Реплика
Наскоро ми подхвърлиха линк към статията на Елена Кодинова, на тема: Когато писателите нямат характер. Това, което прочетох, ме поизнерви. Не защото се изживявам като големия писател, а защото авторката съвсем непрофесионално словоблудства на тема “млада българска литература”, без дори бегло да се е запознала с творчеството на “младите български писатели”, срещу които така нелепо се нахвърля.
Доказателството?
Ами в текста не можеш да намериш името на нито един “млад, български писател”, не е споменато заглавието на нито една книга от такъв. Анализът е написан сляпо, наизуст и по принцип, а aналогиите с Куелю, Буковски и Памук са повече от неуместни.
Твърде непрофесионално!
Ясно е, че авторката не е чела, преди да седне да пише.
Но тя търси диалог. Или може би търси някаква временна, фалшива интернет “слава”? Може би иска да се забърка в някакъв “скандал”, та да заприлича поне малко на Мадона? Хех, смешно!
Както и да е. Ръкавицата е хвърлена в лицето на много хора, не само на мен, но и моята буза изплющя. Заболя ме. Нямам намерение да обръщам другата, обаче.
Та, ето я моята реплика. Не можах да се въздържа.
Елена задава интересен въпрос: защо, аджеба, съвременните млади български творци
“се морят да пишат, след като вече преди тях са писали Толстой, Чехов, Фаулз, Виан?“
Отговорът е доста елементарен - защото не могат без да пишат. Съжалявам, че авторката никога не е изпитвала еуфорията на творческия подем, тихата лудост на вдъхновението, гениалната простота на идеите за нов сюжет, които те връхлитат съвсем неочаквано, та да може да вникне и в освобождаваща сила на творчеството, да може да я разбере. Тогава щеше да знае, че хората пишат не за пари, слава, признателност или “защото така трябва”, а защото не могат без да пишат. И нямaше да задава тъпи въпроси. Щеше да знае, че авторите - млади и стари, не се “мъчат” да пишат, а се мъчат, когато не пишат.
“Аз, слава богу, не съм писател“, казва тя.
Аз пък, слава Богу, съм, отговарям й с облекчение.
И никой не може да направи нищо по въпроса…
Освен да твърди наивно: “Аз съм филолог. Имам държавен лиценз да се изказвам за литература поне в България. Младата българска литература има нужда от точно такъв литературен експерт-счетоводител, който не е писател - като мен.“
Ще ви издам една малка тайна, госпожо филолог. Ако някой се нуждаеше от вашите услуги, то най-вероятно щеше да ви плаща заплата. Сигурен съм, че се справяте блестящо с отстраняването на излишни запетаи, но не мога да приема, че разбирате нещо от литература. Само писателите могат да бъдат истински критици. Трябва да си минал през огъня, за да знаеш какви механизми управляват стихията. Никой не се нуждае от “професионалните” ви услуги на “литературен експерт-счетоводител“, които така упорито ни натрапвате. Но да приемем, че вие жертвоготовно сте се наели да “помагате”, без да чакате отплата, като истински човек на словото…
И в двата случая сте уволнена - безсрочно и дисциплинарно. Защото не, младата българска литература не изпитва потребност от човек като вас, който в преследване на евтина сензация и с боклучав, журналистически песимизъм опорочава последните усилия на малцината оцелели Дон Кихотовци да се преборят с вятърните мелници на издатели, спонсори и разпространители, които обичат да залагат само на сигурно.
Много ясно, че всеки нов “Хари Потър” ще се чете масово и у нас. Хората са стадо. И рекламата е техният п(р)орок. Но вие, вие пробвали ли сте да напишете книга от позицията си на един Никой, а после да накарате някой да я издаде, да я рекламира, да я разпространи, някой да я прочете, че и да ви даде пари за целта? Ами пробвайте! И чак тогава критикувайте. Защото хората, които нападате, са пробвали. Мога да ви дам десетки примери, ако искате, срещу вашите нула…
Не знам с какви пропаднали типове общувате в ежедневието си, но впечатлението ви, че, цитирам:
“младите български писатели достатъчно много пият и шмъркат…достатъчно много се грижат за укрепване на меките си творчески ерекции…имат нужда от още една полудяла фенка, която разбира морално-трагичната им поза на вечно пияни или надрусани Фаустовци“
съвсем не съвпада с моето.
Защо се получава така?
Ще ви кажа. Защото не познавате нито един млад, български писател на живо и то няма как - с вашето отношение. В повечето случаи хората, които шаблонно описвате като герои на Буковски, са високообразовани и интелигентни, лесно достъпни и без излишно самочувствие. Повечето от тях си изкарват прехраната като упражняват друга, не толкова престижна професия, каквато е писателската, защото на всички ни е ясно, че от умряла крава не може да се дои мляко. А младата българска литература е точно това - един обезкървен труп, с който вие се гаврите публично…
Жалко, че сме дали азбуката на целия славянски свят, да ви кажа. Жалко, защото се появиха филолози като вас, които да рекламират негативното си убеждение, че младата българска литература не е модерна именно в България. Ще ви оставя да съществувате във вашия си, негативен свят. И докато вие там чакате българската литература да стане модерна, такава просто ще престане да съществува. И тогава ще ви се наложи да си вадите нов “държавен лиценз за литература” - този път на английски…
“В книгите на съвременните български писатели мен ме няма. Там има два вида жени. Безмозъчни същества с женски антропологични особености, които са атрибут на меката ерекция на главния герой (обикновено пиян или надрусан, та затова и тази ерекция) или нереални същества мечти, нещо като манга-образи, ефирни, трофейни, манекеноподобни, но пак атрибут на трагичното неразбрано величие на главния герой.“
И по-добре, че ви няма. Ще ви издам още една малка тайна - такъв дребнав, злободневен герой като вашия просто не е интересен. Банален е с песимизма си. Затова го няма.
“Съвременният млад български писател не ми казва нищо за новото технологично време, в което всички живеем. Кога ще ми разкажете за това? Вие чували ли сте за този проблем? Гледате ли в бъдещето, когато вашите, моите, нашите деца ще смятат технологичната самота за нормално състояние? Притеснявате ли се от това?“
Чували сме ние. Гледаме . Разказали сме. Притесняваме се. Ама няма кой да прочете…
Още една малка тайна - голяма част от съвременната българска литература няма да я откриете по рафответе на книжарниците. Ще я намерите по блоговете и литературните форуми, по специализираните сайтове. Живеем в 21 век, все пак. За каква “интернет самота” говорите? За какви “момчета без момичета“? Та повечето “съвременни български писатели” са жени?! Първо четете, после мислете, след това пишете, моля ви!
“За написаното отговарям с дипломата си на филолог.”
Аз пък отговарям с цялото си творчество, публикувано в този блог. Както и с последната си книга - “Душа назаем”. Още едно тематично произведение от “млад български автор”, което според вашия “анализ” не би трябвало да същестува…Две за срока и две за годината, госпожо филолог!
Тихомир Димитров
