Тва не - асексуалните хора

Обичам да пиша за парадоксите на времето, в което живея. Особено за тези, които ме плащат. За тези, които подсказват края на света. Имаше един филм: „Децата на хората”, в него Божествено проклятие беше наказало човечеството да няма повече деца. Всяка фантастична анти-утопия носи капчица истина. Днес ние сме жертва на същото проклятие, но в малко по-различна форма – все повече стават а-сексуалните (фригидни, импотентни, хомосексуални) хора. Знам, че това са напълно различни понятия и знам, че не са някаква новост. Обаче знам и нещо друго - всяка война е последвана от бум в раждаемостта и то предимно на момчета. Общата памет на човечеството си знае работата и тъй като от 50 години насам се радваме на икономически растеж и сме престанали да се избиваме като животни, хората изпитват все по-малка нужда да се размножават. Светът е пренаселен и космическият сървър ни диктува, че едва ли е разумно да продължаваме да го пренаселваме. Тези неща не могат да бъдат обяснени логически, те се управляват чрез инстинкти. Прави ли ви впечатление колко малко влечение имат вашите приятели (25-30) към брака? А колко голям процент от тях са разведени? Каква част от тях изхвърлят на боклука възможността изобщо някога да имат деца? А замисляте ли се колко абсурдно би било това през 1947 година? Наскоро една братовчедка ме попита: „Ти сигурно се чувстваш нещастен, защото по-голямата част от приятелите ти имат семейство и деца?”. Отговорих й, без да я лъжа: „По-голямата част от приятелите ми са разведени без деца и аз искрено се радвам, че си спестих това, която те трябваше да преживеят.”
Към този проблем се прибавя и още един – проблемът с асексуалността. Като оставим настрана медицинския факт, че 30% от жените са фригидни по дефолт, твърде много станаха и жените, които възприемат работата си като по-важен приоритет от мъжете. Стават независими и еманципирани. Правят кариера. Твърде много кариера. Това ги обрича на самота и ги лишава от теоретическата възможност да имат деца. Когато накрая осъзнаят колко неизгодна сделка са сключили, вече е прекалено късно. Няма с кого да си харчат голямата заплата и няма за кого да се грижат. А жените обичат да се грижат. И най-вече за деца, но ако са станали жертва на проклятието на нашето време, наречено „роботохолизъм”, щат не щат започват да се грижат само за офиса, друго не им остава. Ето защо фирмите в наше време се размножават по-лесно от хората.
Твърде много станаха и мъжете, които страдат от импотентност. Те пък се оправдават със стреса в работата. Верно, мъжката импотентност се лекува с едно хапче или с консултация при психолог, но за сметка на това пък съвременните мъже са готови да изчакат до 40-45, а защо не и до 50 години, преди да си направят деца. Въобще, няма го онова животинско привличане между мъжа и жената, както през 50-те. Отшумява естественият инстинкт за размножаване - един от най-важните, при това. Светът отива на кино. The future is now and the end is near.
Тихомир Димитров

