Ивайло Борисов, а.к.а pro или pro_01, автор на блога така и така и на 01 – “неприличен роман”, както не без основание са го кръстили издателите му, е особен човек.
Ако трябва да го обрисувам с 4 думи, те ще са: блогър, геймър, гийк и, не на последно място по важност, писател с особен талант.
Познавам много хора, които попадат в първите три категории, но тях трудно можем да ги наречем дори „читатели”.
А Ивайло Борисов е цял писател.
Не се шегувам.
Голяма уста плюс уникален стил, чувство за хумор и добре дозирана самоирония, богато въображение, лекота на израза, бъкащ от идеи мозък – това е всичко, от което се нуждае един писател.
Другото е липса на мързел, за да седнеш и да набереш текста.
Ивайло седна и го набра.
Значи е цял писател.
Спокойно мога да заявя, че дезине-то беше първият български уеб журнал, който четях с интерес още по времето, когато малцина знаеха що е то „блог” . Няма да излъжа, също, че се зарибих заради него. Е, не само заради него, но той беше капката, която преля чашата.
Години по-късно в ръцете си държа първия му роман с озадачаващото заглавие „01”.
Изключително подходящ тайтъл, ако питате мен. По ред комплексни причини. Четох какви ли не обяснения, включително от самия автор, но никъде не срещнах асоциация с нацията на машините „зироу оуан” от „Аниматрицата”.
А тя е основна комплексна причина, според мен.
Но това е само моя хипотеза.
Запазвам си правото да не съм прав.
Както винаги.
Книгата, обаче, няма нищо общо с никакви машини.
Тя е изцяло посветена на хората и на техните малки, селски, еснафски душички.
„Овчедушие” – така наричаме мирогледа на средностатистическия българин, който яде сланина, пие ракия, гледа турски сериали, псува политиците от телевизора и не вижда по-далеч от оградата на собствения си обор.
Няма нещо, което да ме дразни в класическото българско овчедушие и, което да не срещнах между страниците на Ивайловия „неприличен роман”.
Някои хора с основание ще се почувстват омазнени от чекията, която авторът си е бил върху лицето им.
Но тези хора са малко.
Защото на тях не им остава време за четене на книги.
Прекалено заети са с гледане на турски сериали, ядене на сланина, пиене на ракия и псуване на политиците от телевизора.
Един неприличен роман, наистина.
Търсете по книжарниците и на colibri.bg
Тихомир Димитров
Безупречно.
Коментар от Biliana — февруари 16, 2010 @ 5:05 pm
Колега, напълно съм съгласен с всяка дума, която си написал. Роамнът е наистина неустоим!
Коментар от Христо Блажев — февруари 16, 2010 @ 5:20 pm
Неприличен и чакан с нетърпение.
Коментар от fen — февруари 16, 2010 @ 6:06 pm
OK, OK, прочетох едно добро ревю другаде, сега чета това тук, романът вече пътува към мен! Да видим
. Само да си ме излъгал 
!
Коментар от Дончо — февруари 16, 2010 @ 6:12 pm
Феноменален роман, специално се върнах от Пловдив за премиерата и страшно му се радвах цели 8 часа на романа, супер е!!!
Коментар от ariman — февруари 16, 2010 @ 8:33 pm
Гууд, найс и т.н.
Коментар от radislav — февруари 17, 2010 @ 5:26 pm
Само не мога да се съглася за турските сериали. Показват до какво води липсата на споделяне и съответно на доверие в семейството. Има и минуси като например факта че сценария е от 30-те и затова персонажите не са напълно осъвременени. Само дето то това е ясно за любознателните. Останалите са си били овчички и преди сериалите
Коментар от deflax — февруари 18, 2010 @ 8:01 pm
@ deflax: еми, виж сега, всеки е свободен да харесва турски сериали, аз съм свободен да не харесвам мазната, еснафска, родово-общинна романтика, която се вихри там. Гледал съм един-два епизода от различните поредици, с чисто експериментален интерес, исках да видя какво толкова откриват другите – навсякъде открих по един мустакат, сърдит дядо, на който всички му целуват краката, който им избира мъже и жени и, от чието благоговение, едва ли не, зависи целият им живот. Ето това аз наричам мазна, еснафска, родово-общинна романтика. Ако ти я разбираш като “споделяне и доверие в семейството”, О.К, но аз бих се отказал по съдебен път от такова семейство
Коментар от asktisho — февруари 19, 2010 @ 12:14 pm
Темата тук не е за турските сериали, а за книга, която не съм чела, но като чуя за тях, не мога да не взема отношение – “it’s hard to control myself”. В едно от предванията на Сблъсък “За и против турските сериали” някой каза, че искал да възпитава децата си в “духа на техните ценности”: партиархални отношения,уважение към възрастните и т.н.
Разбирате ли за какво става въпрос? За такива като него това е “наистина”,това е “real”. Все едно да въприемеш насериозно някоя виеща чалгарка, която пее за гурбет, “Българийоооо”, облизва по техния долен чалгарски начин устните си, но “докосва сърцето ти” и те разплаква, примерно.
Героите в тези сериали са emotionally disabled (да не кажа “mentally disabled”). А как говорят?! “Г-н Агаоглу не дойде да се запознае с нас и ние сме обидени”… Кои нормален човек говори така в семейството си? А като почнат с братските си целувки, “невинните си и чисти” отношения… Големи хора се държат като деца, които искат да се харесат на някой “патриарх”… Съжалявам, но имам нужда да го кажа – това са филми за плебса. Може би генерално погледнато е по-добре този плебс да гледа такива филми, отколкото да чете “романи за мутри”, но всичко това е показателно за едно нещо: в нагласите на българина все още има непроветрени, хванали прашно-мазен слой пластове, които миришат на запръжка, глупост и липса на канализация.
Защото това захласване по турските сериали говори за копнеж по силната ръка, одобрението и благоволението на висшестоящи авторитети, и най-вече за липса на свободна човешка воля. Както и на желание да я притежаваш.
Коментар от Valentina — февруари 19, 2010 @ 11:06 pm
Valentina, ти написа всичко това, което ми беше на устата, но ме домързя да напиша по-рано. Евала!
Коментар от asktisho — февруари 19, 2010 @ 11:26 pm
Не знам да ли негативните коментари ще се оставят или трият, но каквото прочетох от сниик пиик-а и линковете за Плашимира нито ми беше забавнo, нито смешно…добре, че ги имаше де, да не се подлъжа да купя романа след всички хвалби
Коментар от konstantin — февруари 20, 2010 @ 6:16 pm
@ konstantin: ще се оставят, много ясно. Аз под “негативен коментар” разбирам да обиждаш мен или някой друг на майка, да си несъгласен с мен е напълно О.К, изборът е изцяло твой.
Коментар от asktisho — февруари 21, 2010 @ 11:06 am
Хайде сега някой да ми каже, кое е толкова уникалното и неповторимото на тоя роман, или пък на стила на автора, та да се насладя на публичното оплюване на собственото му опропастено свободно време, прекарано в книгочетене до момента, в който тоз’ уникатен бисер на самоегоиронията е попаднал в ръцете му.
Коментар от pacifier — март 1, 2010 @ 1:11 pm
Ще прочета книгата обаче
Коментар от deflax — март 11, 2010 @ 9:09 pm
Не ми беше идеята да разпалвам страсти в стил коментарите на torrent тракер
по скоро искам да отбележа че дори и на хората с критичен ум им е по-лесно понякога да се придържат към модерния стереотип: “гледаш турски сериали – задължително си част от плебеите”. Това ми се струва също толкова неправилно колкото и възприемането на порядките които представят там за чиста монета. Наистина някои неща са ни доста чужди, но отвъд тях прозират други които и днес съществуват като модел в една привидно различна реалност.
Тоест – и двете крайности не ми харесват, така че моята позиция е встрани от спора изцяло. По скоро бих поставил всички които се впрягат повече от колкото трябва под общ знаменател.
Коментар от deflax — март 12, 2010 @ 3:18 pm
@ deflax: явно никой от нас двамата не търси спор тука
Достатъчно мастило изхабихме вече за подобни глупости…
Коментар от asktisho — март 15, 2010 @ 1:12 am