Реших да извървя Камино. Това е най-импулсивното и най-необмисленото решение в живота ми. Имам вътрешната увереност, обаче, че няма да бъде най-грешното.
Пък и да прекарам част от пролетта в Испания ми изглежда страхотна идея.
Трябва да се откъсна от средата си за малко и да сменя перспективата.
Затова тръгвам сам. Другото ще го оставя на Пътя. Послушах няколко от пилгримите, които вече са ходили и реших да зарежа всичките си очаквания на аерогарата. Заминавам с еднопосочен билет и дори не знам кога точно ще се върна.
Възнамерявам да следвам максимата на Стив Джобс по Пътя: “Stay foolish and hungry”.
Нека обстоятелствата да ме изненадват, стига съм ги изненадвал аз 
Мога само да обещая страхотен пътепис, когато се върна, живот и здраве!
Останалото да го решава Съдбата.
Както казва един приятел американец: „Когато си на Камино е лесно. Имаш цел. Следваш Пътя. Въпросът е какво следваш след Камино?”
Този въпрос има само един правилен отговор: собствените си мечти.
Надявам се отдавна вече да съм на правилния Път…
Тихомир Димитров
Тишо… поздравления за смелото решение! Пожелавам ти да намериш онова, което търсиш, както и да освежиш сетивата си с много неочаквани неща.
))
После… ще те чакаме да разказваш.
Коментар от Ани — март 9, 2009 @ 4:55 pm
Успех! Звучи интересно! Дано намериш онова… което търсиш!
И следвай сърцето си!
Коментар от Michel — март 9, 2009 @ 4:55 pm
Ей, това е страхотно! Поздравления!
Коментар от Майк Рам — март 9, 2009 @ 5:02 pm
На добър път,братле! Чудесна идея!
Коментар от Фрийкхед — март 9, 2009 @ 5:06 pm
Това, което видях във face-a ме провокира да вляза тук и да ти напиша, че навремето когато четях Кастанеда имах желание да направя такова пътуване, каквото предприемаш ти сега. Приветствам те за смелостта, върни се жив и здрав и докато си там събирай гледки. “Live now sleep later”
)
Коментар от Jenito — март 9, 2009 @ 5:22 pm
Ха,айде де :}
Коментар от ссСссСссс — март 9, 2009 @ 6:44 pm
Поздравления за решението! И аз си замечтах да измина някой ден този път, след като прочетох великолепната книга на Иван Драгоев “Записките на един пилигрим” – за неговия път към Сантяго де Компостела. Пожелавам ти и твоят път да е интересен и да стигнеш… всъщност не е важно докъде ще стигнеш, важното е си на Пътя! И накрая да се получи също вълнуващ текст!
Коментар от bilkata — март 9, 2009 @ 11:20 pm
Ей, супер, браво!
Съквартирантката ми беше от Сантяго де Компостела и съм чувала прекрасни неща и за пътя, и за самия град, и за прекрасната катедрала и за всичко 
)) Надявам се тази или другата година и аз да се похваля с поемане по пътя. Късмет!
Коментар от apieceofme — март 9, 2009 @ 11:30 pm
Респект, братко:)
Коментар от Милена (Меми) — март 9, 2009 @ 11:32 pm
Страхотно, Тишо. Успех!
Коментар от Стефка — март 10, 2009 @ 12:11 am
Ако не знаеш къде искаш да отидеш, не се изненадвай, че стигаш неочаквани места (Л. Карол, “Алиса…”!
Успех, и не забравяй да пишеш и снимаш!
Коментар от vladi57 — март 10, 2009 @ 4:08 am
zavijdam blagorodno:) tazi me4ta mi dava krile ot nqkolko godini i si q kutam na skri6no. budi s vsi4kiq si vse pak, za da moje6 da se oturve6 ot nego (tovara) v to4niq moment
uspeh!!!
Коментар от den — март 10, 2009 @ 4:40 am
Няма знчение къде отиваш….Важно е да следваш собствения си път.Много усмивки за изпът.
Коментар от Anika — март 10, 2009 @ 12:03 pm
Ха, това е яко определено
Bon voyage!
Коментар от radislav — март 10, 2009 @ 12:49 pm
Коелю вече мина по този път…отправям искрените си пожелания за едно вълнуващо пътуване. И както винаги съм казвала, най-вълнуващата част на пътуването е завръщането – завръщането с обратен билет или завръщането към себе си ….ти решаваш….
С пожелание за лек път и емоционално пътуване!
Коментар от Мария — март 10, 2009 @ 3:57 pm
Успех брат! Поздравление за това, че си ти
Коментар от pierrot — март 11, 2009 @ 12:17 am
Наистина респект за чудесната ти идея
Чета “Душа на заем” и се надявам като се върнеш да има още много неща за които да пишеш, разказваш и споделяш с нас!
Bon voyage и на добър път!
Коментар от Катерина — март 11, 2009 @ 12:23 am
Ако ти кажа,че ти завиждам – не ми вярвай, ако ти кажа, че не ти завиждам – пак не ми вярвай, когато ти пожелая успех по Пътя – повярвай!
Коментар от astilar — март 11, 2009 @ 1:23 am
Успех,Тишо!
П.С.:Ако имаш нужда от нещо звънкай.Наблизо съм.Номера го има във фейс.а
Коментар от maumyh — март 11, 2009 @ 2:32 am
Ние сме с теб Тихомире! Казват, че който измине Пътя, получава пълна индулгенция за греховете си. Никой не знае дали е така, но във всеки случай, има значение за хора като теб- привлечени от духовните измерения на живота. Дишай, гледай, ,,удряй си” умната главица вместо нас. Ще те чакаме- Теб, пътеписа ти, снимки и онова неповторимо усещане, което внасяш в ежедневието ни на грешници!!!
Коментар от Ван — март 11, 2009 @ 9:48 am
Тишо, явно вятърът на промяната е повял и при теб! Разбирам те напълно. Страхотно е решението ти, трябва да си създаваме възможности за приключения и запомнящи се периоди. Страшно се радвам за теб! Enjoy!!!
Коментар от seasons — март 11, 2009 @ 10:57 am
Тихомир като се завърне ще напише книга по това приключение. Но той още не го знае
Успех ти пожелавам! Забавлявай се заради всички нас.
Коментар от eleanor — март 11, 2009 @ 12:12 pm
А кога тръгваш?
Коментар от колегата vagemit — март 11, 2009 @ 12:55 pm
Още преди да си тръгнал .. си намерил голяма част от себе си! Така звучиш за мен!
Успех и много забавления, и се върни, аз те чета 
Коментар от Any — март 11, 2009 @ 6:32 pm
ако минаваш през майорка – обади се
Коментар от scanman — март 14, 2009 @ 4:09 pm
Има един дзен коан, който казва така:
единствения Дзен, който можеш да откриеш на върха на една планина, е този Дзен, който ти си занесъл там.
Успех:)
Коментар от fen — март 14, 2009 @ 8:19 pm
Ако наистина си го решил – ти пожелавам много ВЯРА да имаш. И аз съм мислила – в ракурса на “Камино” от Шърли Маклейн, Куельо. Но действието е Пътя.
Коментар от Милена — април 2, 2009 @ 10:50 am
Какъв е маршрута – откъде почваш да вървиш? Успех!
Коментар от hristostankov — април 3, 2009 @ 12:35 pm
Ха, един приятел тръгва след няколко дни и аз бях на косъм да тръгна с него, но още не съм се съвзел от африканските ми приключения
Оглеждай се за един брадат италианец, Стефано. Най-важното в цялата работа е да си с удобни обувки 
Коментар от Никола — април 7, 2009 @ 12:31 am
Bravo na tisho. Az dnes reshih 4e sa6to 6te zamina. Pri tova mnogo skoro. Tolkova me grabna knigata na Paolo Koeliu, 4e 6te otloja stranstvaneto si v Peru
Pojelavam na vseki da opoznae sebe si po patq, bez da misli za krainata cel. Tq naistina ne e vajna. Jelaq vsi4ko nai-nai na smelite avantiuristi 
4akaite me…
Коментар от Mihail Kirov — май 5, 2009 @ 1:55 pm
Аз и колегите от университета в момента правим проект и смятаме да извървим пътя догодина /2010/, когато денят на Св Яков се пада в неделя. Ще направим изложба, когато се върнем. Ако някои има инфо или е извървал пътя, моля, пишете ми. мейл – darina_milanova@yahoo.com. благодаря предварително!
Коментар от Дарина — август 17, 2009 @ 2:52 pm
Здравейте, колко ли пари трябва да се измине пътя и дали има проблем с преминаването на различните държави ? email: martin.petkow@gmail.com
Коментар от Мартин — август 21, 2009 @ 10:38 pm
Здравей Тишо.
И аз като теб тръгнах по Камино без очаквания. Просто аз и това, което исках да разбера за себе си … ///
Успех …
Коментар от Георги — декември 3, 2009 @ 10:37 pm
Comment от Mihail Kirov — май 5, 2009 @ 1:55 pm
Здравей, питаш колко струва да се измине Пътят ..
Нека ти разкажа една история .. когато аз тръгнах към Испания, кацнах в Барселона и докато чаках влак за Франция, откъдето да започна Пътят, все си мислих за това колко пари ще ми струва, не е ли по – добре да си остана в България и да ги спестя, да ги вложа в нещо разумно. И тогава, когато почти се бях отказал с идеята, че е много скъпо, намерих 120EUR на улицата. Просто ей така, търкаляха се на паважа.
Какво ще кажеш> Знак?
Коментар от Георги — декември 3, 2009 @ 10:41 pm
Zdraveite,a dali niakoi znae priblizitelno kolko vreme e neobhodimo za cialoto patuvane?
Коментар от mia — декември 10, 2009 @ 12:37 pm
zdraveite
Коментар от mia — декември 10, 2009 @ 12:37 pm
Ima li niakoi jelaest za tova patuvane?
Коментар от mia — декември 10, 2009 @ 12:39 pm
iskam da popitam ot kade to4no se tragva .ot koi grad vav franciq
Коментар от ina — декември 10, 2009 @ 1:07 pm
Не се тръгва от конкретно място (от Франция или другаде), има много различни маршрути. Основното е ПОНЕ 100 км ПЕША!
http://en.wikipedia.org/wiki/Way_of_St._James
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/78/Stjacquescompostelle1.png
Коментар от Христо Станков — декември 10, 2009 @ 3:24 pm
Има много маршрути към Сантяго, не е задължително да се тръгне от Франция или който и да е конктретен град.
Коментар от hristostankov — декември 11, 2009 @ 11:08 am
Имам голямо желание,трябва само да намеря другар4е ,на което му допада идеята
Коментар от Деси — декември 15, 2009 @ 12:02 am
koito ima jelanie za tova patuvane ,moje da mi pishe.mia2004@abv.bg!!!
Коментар от mia — декември 17, 2009 @ 1:41 am
mia2004@abv.bg
Коментар от mia — декември 17, 2009 @ 1:41 am
@ mia: търсиш някой по-корав, който да носи раниците или искаш да споделиш личен опит? Шегувам се
. Ако все пак е второто, винаги си добре дошла да го направиш и тук.
Коментар от asktisho — декември 17, 2009 @ 4:11 pm
e stiga de..ne i tuka s takiva zaka4ki,parvo ,4e sam na vazrast i vtoro pitam savsem normalno,naistina!
Коментар от mia — декември 20, 2009 @ 3:08 pm
@ mia: извинявай, ако съм те засегнал без да искам. Възрастта няма никакво значение. По Пътя срещнах 76 годишен дядо с операция на корема, която го принуждаваще да мъкне една гнусна торбичка навсякъде със себе си – беше част от храносмилателната му система. Този човек беше в изключително добро настроение през цялото време, вървеше с едри, бодри крачки и постоянно трябваше да го догонвам, като по-често той ме чакаше в някое ресторантче в следващия град, вече пристигнал преди мен. Вървеше по Пътя за 11-ти път! Беше победил рака и според собствените му думи единствената причина да оцелее беше нестихващата жажда за живот, която ти дава Камино. Но ето такива истории ме карат да избягвам пълен пътепис – прекалено са лични. А възможността някой простак да се изгаври с тях, дори само един, откровенио ме дразни. Що се отнася до моята шега по-горе, в нея не влагам нищо лично, наистина. Още веднъж извинявай, ако съм те засегнал без да искам!
Коментар от asktisho — декември 20, 2009 @ 5:56 pm
niama problem,ne se sardia,prosto ne o4akvah razgovor v tazi posoka to4no tuka!mersi ,za interesnia razkaz za tozi neveroiaten 4ovek,eto samo zaradi takiva sresti si stuvat patuvaniata..iskam da popitam kakvo vreme ,gore-dolu e neobhodimo za cialoto patuvane?
Коментар от mia — декември 20, 2009 @ 9:56 pm
Popadnah slutchaino na vachia blog. Nikoga ne sam mislil tche moite zapiski na krak biha mogli da imat tolkova pozitivni posleditzi.
Pozadravi
Ivan Dragoev
Коментар от Ivan Dragoev — декември 21, 2011 @ 10:54 pm
@ Ivan Dragoev: Хах, “случайно” ли? Аз действително не вярвам, че нещо може да се случва “случайно” и първият път, когато го разбрах, беше тъкмо докато си водех своите “записки на крак” по същите прашни пътеки, които сте ги извървели и вие. Много се радвам, наистина, че това преживяване успя по някакъв начин да ни свърже онлайн, поне виртуално. И чисто “случайно”.
Последиците, бъдете сигурен, са повече от позитивни. Сега, ако срещна себе си от 2008-ма, със сигурност няма да се позная. А не е минало кой знае колко време, като се замисли човек. Но всъщност е минало. Изминат е доста Път. Времето няма никакво значение. Още много, много записки ви пожелавам, ако ще – на крак, но с все такива “случайни” и позитивни постижения! Весела Коледа!
Коментар от asktisho — декември 22, 2011 @ 1:01 am
Ima li jelaesti za sledvastata godina ,tarsia spatnici,niakoi ,ako ima jelanie i niama kom
pania ,neka pishe!
Коментар от maria — декември 22, 2011 @ 3:20 am
popatni zapiski imam ot maroko ot india i ot egipet, no ne sam tarsil da gi publikuvam…nito na hartia, nito online….ako moje da predstavliava niakakkav inters za niakoi …gotov sam da gi ostavia na razpolojenia, nai-malkoto za publikatiz online…prekaleno nekadaren “starovremski” sam,za da go napravia sam…izpolzvam kompiutara samo kato perfektzionirana pichechta machina….Vesela koleda i na vas…Istainata e tche jevota taka me zavartia, tche ne sam pisal ot tziala vetchnost…i oste po- malko na balgarski…ako iskatate da se svarjetes e men mojete da go napravite na mail: ivan@factorhumus.com
Коментар от Ivan Dragoev — декември 22, 2011 @ 11:10 am
@ Ivan Dragoev: Всъщност, не е толкова трудно, трябва само да натиснете бутона “Създай блог в Уордпрес” и да следвате инструкциите на български. Безплатно е. Много по-трудно е да използва човек Word, например. Ако имате по-конкретни въпроси, съм готов да ви отговоря на имейла, който съм оставил в “Контакт / За мен”.
Поздрави и успех!
Коментар от asktisho — декември 22, 2011 @ 9:41 pm
predpotchitam da vi ostavia tekta i da rechite vie kakvo da napravite s nego..po tozi natchis ste se obogati vachia blog…struva mi se tche se dopalvame…a i niamam dostatotchno vreme, za da se grija za blog…mojebi, potchvaiki da “rabotim” zaedno…ste mi se pripiche otnovo…a i da sazdam balgarskli blog picheiki na latinitza…..e dosta patetichno…
Коментар от Ivan Dragoev — декември 22, 2011 @ 9:58 pm