Good Life

Питам се какво е хубав живот?

Някои мислят живота на богатите за хубав. Виждат лъскавия връх на айсберга – хубавите дрешки, екзотичните ваканцийки, перфектната съпруга, социалните контакти, скъпото автомобилче. И спират дотам. Не се сещат за оная част от айсберга, която не виждат: по-голямата. Не мислят за обещанията, които този човек е дал, за ангажиментите, които е поел, за произтичащата от всичко това не-свобода. Завиждат, без да знаят за огромните суми, които богатият дължи на още по-богати, без да ги интересува лицемерното отношение на хората към него. Искат неговото жилище и колата му, но не им трябва липсата на приятели и самотата, не харесват силните врагове, които има този човек…

Очевидно добрият живот не се измерва в пари. Защото парите са две крайни противоположности на не-свобода. Липсата им е абсолютно ограничаващ  фактор. Непрекъснатият стремеж към забогатяване – също. Умните хора знаят, че парите са средство, а не цел. И умело ги използват, за да постигнат духовна свобода. Нищо повече. Умните хора, за съжаление, са твърде малко. А светът се разболя от алчност.

Любовта хубав живот ли е? А пиянството? Между двете има твърде много сходства. Нищо не е по-обещаващо от първоначалната еуфория. И по-отчайващо от неизбежния махмурлук. Щастливи са само онези, които умеят да обичат, без да притежават. Онези, които могат да се наслаждават на мига, без да се вкопчват в него. Онези, които могат да чувстват, без да мислят. Защото разумът е голям тиранин. Дадеш му един пръст хубаво усещане, той се пристрастява към него и иска да ти отхапе ръката. Страхува се да не вземе да го изгуби, прави сложни планове как да го задържи, лъже, опитва се да променя другия спрямо собствените си заблуди, има очаквания, прави предположения, съмнява се, задава въпроси, гърчи се в агонията на несигурността, става зависим. Всичко това ни пречи да чувстваме ТУК. Да се наслаждаваме СЕГА.

Очевидно добрият живот не се измерва в любов. Любовта води до две крайни противоположности на не-свобода. Липсата й е абсолютно отчайваща. Непрекъснатият страх да не я изгубиш – също. Умните хора знаят, че любовта е средство, а не цел. И умело го използват, за да постигнат духовна свобода. Нищо повече. Умните хора, за съжаление, са твърде малко. А светът се разболя от липса на любов.

Знанието хубав живот ли е? Политиците създават тайни служби, защото искат да знаят всичко за своите поданици. Или за поданиците на други държави. И какво правят, след като разберат? След като получат знание? Организират войни, репресии, насилие и убийства. Съпрузите наемат частни детективи, защото искат да знаят всичко за своите половинки. И какво правят, след като разберат с кого им изневеряват? Организират разводи, скандали, насилие и убийства. Учените харчат милиарди, защото искат да знаят всичко за Вселената. Когато издишам от устата ми излизат трилиони атоми, молекули и химически съединения, които се отдалечават в пространството, докато не се разпаднат напълно. Докато не изчезнат. Има голяма вероятност ние, заедно с планетите, звездите и галактиките, отдалечаващи се една от друга, да сме част от едно такова издишване. Има нелоша вероятност всичко, което виждаме, чувстваме, усещаме, да е илюзия.  Има вероятност всичко, което знаем, да е заблуда. И какво правят учените, след като разберат това? Създават технологии, които използват за войни, репресии, насилие и убийства. Или пък лекарства, които удължават безсмислената агония на живота с още няколко стотни от секундата…

Знанието хубав живот ли е? Древните казват, че мъдростта носи тъга. И сигурно са прави. Ако ще е така, то аз не искам мъдрост, не, тъгувайте си вие! На мен предпочитам да ми е весело…

Ето как се завърта порочният кръг на духовната нищета, на човешкото страдание. „Аз не искам”. Кой съм аз, че да не искам? Изобщо, има ли разлика между мен и вас? Вие искате ли хубав живот?

Ако отговорът е „да”, то трябва да ви обезкуража – няма да го получите! Поне докато живеете като участник, а не като наблюдател. Докато правите разлика между „аз” и „вас” хубав живот няма да има. Докато приемате всичко лично ще има само страдание.

Хубавият живот започва тогава, когато разберете, че нищо не можете да промените. Никого не можете да промените. Примирението с факта, че нищо не ви принадлежи е хубав живот. Успокоението, че сте наемател на тялото си, че сте гост на света, че нямате нищо. Гостите може да ползват всякакви привилегии, но нямат право на собственост, нямат право да променят интериора, могат само да се държат културно и да се радват на любезното отношение на своите домакини.

В такова състояние на спокойствие вие излизате от коридора на противоположностите. Тогава удоволствието не е ваше, болката не е ваша, привързаностите не са ваши, омразата не е ваша, страхът не е ваш, безстрашието не е ваше, малодушието не е ваше, куражът не е ваш, гневът не е ваш, дружелюбността не е ваша, победата не е ваша, поражението не е ваше. В уравновесено състояние доброто не е ваше, злото не е ваше, ласкателството не е ваше, нараняването не е ваше, честта не е ваша, обидата не е ваша.

В такова състояние на спокойствие вие нямате хубав живот, вие сте хубав живот. Аз също. Защото разлика между мен и вас, практически, няма.

Тихомир Димитров

Ще гласувам, за да ви държа отговорни!

Когато мъдрият човек печели, той прави така, че да спечелят всички. Когато глупакът печели, той прави така, че да загуби спечеленото, а заедно с него да загубят и всички останали.

 

Уважаеми бъдещи ръководители на нацията!

За пръв път от доста време насам ще гласувам.

Ще гласувам, не защото ме спечелихте с предизборните си кампании.

Ще гласувам, защото имам намерение да ви държа отговорни за следизборната катастрофа, която предстои.

Ще гласувам, защото 80 годишни хора и хора без основно образование нямат право да определят бъдещето ми.

Ще гласувам, защото ми харесва да живея в страната си. Имам намерение да продължа да преследвам мечтите си тук, въпреки денонощните ви усилия да ме оставите без мечти!

Ще гласувам, за да ви държа отговорни!

Сигурно мислите, че е голяма далавера да се докопаш до властта?

Обаче знаете ли какво? Избрахте кофти момент! Полага ви се тежко наследство. Чака ви огромен провал. А аз ще гласувам и ще ви държа отговорни за него!

Наистина ли мислите да я карате по старому – „керванът си върви, кучетата си лаят”? Защото аз мисля, че прекалено дълго ви се разминаваше просто ей така! Целият свят се променя, ако не сте забелязали. С него ще се промените и вие. Или ще последвате еволюционния пример на видовете, които не се адаптират.

Започнахте ли вече да мислите какво ще правите с умрелите от глад пенсионери и със стотиците хиляди безработни догодина, след като излишъкът свърши? След като тежкото махало на закъснелия ефект от кризата се върне, за да ви измете от сцената?

Започнахте ли вече да разсъждавате откъде ще привлечете милиарди, за да спасите българската икономика? Или не ви остава време от схеми как да натикате милиони в собствените си джобове?

Един съвет – започвайте! Защото от неработещия износ, от неполучаващите заплата данъкоплатци, от закъсалите строителни предприемачи и от пустеещите курорти няма да съберете кой знае какво…

Защото българският народ е необичайно търпелив, но нищо не боли повече от шут на муле в долната челюст, след като му се изчерпи търпението.

Защото българският народ излиза по улиците само когато децата (родителите) му завият от глад, но тогава той трудно се задоволява само с постовете на своите управници…

Тежко наследство ви се падна! На ваше място бих се отказал веднага.

Дори да повярваме в абсолютно безумната идея, че имате намерение да работите за работодателя си – мен, а не за себе си през идните години, пак нямате никакъв шанс. Всички обстоятелства са против вас! Години ли казах? Пардон! Мисля, че няма да изкарате повече от година.

Кофти момент избрахте. Но виждам, че имате желание. Затова ще ви подкрепя с гласа си. Ще гласувам и ще ви държа отговорни!

Заедно с няколко милиона други българи.

Ето един малко по-различен поглед върху думичката милион.

Пожелавам ви успех на предстоящите избори! А после… после дупе да ви е яко!

Настъпиха времена на промяна, които се случват изключително рядко. Дава ви се уникален шанс да влезете в историята. Пак трупайте състояние! Като мъдрия човек, а не като глупака.

Възползвайте се, уважаеми бъдещи ръководители на нацията! Аз ще ви дам това право.

А после ще ви държа отговорни. Аз и още няколко милиона българи.

Тихомир Димитров

Четирите споразумения

Има един уникално лесен, на пръв поглед, начин да се освободиш от оковите на средата и да заживееш качествено, което ще рече – щастливо.

Този начин е да спазваш „Четирите споразумения” на Толтеките.  Залагам си топките, че ако го го направиш, животът ти със сигурност ще се измени в положителна посока.

Ето ги самите споразумения:

1) Бъди безгрешен в словото си
2) Не прави никакви предположения
3) Не приемай нищо лично
4) Прави най-доброто, на което си способен

Фасулска работа, нали? Фасулска, my ass. Разликата между дървените философи и успелите хора е, че първите знаят всичката теория, а вторите умеят да прилагат 1% от нея на практика.

Придвижването от първата към втората група отнема години и хич не е „фасулска работа”.  Четирите споразумения са залепени на стената срещу леглото ми. Те са първото нещо, което виждам сутрин. Толкова добре съм запознат с тях, че „насън да ме бутнеш” ще ти ги изрецитирам. Но това не ми помага с нищо. Прилагам ги поотделно, в различни дни – понякога се получава, понякога – не. Никога не успявам да  спазя четирите споразумения едновременно, а трябва да го правя винаги, навсякъде, по всяко време. Трудно се постига дори 1% от теорията, както виждаш. Ето защо:

Бъди безгрешен в словото си означава да говориш само истината. Да не злословиш по чужд адрес. Да не манипулираш с думи. Да не лъжеш. Да си искрен. Това е споразумение с теб самия да не грешиш словесно. Повечето хора бъркат „безгрешен” с „правилен”. Няма никакво значение какви думи използваш, точно как ги употребяваш, колко си грамотен и.т.н. Важното е какви намерения стоят зад думите ти. Какво целиш с тях.

Не прави предположения означава да забравиш за плановете.  Да живееш без план не е като да живееш без цел. Всеки човек има цел. Твое право и задължение е да постигаш целите си, но започнеш ли да планираш детайлите, всичко се обърква. Започнеш ли да поставяш срокове – също. Защо да се ограничаваш с методи, като може да има по-добър начин от този, който си избрал? Защо да се ограничаваш със срокове, като може да има по-пряк път от този, който си поел? Ако наистина се стремиш към нещо, обстоятелствата сами ще те приближават към него всеки ден. Трябва да гласуваш доверие на битието, че си знае работата.  То се ръководи от (под)съзнанието ти, което обхваща всички потенциални възможности. Ти само определяш целта и дори не подозираш как точно ще я постигнеш. Наслаждавай се на Пътя, без да планираш! Достатъчно е да бъдеш нащрек, за да не пропуснеш някоя възможност.  Планът изключва интересните възможности по дефолт, защото не са част от плана. Това е тъпо.

„Не прави предположения” за отношението на другите към теб. „Този ме мрази, онзи ме обича”, няма как да знаеш това.  Говори, питай, задавай въпроси, споделяй, само така ще разбереш истината. Не прави никакви предположения!

Не приемай нищо лично означава точно това, което означава. Уволнили са те от работа? Отнели са ти предимството? Обидили са те? Бизнес плановете не вървят? Ми не приемай нищо лично! Фирмата не е била създадена с цел да те уволни. Кръстовището не е било поставено там, за да може някой да ти отнеме предимството. Точно на теб!  Обидното отношение е проява на слабост и страх. Ти нямаш вина за дефектите у повечето хора. Бизнесът пък зависи от пазарната конюнктура, а не от твоите намерения. „Всяка победа е низ от грешки”. Трябва да си благодарен, ако нещата не се получават, защото сигурно има по-лесен (и по-евтин) начин да се получат. Най-вероятно нямаш вина и за световната финансова криза. Всъщност, забрави всякаква вина! Изолирай всякакъв страх! Мисли и действай, бе да приемаш нищо лично!

Прави най-доброто, на което си способен. Тук бих добавил: и не очаквай нищо в замяна. Егото иска най-голямата награда за себе си. Решиш ли да го „нахраниш”, вместо да ти благодари, то винаги ще ти отмъсти. Защото смята полученото за малко. Защото иска още, повече, всичко! Пробвай да се потрудиш съвестно за нечий чужд интерес, да вложиш време, талант и усилия в постигането на нечия чужда идея, да участваш в реализирането на нечия чужда мечта. Ето това е пътят към изобилието, приятелю! „За да получиш, първо трябва да дадеш”. Прави най-доброто, на което си способен, независимо дали го правиш за себе си или за някой друг.

Теорията е много по-лесна от практиката.

Трябва ли да спазваш четирите споразумения? Ще ти отговоря с няколко въпроса: харесваш ли тялото си, работата си, парите, които изкарваш, жената (мъжа) си, колата си? Харесваш ли живота си? Свободен човек ли си? Ако отговорът на всички тези въпроси е „да”, значи не трябва …

Тихомир Димитров

Най-трудният въпрос

Застани пред огледалото и си задай най-трудния въпрос на света:

„Кой съм аз?”

Сигурен съм, че не знаеш отговора. И ще ти кажа защо:

Ти си този, който другите мислят, че си. Показвали са ти го с поведението, думите, делата, жестовете и намеците си. Тази ми се усмихва. Аз съм готин! Хвалят ме. Умен съм! Завиждат ми. Успял съм!

Ти си този, който другите са те накарали да мислиш, че си. В живота има доста авторитети, на които се доверяваш. От ранна детска възраст до ден днешен родители, учители, приятели, гаджета и шефове ти внушават какъв си. Мама казва, че съм най-доброто дете на света. Аз съм добър!  Учителката казва, че съм глупав, защото не мога да реша задачата по математика. Сигурно съм много глупав! Шефът  казва, че за пет пари работа не върша. Аз съм неспособен! Татко казва, че съм келеш. Сигурно съм много смотан! Жена ми казва, че съм невероятен.  Аз съм голямата работа! Голям мъж!

Ти си този, който би искал да бъдеш. Модата, рекламата, политиката, обществените порядки, социалните контакти, работата и личният живот непрестанно те вкарват в шаблон. Обясняват ти какви трябва да бъдат нещата, какви трябва да ги искаш. Карам скъпа кола, защото мацките харесват скъпи коли. Изкарвам пари, защото всички искат да бъдат богати. Съдбите на други хора зависят от мен, защото имам власт. Завиждат ми. Нося  маркови очила, казват, че съм готин с тях. Спортувам редовно, другите държат на външния ми вид.

Ти си някаква мечта, която дори не е твоя. Кога точно реши, че властта, парите, жените, модните аксесоари и спортната фигура са голяма оферта, а? Така ли разсъждаваше като дете?

Всъщност, ти нямаш нищо общо с изброеното по-горе.

Кой си тогава? Какво си?

За да отговориш на този въпрос, трябва да изолираш средата, трябва да разбереш кое е истинското в теб.

Какво е общото с пра-пра-пра-пра дядо ти, живял хиляда години назад във времето? Когато е нямало мода, интернет и сателитна телевизия, но е имало любов, секс и убийства. Същите като днес. Имало е усещане за горчиво, кисело, сладко, солено, възприятие за топло и студено. Имало ги е цветовете на дъгата.

Накратко, имало е:

1) Мисли
2) Емоции
3) Усещания
4) Инстинкти

Ето това си ти – комбинация от мисли, емоции, усещания, инстинкти. Като следствие, като резултат, а не като причина.

Кой е източникът? Кой създава мисли, чувства, усещания, инстинкти? 

Създава ги  тялото със сетивата си,  с жлезите си за вътрешна секреция, с биохимията си ги създава.
Тялото се подчинява на ума, а умът се подчинява на волята. На собствената ти воля!

Ето какво си – интелигентно същество със свободна воля.

Имаш абсолютната власт да решаваш всичко, свързано с теб. Имаш абсолютната власт да бъдеш точно такъв, какъвто поискаш. Никоя външна сила не може да промени това без твоето съгласие!
Защо страдаш тогава? Защо си тъжен? А?
Защо предпочиташ да вярваш на другите, вместо да повярваш на себе си?
Защо се съмняваш в хубавите неща, а лошите никога не ги подлагаш на съмнение?
Защо приемаш сериозно тъгата, депресията и самотата, а на радостта, щастието и късмета гледаш скептично?

Мисли, човече!

Дори когато мислиш, мисли!

Тихомир Димитров

Ползите от кризата

Все повече хора осъзнават факта, че мислите се превръщат в намерения, а намеренията – в дела. И така, намерението на голяма част от населението да живее в криза се сбъдна. Честито!

Казвам „честито” и въобще не се шегувам. Може да ме помислиш за идиот, но според мен фактът, че са те уволнили, фалирал си или не можеш да си намериш работа, е добра новина.

Цялата простотия, която се случва по света и бива раздухвана от медиите днес е една добра новина.

Представи си го като шамар върху лицето на човечеството, който има за цел да го изкара от транса: „Чшшш, ей, вие забравихте да живеете, бе!”

Няма нужда да обяснявам колко полезна е кризата от екологична гледна точка. Бяхме готови да съсипем планетата за има-няма 20 години. От алчност. И после да си трием задниците с тонове обезценена валута.

Англичаните се шегуват, че заради кризата дори лондончанките вече са започнали да се женят по любов. Обичам английския хумор. И, както винаги, имам дежурен въпрос: колко точно пари ти трябват, за да бъдеш щастлив?

Не да си платиш ипотеката, наема, заема, вноските за колата и всички онези вещи, от които нямаш нужда, но си ги купил, защото рекламата те е вкарала в шаблон, че така трябва, че така правят другите, не да започнеш да живееш и да се забавляваш, когато станеш на 70, а да се почувстваш истински щастлив тук и сега? Да се наслаждаваш на живота още днес?

Аз имам конкретен отговор на този въпрос. Докато бях по Камино преживях един невероятно щастлив месец. Носех всичко, което притежавам на гърба си, сутрин се събуждах с усмивка, бях заобиколен от положителни хора и правех само неща, които ми харесват. Не казвам, че беше лесно. Имаше трудни моменти, но през цялото време беше адски забавно. Лицевите мускули още ме болят от константната 30 дневна усмивка. Не го заменям за всичките пари на света това усещане, мамка му!

Подарих си един месец щастие, един месец свобода и вдъхновение, а изхарчих почти толкова, колкото харча всеки месец в София, където да се наблъскаш с кей еф си в мола е горна точка от синусоидата на удоволствието за повечето хора.

В благодарение на кризата останах без работа и Камино успя да се превърне в реалност. Пак в благодарение на кризата сега имам нова работа, където откривам повече смисъл. Където се чувствам по-полезен…

В благодарение на кризата много хора се срещат със себе си за пръв път в тоя живот – получават втори шанс да реализират мечтите си, разбират кое е истински важното за тях, дават си сметка, че не е оферта да живееш в константно задръстване, да ядеш вредна храна и децата ти да дишат олово, само защото получаваш по-голяма заплата срещу работа, която дори не харесваш. Само защото всички правят така.

Кризата ти връща свободата, която се опита да продадеш неизгодно. Току виж се оказало, че в благодарение на кризата най-после получаваш шанс да живееш по-качествено, по-спокойно, по-здравословно и дори – да изкарваш повече, като правиш това, което ти доставя удоволствие, в което си добър,  което те кара да се чувстваш полезен.

Ползите от кризата са безброй –  пикник сред природата през работната седмица, любов, необезпокоявана от вечния компромис със служебните ангажименти, едно свежо начало, една свобода на 20, 30, 50, а не на 70.

Както се казва, „по-добре късно, отколкото никога”.

Може да звучи парадоксално, но кризата създава възможности и да натрупаш състояние, ако си по-предприемчив.

Хората, които се стремят към богатство също трябва да благодарят за кризата. Нали преди все се оплакваха, че „заровете са хвърлени”, че „баницата е раздадена”, че „пазарът се определя от големите играчи”, че „по-голямата риба изяжда по-малката”. Е, сега с очите си виждаме как най-големите падат първи. Защото падат от високо. И защото са тежки.

Нали все мечтаеше някой да разбърка картите, за да видиш каква ръка ще ти се падне от следващото раздаване? Дойде моментът да станеш активен, ако искаш да притежаваш повече от останалите. Сега е истинска пролет – както за цъфналите плодови дръвчета, така и за по-предприемчивите сред нас.

Има още много ползи от кризата. Помисли върху тях и си задай въпроса дали наистина положението е толкова лошо, колкото се опитват да ти го внушат отвън…

Тихомир Димитров

Предизвикателствата по Пътя

Винаги идва един момент, в който ти писва.

Очите ти се отварят и поглеждаш на собствения си живот отстрани. Дори не можеш да повярваш в какъв батак се е превърнал. Всевъзможни ограничаващи фактори, условия, хора, мисли и идеи те притискат до стената. Хранят се с теб. Смучат ти кръвчицата. Отнемат от жизненото ти пространство. А дори не са твои…

Най-тъпото е, че ти лично си виновен за всичко това.

Състоянието, в което се намираш днес, е резултат от хаотичните ти мисли и действия вчера. Изведнъж осъзнаваш, че си пропилял значително количество време в лутане без посока.

Такъв момент настъпва в живота на всеки човек.

И когато това се случи, силните избират посока и тръгват по Пътя, а слабите се предават. Позволяват на обстоятелствата отново да ги ръководят и винаги, ама абсолютно винаги, свършват зле…

Наркоманията, алкохолизмът, депресията, агресията, дори самоубийството, са опити да избягаш от една действителност, с която нямаш сили да се бориш.

Вместо да разглеждаме примера на слабите, обаче, ще последваме силните по Пътя към личностното им развитие. Към духовното им израстване. Към свободата, светлината и просперитета във всичките му форми.

Защото аз съм фанатик на тема духовен = материален просперитет. Да, съществува богатство без дух, но то е като мартенския дъжд: днес го има, утре го няма. Истински успели са само хората, тръгнали по пътя на устойчивия растеж и всеобщото благополучие. Устойчив растеж е днес да имаш мъъъъничко повече от вчера: повече знания, повече идеи, повече опит, повече любов, повече здраве, повече пари..Сигурен признак, че успяваш правилно е да наблюдаваш как всички около теб също успяват. Заедно с теб. Заради теб. А не въпреки теб…

И така, нека разгледаме предизвикателствата по Пътя.

Наблюденията ми показват, че колкото и различни посоки да избираме, всички минаваме през едни и същи етапи на развитие. Срещаме еднородни препятствия по Пътя. Защо се получава така? Ами, защото посоката действително е само една – нагоре. Другото са „технически подробности”.

Всичко започва с Осъзнаването. В един прекрасен ден се събуждаш и разбираш, че нищо в живота ти не е такова, каквото трябва да бъде. Грешка на езика – каквото искаш да бъде.

Не си с човека, когото обичаш, не работиш работата, която харесваш, не живееш на мястото, към което принадлежиш. Дори дрехите ти сякаш са избрани от друг. Осъзнаването значи да разбереш, че цял живот си изпълнявал чужди желания, следвал си чужди амбиции, вървял си по чуждия път, вместо да следваш своя собствен. Чака те много работа!

Едно такова осъзнаване неизбежно предизвиква гняв и желание за незабавна промяна. Нямаш търпение нещата да се пренаредят. Искаш това да стане моментално, ако може за вчера. Първото чувство, което ще трябва да възпиташ у себе си е търпението. Няма толкова бързо да излезеш от матрицата, която си създавал с години…

Започваш да търсиш алтернативи. Аз наричам този етап период на голямото четене. Четеш списания за личностно развитие, гледаш филми, интересуваш се от книги за самопомощ. Навсякъде откриваш отговори – в Библията, в Корана, в Източната философия, в учебниците по история, в психологията и квантовата физика. В духовните учения. Възможно е да се запишеш на курсове по Йога, да практикуваш Тай-чи, Чи-гун, Дао или някакъв вид бойно изкуство.

След известен период от време, който е строго индивидуален, изведнъж ти „просветва”. Досега си знаел само какво не харесваш в живота, вече знаеш и какво точно искаш от него. Честито! Имаш си цел.

Започва периодът на големия ентусиазъм. Хвърляш се през глава да гониш целта. Не жалиш време, усилия, пари и нерви. Инвестираш цялата си енергия. Дори постигаш известни резултати. Всичко се случва като на магия. Сякаш целият свят ти помага. Винаги намираш правилния човек на правилното място. Ставаш свидетел на куп странни „съвпадения”. Карл Юнг ги нарича „синхроничности” – сигурен показател, че Промяната е започнала.

Еуфорията обаче си има край. Някакво събитие с обратен знак ще те разочарова. В най-добрия случай ще получиш нулеви до посредствени резултати. Много хора се обезкуражават: „дадох всичко от себе си, а нищо не успях да постигна”.

Мога да ти обясня защо се получава така. Превръщайки целта си във фикс идея, ти превръщаш и съмненията, свързани с нея, също във фикс идея. А Природата, както знаем, обича да материализира твоите мисли и най-вече: индуцираните от тях чувства. Материализират се част от намеренията ти, но заедно с тях се материализират и съмненията. Затова получаваш нулев, минимален, а понякога дори – отрицателен резултат.

Идва периодът на голямото разочарование. Обзет си от песимизъм. Не виждаш смисъл да продължаваш напред. Връщат се част от старите ти страхове. Отново затъваш в мрака на бившето ти Аз. Честито, поздравявам те, защото се намираш в най-конструктивния период от живота си! На този етап обикновено зарязваш всичко. Обръщаш гръб на великите си начинания и започваш да правиш нещо съвсем различно – нещо, което ще ти помогне да не мислиш за провала.

Да, обаче си изхвърлил прекалено много енергия в пространството. Помниш ли големия ентусиазъм? Ти може би не, но Природата го помни, а тя забавя, но никога не забравя. В Природата нищо не се губи, но всеки процес изисква време. Повече или по-малко време. Големите неща не стават от вчера за днес. Някой или нещо със сигурност ще те върне обратно на Пътя към Целта и то тогава, когато най-малко очакваш. Други хора ще ти отворят вратички, за които дори не си подозирал. От теб зависи дали ще се възползваш. Доста хора си намират оправдания, за да се издънят точно в този напреднал етап от развитието, но то, „като дойде не пита”. Новите “съюзници” ще те засилят и с шут в задника, ако трябва.

Оттук започва твоето Голямо пътуване, приятелю!

Сигурен знак, че се движиш в правилната посока са хората, които ти помагат по Пътя. Знаците, които се явяват на правилното място и в правилното време, като крайпътни табели.

Както и лекотата, с която се случва всичко, за което си драпал преди.

От теб се исква само да запазиш самообладание и да бъдеш активен, за да не изпускаш възможности. Изпуснатите възможности ще те забавят. От скоростта на придвижване зависи колко далеч ще стигнеш. Интелигентният контрол върху емоциите, любопитството и балансираното отношение към света са най-добрите съветници в случая. Помни, че „спокойният човек може всичко”. Първият цикъл от твоето развитие е приключил. Минал си през горната и през долната синусоида на развитието.

Ще има още синусоиди. Възходът не е праволинеен. Има застой, дори малки пропадания на моменти, но те не бива да те плашат. Именно затова устойчивият растеж е толкова сигурен. Ако и с двата крака си стъпил здраво на следващото стъпало, вече нищо не може да те върне назад. Бил си дълго време там, знаеш всичко за по-ниското ниво и то е престанало да ти бъде интересно. Погледът ти е насочен напред и нагоре – към Целта.

Искам да завърша с това, че постигането на Твоята Велика Цел няма абсолютно никакво значение. По-важно е какво ще ти се случи по Пътя.

Така че, защо не вземеш да се отпуснеш, а? Облегни се удобно и се наслаждавай на този живот, все едно наистина те кефи да го живееш…

Настоящият момент е единственото, с което разполагаш, все пак.

Само от теб зависи дали ще е със знак + или –

Айде, Bon voyage!

И….умната!

P.S

Харесва ли ти “Писателският блог на Тишо”? Можеш да го подкрепиш, като си вземеш копие от новата ми книга “Душа назаем”. Така помагаш на един млад български автор да се развива, даваш пари за култура (освен за бахур), а увлекателната история е бонус от мен.

Тихомир Димитров

Има ли смисъл от държавата?

Принципът на държавността е в криза. Реалният живот го доказва всеки ден.  Националната държава, като форма на организация, е морално остарял и технологично изостанал механизъм за управление на обществото от XX век.

Не искам да звуча анархистки, бързам да се „оправдая”. Уважавам принципа на държавността, защото съм учил история. Знам колко сложна еволюция е преживял въпросният принцип.

Просто мисля, че му мина времето. Освен това мисля, че разни дебели чичковци, на които не можеш да им извадиш покривката от носа, не заслужават да те управляват.

Защо ли? Ами защото те, така или иначе, не са там, за да го правят. Там са заради привилегиите. Заради популярността сред жените. Заради лесните пари и командировките в чужбина… Заради далаверката.  Ето защо са там.

Живеем в „демократично” общество. Demos kratus. Власт за народа. Лозунгът „народна власт” да ви е познат от някъде? Ами същите са хората – където е текло, пак ще тече. Дори президентът ни е бивш агент. Повечето политици са бивши агенти. Водещите журналисти са бивши агенти. Обществото винаги ще се дели на овце и на пъдари, които стрижат овцете. Добро утро! Нов бардак със стари КУРви не става…
 
И нека не критикуваме само тукашната действителност. Държавността е в криза  по цял свят. Развитите общества позволиха на група изтънчени мошеници да гепят спестяванията на всички глупаци.

Направиха го с елементарни борсови спекулации и оставиха милиони без дом, без работа, без пенсия, без надежда за утрешния ден….

Сега се говори за световна финаснова криза. Обсъжда се как правителствата да платят сметката.

На въпросните мошеници.

С твоите пари.

А защо Правителствата никога не плащат моята сметка, когато сгреша? Защото умните хора винаги намират кой да им плати сметката. Просто не съм станал достатъчно умен. Ето защо.

Криза има, но тя не е финансова. Държавността е в криза. Държавата губи контрол в световен мащаб. Виновна е Глобализацията, разбира се.  Старият обществен ред не може да съществува при новите условия. Аз съм подтиснат от това.

Бърка ми в джоба. Бих се радвал да живея в подредена държава, където две и две прави четири, където правилата са ясни, където хората обичат да ги спазват. Бих се радвал това да бъде моята държава. Обичам страната си. Но държавата ми не е такава. В нея плащам два пъти за всичко.

Плащам социални осигуровки, а никой не може да направи нищо по въпроса за социалната ми сигурност. Видях как осигуриха дядо ми и баща ми. Убеден съм, че така ще „осигурят” и мен.

Плащам заплати на ченгета, които охраняват мутри и пребиват журналисти. По втора точка не възразявам. Журналистите трябва да  ядат бой, защото произвеждат масова психоза срещу месечна  заплата в най-измислената валута на света. Това ги прави жалки и достойни за бой, поне в моите очи. 

Да, ама вкъщи или в офиса слагаш СОТ и допълнително купуваш застраховки, та да се почувстваш „сигурен”. 

Плащаш „за здраве”, а когато отидеш на лекар се налага да плащаш „кеш”.  Cash is King.  Прави са американците. Потрябва ли ти линейка, предпочиташ да извикаш такси. Знаеш, че отново има хора, на които си платил, за да не си вършат работата. Както винаги.

Плащаш винетки и такси за смет. Традиционният януарски сняг ВИНАГИ се оказва бедствие. Гоямо, шибано, НЕПРЕДВИДИМО бедствие!

Държавата е лош стопанин. Нейните предприятия са губещи, нейните  служители са зле платени и демотивирани, нейните дългове са несъбираеми, нейните поданици гният с десетилетия по затворите из Третия свят в очакване на нечий чужд президент да дойде да  ги спаси.  Нейното правителство излиза под ключова дума провал в най-голямата интернет търсачка…

Ако физическо лице се държеше като държавата – ако не си плащаше дълговете, ако нямаше пари за заплати, ако продаваше оръжие, ако не поемаше грижа за децата, ако харчеше безотчетно, то такова лице нямаше да излезе от затвора. Кой ще вкара Държавата в затвора?

Младежите с големите фотоапарати ли?

Don’t think so. 

Те са просто сеирджии! Да не казвам по-лошата думичка…

Римляните ни оставиха мъдър завет:

„Дори най-слабият закон е за предпочитане пред анархията”.

Нямате по-добра алтернатива?

Тоава защо просто НЕ МЛЪКНЕТЕ? 

Наду ми се главата от глупости.

Тихомир Димитров

Нова Година – нов човек!

Нека ви кажа какво е Нова година за мен – прищракване на часовниковите стрелки върху циферблата. Прищракване като всяко друго, с единствената разлика, че в дванайсет стрелките минават през въображаема граница, обозначаваща края на годината – един вид масова халюцинация, защото всички знаем, че времето, като такова, всъщност е измислица.

Новата година започва в Страната на изгряващото слънце. Японците не само технически, но и чисто физически живеят в бъдещето. Часовите зони само потвърждават колко измислен парадокс е Новата година и колко безумен повод за пътуване, препиване, предрусване, преяждане и правене на деца е движението на едни стрелки.

НО хората обичат да си създават илюзии. Единственото, което обичат повече, е да вярват в тях. Каква по-хубава, по-голяма илюзия от края на една година и началото на нова? Чудесен повод да започнеш „на чисто”!

Едва ли има човек, който не си поставя високи цели, не храни големи надежди и не дава мастити обещания в заветните мигове преди изтичането на последната секунда върху телевизионния екран, защото да, стрелките ги дават и по телевизора.

Обещанията, с които се натоварваме покрай масовата новогодишна психоза, обикновено са свързани с прекратяване на стари, вредни навици и/или със започването на нови, градивни начинания: „от Нова година спирам да пуша”, „от Нова година минавам на диета”, „от Нова година спирам да пия”, „от Нова година спирам да се чукам с всеки срещнат”…

Нова година – нов човек!

Ако бях Бог, щях да държа хората отговорни за неспазването на тези обещания, защото всички новогодишни обещания имат една обща черта – никой не ги изпълнява. Причината? Ами просто от дванайсет-нула-нула стрелката се премества на дванайсет и една. Със същия успех всяка вечер в полунощ можеш да се заричаш, че от утре спираш цигарите. Няма да стане.

Другият психологически феномен, който описва явлението „Нова година – нов човек” са пожеланията. Пожелания към другите и пожеланията към самия теб. Ако новогодишните пожелания се сбъдваха, всички щяхме да сме здрави, красиви, богати, щяхме да получаваме само шестици в училище, щяхме да живеем минимум до сто години и щяхме да сме заобиколени от хора, които ни обичат. Самотата нямаше да съществува. Депресията също. Болестите щяха да изчезнат, а икономическите кризи щяха да се превърнат в екзотика от учебниците по история.

Не искам да звуча песимистично в навечерието на Новата година, защото вярвам в силата на пожеланията, но не и в конкретната причина за тяхното сбъдване. Движението на стрелките върху циферблата не е фактор са сбъдване на желания. Това не е единственият сгоден случай да изкрънкаш от Съдбата нещо хубаво за теб или за някой друг, но най-вече: дванайсет без една не е оправдание за липсата на мечти през останалата част от годината.

Ето защо, препоръчвам ти да мечтаеш още тук и сега. Само и единствено от теб зависи доколко ще промениш живота си към по-добро. Всичко е в твои ръце. За Промяната не е нужен някакъв велик момент. Небесата са глухи, когато не викаш със сърцето си и ще останат слепи за твоите проблеми, ако сам не махнеш превръзката от собствените си очи.

Моето новогодишно пожелание към всички е точно сега, в момента, в който четете тези редове, да станете по-силни, по-мъдри и да поемете отговорността за собствения си живот. Не ви трябват поводи, няма нужда да чакате до дванайсет без една или до следващия рожден ден, или до следващата падаща звезда. Проявете характер и ще получите награда, защото Съдбата обича смелите. И нека Силата да бъде с Вас!

Честита нова 2009-та година!

P.S

Харесва ли ти “Писателският блог на Тишо”? Можеш да го подкрепиш, като си вземеш копие от новата ми книга “Душа назаем”. Така помагаш на един млад български автор да се развива, даваш пари за култура (освен за бахур), а увлекателната история е бонус от мен.

Тихомир Димитров

На лъжата краката…

 

По принцип нямам проблем с Десетте Божи Заповеди и щях да съм егати миролюбивия, некрадящ, неубиващ, непрелюбодействащ и непожелаващ жената, роба и осела на ближния християнин, ако липсваше фаталната заповед: “Не лъжи!”

Често ми се случва да лъжа съвсем съзнателно и в същия момент да си давам сметка, че постъпвам неправилно. Защо лъжа тогава ли? Ами защото нямам друг избор. Ти също нямаш друг избор. Живеем в свят на лъжата. Въщност, съвременният човек лъже и бива лъган средно 500 пъти на ден. Замисли се: мъжете лъжат жените, за да получат секс. Жените лъжат мъжете, за да получат кожено палто. Служителите лъжат работодателите си, че бачкат, а шефовете им ги лъжат, че ще им увеличат заплатата. Продавачите лъжат купувачите, а купувачите лъжат своите доставчици.

Излез навън и се огледай – живеем в лъжа. Политиците лъжат. Рекламите лъжат. По новините лъжат за световната финансова криза. Дори децата лъжат. 

Трябва да си правен вчера, за да не знаеш, че бизнесът на хората от Парламента е да те лъжат. Това им е работата. За това им плащат. Сред тях има истински професионалисти. Не разбирам хората, които гласуват…

Достатъчно е да позвъниш на “безплатния телефон от цялата страна”, за да разбереш, че това, което си прочел с големи букви върху билборда за “бърз, светкавичен кредит”, всъщност е долна лъжа. Едва ли има обява за работа или CV, които да не са базирани върху куп лъжи. Или хайде да ги наречем “премълчани истини”.  Дори зъболекарят лъже, че “няма да боли”, преди да ти бръкне в мозъка с машинката. Всеки е лъгал жена си и всеки е бил лъган от жена си. Децата лъжат за оценките в учлище и за неизвинените отсъствия, а родителите ги лъжат, че има Дядо Коледа.

Всички лъжем. Като за последно. Лъжем, за да бъдем харесвани. Лъжем, за да продаваме себе си и плодовете на труда си. Лъжем, за да живеем нормално. Лъжем за крайни срокове, за пари, даваме лъжливи обещания, които после не спазваме. Понякога лъжем по навик, а понякога – за удоволствие. Така е устроен светът. Просто няма начин да оцелееш, ако казваш само истината.

Опитайте се да не лъжете поне един ден.

Ето ви интересно предизвикателство.

Тихомир Димитров