваш от едното за сметка на другото. Абсолютно всички мъжки професии са отворени за жени: от армията и полицията до пожарната и вдигането на тежести. Това е хубаво. Така трябва да бъде. Аз съм против всички форми на дискриминацията. Някои врати дори се отварят по-лесно пред красивата жена, отколкото пред обикновения мъж. Това е съвсем в реда на нещата. Красотата е дар от Бога. Подобно на интелекта, тя представлява естествено превъзходство, което всеки е длъжен да използва в името на собственото си добро.
При положение, че жените имат абсолютно равностойни възможности за честен труд и достоен живот, защо тогава някои от тях решават, че е по-хубаво да захвърлят самочувствието си на боклука и да станат зле прикрити проститутки? Ще ви кажа: а) защото ги мързи и б) защото не им стиска! Мързи ги да си мръднат хубавите задници от леглото и не им стиска да се борят с трудностите на живота. Винаги има по-лесен начин и обикновено най-лесният път не води до никъде, но алчните кучки нямат достатъчно мозък в главата, за да осъзнаят този толкова елементарен факт. Чисто и просто не им пука. Предпочитат да си затворят очите. Загорелият чичко-паричко и без това дебне с блясък в очите и букет в ръка зад всеки ъгъл. Трябва само да му се усмихнеш, за да станеш проститутка. Толкова е просто. И лесно. Лесният път, обаче, не води до никъде…

P.S

Харесва ли ти „Писателският блог на Тишо“? Можеш да го подкрепиш, като си вземеш копие от новата ми книга „Душа назаем“. Така помагаш на един млад български автор да се развива, даваш пари за култура (освен за бахур), а увлекателната история е бонус от мен.

Тихомир Димитров

Тва не – Вегетарианството

 

С този материал мисля да ядосам доста хора, които доброволно са решили да не ядат месо. Ще те разбера, ако си спрял месото по болест или религиозни причини, обаче да не ядеш месо и да си мислиш, че така живееш по-здравословно, няма да се съглася.
Защо ли? Защото мисля, че природата е по-умна от теб. Винаги съм считал, че един милион години еволюция би трябвало да са натрупали повече здравословни знания и умения за оцеляване в генофонда ти, отколкото може да ти даде която и да е диета.
Казано по-просто, като не ядеш месо, ти вървиш срещу природните закони, т.е срещу самия себе си. Прилагам практически пример:
Застани пред едно огледало и се усмихни. Вгледай се в образа и се опитай да не мислиш за неземната си красота. Какво виждаш? Виждаш две очи, разположени едно до друго, в центъра на лицето, надявам се. Това е отличителна черта на абсолютно всички хищни бозайници, а ти безспорно принадлежиш към тях. Разположените отпред на главата очи служат, за  да може хищникът по-лесно да преценява разстоянието до жертвата. При тревопасните очите най-често са разположени отстрани. На птицата това й помага да преценява разстоянията горе-долу, тъй като за една птица, ще се съгласиш с мен, това е най-важното. Орелът е хищна птица, но не е бозайник. Патката накланя глава настрани, за да види преминаващия самолет, защото е тревопасно, а кучето извива врат нагоре. Ти и кучето сте хищници. 
Да се върнем на блестящата ти усмивка в огледалото. Най-отпред са разположени така наречените зъби „резци”, които Природата ти ги е дала, за да можеш да отхапваш вкусната мръвка и да отделяш месото от костта, а не, за да ядеш броколи. Усмихни се още по-широко и ще видиш ясно очертаващите се кучешки зъби, които те карат да изглеждаш като вампир. Това са най-здравите зъби в устата ти. Предназначени са да задържат бясно мятащия се врат на жертвата, щом веднъж си успял да я докопаш  за шията. Защо се правиш на тревопасно, при положение, че си създаден да бъдеш хищник? Най-малкото не е здравословно. Никоя друга храна не може да ти даде толкова много качествени протеини, колкото месото. Протеините и белтъчините са онези елементи, които стоят в архитектурната основа на твоето тяло. Те изграждат клетките, те са субстанцията. Всичко друго – въглехидрати, мазнини, витамини идват и си отиват, но в основата си тялото ти е изградено от протеини, белтъчини и вода. Не случайно казват, че месото носи сила. Забелязал съм, че повечето вегетарианци са супер анемични същества – бавни, тихи, спокойни, като тревопасни. Не горят, а тлеят бавно. Човекът е създаден, за да избухва всеки ден. Затова е господар на планетата, иначе щеше да е жигосано чифтокопитно с животински примирен поглед, отглеждано в кланиците на по-висша раса, която се храни с месо.
Някои хора не ядат месо, защото си мислят, че по този начин помагат на животните да не бъдат убивани.  Казват си, че ако един ден всички станат като тях, ние хората най-после ще станем добри и ще спрем да убиваме горките животни за храна. И за какво по-дяволите тогава ще служи едно прасе, една кокошка, една крава или един петел? За красота ли? Дали ще оцелеят домашните животни, привикнали на един милион години опитомяване, ако ги поставиш в диви условия? Мисля, че не. Ще изчезнат като слабо приспособим вид, а човекът няма да продължава да им поддържа изкуствени условия на живот и да ги размножава, защото месото им вече няма да му е  необходимо.  Пък и хайде да не се лъжем, хората никога няма да станат вегетарианци. Дори половината от населението да реши да живее „здравословно”, другата половина ще продължи да финансира тези наистина жестоки институции – кланиците. Да, светът е жесток и несправедлив и кланиците са кошмарни места, но зрелият човек би трябвало да е свикнал да живее с мисълта, че светът е такъв. Идеалистите може да се окажат слабо приспособим вид, а в природата място за такива няма.
.

.

Тихомир Димитров

Тва не – Емигрантски живот

Мина времето, когато се считаше за голяма работа да прескочиш Шенген и да си намериш незаконна работа като строителен работник или чистач „На запад”. Тогава България мизерстваше (обичам да говоря за този период в минало време), хората нямаше какво да ядат и единственият правилен избор изглеждаше да зарежеш дом, майка и семейство и да отидеш да си търсиш късмета в страни, където те третират като негър.
Да, ама не. Не беше единственият начин. Икономиката може да изпитваше трудности, но за сметка на това пазарът беше гладен. Нямаше абсолютно никакво предлагане. Деветдесетте бяха времето, в което трябваше да си играеш на предприемач ТУК, а не на наемен служител ТАМ. Хората, които продаваха книги на Славейков в началото на Демокрацията, сега са крупни издатели или книгоразпространители. Тези, които тогава откриваха първата си баничарница, сега са собственици на вериги ресторанти. Дребните квартални бакалии се превърнаха във вериги супермаркети и така нататък. Примерите са много. Съдбата обича смелите и ги възнаграждава за смелостта им, а когато корабът потъва, плъховете бягат. Оказа се, че не много голяма далавера да си плъх. Не че няма успели българи в чужбина. Има, но по-важното е: колко са те? Какъв процент са? Сигурен съм, че на глава от населението са много по-малко, отколкото тук.

Защо емигрантският живот съкс? Поради една основна причина. В момента, в който избереш да живееш в чужда страна, ти доброволно се отказваш от всички шансове, които може да ти предложи твоята собствена.  Отидеш ли на друго място, ти пак трябва да се състезаваш, но в една много по-силно развита икономика, при много по-висока конкуренция, където няма толкова пазарни ниши, колкото имаше тук навремето. Там нямаш роднини, родители и приятели, на които да разчиташ и най-важното: местните, с които се състезаваш, имат много повече възможности от теб. Все пак, те са започнали в тази страна от нула годинки, а за теб нулева е първата ти година там. Ако отидеш на 25, значи си с 25 години назад. На всичкото отгоре, навсякъде те  третират като чужденец. Поне в Европа. Оцеляването и успехът ти в една подобна ситуация стават въпрос на живот и смърт. Ти доброволно си преебал всички възможности, които би могъл да имаш в България и вече не можеш да се върнеш. Късно е! Не казвам, че бачкането за сто долара на месец беше някаква алтернатива, но можеше да се пробваш на свободния пазар. Предприемчивостта можеше да те извади от калта! Да емигрираш навремето не беше лесна работа. Горе долу същата енергия и пари се изискваха да разкриеш собствен бизнес. Нишите бяха много. Сега щеше да си собственик, а не още да продаваш зеленчуци в супермаркета или да лижеш гъза на някакъв отвратителен чужденец в бяла риза. Ако десет години си живял като емигрант и още нищо съществено не си постигнал (завършването на университет не се брои, всеки може да завърши университет), значи си се преебал генерално, човече. Загубил си всички връзки и контакти в България, а  знаеш колко важни са връзките. Хората се издърпаха един-друг нагоре и изкараха пари, а ти още се бориш с несгодите на емигрантския живот.  Дори да си спестил някой лев, не искам да те обезкуражавам, но тук вече почти няма в какво да инвестираш, освен ако не си спестил над половин милион. По-добре инвестирай там. В България възможностите са същите, но пазарът е по-малък и по-сегментиран, пък и аз имам икономически инетереси тук, а ти се отказа от тях. Пренебрегна всичко и отиде да следваш в чужбина. Продавай там! Няма сега да те оставя да дойдеш и наготово да ми вземеш клиентите, нали се сещаш?
Всичко, което написах по-горе не важи за малцината българи зад граница, които успяха да изкарат поне един милион (щото колко успял си ако нямаш един милион) и за хубавите българки, които се ожениха за богати чужденци. На печелившите честито!
.

.

Тихомир Димитров

Тва не – Завистливите хора

 

Животът е несправедлив и хората не са равни. Едни се раждат по-умни, други по-тъпи, едни са грозни, други красиви, някои постоянно боледуват, други цял живот не са гълтали аспирин. Всички имаме различни възможности, в зависимост от средата, в която сме израснали, времето, в което сме се родили, образованието, семейството и много други…
Абсолютно в реда на нещата е да има по-успели хора от теб: да притежават това, за което винаги си мечтал. Ако си гадно, завистливо копеленце, обаче, ти ще си мислиш, че Те не го заслужават. Интересно ми е защо, когато завиждаш на богатите  виждаш само колко пари имат, а не се замислиш за обратната страна на медала? Никога не се питаш какво е заложил този човек, за да се сдобие с  богатството си, нали? Дали не се чувства самотен? На коя банка колко пари дължи? Дали не крие някаква мрачна тайна, която бавно го изяжда отвътре? Ти виждаш само къщата му, колите му и хубавата му жена, но това е върхът на айсберга. Грозно е да завиждаш. Значи, че си ограничен и злобен, освен това е стопроцентова гаранция, че си непрокопсаник в живота.
Не пиша тези редове от позицията на богат човек и не си мисля, че съм постигнал нещо кой знае какво в личен план, обаче живея в мир със себе си, защото съм достатъчно смел да мечтая. Аз също изпитвам много липси. Имам незадоволени потребности и познавам хора, при които същите тези потребности са свръх-задоволени, но какво да правя? Да седна да си скубя косите и да ме е яд, че не съм на тяхно място ли? Напротив – вместо да завиждам на успелите, аз им подражавам. Искрено се надявам един ден като порасна, да стана като тях.     
Случвало се е да ми завиждат напразно и тогава съм разбирал колко гнил отвътре е завистливият човек. Ти го мислиш за приятел, а той те мрази, защото си щастлив.  Винаги съм успявал да им го начукам на такива хора. Ето например, ако знам, че си такъв и ме срещнеш на улицата, тъжният ми вид може да те окуражи с надежда да ме попиташ как съм. Може да съм много зле, но понеже знам какъв човек стои срещу мен, аз ще събера сили да пусна най-слънчевата си усмивка и ще ти разкажа толкова истории за неправдоподобния си успех и късмет напоследък, че чак ще ти се завие свят.  Имам богато въображение и умея да лъжа. Това ми е работата, все пак. Всички завистливци заслужават подобно отношение. Никога не пропускам да им дам материал. Придобих този навик като малък.
Беше една от тежките години на прехода, когато почти всички бяхме еднакво бедни. На гости у нас беше отседнало едно египетско семейство, с което се познаваме от 15 години, с децата им сме учили в едно училище в Алжир, когато бях малък. Най-обикновени хора: по професия са учители. По това време имахме една адски завистлива и злопаметна семейна приятелка, която разказваше наляво и надясно  колко богати  са арабите, които живеят в нас, как всеки ден обменят валута по супер неизгоден курс, от който баща ми едва ли не забогатява и как ни отрупват с невиждани подаръци. Естествено, не мина много време, преди слуховете да стигнат и до нас. Родителите ми разбраха кой е източникът на долните лъжи, ядосаха се много и решиха да го зачукат на злобната и завистлива „приятелка”. Майка ми купи бутилка скъпо уиски и ме прати да го занеса у тях като подарък за спомен от нашите богати арабски приятели, които скоро си тръгват. Занесох уискито, но понеже усещах абсолютна неприязън към гадната леличка, реших да се престарая малко в изпълнението на мисията и започнах с невероятни подробности да й разказвам как арабите на драго сърце са помогнали на нашите да си доизплатят апартамента, купили са  ни кола и са ни затрупали с подаръци от 24 каратово ЕГИПЕТСКО злато. Как сега се канят да тръгват и всички левчета в брой, които не са успели да изхарчат по казината ще ни ги оставят на нас, защото просто няма какво да ги правят и така нататък… Горката женица буквално се поболя от мъка. Ето още една причина да не завижда човек – вредно е за здравето. Тази случка ми остана като урок за цял живот.

.

.

Тихомир Димитров

Тва не – Чалгата

Дали да слушаш чалга е въпрос на естетически избор. Лоша музика няма. Народът го е казал: „който пее, зло не мисли”. Слушането на българска (сръбска, македонска, циганска) чалга по-скоро показва липса на вкус, отколкото някаква отрицателна черта на характера. Самото название „поп-фолк”, пък издава езиковата култура на чалга аудиторията. Думата „поп” означава на английски „народ”, а думата „фолк” – същото, само че на немски. Всъщност, не можем да им се сърдим на хората, при положение, че някои от тях все още купуват и продават в „марки”.
Колкото и да е мразена, Чалгата трябва да съществува! От нея имат нужда всички тираджии, таксиджии, бачкери, хамали, строителни работници, старшини, роми и въобще – дъното на социалната пирамида. За съжаление, в България то е доста широко.  На тези хора чалгата им продава мечти – високи, руси, силиконови мечти. Говори им за лукс и скъпи коли, за любов и отмъщение, при това на език, който е разбираем за тях. Те нямат друг избор, освен да пият евтино вино и да слушат чалга. Друг е въпросът дали ти принадлежиш към тях. Щом четеш това, едва ли!
Аз много добре съзнавам, че мразенето на кючека е мой личен екзистенциален проблем. Всъщност, не се изразих правилно. Кючекът е турска народна музика и ми харесва, защото носи южняшката култура на съседите. Харесва ми и сиртакито и македонските песни ми харесват. Обаче безобразното крадене на мелодии от комшиите, при това едно-към-едно и набързо скалъпеният към тях свински текст на български няма как да ми хареса. Българската чалга издава по-скоро липса на музикална култура, отколкото каквато и да е култура. Тя обаче е нужна, има кой да дава сериозни пари за нея (глупаците са много) и следователно скоро няма да умре. Това не ми пречи да бъда щастлив. Просто не посещавам такива заведения и не общувам с такива хора.
Трън в окото ми са на вид интелигентните млади хора, които пропадат по тази музика. За съжаление те стават все повече и се срещат навсякъде. Какичките със запасни дънки в ботушки са конкретен пример. Ясно, че като си студентка в София първи курс и вашите от Сусурлево цял живот са ти надували главата с маанета ще си запашеш дънките в ботушките, защото вече втори сезон е „модерно”, пък и всички какички в големия град така правят. Много ясно, че тъпа селянка плюс алкохол е равно на пияна тъпа селянка със запасани ботушки, качена на масата във фолк клуб, но все не ми дава мира мисълта, че има и свестни хора, които слушат чалга. 
Един конкретен пример са българските студенти в чужбина. Преди да заминат са метъли, рейвъри, хипари, алтернативи, ню ейдж, всякакви, а като постоят малко в заветната страна-домакин на тяхното светло бъдеще, изведнъж започне да ги гложди една носталгия по родното, една меланхолия и хоп – друснат един кючек. Това какво значи, че от ученето в чужбина се изтъпява прогресивно или, че човек обича това, което няма? После си идват тук за първата ваканция, купуват дискове на килограм в левчета и ги продават на другите зависими от родното маане в евро „там”. Аз не мога да си обясня как така фолкът ще ти напомня за България? Малко ли свестни поп групи имаме, които пеят на български? Ако пък си традиционалист, българският фолклор ли ти се струва беден, та трябва да има далавери, изневери, мерсидеси и кючеци? Не знам. Някой емигрант да ми каже. Една родопска песен може да ме накара да се почувствам много повече българин от един Азис. Всъщност, той дори не е истински чалгар. Ако живееше „на запад” щеше да се появява по техно клубове и готик фетиш събирания полугол с каишка на врата и щипки на зърната. Азис е просто един гладен за медийно внимание позьор и прави това, което е модерно. Нагажда се. Ето дори, че дори и аз сега му правя безплатен Пи Ар. 
Другият тип пропадащи по чалгата, уж свестни момчета, са изплезените езици. Какво означава „изплезен език” виж в статията „Тва не – Мъжете с изплезени езици”. Минава за свестен, значи, младежа, слуша рокче, ходи по концерти, „забива” с разни други „фенове” и изведнъж среща лачените ботушки със запасаните в тях дънки. Какво правят ботушките, за да го променят изцяло ли? Нищо. Просто стоят и изглеждат добре, а въпросният младеж или не е е_ал  от доста време насам или има сериозен фетиш по жени в кожени ботуши, а  най-вероятно и двете. Така се ражда нов чалгар. Прослушва Калина, Малина, Кума Лиса и въобще започва да се забавлява с музиката, с която се забавляват  всички  тираджии и хамали. А беше хубаво момче!
Има и още един вид обречени души: изкривените от своите родители деца чалгарчета. Детето няма възможност да избере музиката, с която ще отрасне, а музиката носи  култура и възпитава в ценности. Класическите произведения, италианските канцонети и френските шансони носят един  вкус към живота, а „всички прасета на мезета по буркани и мазета” съвсем друг. Жал ме е за тези деца.

P.S

Харесва ли ти „Писателският блог на Тишо“? Можеш да го подкрепиш, като си вземеш копие от новата ми книга „Душа назаем“. Така помагаш на един млад български автор да се развива, даваш пари за култура (освен за бахур), а увлекателната история е бонус от мен.

Тихомир Димитров

Тва не – Смъртното наказание

 

Смъртното наказание е въпрос, по който трябва да избереш твърда позиция ЗА или ПРОТИВ, защото не можеш да умъртвиш човек наполовина.
Един от великите радетели за отмяна на  най-тежкото наказание през 20 век е френският философ и писател Албер Камю. Запитан в интервю какво би направил ако се намира в една стая с човека убил цялото му семейство и държи зареден револвер в ръката си, той отговаря, че би използвал револвера, за да убие копелето, но това не променя твърдото му  отношение против смъртното наказание. Човек може да убие от любов, от ревност или за отмъщение. Човек може да убие от умопомрачение или дори за удоволствие и, о да, такъв човек трябва да понесе цялата строгост на закона, защото вземането на правото в свои ръце води до анархия и общесвен колапс. Още древните римляни са казали, че дори най-лошият закон е за предпочитане пред анархията, но въпросът, който аз задавам тук е: Има ли право Държавата да убива? Отговорът: Категорично НЕ. Аз намирам смъртното наказание за узаконено убийство и нищо повече, за варварски акт, доказващ ниското равнище на социална еволюция в едно общество.
Ако погледнем реално на нещата, има по-жестоки наказания от смъртта. Убиваш престъпника и за него всичко свършва, но това  не облекчава мъката на засегнатите роднини. Те ще продължават да я носят със себе си цял живот, а към нея ще се прибави и скритата вина от отнемането на още един човешки живот.
Не искам да бъда разбран погрешно. Серийните убийци, изнасилвачите и садистите заслужават отмъщение.  Има много по-жестоко отмъщение от бесилото и дулата на накзателния отряд. Представете си да прекарате остатъка от живота си в единична килия с размери два на два, под строг тъмничен режим. Представете си и още по-голямата жестокост – да имате телевизор в тази килия, да виждате живота навън, към който никога повече няма да принадлежите, бавно да полудявате от самотата и изолацията, от чувството за вина и от тясното пространство, от което знаете, че можете да се измъкнете само по един единствен начин – чрез същата тази смърт, която Държавата милостиво ви е отказала. Нима има по-лоша участ от тази?

Смъртното наказание не трябва да съществува по простата причина, че дори и един погрешно екзекутиран го превръща в брутален акт на насилие от страна на безличния наказателен орган върху едно живо, дишащо, мислещо, чувстващо и най-вече - обичащо човешко същество, което има лице, за разлика от съда, произнасящ се “В името на народа”. Къде е този народ? Някой да е вечерял с него? Някой да знае по какви мацки си пада и дали пуши цигари? Щом не знаем тези елементарни неща за въпросното “юридическо” лице, трябва ли да му позволим да убива?
Един единствен несправедливо екзекутиран на тази планета прави отмяната на смъртното наказание морален дълг на всяко общество, което счита себе си за “напреднало”. Сигурен съм, че екзекутираните невинни жертви са повече от един. Сигурен съм, че само в Страната на неограничените възможности стотици невинни жертви са се простили с живота си в газовата камера, на електрическия стол или  здраво завързани за легло с бели чаршафи в очакване на смъртоносната инжекция. Защо се е случило това? Защото дори съдебната система в САЩ може да допуска грешки. Няма система, която да не допуска грешки. Това е математически и статистически доказуем факт. Защо присъдите, издавани от наказателния съд да правят изключение? Ако тези хора, които са попаднали на грешното място в грешното време или са били натопени от истинските виновници бяха осъдени на доживотен затвор, техните роднини, приятели и адвокати щяха да намерят начин да докажат невинността  им и да си ги приберат обратно у дома. След като сърцата им спрат да бият, обаче, това става невъзможно. Смъртта е необратим процес. Държавата не дава живот, следователно няма етическото право да  го отнема, да унищожава нещо, което не й принадлежи.

Кой ще живее и кой не решават от по-висока инстанция.

P.S

Харесва ли ти „Писателският блог на Тишо“? Можеш да го подкрепиш, като си вземеш копие от новата ми книга „Душа назаем“.Така помагаш на един млад български автор да се развива, даваш пари за култура (освен за бахур), а увлекателната история е бонус от мен.

Тихомир Димитров

Тва не – Граждански брак

Вероятността в наши дни да се ожениш, а после да се разведеш е 50 на 50. Който не ми вярва, да си изтегли филма “The Real Cost of Divorce”, има го в Арена. При положение, че, математически погледнато, има точно толкова смисъл да се жениш, колкото няма смисъл да не се жениш, питам се, аджеба, защо хората продължават да се женят? Може би обичат риска? Харесва им да делят имущество ли, не знам? Може би им харесва да останат без апартамент и да не могат да си виждат децата,  или обичат унижението по време на брако-развдоното дело в съда? Излъганите очаквания? Неспазените клетви? Омразата на нейните (неговите) родители, които доскоро си наричал(а) „мама” и „тате”? Или просто си достатъчно тъп(а), за да си мислиш „Това на мен не може да ми се случи, аз го (я) обичам и той (тя) мене също”?
Това, което най-много ме дразни в гражданския брак е, че те третират като дойна крава още от самото начало – съдебни, медицински, общински, църковни, нотариални такси, свръх надценени куверти  и въобще отношението на индустрията, която се издържа от брака в едно изречение може да се изрази като: „Щом си толкова тъп, че да се жениш, ще си плащаш!”  На всичкото отгоре, има петдесет процента  вероятност по-късно да се срещнеш и с другата индустрия – тази, която се издържа от развода.
Там отношението е още по-гнусно. Не стига дето си разбит физически, психически и емоционално, ами те ти дърпат последните кинти от ръцете и почти ги чуваш да ти казват: „Видя ли сега, набута се, ние ти разправяхме, ама ти…. така ти се пада, хак да ти е! Давай сега паричките като си толкова тъп! Да беше мислил повече навремето!”
Другото, което не мога да разбера е откъде на къде трябва да давам писмено обяснение на Държавата, че съм решил да прекарам остатъка от живота си с ето този човек? Защо трябва Държавата да ми свети? Тази Държава, която ограби труда на родителите ми и на техните родители, която изгони младото си поколение да мие чинии на запад? Тази Държава, която ежедневно се опитва да прецака хората, които си вадят хляба с честен труд, а си затваря очите за замъците на Големите бандити? Тази Държава, която унищожава собствената си природа за пари? Аз на тази Държава ли трябва да се обяснявам, че обичам една жена и, че искам да й направя деца и да остареем заедно?
А трябва и да си платя за това?!  KISS  MY BIG, FAT, WHITE ASS!!! Няма да стане! Не и в този живот! Има достатъчно балъци, които да издържат индустрията на брака и индустрията на развода.  Мисля, че ще е оправят без мен.
Тук искам да подчертая дебело, че „да узакониш” връзката си, да направиш децата си „законни” и други подобни клишета, с които може да се опитате да защитите брака не ми минават и ще ви кажа защо. Първо, българското законодателство не дискриминира по никакъв начин двойките, живеещи „на семейни начала” пред двойките, сключили граждански брак. Има логика, тъй като е преписано от Европейското законодателство, а то, както знаете, е доста демократично: щом разрешава на обратните да се женят и да осиновяват деца, няма как да задължава хетеросексуалните да сключват брак насила, нали?! Съществува т.нар правен институт на „конкубинат” –а, което в превод от латински означава „съвместно съжителство”. То дава абсолютно същите права и отговорности на двете страни, каквито дава и бракът. Ако решите да се разделяте и жена ви прецени, че е „помогнала” да се сдобиете с половината от всичко, което сте купили по време на общото ви съжителство, тя може да ви осъди и да си го вземе. Нищо, че не сте женени. Трябва само да събере достатъчно свидетели, които да потвърдят, че наистина сте живели на семейни начала един определен период от време. Децата в повечето случаи също отиват при нея. Да не говорим, че опитите на българското правителство да мотивира сключването на граждански бракове с данъчни преференции на принципа на семейното облагане са точно толкова импотентни, колкото всичките му опити да прави каквото и да било.
Интересува ме, след като знаем всичко казано по-горе, защо трябва да се женим?
Ето защо! Има четири варианта:

1) Защото тя е бременна, родителите ви настояват да се ожените, а вие сте икономически зависими от тях, така че няма накъде – жените се.
При това положение на нещата никой вече не е в състояние да ви помогне. Оженете се и продължавайте да слушате мама и тате какво ви говорят! Да бяхте ползвали най-обикновен презерватив за трийсет стотинки и нямаше да се стигне дотук, ама ….”гъз глава затрива”,  казват старите хора.

2) Защото любимата ти поставя ултиматум – с мен пред олтара или изобщо без мен.
Ами замисли се, бате, щом още отсега започва да поставя ултиматуми в какво чудовище ще се превърне след 20 години. Пък и щом те притеснява, значи нещо не е читава работата: или е бременна от друг и търси „законен” баща на детето (банкомат на два крака) или търси някакъв интерес в цялата работа, който няма нищо общо с любовта. Сам си прецени. После да не кажеш, че не съм те предупредил!

3) Тя (Той) е доста по-напред с материала от тебе и цялата работа е, за да намажеш кинти. Единствената разумна причина да сключиш граждански брак в началото на 21 век!!!

4) Защото нямаш достатъчно мозък в главата и си готов да си платиш за това. Тръгвай да се занимаваш с организация! Освен всичките пари и нерви, които ще потрошиш, ти обещавам да срещнеш много лошо отношение, кофти обслужване и в най-добрия случай – безразличие към най-великия момент в живота ти от страна на заетите в индустрията на брака. И, о, да, трябва да разполагаш с много, много свободно време. Минимум шест месеца хем ще бачкаш, хем ще си плащаш за лукса да се ожениш…

А можеше да минеш без всичко това! Животът след сватбата си продължава по старому и човекът до теб си е същият. В крайна сметка важното е да се обичате и да ви  гот, че си живеете заедно. Майната им на традициите! Бракът не гарантира никаква сигурност! Може да е гарантирал на баба ти, но на теб нищо няма да ти гарантира, пък и един подпис лесно се разваля с друг подпис. И с пари, хвърлени на вятъра.  Сам избираш дали да вярваш в лъжите на брачната индустрия или не. Аз не бих позволил на разни държавни чиновници и печалбари да ми се месят в личния живот.

.

.

Тихомир Димитров