Кое отличава един хубав филм от плявата? Предполагам, че за всеки човек е различно. При мен, това са три неща: 1) не искам лентата да свършва 2) мисля за филма няколко дни, след като свърши и 3) по всяко време съм готов да го гледам отново.
Такива моменти, за съжаление, са рядкост. Иситнски празник е да срещнеш кино, което може да ти повлияе.
“Let the Right One In” определено ми повлия.
Подобно усещне за празнота в стомаха не съм имал от доста време насам. Изпитах го за първи път, когато прочетох “То” и за последен - след “Градът на изгубените деца“.
Филмът е правен по литературния дебют на шведския писател John Ajvide Lindqvist, който е автор и на сценария. Историята му е по скандинавски меланхолична: Две самотни души се срещат в мрака между панелките на работническо предградие в Стокхолм. 12 годишният Оскар и 12 (малко или много) годишната Ели имат сходна съдба. И двамата са самотни аутсайдери. И двамата са жертва на насилие. Това ги сближава. Но проблемът на съседското момиченце е, че стои по-нависоко в хранителната верига. Ели е 200 годишен вампир, който трябва да убива, за да се нахрани.
Любовта им е по детски наивна. Трогателна. Нещастните случаи в града зачестяват, докато един ден тя не му пише бележка: “Трябва да замина и да живея или да остана и да умра”. Малко по-късно Оксар ще разбере истинската същност на новата си “приятелка”, но това няма да го отблъсне от нея, напротив – двамата се сближават още повече. Тя му дава кураж да се опълчи срещу гамените, които го тормозят в училище, а той и дава човешка топлота и близост – нещо, което със сигурност липсва на прежаднелите за кръв столетници.
Останалото ще го видите във филма, но не си вадете грешни изводи: това не е хорър, това е филм за самотата, за любовта между 12 годишните и за (не)човешкото отмъщение. Сцените с насилие са реалистични, дори брутални. Обстановката излъчва спокойствие – онова спокойствие, което тласка самоубийците към финалното решение в осветената от нощни лампи, девет месечна, скандинавска зима.
Силна доза меланхолия, човек не може цял живот да се усмихва.
Останах впечатлен.
P.S
Специалистите ще кажат, че филмът има някои кинематографични слабости, но те мен не ме интересуват. По-важна, както винаги, е историята. Нямам търпение да прочета книгата. Евала на колегата Lindqvist!
на мен също много ми хареса
в книгата били две момченца …
Коментар от longanlon — ноември 20, 2008 @ 7:21 pm
И други хора твърдят така. Обаче май още никой не я е чел въпросната книга. Запознах се с откъси от нея в гугъл букс. Стотината страници, които изгълтах на един дъх, плътно следват логиката и последователността на филмовия сюжет. Да, второстепенните герои са по-добре развити в романа, но това се подразбира. Историята е цели 500 страници, все пак. В нея Ели също е момиче. Дори “баща” й мисли така. Поинтересувах се от подробни ревюта (на книгата) – в тях пише, че за миналото на Ели се разбира малко или нищо. Във филма е същото. Предполагам, че авторът просто ни пуска кукички, за да има с какво да си играе съзнанието ни и, за да могат после да се водят такива разговори. Мисля, че е възможно самият Lindqvist да не знае със сигурниост какъв е полът на героинята му, както и аз не знам точно кой е убиецът в собствената ми книга, но имам добри предположения…:) Ако някой го е чел въпросния роман да каже. И да ми го (про)даде, за да мога час по-скоро да го прочета и аз
Коментар от asktisho — ноември 20, 2008 @ 8:32 pm
ам ам. Ели е момченце. Във филмът е спорно до колко е момиченце, но не ми се дълбае.
Иначе в книгата е обяснено миналото на Ели и как то е момче. Може да пробвате и в Уикипедия.
Коментар от v — ноември 20, 2008 @ 9:10 pm
@ v Владо, вчера ми написа в коментара си: “Не съм чел книгата, което не ми пречи да знам за какво се разказва вътре” И аз не съм я чел, но това ми пречи
. Информацията в уикипедия е крайно недостатъчна в случая. Разясни или дай да я прочетем въпросната книга, щото и на мене ми омръзна да споря с всеки, който е гледал филма (където нищо не става ясно) и ми разказва книга, която не е чел.
Коментар от asktisho — ноември 20, 2008 @ 9:32 pm
Момченце-момиченце какво значение има? Филма кърти. И аз не съм чел книгаta, но замисълът на екранизацията е подчертано boy-girl, a ne хомо-пефофислки, какъвто се опитвате да го изкарате.
Коментар от Александър — ноември 20, 2008 @ 9:41 pm
@ asktisho: И все още не съм я чел! Просто имам познати, които са я чели и съм ги питал. Затова й писах “не ми пречи да знам за какво се разказва вътре”. Не е защото съм чел псевдо-информация от уикипедиа. Просто в случая е най-бързия начин да провериш.
Сбито – някъв тип прави Елиас (или от сорта) малко вампирче, но го кастрира, за да е забавно на читателя. Също така, когато малкият пич пита Ели ‘ще ми бъдеш ли приятелка’, на шведски той пита ‘ще ми бъдеш ли гадже’. А гадже до колкото знаем е няква унисекс думичка. Така че и във филма не се казва изрично “Ели е момиче бе”. Белегът, който виждаме във филма за 1 секунда, е точно на кастрирания мъжки полов член или по-скоро липсата му. Щото ако си го паузирате, може и да видите покрай размазаното, че нещото не прилича на вагина.
И оттам леко зачекната тема за сексуалността и подобните глупости, които може би вълнуват тийновете. Отгоре на това и Оскар си е доста емо-хомо, но това е друга тема.
Коментар от v — ноември 20, 2008 @ 9:57 pm
@ v: Мдам, сега вече нещата ми станаха много по-ясни, мерси за уточнението! Трудно ми беше да го възприема, защото и в откъсите от книгата, които прочетох в гугъл (успях да събера близо 100 стр. от различни издатели), вампричето навсякъде е “she”. Педофилът, който му набавя кръв, очевдино също не е наясно с пола. Или поне не в началото.
Практически погледнато, за мен полът на Ели няма никакво значение. Най-мното от всичко ме очарова злото, което дреме зад милата физиономия – зло, което се е приспособило, научило се е да оцелява: представя се за мило момиченце, умее да манипулира, кара хората да се влюбват в него, дори им спасява живота. И в собственото ми въображение Оскар е следващият пръвайдър. В това отношение с Лонги сме на едно мнение
Е, кефът не ми се развали изобщо, само истински педофили биха се развълнували от сексуалния елемент във връзка между две 12 годишни деца 
, била тя хомо- или стрейт. Все тая, просто исках да знам оригиналната идея на автора. Мерси, че ме “просветли” 
Коментар от asktisho — ноември 20, 2008 @ 11:47 pm
Тишо, поздравявам те за сравнението с града на изгубените деца. Приликата между Judith Vittet (”малката” Miette) и Lina Leandersson (Eli) са поразяващи – не толкова физически колкото по внушение нА образа: двете героини са деца, един вид самотни сираци, обект на обожание са от странни типове. И двете крият зад невинна детска външност личността на зрели хора с много опит. даже и двете са крадли
Чудя се коя ми е по-симпатична? Лина или Джудит. Големи сладурани са. Страхотни актриси! Що се отнася до пола на вампирчето: така историята става още по-заплетена. Представете си момченце, което са го кастрирали в предпубертетна възраст и са го превърнали във вампир. То няма никога да “узрее” и да стане пубертет, едва ли осъзнава пола си напълно. Безполово е като ангел-хранител, но демонично по душа. Линдксвист (така ли се пише?) е голям майстир наистина
Коментар от Саша — ноември 21, 2008 @ 12:23 am
Според мен самия филм съвсем ясно даде да се разбере, че е момче. Друг въпрос е дали се прави на момиче, доколко му се иска да е такова и за какво се представя. Част от сценария е да го мислиш за момиче до известно време и да се чудиш относно пола му.
От трите неща, които си споменал в началото, за мен важи само 2)
Коментар от cx — ноември 21, 2008 @ 2:23 am
@ cx: момченце е, няма спор. Вече се уточнихме, че това само увеличава мистиката и драматизма в историята, прави я по-объркана, кара те да си задаваш въпроси, показва истинското лице на злото, което се крие зад милата усмивчица в края. Краят след края също е доста мрачно обезнадеждаващ. Култов филм (мое лично мнение, аз обичам дарк сюжетите не по-малко от комедиите), както и култова книга. Гледам, превели са я вече на доста езици, надявам се скоро да я видим и на български. А 2) е най-съществения признак, май
Поздрави!
Коментар от asktisho — ноември 21, 2008 @ 12:51 pm
По стечение на обстоятелствата сега чета научна статия с автор с фамилия Lindqvist. Интересно е, като се има впредвид, че моята фамилия съвпада с тази на украинския конструктор на най-големия летящ самолет. Друго нищо общо нямаме:) А този разказ донякъде ми напомня на “Интервю с вампир”, който обаче ми се струва поне една класа по-тежък за възприемане.
Коментар от В.Антонов — ноември 21, 2008 @ 3:15 pm
Антонов, нормално е да ти напомня. Все пак двата вида вампири имат доста сходни неща, но й се различават по много такива. Въпреки това, Ан Райс пише за вампири от много време и е засегнала много теми свързани с тях, докато шведския писател сега започва да ги разглежда.
Коментар от v — ноември 21, 2008 @ 3:19 pm
“Лестат” е вампирският Хари Потър” – тъпо, но уместно сравнение, което дочух да излиза от устата на тийнейджърка снощи в автобуса
Толкова по темата за Райс и вампирите. Завювала си е първото място, женицата, даже чичо Стиви й гълта пушилката в тоя бранш. Все пак, най-завладяващият образ от книгите на Райс – момиченцето вампирче, доколкото знам, е прототип на починалата й дъщеря. Един човек, надарен със силата на словто и страдащ от повишена чувствителност към околния свят (двете “екстри” обикновено вървят ръка за ръка) няма как да остане безразличен към подобна лична трагедия. Пред него има само две възможности – да последва детето си отвъд или да напише световен бестселър, с който да го обезсмърти…Райс избра второто. Толкова и по темата за силата на словото 
Коментар от asktisho — ноември 21, 2008 @ 3:48 pm
Имам странното чувството, че тази тийнейджърка е чела книгите за Хари Потър и е гледала само Queen of The Damned, където Лестат е някакво подобие на този в книгите. Иначе Хари не съм го чел, тъй че може и да е уместно сравнение.
Коментар от v — ноември 21, 2008 @ 4:05 pm