Сбъдването на желания – някои практически аспекти

Има хора, които не вярват, че освен двете си ръце, можем да използваме и пространството между стените на черепната си кутия, за да променяме света.

Тези хора по-добре да спрат с четенето дотук. Никой няма да промени дълбоко вкорененото им убеждение, че „материалната действителност” подлежи на моделиране единствено с чук и длето в ръка.

Ще разочаровам и пламенните, току-що проходили Ню Ейджъри, които ентусиазирано вярват, че е достатъчно да визуализираш и повтаряш желанията си на думи, за да ги видиш как действат на практика.

Джон Кехоу и „Тайната” са добро начало, но те съвсем не ви казват всичко.

Знанията, които излагам в тази статия, са резултат от четене и синтезиране на огромен обем литература, плюс изобилие от проби и грешки в личния ми живот.

Така постепенно открих някои методи, които работят, открих и защо понякога не работят. Ще споделя знанията си с вас и ви моля да направите същото. Бих бил повече от благодарен да науча как вие сбъдвате собствените си желания.

Нека да започнем със „Силата на словото” или „Какво точно искам?”

Изключително важно е да подбирате какви думи ще използвате, за да формулирате желанието си. Разбира се, добре е да сте наясно и какво точно искате преди това. Подсъзнанието е могъща творческа сила, която създава благоприятни условия за реализацията на вашите желания, стига наистина да имате такива, стига да сте готови да участвате лично в тяхното осъществяване и да не се колебаете. Защото подсъзнанието няма въображение, то ще ви даде точно това, което искате и точно така, както сте го поискали. Ако сте поискали с колебание, ще получите колеблив резултат…

Но да се върнем на „Силата на словото”. Много ясно, че не можеш да удариш някого по главата със словото, за да изпиташ неговата сила. Къде тогава се крие „силата на словото”? Крие се в способността на думите да моделират света. Или поне собствения ви свят. Ето защо, много важно е да подбирате внимателно думите, когато формулирате някакво желание. Ако кажете „искам пари”, бъдете сигурни, че точно това ще получите – пари. Но не забравяйте, че 50 стотинки също са пари. Още утре ще ги намерите на тротоара и с това желанието ви ще бъде изпълнено, макар и без вашето знание. Така дълго време ще се чудите защо желанията ви не получават отговор. И накрая сигурно ще решите, че законът за привличането не работи. Не работи, ама друг път!

Ако кажете  „искам много пари”, погрижете се да назовете точната сума, защото е твърде вероятно да решите, че това, което сте получили, е твърде малко и вече не ви удволетворява. Всъщност, винаги става така! Намислете и за какво точно ще похарчите желаната сума или направо изберете това, което искате да купите с нея, за да извървите по-прекия път към реализацията на вашето желание. Защото парите невинаги идват даром – може да ви се наложи да бъхтите за тях месеци наред, може да ви ги дадат назаем с лихва, може да ги наследите или да поемете някакво обещание срещу тях. А може и да ви ги подарят. При всички случаи ще получите желаната сума, но кога и как – това вече не зависи от вас. И, ако целта ви са 10 хиляди лева, примерно, но не знаете какво ще правите с тях, нищо чудно веднага след получаването им да изскочат неотложни разходи за точно толкова и желанието ви да се сбъдне по същия начин, по който сте го поискали – безцелно.

„Силата на словото” или „Как точно искам?”

Тук решаваща роля има буквализмът. Както вече споменах, подсъзнанието няма воля и въображение, то разчита за тези неща на вас. Вие, от своя страна, спокойно можете да му се доверите, че ще създаде нужните обстоятелства, условия и събития, че ще изпрати нужните хора, за да имате възможност сами да реализирате сбъдването на собственото си желание. Но за това ще говорим по-късно. Нека се върнем на буквализма. Как точно искам? Запомнете, че получаваме буквално това, което казваме. Ако кажем „аз искам…” получаваме състояние на искане. Ако кажем „имам нужда от…”, получаваме състояние на нужда. Ако „очакваме” нещо получаваме състояние на очакване. Далеч по-добре е да кажем „Аз съм” или „Аз имам”. Формулата „Аз съм…”, произнасянето на желания в сегашно време, първо лице, ед. ч., сякаш вече са факт, има почти магически ефект.

Сбъдване на желания чрез молитва

Повече сълзи са пролети заради сбъднати молитви, отколкото заради молитви, останали без отговор

(Майка Тереза)

Молитвата е един от най-ефективните начини за сбъдване на желания, но и той крие своите капани. Нека да започнем с това, че няма значение дали сте набожни или не, няма значение коя религия изповядвате, дали ще се молите на „някаква невидима сила”, на любимия си светец, на ангел-хранител, на Бога, на подсъзнанието или на Самия Себе Си. Единственото, което има значение е вярата. Вяра не толкова в „по-висшата инстанция”, колкото във възможността на вашето желание. Защото, може да искате лайфстайла на един плейбой-мултимилионер, примерно, но ако изпитвате дискомфорт в присъствието на красиви жени, ако не смеете дори да ги заговорите на улицата, ако не умеете да поддържате елементарен разговор с тях без да се изчервявате, как мислите, че ще ги получите в леглото на яхтата си?

Молитва, произнесена без вяра е просто колекция от думи. Молете се само за неща, които вярвате, че могат да ви се случат. Започнете с по-малките желания, докато получите увереност в процеса и чак тогава пробвайте с нещо наистина голямо. То ще се сбъдне тогава, когато увереността ви прерастне във вяра.

Факт е, че не знаеш това, което не си и не можеш да бъдеш това, което не знаеш. Единственият изход от тази „задънена улица” е вярата. Трудно ще ви бъде да станете мултимилионер чрез молитва, ако не вярвате, че това е възможно и, ако нямате дори бегла представа какво е да си затрупан с пари. А от вас, на всичкото отгоре, се иска да повярвате, че това вече е факт!  Няма как да се почувствате богат, ако ви тревожи  сметката за парното. Няма как да получите нещо, само защото много силно искате да го притежавате. Искането издава недоимък и липса. Вкопчването в някаква потребност подсказва на Твореца във вас, че вие нямате нищо общо с това, за което настоявате, че сте разделени от всичко и всички, свързани с него. Познайте какво ще ви сътвори Творецът тогава? Молитвата не означава искане. Правилната мотлива е жест на благодарност! Благодарете за това, към което се стремите и приемете, че то вече е факт. Направете го искрено, правете го многократно и се наслаждавайте на резултатите. Най-важното е да си повярвате!

Специално предупреждение за хората, които се стремят към пари: вярата или убеждението, че парите са нещо лошо, че се изкарват мъчно, с цената на много труд и усилия, че трябва да търпите лишения, за да имате пари, че трябва да правите жертви, за да имате пари, убеждението, че сте задължени да правите компромиси, за да имате пари – всичко това, заедно с вярата, че богатите са безскрупулни мошеници, натрупали състоянието си по нечестен път, за сметка на другите, ограбвайки другите, всичко това во век и веков ще държи кинтите надалеч от вас. Трябва просто да промените мнението си за парите, не целия свят! Едва ли е чак толкова трудно! Още по-добре, ако  успеете да подкрепите Вярата с Любов. Трябва да обичате парите, за да ги имате. Трябва да харесвате богатите, за да бъдете като тях. Трябва да вярвате, че заслужавате да сте един от тях. Трябва да обичате парите. Иначе ще си останете само с Надеждата.
И тук не говоря за лукса като самоцел. Не говоря за сребролюбие. Не говоря за алчност. Измислете си оправдание да обичате парите истински. Изберете нещо, което да пасва на вътрешните ви нагласи, на сложната ви душевност. Ако имате пари ще можете да правите много повече за себе си, за другите и за обществото като цяло. Сигурно имате мечти, каузи, концепции, които бихте подкрепили, сигурно имате благородни идеи, които бихте реализирали, само да разполагахте с малко повече пари! Мислете за това! Докато сте в затруднено положение вие не помагате дори на себе си.

Методът на Стив Павлина

Видео лекцията на Стив Павлина Creating Abundance In Your Life съдържа може би най-краткият и достъпен метод за сбъдване на желания. Той се състои само от две, елементарни на пръв поглед, стъпки:

1) Повишете вибрцията си до тази на своето желание

и

2) Бъдете смели!

Нека поясня: Да „повишиш вибрацията си” означава да работиш ежедневно върху желанието, докато не започнеш да действаш, мислиш и говориш така, сякаш то вече е факт. Докато не почувстваш себе си като крайния резултат. Докато не „излъжеш” матрицата. Тук целта отново е да си повярваш в максимална степен. Невинаги е лесно, защото старите убеждения и нагласи, страховете и съмненията проявяват жестока упоритост в борбата си за оцеляване. Няма да ви се дадат просто ей така! Липсата на силна вяра по дефолт, обаче, се компенсира с многократни повторения. Изисква се упоритост. Пробвайте всичко, което сте чели в книгите – всичко, което работи за вас.

Покачването на „вибрацията”, само по себе си, не е гаранция за успех. Веднъж постигната, вибрацията трябва да се задържи достатъчно дълго и да се превърне в навик, за да започне да дава резултати. Или, както казват бабите: „Хубавите неща стават бавно”. Точно тук идва времето на стъпка две: бъди смел!

Резултатите ще се появят под формата на възможности, които трябва да използвате. Ето тук най-често се провалям аз: „Не, това е прекалено хубаво, за да е истина!”, „Не, не мога да повярвам, че това се случва точно на мен, невъзможно е!”, „Тази ситуация е прекалено обещаваща, сигурно има нещо гнило!”, „Тя е прекалено красива / умна / богата, за да излиза с човек като мен!”, „Този игра е за напреднали, аз не съм от висшата лига, без мен!” Ето така се провалям редовно, макар и да имам някои много точни попадения в историята си. Сигурен съм, че така ще се проваляте и вие. Многократно. Но това не значи, че трябва да се отказваме, нали?

Добре е да запомним, че най-голямото оръжие на страха е способността му да се прави на умрял. Тъкмо си приел, че вече го няма, успокоил си топката и хоп, страховете от миналото изскачат в най-неподходящия момент, за да те принудят да кажеш „НЕ” на благоприятната ситуация. Истината е, че не можем да сбъднем желанията си, без да участваме лично в тяхното осъществяване. Изискват се нашите собствени усилия, време, постоянство и ресурси, нашите собствени действия. Изисква се кураж. Откажем ли да сътрудничим, ще си останем само с желанието. Или както казват бабите: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ!”

Мисли „какво”, а не „как”!

Още една от грешките, които допускат хората при сбъдването на желания е да не се съсредоточават върху крайния резултат, а върху начините за неговото постигане. Моят съвет е да оставите тези неща на подсъзнанието, което е сляпо като къртица и не притежава собствена воля, но за сметка на това има скрита сила, която чудесно допълва и дори може да влияе върху сложните причинно-следствени връзки – все неща, които са извън вашето (и моето) полезрение.

Общо взето, причината да не получаваме отговор на желанията си в повечето случаи е, че ние буквално пречим на тяхното осъществяване с идеите си как точно трябва да стане това. В резултат от тези наши „гениални” идеи, ние се противопоставяме на възможностите, които ни се разкриват. А може да се окаже, че съществуват много по-добри варианти от тези, които си представяме, че именно те водят до прекия път към целта, макар на пръв поглед това невинаги да изглежда така. Няма как да разберем, ако откажем да последваме „знаците”, само защото имаме по-добра „идея” за реализирането на нашето желание.

Ще дам конкретен пример и той пак ще е свързан с пари, защото повечето от вас се интересуват само и единствено от материалната страна на нещата (в което няма нищо лошо, обаче рано или късно ще разберете колко е глупаво): Да приемем, че желанието ви е 10 000 лева. Грешка номер едно – да поставите срок, в който ви трябват парите. Може да се окаже, че има възможност да ги получите много по-рано, със сроковете само затруднявате нещата, автоматично отхвърляте възможности, за които дори не знаете, че съществуват. Грешка номер две – имате прекалено много „добри идеи” как точно ще получите 10-те бона. Може да ги свързвате с работа, спестявания, с резултати в кариерата, водещи до конкретен бонус, с конкретни инвестиционни или предприемачески намерения, може да откажете предложението за командировка, защото точно сега сте прекалено заети с преследването на резултати в кариерата си тук, които според вас ще доведат до получаването на заветните 10 бона. Може да отпратите глухия старец с билетчетата от лотарията, защото точно сега сте прекалено заети с бизнес преговори, които ще ви донесат въпросните десет бона. Ами, ако точно по време на „неочакваната” командировка срещнете човек, който ще ви предостави възможност да си осигурите 10 бона много по-бързо и безболезнено? Ами, ако точно в билетчето, което ви подава глухият старец се крият същите тези десет бона, за които ще ви се наложи да бъхтите няколко месеца, ако изобщо успеете да подпишете договора? Няма как да знаете това! Затова се концентрирайте върху крайния резултат и не мислете за начините да стигнете до него. Просто следвайте знаците.

Как да следвам знаците?

Много е просто – като използвате интуицията си. Интуицията е онова вътрешно усещане, което ви казва да не цакате с дамата сега, защото следващото раздаване ще ви донесе девятката, с която ще изтеглите попа, за да играете 40. Интуицията се тренира, но дори нетренираната интуиция абсолютно винаги работи. Просто трябва да се вслушате в нея по-внимателно. Как става това? Ами, да предположим, че трябва да кажете „да” или „не” на някакво предложение. Колебаете се и не можете да вземете решение. Нямате достатъчно опит. Липсва ви информация. Тогава просто се доверете на корема си за тая работа. Буквално питайте корема какво мисли по въпроса. Ако ви обзема тягостно усещане, ако „стомахът ви се свива”, откажете предложението, колкото и примамливо да изглежда. Доброто решение винаги се разпознава по радостните, хармонични усещания, които ви обземат, когато мислите за него. По ентусиазма, който усещате да блика у вас без видима причина.  Ползвайте корема си, а не главата, за да следвате знаците.

Трите съзидателни инструмента:

В своите „Разговори с Бога” Нийл Доналд Уолш извежда три основни „иснтрумента” за създаване на реалност. Това са: мислите, думите и делата. Подредени са по съзидателна сила, по степента, в която могат да оказват влияние върху действителността.

Позволявам си да цитирам дословно:

„Обикновено ние сътворяваме нещата първо като помислим за тях. „Аз мисля да отида на това събиране“. След това казваме нещо по повод на събитието, например: „Матилда, аз ще дойда на събирането довечера.“ После правим нещо, появяваме се на срещата: „Ето ме. Точно както обещах. Защото така реших сутринта.“ Това е обикновено начинът, по който пораждаме нещата в нашата реалност.

Фактически всичко в тази стая някога е съществувало като мисъл в нечие съзнание. Няма нищо, което преди време да не е представлявало само мисъл в нечие съзнание. Но ако наистина пожелаете да надхитрите вселената и да сътворите магия от материала на самия живот, обърнете последователността на парадигмата от мисъл, слово и действие. Превърнете я в нейната противоположност и започнете с действието. С други думи, действайте така, сякаш събитието вече е факт. И бъдете благодарни за него, още преди то да е станало факт!

Веднъж бях помолен да направя голямо дарение за важна кауза и аз си записах една много съществена мисъл: „практикувай това, което проповядваш.“

Постигане на желания чрез утвърждения

Визуализациите и утвържденията, така както ги проповядват Кехоу и експерите от ‘Тайната” също вършат работа като инструмент за сбъдване на желания. Но трябва да се има предвид всичко казано дотук, за да ги накараме да действат. Трябва да се имат предвид „капаните”. Твърде лесно е да заключим, че Законът на привличането не действа. По-трудно е да си признаем, че не действа точно така, както на нас ни се иска.

От личен опит знам, че мнгократните повторения на желания в първо лице, единствено число, произнесени в сегашно време, от типа „Аз съм…” водят до практически резултати.

Силата на това упражнение нараства, ако го прилагате в писмен вид. Измислете си едно желание, формулирайте го правилно и го запишете на хартия. Сто пъти. Запишете го хиляда пъти, десет хиляди пъти, пишете вечер, преди лягане и сутрин, след ставане. Повтаряйте утвърждението на глас и наум, докато чакате на опашка в магазина, докато разхождате кучето пред блока или скучаете в задрсътване. Нека утвърждението да се превърне във втората ви природа. Пък да видим дали утвържденията не работят! Ще спечелите още повече, ако се опитате да изживеете думите, които пишете, четете или изговаряте на глас. Ако се опитате да ги „почувствате”. Ако изпитате благодарност. Ако повярвате.

Всичко, в крайна сметка, зависи от вярата ви доколко желанието е възможно. Няма други ограничения. Не случайно казват, че „ако имаш силна вяра, ще местиш планини”. Истински напредналите майстори са постигнали абсолютна вяра. За тях е достатъчно да произнесат желанието си само веднъж. За тях не важи предупреждението „внимавай какво си пожелаваш…”. Те винаги знаят какво точно и как да поискат.

Аз не съм от тези майстори, но се надявам скромният ми опит да ви бъде полезен! Ще се радвам да науча как и вие сбъдвате своите желания…

Подобни статии:

Да постигнем изобилието с даване

Да постигнем изобилието с даване. Капаните

За един поробит долар или теория на просперитета

Съзнанието определя битието

Съзнанието определя битието 2

Тихомир Димитров

Да вървиш срещу егото си е тъпо

Илюстрация: Flame Warriors by Mike Reed

Обичам да чета self-help литература и да прилагам техники за личностно развитие, но има едно нещо, което винаги ме дразни в „духовните“ учения. Това е стремежът към разрушаване на егото. Не само, че не го разбирам, но изпитвам вътрешна съпротива срещу идеята да отричам Аз-а си, за да стана по-духовен.

Да, обаче много брадати типове проповядват именно това. Единственото разумно обяснение, което намирам за себе си е, че тези брадати типове са шарлатани, за които е оферта ти да нямаш его, докато те имат. Особено ако членуваш в собствената им секта / ашрам / духовна школа.

Всеки, който критично е чел New Age литература и практически е прилагал упражнения за личностно развитие знае, че да се бориш срещу нещо означава да го подсилваш. Най-малкото, защото му придаваш повече значение, отколкото в действителност има.

На егото се отделя прекалено голямо внимание в „духовната” литература, според мен.

Или, по-точно: на съпротивата срещу него.

А съпротивата винаги е излишна. Действието се постига чрез бездействие. „Цаката” е в приемането.

Не виждам как премахването на собствената идентичност може да те издигне духовно. Но знам със сигурност, че може да те доведе до лудост.

Логиката и разумът също се оказват враг на „Новата Епоха”. Сега е модерно да отричаме ума, за да „чуваме” интуицията. Широко разпространено е схващането, че мисленето, едва ли не, ежедневно ни пречи да живеем спокойно, качествено, щастливо.

Аз обаче имам един принципен въпрос: ако егото и разумът са чак толкова излишни, защо тогава съществуват?

Милионите години еволюция да ги бяха затрили досега.

Вместо да ги развиват.

Значи егото и разумът сигурно имат някакво предназначение – доста важно, при това, като всяко нещо в природата – колкото и незначително да изглежда на пръв поглед, то винаги се оказва незаменим елемент, от който зависи равновесието на цялата система. Защото системата е съвършена.

А егото и разумът дори не ми изглеждат незначителни.

Самият факт, че не умееш да боравиш с един сложен инструмент не значи, че трябва да го изхвърлиш. Егото и разумът са сложни инструменти, които не познаваме. Затова ни е по-лесно да ги отхвърлим като вредни. На фанатиците преди няколко века им е било по-лесно да изгорят Джордано Бруно на кладата, отколкото да изобретят телескопа.

Но да се върнем на егото. Банално е да го бъркаме с егоизъм. Аз съм е различно от Аз искам само за себе си.

Дори да приемем идентичността за абсолютна заблуда, каквато тя в действителност е, пак не виждам смисъл да вървим срещу нея*.

Животът е игра и всички ние сме аватари в него. Шекспир го е нарече „сцена” преди да измислят 3D симулацията и компютърните игри.

Просто „графиката” му е твърде добре направена, включени са още 4 сетива и това доста ни разсейва. Освен това, когато „влизаме” в някоя компютърна игра, колкото и „реалистично” да е нарисувана, ние не получаваме пълна амнезия кои сме, откъде идваме и каква е истинската ни същност. Може да се олицетворяваме с главния герой в три де шутъра за няколко часа, но никога не забравяме, че извън монитора съществува една друга, по-голяма и по-истинска реалност.

Всеки, който е свършвал на сън знае, че разлика в усещането за секс, когато го сънуваш и, когато го правиш в будно състояние, практически, няма. Само дето накрая отваряш очи и си мокър, а чаршафите трябва  да отидат в пералнята.

Реалността може да бъде само обективна или субективна. Няма нищо по средата.

При субективната реалност има само едно съзнание във Вселената и това съзнание си ти. Но приемаш милиарди различни форми, за да трупаш опит и знание, за да еволюираш и съ-преживяваш.

Субективната реалност е виновна квантовите физици да не откриват никаква материя при най-малките частици. Науката отдавна разбра, че всичко е изградено от светлина.

Субективната реалност е виновна всички ние да сме участници в „божествената комедия”, в която да нямаш его означава аватарът ти по никакъв начин да не се отличава от другите аватари и цялата игра да загуби смисъла си.

Субективната реалност е виновна играта да има смисъл само тогава, когато се изгубиш достатъчно добре в нея.

Заради субективната реалност на тази планета почти няма човек, който да не се вълнува от въпросите „Кой съм аз?” и „Защо съм тук?”

Субективната реалност е виновна хората да могат да променят реалността само със силата на мисълта, стига да спазват няколко елементарни правила, като например да вярват, че наистина могат да го правят.

Разбира се, вие може да вярвате, че живеете в обективна реалност, която има твърд, неизменим характер, където всяко съзнание съществува отделно, само за себе си.

Но субективната реалност не е виновна, че създавате илюзия за обективна реалност. Тя просто ви я дава.

Каква е поуката от всичко това?

Че да вървиш срещу егото си е тъпо, това е поуката.

Щом притежаваш его, значи има дълбок смисъл в него. Значи трябва да го използваш!

Субективната реалност ти позволява да правиш каквото пожелаеш с твоя аватар, може дори да го унищожиш, ако искаш. Но не бива да се учудваме, че полудяваме, когато „изтрием” самоличността, защото всичко, което сме в състояние да възприемем при сегашното ниво на съзнание, е обективната реалност.

Където Аз-ът е изгубен без себе си.

Привърженик съм на ученията, които препоръчват да развиеш по-силно его, един по-добър Аз, вместо да заличиш себе си, докато все още си „в играта”.

Нищо не ти пречи да „конструираш” силен, щедър, красив, умен, състрадателен образ, на който да се наслаждаваш цял живот, вместо да оставаш без его и връзките на бялата ти риза неудобно да са разположени отзад, на гърба.

Разбира се, съществуват хора, които могат да живеят без его и без да полудеят, но те се броят на пръстите на едната ми ръка, от седем милиарда души население… И нито един от тях не се е стремил съзнателно към това състояние. Не го е постигнал, защото е искал. Просто му е дошло времето.

За всички нас остава съзнателния избор какво да правим със собственото си его. А вариантите са безброй. Аз предлагам да го подобрим.

—

* Замислете се, дори името ви не е реално, не е ваше. То представлява идея на други хора (вашите родители), която по-късно сте възприели като своя, идентифицирали сте се с нея. Тази идея може да се види само под формата текст, отпечатан върху парче пластамаса или върху лист хартия, но тя никога не може да има нищо общо с вас. Пробвайте  да отидете в друга страна, където никой не ви познава и започнете навсякъде да се представяте като Джон. Десет години по-късно ще ви бъде трудно да повярвате, че наистина се казвате Емил, дори някъде, върху някаква пластмаса под снимката ви да продължава да стои същата комбинация от букви.

Тихомир Димитров

Хоро от Гарвани

Виждал ли си как гарваните се вият на хоро, момче? Събират се в идеален кръг, птиците проклети, и бавно обикалят една след друга. А граченето им може да те накара да изтръпнеш – така да изтръпнеш, сякаш песъчинки стържат по костите ти. Рядко го правят, но щом се извият на хоро, винаги е на лошо – я градушка ще удари, я ще стане земетресение…я кой знае какво…

Бранимир Събев е интересен човек. Многократно награждаван за поезия и проза автор, който чете много. Собственик е на един от готините блогове за книги, където споделя впечатления от нещата, които е прочел.

Сближават ни доста неща – любовта към хоръра и фантастиката, обичта към Словото. Дори не се познаваме „на живо”, но хей, намираме се в 21 век! Никога не е било толкова лесно и приятно да общуваш с някоя сродна душа, дори да ви делят километри.

Колекционирам книги от български автори с автограф и редовно чета ревютата на Бранимир, защото е обективен критик. Представяте ли си каква беше радостта ми, когато получих подписано копие от спретнатата му книжка с разкази, а после в блога му намерих и доста обективно ревю на тема „Душа назаем”, където похвалите преобладават, верно, при това звучат доста искрено, но не ми бяха спестени и някои от недостатъците на книгата.

Всичко, което съм постигнал като автор и писател го дължа на обратната връзка с читателите, а тя е още по-ценна, когато тези читатели са професионалисти.

Така че бързам да върна жеста, но няма да си говорим за недостатъци, защото такива, дори да ги има в книгата на Бранимир, са пренебрежимо малки.

„Хоро от гарвани” е сборник с разкази на ужасите:

„Върколакът”
„Статуята”
„Обесеният затворник”
„Палачът”
„Вещицата”
„Старият антиквар”
„Плачещата”
и
„Вечният кандидат-студент”

са само част от заглавията в него.

Отдавна не бях чел истински български хорър. Книжлето ми достави голямо удоволствие. Стилът на автора е увлекателен и лек, без да задължава читателя прекалено много. По-скоро създава усещането за страхотийки, разказани от приятел край лагерния огън, късно вчерта.

Бранимир има интересен подход: всеки разказ е история в историята. Краткото интро потапя читателя в средата на сюжета, пресъздава онази меланхолична атмосфера край лагерния огън, която сигурен съм, липсва на всички. И после някой от героите разказва нещо, от което да ти настръхнат косите.

Викали ли сте духове като деца? А някога да сте чували за образа на Дама Пика в огледалото, който се появява по тъмно, след като задължително повториш десет пъти „Дама Пика, ела при мен”?

Точно такива сантименти пресъздават разказите на Бранимир. Текстовете му са сюжетни, в тях има много действие и диалог, за кратко време се случват доста неща. Описанието е по-скоро храна за въображението на читателя, но там където го има, авторът залага на детайлите (петната от кръв по дъното на пижамата на обесения затворник, който многократно е бил изнасилван преди това).

Разказите знаят точно кога да спрат. И те оставят жаден за още. Понякога са с отворен край, който невинаги е неочакван – удоволствието се крие по-скоро в начина, по който е поднесен сюжетът.

Бранимир не можа да ме уплаши, защото и той като мен е откърмен с творчеството на Стивън Краля. Но книжката е доста приятна, лека, неангажираща с нищо повече от няколко скъсани нерви за по-чувствителния читател.

Събев просто е създаден да разказва градски легенди. Много е добър в това. Нямам търпение да се докосна и до други тъмни кътчета от авторската му душа.

Тихомир Димитров