Петстотин километра до Атлантика пеша и поне петстотин хиляди километра навътре към себе си…
Обединих пътеписите за Камино, които публикувах наскоро тук, в малка е-книга.
Така не ви се налага да скролвате напред-назад из обратната хронологичност на блога.
Пък и е по-прегледно – всичко на едно място.
Добавил съм три “бонус” истории: една легенда, разказана в лек, хумористичен стил, едно мистично преживяване по истински случай и един поетичен завършек, под формата на разказ.
Не липсват практически съвети за онези, които ще поемат към Сантяго.
Те са в целия текст, не само накрая.
Сложил съм и разни други неща.
Предлагам свободен достъп до цялото съдържание на книгата, както винаги, защото не обичам да поставям бариери между това, което правя и този, за когото го правя, а именно – теб, читателят – ти, който четеш този текст в момента.
Ти наистина си ми важен!
И предпочитам думите ми да са подкрепени от дела:
Можеш да свалиш книгата (дясна мишка -> сейв ас) или да четеш директно онлайн, за предпочитане с Google Chrome, защото е по-бърз от останалите браузъри и са помислили специално за целта: цък.
Освен в PDF, безплатен достъп до книгата имаш още и на FB2, EPUB, SFB и TXT формат. Благодарение на Читанка.
Buen Camino!
Тихомир Димитров
От момента, в който започна да публикуваш пътеписите за Пътя към Сантяго, чакам всеки откъс с нетърпение.
Благодаря за това, че правиш достъпна тази разходка!
Хубава вечер
Коментар от Кари — май 18, 2011 @ 5:42 pm
И аз ти благодаря, Paper Witch
Мисля, че епохата, в която нещата трябваше да се правят по-скоро недостъпни, отколкото достъпни, свърши. Въпрос на време е останалите също да наваксат.
Коментар от asktisho — май 18, 2011 @ 6:35 pm
Браво, приятелю! Ще наваксам с четенето.
Коментар от Пейчо Кънев — май 18, 2011 @ 6:46 pm
Супер статия
)) За първи път влизам тук и искам само да ви поздарвя за труда- яко местенце сте си спретнали тук и с удоволствие ще наминавам по често 
)
Коментар от Доставка на препарати — май 18, 2011 @ 7:07 pm
@ Доставка на препарати: следващият ви коментар ще бъде изтрит и достъпът ви ще бъде забранен. Просто е тъпо да се казвате “доставка на препарати” в “якото местенце”, където всички други си имат имена…Не мислите ли?
Коментар от asktisho — май 18, 2011 @ 7:30 pm
супер!
беше истинско удоволствие да чета Пътя ти, да намирам моите си моменти и поводи за размисъл, да си представям, може би, как бих постъпила аз на твое място… някой ден, може би… обичам да се връщам към хубаво четиво, така че – благодаря ти 
Коментар от Niili — май 18, 2011 @ 10:09 pm
@ Nilli: споделената мъка била половин мъка, а пък споделеното щастие било двойно.
Добрите намерения са нещото, което обединява двете твърдения, явно. 
Коментар от asktisho — май 19, 2011 @ 1:36 am
Благодаря!
Коментар от Бориславка — май 19, 2011 @ 2:05 am
Благодаря за прекрасното четиво. Някой ден може и аз да се престраша и да се “пусна по пътя”
Определено ме вдъхнови.
Коментар от Пламен Хараламбиев — май 19, 2011 @ 10:05 am
Веднага след като свалих книгата прочетох трите нови разказа.
беше ми много приятно и интересн да те следвам по пътя Тишо…:)
Коментар от stefan.rusev — май 19, 2011 @ 12:38 pm
@ stefan rusev: те не са много нови, но точно тук им е мястото
@ Пламен: О, при теб със сигурност ще е различно. Винаги е различно.
@ Бориславка: моля!
Коментар от asktisho — май 19, 2011 @ 2:18 pm
Случайно попаднах на този блог малко след началото на серията от пътеписи за Камино и с нетърпение очаквах следващия! Страхотен разказ, накара ме да се замисля за много неща, както и да си припомня правилото everything happens for a reason. Благодаря!
Коментар от SZA — май 20, 2011 @ 10:26 am
True! It does happen for a reason.
Коментар от asktisho — май 20, 2011 @ 12:16 pm
Благодарско за книгата!
Btw, “Доставка на препарати” коментара направо го затрий. Пейо е писал за тези спамъри вече:
http://blog.peio.org/?p=6672
Горките хора получават стотинка или по-малко да си оставят спамния линк плюс що-годе смислен текст, на всички блогове, където успеят. Но не уважавам рабоата им така че ако изтриеш коментара, мисля, че ще сториш добро. (Плюс това, те и не четат, дали си писал нещо след това.)
Коментар от Michel — май 21, 2011 @ 9:37 am
Адски е вдъхновяващо, че си изминал целия този път пеша!
. Не случайно си успял да изминеш толкова дълъг път навътре към себе си…
Аз самата обожавам да вървя пеша, въпреки че досега не съм си правила чак такава разходка
Благодаря ти, че споделяш с нас, твоите читатели и почитатели, преживяванията си. Нямам търпение да прочета.
Коментар от Люба — май 23, 2011 @ 4:39 am
Здравейте и от мен. Поздрави за хубавата статия- отдавна не бях чел нещо хубаво по темата. Продължавайте в същия дух
)
Коментар от Hotel Batihan — май 23, 2011 @ 8:52 pm
Чудесен пътепис! Вдъхновихте ме за нови “подвизи”! Благодаря! Вашите читатели и почитатели от днес са с един човек повече.
Коментар от Aneliq — май 24, 2011 @ 11:05 am
[...] За тази цел, той пише един пътепис, който смело издаде в електронен вид и всеки, който желае може да го … (безплатно е! но не пречи и да почерпите автора – той е [...]
Pingback от „По пътя към Сантяго“ – едно пътуване към себе си | Пътуване до... — май 30, 2011 @ 9:01 am
Случайно попаднах на линка към книгата. Голямо благодаря! Преди две години се бях решил, но операция на минискуса промени плановете ми… Отпуската за тази година я използвах – Ю. Франция, С. Италия и част от Испания – но догодина мисля че е редно да изпълня стария мерак. И твоята канига разпали отново желанието ми – за което ти благодаря!!!
…
Поздрави от Авиньон
Коментар от gogi69006 — юни 2, 2011 @ 5:10 pm
@ gogi: Нали знаеш как е “там горе”: забавя, но не забравя.
А, понеже трябва да сме някаква умалена копи-пейст версия на оригинала, предполагам, че няма да му простиш на “каминото”. Успех! 
Коментар от asktisho — юни 3, 2011 @ 12:49 am
Чудесен пътепис! При това – съвършено точен! Казвам го като човек, който е минал вече 4 от пътищата по Камино, извървял е близо 1400 км пеш и който напълно потвърждава истинността на написаното от теб. Тишо, благодаря ти за пътеписа не само защото ме върна към едни от най-щастливите и поучителни моменти в живота ми, но и по още една причина – моите приятели отдавна ме врънкат за точно тези практически подробности от Пътя, за които на мен все не ми се пише, моите писания са по-философско-фотографски. Така че ще насочвам всички бъдещи пилигрими около мен към твоя текст и блог, ти си им дал всичко необходимо
Поздрави! Иглика Трифонова
Коментар от Иглика Трифонова — юли 2, 2011 @ 11:19 am
@ Иглика Трифонова: От човек, който е вървял толкова много по Камино, това направо си звучи като комплимент.
Благодаря! Пренасочвайте бъдещите полигирими, да. Няма да ви се разсърдя. 
Толкова малко се пише и говори за Камино в Бг, че по-скоро се радвам да помогна. Можете да изпращате и файла с е-книгата на воля. Поздрави и…buen camino! 
Коментар от asktisho — юли 5, 2011 @ 4:39 pm
Прекрасно четиво! Изгълтах го на един дъх
Доста ме вдъхнови 
Благодаря ти!
Коментар от Alluya — юли 28, 2011 @ 12:03 pm
@ Alluya: И аз ти благодаря, че ми отдели част от времето си, за да “попътуваме” заедно.
Коментар от asktisho — юли 28, 2011 @ 12:18 pm
Благодаря за вълшебните моменти!Съвсем случайно попаднах на книгата,което още веднъж доказа ,че няма нищо случайно-намерих я точно ,когато изгледах филма Пътят с Мартин Шийн ,а след това прочетох и книгата Камино на Шърли Маклейн.Благодаря за всички вълнуващи и незабравими моменти!:)))))
Коментар от Boryana — юли 28, 2011 @ 7:22 pm
@ Boryana: Този филм мисля, че го снимаха точно тогава – докато бях там
В един от хотелите администраторката се похвали, че съвсем скоро Мартин Шийн е бил техен гост. А и повечето места от филма са ми до болка познати. В буквалния смисъл на думата. 
Няма нищо случайно.
Коментар от asktisho — юли 29, 2011 @ 9:27 am
Сега чета другите неща ,които си писал-изненадващо свежо и завладяващо занимание,на което съм посветила цялото си свободно време.Знам ,че няма случайни неща,доказва се ежедневно само трябва да следя знаците,а в написаното от теб има толкова много:)
Коментар от Boryana — юли 29, 2011 @ 11:35 pm
@ Boryana: Яко! Добре дошла в малката вселена на Тишо!
Коментар от asktisho — юли 29, 2011 @ 11:57 pm
Дали е възможно всеки да си има един Камино без да е бил на конкретното място,нали всеки си има път ,ама май доста души правят всичко възможно да не минат по него,а?
Коментар от Boryana — август 2, 2011 @ 12:44 am
@ Boryana: май, май
Изглежда, че това е основното им занимание 
Коментар от asktisho — август 2, 2011 @ 12:10 pm
Всеки път изчитам на един дъх написаното от теб. Досега не ми се е случвало с друг автор. Много си полезен! Благодаря, че пишеш!
Коментар от Милена — август 11, 2011 @ 10:37 pm
Милена, прекрасно е това, което казваш, благодаря ти от сърце! Дори да имах само един читател – теб – пак щеше да си заслужава усилията и то най-вече в “спомагателната”, отколкото в “развлекателната” част. Дано наистина да успявам да бъда и полезен понякога, освен глупав и назидателен, каквото е перманентното ми състояние, хехе.
Коментар от asktisho — август 16, 2011 @ 5:25 pm
И аз съм изключително впечатлена !!!! Многократно “Благодаря” за това че сподели това пътуване към самият себе си с нас. Аз също след като изгледах филма с Мартин Шийн започнах да търся все повече и повече информакия за Камино и леко започна да се прокрадва идеята и желанието за осъществяване. Ако е писано се надявам и това да стане
Коментар от Eлена — декември 30, 2011 @ 2:48 pm