
С Майк Рам се познаваме от първата блогърска среща. Виждал съм го само още веднъж – на терасата на Военния клуб, докато течеше Blog Camp-a. За двете мероприятия трябва да благодарим на Б(л)ого Шопов.
Бях впечатлен от презентацията, която изнесе Майк. Аз самият обичам да презентирам и качествените изпълнения винаги ми грабват окото. Държа да отбележа, че “качествена” не значи непременно geek-качествена, а качествено изнесена презентация. Ораторски умения трябват. И харизма. Важен е езикът на тялото. Паузите са важни. Дори интонацията. Ритъм, съдържание, чувство за хумор, импровизация. Да презентираш е субективно изкуство. Точно за това ми харесва. Модерен, корпоративен театър: хората седят и те слушат, ти им пълниш главата с глупости, а те ти гледат сеира….
Отклоних се от темата.
Майк изнесе качествена презентация и това ме накара да потърся по-нататъшен контакт с него. Фен съм на петъчните му притчи. Подобно на късметчетата от Lavazza, те винаги идват на време. И на място.
Пиша това дълго интро, защото бях сюрпризиран от инициативата на същия човек да организира конкурс за коментари по зададена тема, в който наградният фонд е… “Душа назаем” .
Не, това не е сложна, добре обмислена и дълго планирана рекламна стратегия, това е поредното новаторско хрумване на Майк.
Накратко, той задава въпроса: “за какво бихте продали душата си?”. Най-тарикатският отговор, било в неговия блог, било в нечий друг, печели тематична награда, плюс “15 минути слава”.
Аз, като човек, който отдавна се “къпе” в блогърска популярност, хех, държа да ви информирам предварително, че няма какво да я правите въпросната “слава”, но поне книгата ми става за четене. Пък и е добър подарък. Винаги може да се отървете от нея, ако не покрия жанровите ви изисквания. Някой друг ще я хареса.
“Компетентното жури”, което ще оценява коментарите, сме: аз, Майк и Кака Сийка – нещо като Продиджи, Металика и Менуор на българската блог-сцена, така че работата е сериозна, ей! Мислете и пишете коментари! Не е важно да са дълги, важното е да са съдържателни.
Това е нашият начин да ви накараме да погледнете навътре и да обърнете внимание на собствените си недостатъци. Да бъдете искрени. Пред себе си. Полезно е. Може да споделите какво сте видели там. И да получите награда.
Един ден, когато книгата ми стане бестселър, ще сте щастливи, че притежавате копие от първия тираж, с автограф
“Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му”, нали така?
Наградените ще бъдат повече от един, а призът няма да е само “Душа назаем”.
Какво, колко и как няма да кажа.
Пишете коментари на този адрес и ще разберете!
Тихомир Димитров
Мммм,доста интересно:)
Ще си помисля като се наспа:) Въпреки,че и сега ми идват идеи:)
Коментар от maumyh — декември 5, 2008 @ 2:25 am
[...] Продайте си душата за 1 лев или пък се регистрирайте за БигБлогър Tази публикация е написана от Богомил “Бого” Шопов и е публикувана на декември 5, 2008 около 9:30 am и е в категория блогове. Можете да добавите постоянна препратка към отметките си. Следете за коментари, чрез RSS. Коментирайте или проследете: чрез този URL. « A вие как бихте постъпили [...]
Pingback от Конкурси и т.н в Личен блог на Богомил "Бого" Шопов. — декември 5, 2008 @ 9:30 am
Тишо, благодаря за анонса от твоя страна! Все пак, е добре да посочим адреса, на който очакваме коментарите или който да линкнете, ако решите да дадете вашия отговор в собствения си блог. Разбира се, може да публикувате коментари и към този пост – ние четем всичко
Коментар от Майк Рам — декември 5, 2008 @ 10:40 am
”
Искам root достъп до всички страни на нещото, което debug-вам. Искам tcpdump, ethereal, спектрални анализатори и подобни за всички видове интерфейси, с които се занимавам. Искам strace, ltrace и gdb-подобни неща на всичкото оборудване. Искам source на всичкия firmware и микрокод.
Искам същото за всички хора.
Искам да дебъгна света.
”
Ето за това бих я продал душата си, най-вероятно и няма да ми трябва повече
Коментар от Васил Колев — декември 5, 2008 @ 11:07 am
Василе, май ти се е повредил фърмуера в главата
Коментар от Янков — декември 5, 2008 @ 3:26 pm
@ Майк Рам: рапорт-даден, рапорт-приет.
Коментар от asktisho — декември 5, 2008 @ 10:29 pm
и тук, и там – пак бих отговорила по същия начин – заради сина си.
Коментар от Niili — декември 6, 2008 @ 12:20 am
Въпросът ти носи много трактовки. Закачките, които предлагаш в тема-постинга, не могат да издържат на тях. Темата е далеч по-сериозна, за да се подпичкваме с нея. Много свестни хора ще се впрегнат(и с право!) дори в заглавието! Чат ли си?
Коментар от колегата vagemit — декември 6, 2008 @ 8:52 pm
Чат съм, колега. Най-лошото, което мога да “причиня” на тези сериозни, впреганли се хора, е да им дам да прочетат една кижка. Ако искат. Участието е доброволно, никого не карам насила…На хората, които вече са я прочели, не знам да им е станало нещо лошо. Най-голямото оплакване беше, че на един младеж му изтръпнаха краката от продължително заседяване върху тоалетната чиния, а една девойка се успа и закъсня за работа.
Темата наистина е сериозна и се надявам да получа (а и вече получавам) сериозни отзиви. Което може само да ме радва. Поздрави!
Коментар от asktisho — декември 7, 2008 @ 9:02 pm
за хляб…
Коментар от Koronal — декември 11, 2008 @ 3:22 pm
за добър живот.:) абе като се замисля няма нещо материално което да ми идва сега наум, но определено ще и взема доста пари.:)
Коментар от antivirus — декември 11, 2008 @ 6:04 pm
Директен отговор на въпроса без да чета дори темата…
:
. И все пак дори и за работа като моята не бих си продал душата.
.
Не много по-различно протичат дните ми от това мило момче на снимката, която
си приложил
Достатъчно си се самохаресвам и обичам
Коментар от Павел Баджаков — януари 12, 2009 @ 2:59 am