Всичко в България е обърнато с главата надолу

Не казвам, че това е лошо. Просто е обърнато с главата надолу.

Тук можеш всяка вечер да се храниш на ресторант, защото е по-евтино, отколкото да си купиш кремвирши и лютеница от магазина. Никой не се замисля дали да посети фирзьор. Чужденците идват, за да си оправят зъбите. Нямало такава евтиния. “А как може таксито да струва две евро?”. Еми така, може. Като се замисля, две евро съвсем на Бангладешка цена прилича. Трябва да е осем евро за чужденци и два лева за българи. Иначе се появяват съмнения в качеството на услугата…

Само у нас три бири струват колкото литър конецентрат. Само тук жените и алкохолът са най-евтините удоволствия. Хотелите също са евтини. И са много. И са сравнително прилични. И правят добри оф-сийзън дискаунти. Обаче никой не ходи на море през зимата. Може би е заради арктическия сняг, който покрива плажовете. Иначе ол-инклузив пакетите за чужденци във високия сезон струват колкото сметката от добра почерпка в някоя кръчма на Острова. Абе, евтиния. Само да не си българин. По-евтино е да почиваш в Гърция, отколкото на Арбанаси.

Никой не може да ти обясни защо ремонтите на пътищата се правят в делничен ден и по обяд - в най-големия трафик, защо хотелите по морето се строят в разгара на туристическия сезон, а не през зимата - когато няма никой.

Тук дори кимането с глава е наобратно. Всичко е наопаки. Ако майсторът ти каже, че ще стане, значи има да чакаш. Ако започне да ти обяснява как няма да стане, значи си на прав път.

Тук хората са гостоприемни, но това не личи по обслужването. Ще си легнат на земята, ако трябва, за да им спиш в леглото. Понеже си гост. Ще те удавят с най-качествения си алкохол, ще се опитат да те оженят за дъщеря си, ще ти сервират 18 ястия за вечеря. Ако им отидеш на гости. Но ако им седнеш в кръчмата като клиент, който си плаща, тогава стой та гледай: ще ти бавят поръчката, ще те ударят в грамажа, ще ти сипят менте, ще се държат арогантно с теб, все едно си им длъжен. Проявиш ли неблагоразумието да се заядеш с персонала, по-добре не си поръчвай храна…

Най-лесният начин да мотивираш хората да свършат нещо по тези земи е като им кажеш да не го правят. Помолиш ли ги, удариш ли го на чувства, може и да ти помогнат - от добро сърце, но заповядаш ли им, дори да си техен работодател - забрави.

Всичко в България е обърнато с главата надолу. Колкото по-ниски са заплатите в един град, толкова по-бързо растат цените на имотите. Колкото по-умен и квалифициран служител си, толкова по-малко получаваш. Плочкаджията изкарва два пъти повече от хирурга. Дотук със сравненията.

Живеем като в негативна плака - у нас черното е бяло, а бялото - черно. Ако се засилиш да пресичаш оживен булевард “на своя глава”, дори да има пешеходна пътека, колите ще се опитат да те прегазят. Ще чуеш клаксони и обидни думи по адрес на майка си. Но ако стоиш мирно и тихо край пътя, дори да нямаш намерение да пресичаш, дори да няма пешеходна пътека - стой, та гледай “европейски” шофьори: спират, мигат с фарове, правят ти път…

Умните и трудолюбивите у нас ги наричат “балъци”. Ако предпочиташ да си изкарваш парите с честен труд, ако не заобикаляш правилата, ако учиш и се развиваш, хората ще ти се присмиват. Ще те вземат за наивник. Нормално е при положение, че тролейбусният шофьор получава колкото университетския преподавател.

“И ловец съм, и рибар съм, на закона мамата е*ал съм”. Това е мантрата на успелия българин. По-добре карай през просото, кради и демонстрирай колко много си откраднал. Тогава ще напишат книги за тебе, ще те дават по телевизията, ще те превърнат в герой. Може дори паметник да ти построят след време.

Всичко в България е обърнато с главата надолу. Най-силната покана е надписът “забранено”. Най-много коли ще видиш по улиците, където е забранено да се паркира. Хората се събират на групички и пушат под знака със задрасканата цигара. Дори слагат пепелници там…

Да си купиш стоки “с намаление” означава, че плащаш за продукт с изтекъл срок на годност или пазариш на цена, неколкократно превишаваща средната за пазара.

Примерите са толкова много. Едва ли има смисъл да продължавам.

Не че се оплаквам, не че е лош този класически български опортюнизъм. Просто тук правилата са различни. Тук също можеш да се адаптираш, ако знаеш правилата. И тук животът си има хубавите и лошите страни, като навсякъде другаде. Дори претендирам, че хубавите са повече от лошите. Лично аз се забавлявам от контрастите. Карат ме да се усмихвам. Обичам го това племе. “Магарето на мост” ми е симпатично. Особено днес, в началото на 21 век, когато все повече заприличва на европейско магаре…

Тихомир Димитров

Социален катапулт

Когато в пилотската кабина стане напечено (буквално), пилотите използват опцията „катапулт”. Казват, че било драстично изживяване…

Но може да ти се наложи да катапултираш и без да си пилот. Понякога животът така се закучва, изпадаш в такива нелепи ситуации, че катапултирането е единственият възможен изход от неизбежната катастрофа.

Какви са тези ситуации? Ами например: лежиш върху чисто гола жена и си напъхал оная си работа в нея. Вратата на апартамента се отваря, някой влиза в коридора и тя възкликва: „Това е мъжът ми!” А ти трябва незабавно да катапултираш. Едно драстично изживяване…

Но умението да дърпаш ръчката на социалния катапулт не свършва с прескачането в терасата на комшиите така, както майка те е родила. То изисква хем да изчезнеш незабавно, хем да не събудиш подозрения у човека, от когото бягаш.

Ето още един класически пример: чат среща или казано по американски: “blind date”. Онзи (онази) се оказва бъбрив досадник, супер грозотия или неприятна кифла. Обаче те харесва, защото не спира да мели и да ти досажда. Какво правиш ти? Извиняваш се, казваш, че отиваш до тоалетната и, ако има начин, изхвърчаш навън. Другият вариант е да се престориш, че ти звънят по телефона и да излезеш да поговориш „на спокойствие” извън заведението, защото вътре е прекалено шумно. Хващаш си първия трамвай, маршрутка, такси и просто “забравяш” да се върнеш.

Номерът с телефона много върви. Всеки може да попадне в неподходяща ситуация – хора, които не понасяш, досадни колеги, сърдити клиенти, бивши гаджета. Удобен момент да те “потърсят” за изключително важна среща, на която трябва да се явиш незабавно. Има обаче една уловка – винаги изключвай звука на телефона, защото ще е тъпо да ти звънне някой, докато се правиш, че говориш. И не – на вибрация не става. Никой няма да ти повярва. Затова си измисли начин бързо и лесно да активираш някаква мелодия, докато телефонът ти е още в джоба. После само изключваш звука и си изиграваш ролята.

Аз използвам и друг подход – имам специален човек, на който мога да разчитам в такива моменти. Пускам му sms: „обади ми се след 3 минути”. После с любезна усмивка прибирам Нокиата, поддържам разговора и се въоръжавам с търпение. Обикновено спасителното обаждане идва точно в момента, в който положението е взело да става нетърпимо. От другата страна са подготвени за неадекватния ми монолог. Мълчат и се хилят. След няколко минути, вече на безопасно разстояние, мога да им разясня ситуацията и дружно да се посмеем за сметка на неприятния човек, от когото съм избягал току-що.

Знам, че звучи малко скапаняшки. Истинският мъж трябва да посреща проблемите фронтално, да не бяга от тях, но хайде сега, има хора, които просто не си заслужават усилието.

Тихомир Димитров

Дискриминират ме. Протестирам!

Помощ! Обект съм на сексуална дискриминация! Да защитим правата на съвременния мъж! Искам да ме възприемат и оценяват заради интелекта ми, а не заради това как изглеждам, каква кола карам и колко изкарвам. Но не ме.

Рекламата ми нарушава правата! Непрекъснато се възползва от моята лесно уязвима сексуалност. Живея до магазин за бельо. Първото нещо, което виждам всяка сутрин са клиторът и зърната на Маги Вълчанова. В реален размер. Не е честно! После ме погват рекламите по билбордовете, каретата във вестниците, кориците на списанията… Сексапилни, полуголи каки ми пробутват всякакви стоки - от силен алкохолен концентрат (мастика), до гуми втора употреба. Това честно ли е? На всичкото отгоре рекламата изгражда погрешни стереотипи за идеалния мъж. Излиза, че ако нямам осем плочки по корема, Порше, петстаен в София и поне мезонет в Слънчев бряг, аз не съм никакъв мъж.

Традиционните, патриархални роли на мъжа и жената в обществото ме дискриминират. Писна ми да играя ролята на „мъж”. Откъде-накъде все аз трябва да плащам цялата сметка на първа среща? Ами ако каката изкарва два пъти повече от мен? Какво ще стане тогава? Пак ще си помисли, че съм скъперник – ето какво. И защо все аз трябва да водя колата на сервиз? Нейната кола! А детето? Защо да не си стоя по цял ден вкъщи и да не си пия биричката с другите татковци в парка, защо да не клюкарствам и да не се чудя как да й изневеря от скука, а тя да бачка по 18 часа в денонощието, за да ми издържа задника? Не съм съгласен! Протестирам. Заслужавам пенсия, отпуска, стипендия и социални помощи по бащинство.

Знам, че по закон сме равни с жените, но това в действителност не е така. Жените непрекъснато използват своята сексуалност, за да ме манипулират – принуждават ме я да изхвърля боклука, я да измия чиниите, я да им купя някакъв безсмислен, но ужасно скъп подарък. Това равенство ли е? Дискриминиран съм. Конституцията, която обещава равни права, не ми върши никаква работа.

Ами обществените предразсъдъци? За всичко са виновни обществените предразсъдъци. Обществото очаква от мен да бъда по-силния, опората, да гарантирам сигурност и защита, да изкарвам повече пари, да се занимавам с битовите проблеми. Това как ще го регулираме със закон? И какво ще си помисли комшията Унуфри, ако жена ми отиде в работен комбинезон да му поиска малко пирони за ремонта? 

Чувствам се дискриминиран и на пазара на труда. Може пък да не искам да бъда полицай, пилот, пожарникар, нито инженер, атомен физик, бизнесмен или механик. Може да искам да съм детегледач, преподавател в детска градина, медицинска сестра. Знаете ли с какво око гледат на мъжките медицински сестри? А какво ще си помислят моите приятели: банкери, програмисти, адвокати, счетоводители и инженери, ако им кажа, че си търся работа в детска градина? И кой ще ме наеме за детегедач, та нали всички ще ме вземат за педофил? Е, това ако не е сексуална дискриминация и обществени предразсъдъци!

Дискриминират ме и като потребител. Ако вляза да купувам луксозно дамско бельо за нея, продавачките ме мислят за извратеняк. По същия начин се чувствам и в аптеката, когато тя ме изпраща да й купувам тампони. Не е честно!

А сега да предположим, че: а) ти си жена и б) си успяла да прочетеш всичко дотук. Как ти изглежда горният текст? Нека да позная: тъпо, нелепо, абсурдно, отвратително, жалко. Защото и на мене така ми изглежда. Ето огледален пример за имиджа на феминистките в очите на нормалния, средностатистически мъж…

Живеем в 21 век, за Бога. Живеем в Европа. Жените са напълно равноправни с мъжете. По природа. По закон. По подразбиране. И заслужават уважение. Всяко човешко същество заслужава уважение.

Помисли си още веднъж как бих изглеждал в очите на повечето жени, ако вярвах в глупостите, които написах по-горе? Уважението е последното нещо, за което се сещаш, нали? А сега се замисли дали искаш да заемеш моето място и да пропагандираш  навсякъде феминистките си идеи.

Тихомир Димитров