http://paulocoelhoblog.com/

Блогът „Како Сийке, не съм от тях!“ вече е на нов адрес:

http://kaka-cuuka.com/

Ще се радвам, ако промениш линка в блогрола си

А още повече ще се радвам да четеш блога на новото място и да виждам твои коментари под статиите

Тишината изсмукала всичко навред се носи тъй спокойно и плавно.
Но със своята мила и топла прегръдка,дали не убива ме бавно.
Бих искал да вярвам,че това е просто моментно,илюзионно спокойствие.
Но сивотата,която обгръща ме,въвежда ме в драматично,заключително действие.
Поривът да живея и за нещо да милея,трепне и угасва.
Публиката впила искуствените си очи във мен,крещи и по мъченията ми се захласва.
Куклите бездушни дошли са на последното мое,човешко представление.
Сърцето ми с парцали да сменят,да ме зашият в изкуствено превъплащение.
Какво да направя освен да крещя,конците са вече на светлата сцена.
Затварям очи и плача,прощавам се с човещината си сломена.
Бурни викове и екзалтирани овации,купчина живот угаснал пред очите им нараства.
Последен вик,ножиците режат,игличките зашиват,всичко притихва и угасва………

Сядам някъде сред публиката,всички ме обичат,аз съм „свой“.
Скачам и злобно към сцената крещя „Изметете тази купчина боклук и човешка лой“.
Тишината и Сивотата весело към мен вървят,приветстват ме,сочат ми дворци.
Аз от тях не се страхувам, даже безгранично ги обичам ,Аз съм кукла на конци.