Кой се страхува от Вирджиния Уулф?

За скритата цена на брака по сметка

За „историческата неизбежност” на старостта

За една безкрайна нощ

За обреченото семейно щастие

За алкохола като социален „лубрикант”

За тъжния сарказъм на старите и смешната наивност на младите

За децата като мечта, от която се страхуваме

За душевния садо-мазохизъм

За всички тези неща се разказва в пиесата на режисьора Людмил Тодоров: „Кой се страхува от Вирджиния Уулф”. Гледах я снощи в „Сълза и смях” по покана на Димитър Цонев, като част от инициативата „Блогъри ходят на театър”.

Ще пиша по-подробно, когато му дойде времето, но бързам да споделя пресни впечатления, докато пиесата все още ми „държи влага”.

Евалата на: Бойка Велкова, Ивайло Христов, Биляна Казакова и Стефан Спасов за майсторската игра – перфектно си пасваха на ролите! Декорите бяха реалистинчи, актьорите играеха без никакво „театралничене”. Постановката постигна своя ефект, поне върху мен. За малко успях да се откъсна от действителността и да потъна в драматичната нощ, която се случваше на сцената.

Един театър трябва да е много добър, за да ти причини такова нещо в епохата на триизмерното кино.

Сърдечни благодарности!

P.S

Харесва ли ти “Писателският блог на Тишо”? Можеш да го подкрепиш, като си вземеш копие от новата ми книга “Душа назаем”. Така помагаш на един млад български автор да се развива, даваш пари за култура (освен за бахур), а увлекателната история е бонус от мен.

Тихомир Димитров

Тва да – Пазители на любовта

Вярваш, че ще умрете, значи ще умрете.
Вярваш, че ще живеете, значи ще живеете.
Аз само чертая, изборът е твой.

(Мария Разсипийска)

Някога, много отдавна, когато между световете на хората и боговете не съществувала граница, човечеството непрестанно страдало от прищевките на своите създатели. В онези тъмни времена, в Горното царство се родило дете, сътворено от бог и земна жена….Когато пораснал достатъчно, полубогът се изправил срещу неправдата. Той използвал магия, за да изгради преграда между двата свята, ала тя се оказала недостатъчна да опази човечеството. За да направи трайна защита, Ронлад жертвал собствения си живот. Той създал Средна земя, обитавана от създания, подобни на самия него. Преди да умре, ги нарекъл Пазители и им завещал мисията да съпровождат и защитават хората по дългия път на тяхното съзраяване и развитие….След това полубогът затворил очи за вечния си сън, оставяйки на новите създания една нелека задача, за която им бил отреден вечен живот.

Поразен съм от факта, че едно 16 годишно момиче може да напише толкова добра книга, при това не в какъв да е жанр, а фентъзи. Колко са българските фентъзи романи, излезли на книжния пазар през последните години? Бас държа, че имам повече пръсти на двете си ръце. Ако не и на едната…

Но това не е важно, важното е, че книгата вдъхновява. Авторката й, родена през недалечната 1987 г., най-после успя да извади своята литературна рожба на бял свят. Това стана пет години, след нейното написване. Сега Мария е на 21 и следва медицина, но не е обърнала гръб на писането. Говорейки си за „млади автори“, тя представлява истински прецедент. Съдържанието на книгата й – също. Текстът е написан с неочакван размах. Горд съм, че имам честта да бъда един от първите хора с интереси в литературата, които могат да представят дебютния й роман. Виждам в това момиче огромен потенциал и съм сигурен, че името Мария Разсипийска ще го чуваме и занапред.

„Пазители на любовта“ стана възможна с помощта на моя добър приятел Жоро, който, подобно на истински пазител от Средната земя, насочваше и съпровождаше Мария по дългия път на нейното съзряване като писател. Пазеше я от гнева на боговете и от бездната на отчаянието. Много се радвам, че познавам такива хора. Те доказват, че няма невъзможни неща.

Оставени на произвола на съдбата от държавата, пренебрегнати от връзкарските конкурси и издателствата, които се интересуват само от сигурната печалба на световните бестселъри, по нашата родна земя щъкат млади и талантливи хора, на които им се занимава с изкуство и желанието им е толкова голямо, че те взимат нещата в свои ръце и сами докарват историите си до читателите. Така направи Дачи преди време. Така направиха и други прогресивни, млади хора. Хубаво е, че се намира кой да подаде ръка на търсещите изява, без да иска нищо в замяна. Даже похвално. Защото да напишеш книга е едно, а да я издадеш – нещо съвсем друго. Говоря от личен опит.

Оттук-натаък, важно е само мнението на критиката. Но не на онази критика, която буди в съзнанието ти представа за стар, плешив дедок с лула в устата, който щрака върху пишеща машина от началото на 20 век. Единствената критика, чието мнение има истинско значение за автора си ти, уважаеми читателю.

Мария беше достатъчно смела да изкара своята красива история за Долната, Средната и Горната земя на гладиаторската арена на книжния пазар, където се борят Големите. Нейният триумф или падение зависи от това накъде ще посочат палците на публиката. Бях учтиво помолен да прочета книгата и, ако ми хареса, да напиша коментар в блога си. Моят палец сочи нагоре.

Реших, че Писателският блог на Тишо няма да загуби, ако ви запознае с един чисто български, литературен прецедент. Пък и това, което не могат да свършат държавните ведомства, медиите, литературните конкурси и издателствата, със сигурност можем да го свършим ние – блогърите.

Много ми се иска книгата на Мария да бъде успешна, защото това ще й даде смелост да продължи напред, да напише нещо още по-добро. Виждам в нея огромен потенциал и не – не й правя реклама за пари или защото сме приятели. Аз дори не познавам Мария лично. Правя го, защото искам и защото мога. Правя го, защото шестото чувство никога не ме лъже.

Тихомир Димитров

Книгата може да се намери в следните онлайн книжарници:

• www.pe-bg.com
• www.bgbook.dir.bg
• www.slovo.bg/books
• www.knigabg.com
• www.book-bg.com
• www.book.liternet.bg

И в следните офлайн книжарници в София:

• Сиела /в Мола/
• Ориндж /на Графа/
• Писмена /в малкото НДК/
• Книжарници “Лексико”/на ул. Гурко и на Централна автогара/
• Български книжици /в градинката на Кристал/
• Нисим /на бул. Васил Левски/
• Книжарници Пингвините /в цялата им мрежа/

Тва да – Отмъщението се сервира студено

 

Отмъщението се сервирало студено. Аз вярвам в отмъщението.  Според мен е въпрос на чест и най-вече – на самоуважение да си отмъстиш. Знам, че не помага, но трябва!
Разбира се, човек не бива да става дребнав и злопаметен. Понякога могат да те наранят и без да искат. Понякога могат да го направят нарочно, но после да осъзнаят грешката си, да се поправят или да се извинят. Понякога пък, може да е съвсем нарочно, но опитите им да достигнат то тебе да са толкова жалки, че да им теглиш една майна и никога повече да не се занимаваш с тях. Това са случаите, в които няма да тръгна да отмъщавам.  Винаги давам втори шансове, че и трети, изчаквам човека да се поправи (знам колко слаба е човешката природа), търпелив съм и дори прекалено добър.
Случва се (твърде често) да ми се качват на главата, възползвайки се от добрината ми, опасно бъркайки я с глупост и мислейки си, че ще им се размине. Разминава им се. Причината: мразя да се забърквам в дребни конфликти и да си създавам изкуствени врагове.  Ако те смятам за кофти човек или ако предадеш доверието ми, ако досаждаш, просто ще спра да си говоря с теб. Завинаги. И трябва да се оцапаш до ушите с лайна, за да си извоюваш тази привилегия. Имай в предвид, обаче, че Съдбата ще ти го върне тъпкано от мое име. Рано или късно.  
Ще тръгна да воювам само в един-единствен случай: ако някой ми причини трайна, дълбока, умишлена и злонамерена вреда - на мен или на някого, когото обичам. Дори да си шеф на подземния свят, ако съм жив, един ден задължително ще си платиш. Три пъти. Вярвам, че наказанието трябва да бъде три пъти по-сурово от престъплението, за да постигне своята : 1) наказателна, 2) поправителна и 3) назидателна цел. Ще те докопам, когато си най-неподготвен. Вярвам и в друг принцип: наказанието може да се отлага, но никога не се отменя. Обичам ефекта на изненадата и ще оставя времето да работи в моя полза. Ще ти дойде откъдето най-малко очакваш, когато най-малко очакваш. Схемата ще е доста по-сложна, отколкото можеш да предположиш и изобщо не е задължително да съм пряко замесен в нея. Десет години ще работя върху единствената идея да си получиш заслуженото, докато  ти се занимаваш с куп други неща. Разсеян си, минало е време и си забравил. Точно това е моментът, в който ще чуеш отново за мен.  
Имам един съвет към всички, които обичат да подценяват по-слабите от тях: не го правете. Добрината и доверието, с които подхождат към вас заслужават добрина и доверие в замяна. Оценявай, претегляй, избирай си хората, но недей да правиш свински номера и най-важното: никога не злоупотребяай с добрината на другия! Ако изтикаш слабия и беззащитния до стената, ако го заплашиш, ти задействаш най-силния му инстинкт: инстинкта за самосъхранение. Няма по-страшен човек от чпвека, който няма какво да губи. Освен това Съдбата не може цял живот да бъде на твоя страна. Не случайно считам, че времето е ключов фактор при внимателно планираното отмъщение.
Има един филм, който много точно онагледява как точно си представям истинското отмъщение. Това е „Граванът”. Селската вендета, в която сицилианските фермери избиват родовете си до девето коляно по навик е невинна детска игра. Постъпката, която е толкова нечовешка и несправедлива, че може да те накара да се върнеш дори от оня свят, за да си отмъстиш, ето такава постъпка заслужава истинското Отмъщение, което се сервира  студено.

Тихомир Димитров

Тва не – Дребнавите хора

 

Дребнавите хора ме вбесяват. Всеки познава по един такъв. Това са онези мижитурковци, които гледат да минат метър с петдесет стотинки, да те излъжат с  двадесет или да „забогатеят” с цял един лев. Тези хора са счупени, според мен. Може да са невероятни специалисти, чудесни хора и добри приятели, но стане ли дума за пари, изведнъж се смаляват до мравки. Мисленето им става мравешко. Повечето от тях за израснали в бедност и подсъзнателно възприемат парите като дефицитно благо, с което ако разполагат тук и сега, никога няма да стане като „преди”. И са толкова обсебени от тоя си дребнав начин на мислене, че  са готови да се изложат яката и да загубят много повече и много по-ценни неща – приятелство, доверие, престиж. Най-лошото е, че за дребнавия няма приятели и врагове. Той всеки е готов да завлече с двадесет стотинки, важното е да спести! 
Имам  един приятел, който много обичаше да се излага, като никога не си плаща цялата сметка в заведение. Ако другите са пийнали по една-две ракийки и ако сметката е по-големичка, той винаги ще гледа да мине метър с лев-два, все едно, че утре може да излезе и да си купи нещо с тези пари. Не знам, може би самият факт, че е успял да „надхитри” всички останали му носи някакво вътрешно удовлетворение. Всички могат да събират и да изваждат. Всеки си прави сметката много по-добре, отколкото предполагаш и ако си дребнав, най-доброто, което може да ти се случи е да те помислят за смешник. Някои хора не са готови да си развалят настроението за един лев, а дребнавият човек винаги е готов да се изложи и да си хвърли репутацията в коша за същия този един лев. Ето колко жалко е да си дребнав. Унизително е.
Дребнавите хора, осен че са стиснати и пресметливи мишлета, имат много силно развито собственическо чувство. За малките неща. Ако искаш да разбереш откъде идва изразът „гледа ме все едно съм му изля закуската”,  пробвай да си отчупиш от закуската на дребнав човек. Всички жестове на щедрост дразнят тези хора.  Те ще те разберат, ако не им дадеш да опитат от сандвича ти и ще те помислят за странен, ако им дадеш. Дори може да ти се обидят. Защото са много големи честолюбци.  Нали са спестили. Могат и сами да си купят сандвич, ако им се преяде.
Дребнавите хора не обичат да подаряват. Купуването на подаръци е истински кошмар за тях, а Коледният шопинг – невероятно изнервяща криза. Та това са пари, хвърлени на вятъра. Откъде накъде ще купиш един предмет, само и само после да го поставиш в ръцете на друг човек? Какво ще получиш ти от цялата работа? Този човек дали ще оцени жеста, дали го заслужава?
Дребнавите хора са недоверчиви егоисти. Те живеят с мисълта, че все някой се опитва да ги прецака, да им вземе от драгоценно скътаните парички. Както казах в началото, това най-често се дължи на детството, прекарано в мизерия и на отношението към парите като към гарант, че тази мизерия никога няма да се повтори. Тези хора не разбират, че силата на парите е в тяхното движение, че пари, които не са в оборот са мъртви пари. Тези хора обичат да спестяват.
Спестовността е убиец на успеха. Богатите хора може да са стиснати, но те не обичат да спестяват, вместо това обичат  да изкарват още пари. Колкото повече, толкова повече. Твърде грешно е да прекараш цял живот в мислене само за това как да изхарчиш по-малко. Далеч по-добре би било, ако инвестираш цялото това време и енергия в търсене на решения как да изкараш повече. Парите имат характера на алчната кучка – колкото по-стиснат си и колкото повече внимание им отделяш, толкова по-малко ти „пускат”. Ако бъдеш ларж и решиш да подходиш по-мащабно към ситуацията, а именно като гледаш да си увеличиш приходите, вместо да си намалиш разходите, като не мислиш постоянно колко харчиш и колко зле ти се отразява това, винаги ще имаш много повече за харчене. И няма да си трошиш нервите.
Проблемът, обаче, се състои именно в дребнавия начин, по който мислят дребнавите хора. Ако цял живот съзнанието ти е фокусирано върху стотинките, винаги ще си останеш стотинкаджия.  

Тихомир Димитров

Тва да – Хедонизъм

Според краткия философски речник на Евгени Динев, Хедонизмът представлява: „…учение, според което най-висша цел на човешкия живот е удоволствието и насладата в противовес на аскетичния живот.”  Днес лозунгът на Хедонистите е „Удоволствието преди всичко” и аз напълно ги подкрепям.
Откакто е на този свят, човек все търси смисъла на своето съществувание и все не успява да го намери. Добре де, при това положение на нещата, не е ли по-хубаво да теглиш една майна на всичко и да решиш, че смисълът е да се наслаждаваш тук и сега – с  поверените ти средства и възможности, а не да се занимаваш с разкриване на загадките на Вселената и всичко останало. Веднага отговарям на въпроса какво би станало, ако всички започнеха да се държат така. Ами няма да започнат, ето какво.  Светът е пренаселен със задръстеняци, комплексари, кариеристи, шовинисти, комунисти, социалисти, аскети, въздържатели и всякакви други изкривени хора, които в никакъв случай няма да се отпуснат и да се забавляват.  Те или преследват някаква „възвишена” обществена цел с всички възможни средства, или гонят някаква „кариера”, някакво „развитие” в личния живот или пък някакво „духовно” усъвършенстване. Каква кариера, бе, какво развитие – да остарееш в една компания, работейки и в почивните дни и да си харчиш парите, когато си вече стар и грозен, това ли е кариера? Thank you, but no, thank you! Някои са готови да продадат живота си, младостта си и свободата си за пари, други пък  сами се лишават от редица удоволствия с цел постигане на някаква по-висша фаза на ума. Най-тъпото, обаче е, че  Космосът упорито мълчи и отказва да посочи кой е крив и кой – прав.
Ето защо, аз имам съзнателното право на избор да не продавам младостта, свободата и живота си за пари и то дотогава, докато аз самият не реша да постъпя другояче. Правя съзнателен избор в полза на наслаждението пред ограничението, избирам да се отдам на всички изкушения и да преследвам личната си съдба в живота – да му се радвам, докато мога. В същото време има достатъчно отрудени и огрухани хорица, които ще продължават да поддържат обществения ред, ще продължат да търпят доброволни лишения и да се блъскат от здрач до зори, за да произвеждат блага, предназначени за други, ще продължават да тласкат цивилизацията напред и да разрушават климата, да се стремят към просветление и да се самонараняват с чувсво за вина и страх.  Ако ги нямаше тези хора, на мен щеше да ми бъде доста скучно. Хедонистите не обичат да им е скучно. Те обичат да се забавляват.
На пръв поглед всеки би живял така. Не, не всеки! Първо, не всеки може да си го позволи и тук изобщо не става дума за пари. Аз  не съм богат човек, но  мога да си го позволя. На мен също ми се налага да работя. С малката разлика, че решавам сам кога ми се работи и кога не, че работя каквото искам и когато си поискам. Моята тайна е, че аз и в работата откривам наслаждение. Как съм стигнал дотук ли? Като винаги на подсъзнателно равнище съм избирал наслаждението пред лишението и ако някога съзнателно съм подлагал себе си на някакво лишение, то единствената цел на това лишение е била да донесе повече наслаждения като награда.
В същото време има много богати хора, които не спират да се блъскат и да се лишават. Ето например Слави Трифонов. Защо му е да продължава да се пъне всяка вечер по телевизията? Няма достатъчно пари, за да си плаща наема ли, че да му се налага да ходи всеки ден на работа? Може би му е безкрайно интересно всеки ден да прави едно и също в продължение на години…?   Не, просто човекът не може да спре. Въпрос на навик. Мога да дам още хиляди примери за богати и успели хора, които просто не могат да спрат. Лишенията и ограниченията, в които са свикнали да живеят са ги изкривили толкова много, че те са забравили да живеят по друг начин, забравили са да се забавляват дори, когато вече могат да си го позволят. Ето, че въпросът не опира до пари. Всичко зависи от вътрешната ти нагласа. На всеки човек му се налага да работи или да върши нещо полезно. Това не е страшно. Хедонистите не са безработни прошляци. В повечето случаи това са успели хора, които в един момент са решили да счупят социалните окови, да кажат „майната му”, да се пенсионират на 35 и да изберат собствения си кеф пред кефа на другите. Това е да си хедонист.  Удоволствието преди всичко!
 

P.S

Харесва ли ти „Писателският блог на Тишо“? Можеш да го подкрепиш, като си вземеш копие от новата ми книга „Душа назаем“. Така помагаш на един млад български автор да се развива, даваш пари за култура (освен за бахур), а увлекателната история е бонус от мен.

Тихомир Димитров

PR вместо реклама

Когато продаваш нещо, имаш нужда хората да знаят за него. Съществуват два начина да стигнеш до масовата публика: като платиш на медиите да разкажат за теб или като накараш медиите да разкажат за теб безплатно. Първото се нарича „Реклама”, второто PR (Public Relations) или „Връзки с обществеността”. Ако искаш да си хванеш младо гадже, запиши се да учиш „Връзки с обществеността”. Много е вероятно да се окажеш единственият мъж в потока. Всъщност, връзките с обществеността не винаги излизат безплатно (младите гаджета също), но поне разходите за тях са задължително по-малки от средствата за реклама, освен това имат косвен характер. Едно е да заведеш гаджето на вечеря, друго е да си платиш за проститутка. Има разлика. Не даваш на медията хиляда лева, за да те рекламира. Даваш двеста лева за уиски и напиваш представител на медията в приятелска, релаксираща обстановка извън работното време, докато му съобщаваш важна за неговата медия новина. Това е работата на добрия PR. Ето защо там учат предимно женички: могат да бъдат много по-убедителни, когато започнат да се прихващат, че нещо трябва да стане на всяка цена…
Предимството на Връзките с обществеността пред рекламата е, че те са полезни и за двете страни. Бизнесът достига до публиките  на по-ниска цена, а медиите намират с какво да запълнят новинарските си колонки. Основната съставка в магията на добрия PR е наличието на новина. Ако не разполагаш с такава, по-добре недей да си гърмиш патроните напразно. Ще ти поискат пари за реклама. За да не остана неразбран, привеждам практически пример:
Да приемем, че си собственик на бутик и организираш разпродажба. Всички трябва да разберат за нея. Ако вдигнеш телефона на в-к Труд и им съобщиш това, оттам ще ти отвърнат с цена на квадратен сантиметър. Ако обаче им съобщиш, че по случай разпродажбата има коктейл, на който ще присъстват Део, Иван и Андрей, че каниш ПЪРВО журналистите от Труд, защото са най-яката медия в България и, че ще има безплатно ядене и пиене, освен това възнамеряваш да подаряваш бутикови дрехи, бъди сигурен, че  в утрешния вестник твоята разпродажба ще заема каре, за което никога не би платил. 
Да организираш добър PR означава: 1) Да поднесеш новина 2) Да се подмажеш на журналиста и 3) Да го почерпиш (да има някаква лична изгода). Оттам нататък остава само да му го тикнеш прес-рилийзчето в ръчичките, че да не се занимава да съчинява текста безплатно, пък и да не обърка нещо и готово. Бас хващам, че една почерпка излиза много по-евтино от една рекламна кампания. Защо не го прави всеки ли? Защото не всеки го може. Не всеки познава нужните журналисти, не всеки има връзки в правилните медии, не всеки може да лъже добре, не всеки умее да се подмазва и не всеки знае какво означава самото съкращение PR.
Тъй като статията ми се казва „PR вместо реклама”, аз трябва да отговоря на въпроса може ли едното напълно да замени другото. Не, не може! Ако си собственик на завод за металорежещи машини трудно ще намираш интересни и вълнуващи събития, с които непрекъснато да забавляваш местната общественост. Пък и медиите ще ти обърнат безплатно внимание само ако се случи промишлена авария с много тежки последици за околната среда. Всичко зависи от бизнеса. В малкия и средния бизнес, в модата, шоу-бизнеса и изкуството Връзките с обществеността са в състояние напълно да елиминират рекламата като средство за общуване с публиките. Всеки е гледал FTV. Всички събития, които отразява модният канал са форма на PR. Рекламите по Фешъна са много малко. Ще ги разпознаеш по това, че преди тях една какичка въздъхва „Пюблиситеее“, все едно свършва. Връзките с обществеността отдавна са победили платената реклама като форма на комерсиализация в модния бизнес. По всичко личи, че тази тенденция ще продължи да се разраства и занапред.

Тихомир Димитров

Тва да – сексуалните фантазии

 

Сексуалните фантазии са пряко свързани с либидото, а либидото е способността ти да правиш секс и да извличаш удоволствие от него. Грешно е да считаме хората с развинтено въображение за извратеняци, напротив, може да си извратен колкото си искаш подсъзнателно, стига да не допускаш опасните ти фантазии да се пренасят в реалността. Фантазиите са обсебващи, но между реалния живот и онзи вътрешния, тъмен свят на съкровени желания, трябва да стои видима граница.  В противен случай рискуваш обществото да те сметне за „непригоден” или дори за „опасен” и да те посвети на „грижите” на съответните институции, които ще ти „помогнат” да се поправиш.
Как да развиваме въображението си така, че то да ни помага в секса, а в същото време да не позволяваме на развратното подсъзнание да съсипва живота ни? Много е просто – като запазим еротичните фантазии за себе си, или поне онази част от тях, които крият опасност от противообществени прояви. „Задните мисли” в леглото са мощен афродизиак и генератор на приятни усещания, няма спор. Хубаво е да се осмелиш да изпробваш някои от фантазиите си дори на яве, но това трябва да стане само с друг пълнолетен и най-вече съгласен да си играе с теб възрастен. Всеки, обаче, крие в себе си едно мрачно кътче на възбуждащи желания, които никога не бива да виждат бял свят. Особено хората с по-богато въображение. Най-тъмните фантазии носят страхотен еротичен заряд, ако се научим да го експлоатираме правилно. Това трябва да става много внимателно. От една страна, не е хубаво прекалено силните желания да се задържат и натрупват вътре в човека, защото един ден могат да избухнат в някаква крайност, от друга – практическото им приложение е силно нежелателно. Какво да правим тогава? Ами да дадем свобода на въображението си, предлагам аз! Само така можеш да бъдеш пълноценен любовник (пълноценна любовница): ако не слагаш прегради пред собственото си въображение. Най-големият сексуален орган на човека е мозъкът, а въображението е висша проява на мозъчна дейност, по-висша дори от мисленето. С въображението си човек създава една паралелна реалност и живее в нея. Кои са безопасните и полезни начини да изживяваш най-съкровените си еротични мечти, които никога не би приложил(а) на практика? Има точно два начина: първият е с писане на подобни фантазии. Писането е чудесен отдушник, защото ти дава активната позиция, водещата роля в един волеви и логически последователен процес да преживееш в първо лице най-мръсните си мечти. Не е задължително някой да чете това, което си написал(а). Пробвай, седни и опиши с думи най-срамната сцена, която можеш да си представиш, ще видиш колко много ще те промени това. Ако си добър текстописец и имаш наистина богато въображение, може дори да намериш хора, които да дават пари за твоите фантазии. Вторият вариант е пасивно да възприемаш еротичните си фантазии така, както са ги описали други. Бас хващам, че нищо не може да те възбуди повече от един добре написан текст, в който се разказва  за любимото ти извращение. Четенето също е логически процес, който активно ангажира мозъка и това те кара да „съпреживяваш” прочетеното.  Емоционалният заряд може да е по-слаб, в сравнение с писането, единствено поради липсата на контрол върху сюжета. Възможно е, обаче, да намериш текстописци, които са описали любимата ти фантазия много по-добре, отколкото дори ти самият (самата) можеш да си я представиш. Изумително е колко много хора си падат по едни и същи неща – обувки, белю, връзване и сране върху лицето, например. Преди появата на интернет човек живееше сам в мрачния свят на подсъзнанието си и се срамуваше от себе си, защото мислеше, че е единствен. Сега е достатъчно да напишеш две думи в Google, за да разбереш, че има още няколко милиона души като теб. В мръсните фантазии няма нищо лошо. Те са естествена черта на човека, подобна на чувството за хумор, имат строго индивидуален характер при всеки ор нас. Сексуалните фантазии увеличават удоволствието от секса и поради тази причина трябва да се поощряват, стига това да не пречи на околните. Ако харесваш безпомощни жени, например, няма нужда да екзекутираш гаджето си чрез разпъване на кръст. Достатъчно е да й завържеш ръцете с копринен шал за леглото – един символичен акт, който не крие абсолютно никаква заплаха за нея (него), но със сигурност ще увеличи твоята, а (надявам се) и нейната възбуда. Обаче умната!

Тихомир Димитров

Тва да – Екологията преди всичко !

 

Екологията е новата религия на модерния свят. В изостаналия все още предпочитат   традиционния ислям или по-крайните му форми – онези с рязането на носове по площадите, да не споменавам имена!
Парадоксалното е, че докато немците си вадят очите с „шпаарлампен” (икономични диодни лампи), арабите осветяват целите си магистрали с електричество, произведено по най-нерентабилния, неефективен и вреден за планетата начин, а именно – с горене на петрол. Така няма да стигнем до никъде.
Америка, която е да бест ъф да бест във всяко отношение, изостава учудващо много зад „Стария свят” по опазване на околната си среда. Всъщност, екологичната й политика май се свежда само до писане на доклади върху глобалното затопляне, финансиране на частни университетски проучвания и произвеждане на ефектни  касоразбивачи за края на света. Средното американско семейство продължава да кара огромни кадилаци и SUV-та и да се държи като най-големия замърсител на планетата.  Комините на тежката промишленост продължават да замърсяват въздуха, хартиените фабрики продължават да изхвърлят токсичните си отпадъци в реките, а големите крайбрежни градове все така „акат” директно в океана. Причината? Американският начин на мислене е толкова късоглед и ограничен, че не може да се разпростре върху нищо по-глобално от печеленето на пари. Какво като планетата умира? Нали изкарваме пари? Американски долари, при това! Важното е, че сме най-дебелите и най-грозните копеленца в света! Ние сме най! Майната й на планетата! Ако трябва ще обявим война на Природата, ще я свалим от власт и ще въведем ценностите на Демокрацията!  Имаме си най-голямата армия на света…
Чудя се, какво би станало ако дивият тексаски селянин Буш инвестираше в алтернативни източници на енергия и здравеопазване поне половината от това, което дава за вампирските си войни, които имат за цел да изсмучат и последната капка петрол от земните недра?

Успоредно до САЩ се нарежда един нов гига-замърсител на околната среда – Китай. Там пък икономиката е подчинена на  принципа колкото повече, толкова повече! Само да излиза евтино. Всичко в Китай е масово – замърсяването, консумацията на енергия, раждането, всичко. Произвели са толкова много китайчета, че човешкият труд и достойнство са станали по-маловажни от една употребявана автомобилна гума. Да, има държави, в които автомобилните гуми са по-важни от хората. Ами Индия? В тези две държави живее половината човечество. И то не само живее, то осира цялата планета.
Единственото зелено кътче на надеждата се е приютило не някъде другаде, а в добрата стара Европа. Тук отдавана не е модерно да работиш без пари, да произвеждаш евтино и да се радваш, че си богат. Парвенютата не са на мода в Европа. На мода са екологията и високите технологии. В последната рамкова програма на ЕС политиката по опазване на околната среда заема първо място като приоритет, предхождайки дори безработицата и социалната политика, което е малко необичайно, предвид факта, че Европа все още се управлява от социалисти. Ето колко належащ е станал проблемът! За съжаление само в тази част от света има ясно декларирана политическа воля за справяне с проблемите на околната среда.

Мислиш, че това са празни приказки ли? Ами виж вятърните перки, които никнат като гъби в България. Опитай се след първи януари да внесеш какъвто и да е автомобил, по-стар от 2004 г. Изчакай да видиш какво ще се случи с  екологичните такси и акцизите върху горивата. В по-напредналата част от Европейския континент да притежаваш автомобил е евтино, но да го караш е доста скъпо удоволствие. Няма нищо по-хубаво от това!
Огледай се – въздухът, който дишаш в София се вижда и пипа. Движението тук прилича на трафик от третия свят. Съвсем скоро всичко това трябва да спре. Може да е насила и с клизма, но трябва да спре! Метрото ще се дострои, ще се изградят големи подземни паркинги в центъра, бизнесът ще продължава да се мести към покрайнините, а доста хора ще се принудят да останат без коли, след като трошките им издъхнат. Онези, които карат нови и екологично чисти автомобили ще плащат скъпо и прескъпо за удоволствието да цапат въздуха в града.  Мечтата ми е българската столица най-после да заприлича на по-големите си европейски посестрими – слънчево и екологично чисто място, из което можеш бързо и безопасно да се придвижваш по релси и с велосипед. Колите са за магистралите. Дори магистралата ще ти излиза три пъти по-скъпо, отколкото да се качиш на влака.
Екологичното мислене е въпрос на висок интелект, добро възпитание и широка култура. Няма как, трябва да жертваме част от личния си комфорт, за да оцелее планетата. По-важно е! Пък и, замисли се, може ли изобщо шофирането в София да се нарече комфорт??
Хубавото е, че всеки има възможност да допринесе за екологичното равновесие. Започни като спреш да изхвърляш фаса през прозореца на колата и като престанеш да оставяш следи от пикника си в планината. Нямало кошче за боклук? Ще си го сложиш в торбичка и като се върнеш в цивилизацията ще си изхвърлиш пластмасовите, стъклените и хартиените отпадъци поотделно. Свиквай да го правиш преди да са започнали да глобяват. Днес всичко това може да ти се струва далечно и маловажно, но утре като започнеш да си плащаш за свинщината, аз ще стоя отстрани и ще ти се присмивам. 

Check this out:   http://www.blueman.com/earth/

Тихомир Димитров

Тва да – Мастурбацията

 

Самозадоволяването е начин на себеизразяване. Чрез мастурбацията човек получава възможност да изследва  сексуалността си, да подобри здравето си и да си достави сам едно съвсем невинно, плътско удоволствие.
Народът го е казал: „За здрав и бодър организъм – сутрин, обед, вечер, онанизъм!”
Шегата настрана.
Днес проблемът за или против мастурбацията изглежда доста смешен, но това съвсем не е било така в средните векове. Интересен факт, на който се натъкнах в Интернет е, че железните колани за целомъдрие все още съществуват, при това вече има не само женски, но и мъжки. Достатъчно е да напишеш „chastity belt” в Google и пред очите ти ще се разкрие цяла индустрия с колани против мастурбиране. Естествено, те вече не се използват с религиозна цел, както е било в  средновековните католически манастири, а с чистo перверзна – като част от играта на роли…
Въпросът защо е хубаво да се мастурбира трябва да бъде разгледан в два аспекта - мъжки и женски. Първо, обаче, нека поставим едно условие – мастурбацията по никакъв начин не може да замести секса (въпреки че сам в банята съм постигал много по-високи върхове, отколкото с някои определени жени, но това е съвсем друг въпрос, може би грешката е в моя телевизор). Второто условие е, че не бива да се прекалява. Ми не сме животни, да му се не види! Не бива да се прекалява с яденето, с пиенето,  много ясно, че и с чекиите не бива. Няма да ослепееш, спокойно! Просто ще се превърнеш в  парцал. Ще се засъхнеш. Пък и злоупотребата с пилеене на сексуалната енергия не е препоръчителна.
Източните ДАО-си още в древността са достигнали до извода, че тялото ни непрекъснато произвежда и изразходва енергия, като входящата енергия се създава вътре в тялото или се черпи директно от Природата. Жизнената сила Ци (Чи), според тях, може да се преобразува от един вид в друг, досущ като всяка друга енергия на този свят. Най-мощният генератор на енергия са половите органи, които са създадени така, че непрекъснато  да произвеждат жизнена сила, необходима за продължаването на рода. Според източните мъдреци с едно изпразване можеш да станеш баща на света, защото изхвърляш няколко милиарда сперматозоида. Ето каква потенциална енергия се крие в „слабините” на всеки мъж. Това са атомните двигатели на мъжката подводница. Не бива да е учудваме, че тантрическият секс,  бойните изкуства и даоистките практики винаги са основани на сексуалното въздържание, култивирането и преработването на жизнена сила Ци (Чи). Гледах едно предаване с един тибетски монах, който беше станал напълно непробиваем с помощта на техника, наречена „Желязната ризница”. Опитваха се да забиват брадви, копия, саби и пирони в него, но не би! След края на демонстрацията  учудена журналистка запита въпросния супермен как го постига и той каза, че е успял да стане непробиваем с цената на 30 години сексуално въздържание и ежедневни физически упражнения. Така че, ако ще ставаш джедай, забрави за всякакви чекии! Ако, обаче, искаш да си нормален, добре функциониращ мъж, от време на време е хубаво да „продухваш тръбите”, защото събирането на прекалено много семенна течност в половата система оказва нездравословен натиск върху простатата, а това вече е  вредно. Простатата е мускул, който трябва да се упражнява като всеки друг мускул, но и с тренировките във фитнеса не е хубаво да прекаляваш. Пък и пенисът е като оръжието – ако не го прострелваш редовно може да засече точно тогава, когато най-много ти трябва. Мастурбацията при мъжете има и още един много голям плюс. Тя е помогнала на всички нас да се осъзнаем полово. Доста мъже лъжат или преувеличават, но ВСИЧКИ мастурбират. Няма как, заложено е от природата. Чекиите в седми клас са пряко свързани с качеството ти на любовник няколко години по-късно. Най-малкото, че ти дават неоценимата възможност да се поупражняваш върху самоконтрола си на спокойствие, което само по себе си, хич не е малко.
Женската мастурбация е по-сложен въпрос. Защо всичко, свързано с жените трябва винаги да бъде да  по-сложно? Мастурбацията е полезна и за дамите. Освен с чисто терапевтичния си ефект срещу главоболие и депресия, тя помага на малките момиченца да станат големи мръсници, когато пораснат. Всички сме чували, че мъжкият оргазъм се дава, а женският се учи. За съжаление Природата притиска момиченцата доста по-слабо да изучават „онова там долу” в сравнение с момченцата. Ако не открият любимата си играчка от любопитство, някои момиченца може и цял живот да си останат фригидни.  Около 20 % от жените в полово активна възраст са фригидни. Тук влизат и асексуалните, които не страдат от фригидност, но понеже никога не са пробвали нищо, свързано със секса, просто не намират (и не търсят) удоволствие в него. Познавам такива. Не е хубаво! Има я, разбира се, и другата крайност – онази с краставиците и разните продълговати предмети, но на този проблем съм посветил отделна, много по-интересна статия…
Най-популярният начин за самозадоволяване при жените е с навлажнено пръстче между краката. Става лесно, бързо и навсякъде. На второ място стоят вибраторите и другите продълговати предмети по простата причина, че не всички момичета харесват проникване, някои изпитват само клиторен оргазъм.  Най-предпочитаната форма за онанизъм при дамите обаче си остава душ батерията в банята и още по-добре – във ваната.
Удоволствието от мастурбацията и при двата пола зависи основно от това как е развит най-важният полов орган – мозъка. Ако нямаш богато въображение и не се интересуваш от сексуални фантазии, нито душ батерията, нито сексът могат да ти позволят да бъдеш добра любовница. А мъжете точно това искат – дама в обществото и курва в леглото. Нали така?    
.

.

Тихомир Димитров