Наскоро ми подхвърлиха линк към статията на Елена Кодинова, на тема: Когато писателите нямат характер. Това, което прочетох, ме поизнерви. Не защото се изживявам като големия писател, а защото авторката съвсем непрофесионално словоблудства на тема “млада българска литература”, без дори бегло да се е запознала с творчеството на “младите български писатели”, срещу които така нелепо се нахвърля.
Доказателството?
Ами в текста не можеш да намериш името на нито един “млад, български писател”, не е споменато заглавието на нито една книга от такъв. Анализът е написан сляпо, наизуст и по принцип, а aналогиите с Куелю, Буковски и Памук са повече от неуместни.
Твърде непрофесионално!
Ясно е, че авторката не е чела, преди да седне да пише.
Но тя търси диалог. Или може би търси някаква временна, фалшива интернет “слава”? Може би иска да се забърка в някакъв “скандал”, та да заприлича поне малко на Мадона? Хех, смешно!
Както и да е. Ръкавицата е хвърлена в лицето на много хора, не само на мен, но и моята буза изплющя. Заболя ме. Нямам намерение да обръщам другата, обаче.
Та, ето я моята реплика. Не можах да се въздържа.
Елена задава интересен въпрос: защо, аджеба, съвременните млади български творци
“се морят да пишат, след като вече преди тях са писали Толстой, Чехов, Фаулз, Виан?“
Отговорът е доста елементарен – защото не могат без да пишат. Съжалявам, че авторката никога не е изпитвала еуфорията на творческия подем, тихата лудост на вдъхновението, гениалната простота на идеите за нов сюжет, които те връхлитат съвсем неочаквано, та да може да вникне и в освобождаваща сила на творчеството, да може да я разбере. Тогава щеше да знае, че хората пишат не за пари, слава, признателност или “защото така трябва”, а защото не могат без да пишат. И нямaше да задава тъпи въпроси. Щеше да знае, че авторите – млади и стари, не се “мъчат” да пишат, а се мъчат, когато не пишат.
“Аз, слава богу, не съм писател“, казва тя.
Аз пък, слава Богу, съм, отговарям й с облекчение.
И никой не може да направи нищо по въпроса…
Освен да твърди наивно: “Аз съм филолог. Имам държавен лиценз да се изказвам за литература поне в България. Младата българска литература има нужда от точно такъв литературен експерт-счетоводител, който не е писател – като мен.“
Ще ви издам една малка тайна, госпожо филолог. Ако някой се нуждаеше от вашите услуги, то най-вероятно щеше да ви плаща заплата. Сигурен съм, че се справяте блестящо с отстраняването на излишни запетаи, но не мога да приема, че разбирате нещо от литература. Само писателите могат да бъдат истински критици. Трябва да си минал през огъня, за да знаеш какви механизми управляват стихията. Никой не се нуждае от “професионалните” ви услуги на “литературен експерт-счетоводител“, които така упорито ни натрапвате. Но да приемем, че вие жертвоготовно сте се наели да “помагате”, без да чакате отплата, като истински човек на словото…
И в двата случая сте уволнена – безсрочно и дисциплинарно. Защото не, младата българска литература не изпитва потребност от човек като вас, който в преследване на евтина сензация и с боклучав, журналистически песимизъм опорочава последните усилия на малцината оцелели Дон Кихотовци да се преборят с вятърните мелници на издатели, спонсори и разпространители, които обичат да залагат само на сигурно.
Много ясно, че всеки нов “Хари Потър” ще се чете масово и у нас. Хората са стадо. И рекламата е техният п(р)орок. Но вие, вие пробвали ли сте да напишете книга от позицията си на един Никой, а после да накарате някой да я издаде, да я рекламира, да я разпространи, някой да я прочете, че и да ви даде пари за целта? Ами пробвайте! И чак тогава критикувайте. Защото хората, които нападате, са пробвали. Мога да ви дам десетки примери, ако искате, срещу вашите нула…
Не знам с какви пропаднали типове общувате в ежедневието си, но впечатлението ви, че, цитирам:
“младите български писатели достатъчно много пият и шмъркат…достатъчно много се грижат за укрепване на меките си творчески ерекции…имат нужда от още една полудяла фенка, която разбира морално-трагичната им поза на вечно пияни или надрусани Фаустовци“
съвсем не съвпада с моето.
Защо се получава така?
Ще ви кажа. Защото не познавате нито един млад, български писател на живо и то няма как – с вашето отношение. В повечето случаи хората, които шаблонно описвате като герои на Буковски, са високообразовани и интелигентни, лесно достъпни и без излишно самочувствие. Повечето от тях си изкарват прехраната като упражняват друга, не толкова престижна професия, каквато е писателската, защото на всички ни е ясно, че от умряла крава не може да се дои мляко. А младата българска литература е точно това – един обезкървен труп, с който вие се гаврите публично…
Жалко, че сме дали азбуката на целия славянски свят, да ви кажа. Жалко, защото се появиха филолози като вас, които да рекламират негативното си убеждение, че младата българска литература не е модерна именно в България. Ще ви оставя да съществувате във вашия си, негативен свят. И докато вие там чакате българската литература да стане модерна, такава просто ще престане да съществува. И тогава ще ви се наложи да си вадите нов “държавен лиценз за литература” – този път на английски…
“В книгите на съвременните български писатели мен ме няма. Там има два вида жени. Безмозъчни същества с женски антропологични особености, които са атрибут на меката ерекция на главния герой (обикновено пиян или надрусан, та затова и тази ерекция) или нереални същества мечти, нещо като манга-образи, ефирни, трофейни, манекеноподобни, но пак атрибут на трагичното неразбрано величие на главния герой.“
И по-добре, че ви няма. Ще ви издам още една малка тайна – такъв дребнав, злободневен герой като вашия просто не е интересен. Банален е с песимизма си. Затова го няма.
“Съвременният млад български писател не ми казва нищо за новото технологично време, в което всички живеем. Кога ще ми разкажете за това? Вие чували ли сте за този проблем? Гледате ли в бъдещето, когато вашите, моите, нашите деца ще смятат технологичната самота за нормално състояние? Притеснявате ли се от това?“
Чували сме ние. Гледаме . Разказали сме. Притесняваме се. Ама няма кой да прочете…
Още една малка тайна – голяма част от съвременната българска литература няма да я откриете по рафответе на книжарниците. Ще я намерите по блоговете и литературните форуми, по специализираните сайтове. Живеем в 21 век, все пак. За каква “интернет самота” говорите? За какви “момчета без момичета“? Та повечето “съвременни български писатели” са жени?! Първо четете, после мислете, след това пишете, моля ви!
“За написаното отговарям с дипломата си на филолог.”
Аз пък отговарям с цялото си творчество, публикувано в този блог. Както и с последната си книга – “Душа назаем”. Още едно тематично произведение от “млад български автор”, което според вашия “анализ” не би трябвало да същестува…Две за срока и две за годината, госпожо филолог!
Тихомир Димитров
Жестоко!
Ах тези новоизлюпили се литературни експерти. Че и дипломирани. Само че вече дипломата е един интересен атрибут, а не гаранция за качество.
Така че поздравления за отговора, за аргументацията и за сдържаността, Тишо!
П.П. Последният български роман, който четох, беше „Лора от сутрин до вечер“ на Димитър Коцев – Шошо. Там нещата, които си цитирал от Елена Костадинова, са в пълна сила. За останалите — много се съмнявам.
Коментар от Калин Георгиев — юли 10, 2008 @ 12:56 pm
Ох, как се накефих да го прочета това по-горе! Приветствам всеки шамар (а защо не и ритник?) по пишман-експертизма, който властва между хората, на които “държавата им е дала лиценз” да си мислят, че разбират от дадена област, която са изучавали само теоретично.
Респект! Дано и каката да я е заболяло! Дано си направи и правилните изводи! Не си се посвенил да ѝ кажеш истината в очите.
П.П. Иначе още не съм намерил време да се усамотя с “Душа назаем”. Пазя я за “десерт”, защото Веси (жена ми) я прочете на един дъх и много я хареса. Е, аз искам да я прочета на спокойствие, без да съм притиснат от вечно писукащия компютър, напомнящ ми че е време за “Kid to kindergarten / work commute”.
Коментар от Дончо — юли 10, 2008 @ 12:56 pm
Не знам дали усещаш колко много си приличате с девойката…………..
Коментар от цар Плъх — юли 10, 2008 @ 1:00 pm
Тишо и аз те поздравявам за сдържаността, макар, че впредвид посочените цитати спокойно можеше да забравиш добрия тон. Отдавна не бях чела по-големи глупости. Няма ли кой да и вземе дипломата?!
Аман от хора, които критикуват за спорта и за да избиват комплекси!
Коментар от Мария — юли 10, 2008 @ 1:23 pm
А така, понаритайте я поотделно и групово таз самозвана фало(с)ложка
Аз не чета БГ литература (не ми се обяснява защо), ама стената от текст, която е изкендзала, е адски глупава. Особено частта за класическите автори – що пишете, като има Чехов. Ами по същия начин можем да я попитаме лелята – защо ставаш филолог, след като има Кирил и Методий? И какво толкова, ако писателите се друсат и пият? Ван Гог е бил долен алкохолик и извратен луд, но не му е попречило да е гениален. Боб Марли е легендарен напушеняк, но е създал и утвърдил култура, която е жива и дишаща в световен мащаб. Джим Морисън е бил на шприц, но също е легендарен. Какво общо имат личният живот и навици (пристрастявания?) на един творец с качеството и размаха на творчеството му? Плосък довод на валиумна псевдо-филоложка със стрии и целулит. Фак дат, продължавайте да си пишете 
ПС> Продава ли се книгата ти по рафтовете с БГ литература в книжарниците, или трябва да те търся в някоя квартална кръчма, за да си я взема?
Коментар от tL_ — юли 10, 2008 @ 1:35 pm
Ако следваме модела на дамата, би следвало всички, преминали през филологическите факултети, да пишем така. Акцентиране върху дипломата и позоваване на авторитетни фигури? Нищо лошо, но от някои фрази и най-хрисимият е стимулиран да скочи до тавана с възмутен вик. Няма да го направя. Сред филолозите има големи “зрънца”, както навсякъде. Надявам се да доживея времето, когато в България хората ще спрат да се позовават на “взимането на висше” по нещо си и ще показват знания и най-вече умение за разбиране на дадена материя.
Джойс в оригинал? Английска филология? Ами добре, ама какво общо има това с познаването на българската литература? Текстът е ярко свидетелство за неразбиране на материята като цяло, а прочитът на задължителните заглавия и биографии от конспектите по време на следването не означава непременно разбиране на литературата, уви.
Защо пиша това? Защото ФСФ /СУ/ и години наред в НБКМ като съвестен читател ми дават възможността да видя нещата отвътре.
Коментар от Amelia — юли 10, 2008 @ 2:34 pm
@ tL_: никого не искам да ритам, моля. Просто се почувствах длъжен да отговоря на предизвикателството, което госпожа филоложката отправи към пишещите хора в България. И да защитя тезата си с аргументи, каквито в нейното изказване определено липсват. Всеки е свободен да си изразява мнението, както и да се излага публично след това, ако се окаже, че не може да го защити… Да, съвсем съзнателно отговарям на една провокация, яд ме е само, че провокацията изобщо не е на ниво…Може би това е причината повечето български “писатели без характер” да продължават да мълчат… Дано всичко си остане в рамките на един културен диалог, от какъвто младата бе ге литература определено има нужда. P.S: “Душа назаем” е бутиков роман, който все още е достъпен само за бутиковите читатели на този блог. За справка, виж линка “Купи книга” горе в дясно. Никъде другаде я няма, факт. И мерси за куража, ще продължаваме да пишем, де ще идем, нямаме друг избор, просто.
@ Мария: “От малко любезност никой не е умрял”, казал Дяволът и се поклонил
))
@ цар Плъх: да, приличаме си, с две малки изключения, обаче: 1) аз отговарям на едно мнение, което, макар и неперсонално, ме обижда, а не инициирам скандали от нямане какво да правя и 2) мога да приложа конкретни доказателства зад всяка своя дума, понеже не ми е интересно да се будалкам с хората ей така – за спорта.
@ Дончо: дано да не я е заболяло…Кодинова ме накара да се замисля, надявам се ефектът да е двупосочен. Желая ти приятно прекарване с “Душа назаем” и ако имаш време и желание след това – сподели.
@ Калин: О, да, определено има бе ге романи, които попадат в описаните от авторката категории. Но мисля, че те по-скоро са изключение, отколкото правило. Пък и все се намира кой да ме нападне, че “генерализирам”. Айде сега и аз един път – на чужд гръб.
))
Коментар от asktisho — юли 10, 2008 @ 2:43 pm
Прощавай, Тишо, но погледна ли в сайта на дамата /http://elenakodinova.dir.bg/ нейния професионален път и най-вече заглавието, под което посочената статия е публикувана там?
“Когато писателите нямат топки”?
Коментарът е напълно излишен.
Коментар от Amelia — юли 10, 2008 @ 2:49 pm
Хайде и аз да се обадя. Много добре си се аргументирал и много добре си защитил тезата за което поздрави!
Коментар от albinos — юли 10, 2008 @ 2:54 pm
@ Amelia: мнението ти идва навреме и си е точно на място, мерси. В никакъв случай не критикувам филолозите по принцип, опазил не Бог, тяхната роля в раждането на един съвремен роман продължава да е незаменима. Просто някой се е поизхвърлил малко в споменатата статия. И очаква отговор. Който идва, макар и с леко закъснение. И да, погледнах го, това ми беше първата работа
@ albinos: благодаря!
Коментар от asktisho — юли 10, 2008 @ 2:56 pm
“Сигурен съм, че се справяте блестящо с отстраняването на излишни запетаи…” Лъжеш се, Тишо, във в. “Сега” има екип коректори, които си вадят очите на компютрите по 7 часа на ден за нищо пари и търпят снизхождението и презрителното отношение на разни действително неграмотни, но мнооого нафукани журналисти – саморасли филолози, пишман списуватели като споменатото вече лице. Това включва и гл. редакторка (поне онова лице, което беше гл. редакторка преди 2-3 години), на която не бих поверила да ми свари кафе, камо ли нещо по-сериозно да свърши. Но това е положението: арогантни, самомнителни и неграмотни люде, които търсят сензацията и ловят риба в мътна вода.
NB! МОЛЯ ДА НЕ СЕ ЗАСЯГАТ ЧИТАВИТЕ ЖУРНАЛИСТИ, НО ТЕ СЕ БРОЯТ НА ПРЪСТИ… ВЕЧЕ!
Коментар от nobody — юли 10, 2008 @ 2:59 pm
Аз знам какво казваш и какво не казваш, не бой се! Да не си решил, че защитавам човек от колегията, само защото някой решава да развее дипломата си, неподплатена с усет за нещата?
Каквото и да е учил човек, той трябва да бъде професионалист. Ако многократно не беше маркирана нейната принадлежност към филолозите, никога не бих познала, че има такава диплома зад гърба си.
Кого подкрепям аз, стана ясно на премиерата на “Душа назаем”, което ми напомня скоро да пиша за книгата, ама не знам кога ще е.
З
Коментар от Amelia — юли 10, 2008 @ 3:05 pm
Исках да коментирам написаното от момата, но реших, че е безсмислено да се занимаваш с хора, които не знаят къде се намират. Тя споделя, че си живеела в драма и май наистина е така. Милата.
Аз обаче се насилих и прочетох цялата й статия, въпреки че ми се искаше да затворя страницата и да се правя, че такива хора като нея няма. Накрая обаче си заслужаваше. Обедих се, че тези, които познавам и се заминават с писане не отговарят на описаните от нея безименни персонажи. Алелуя!
Поздрави!
Коментар от Биляна — юли 10, 2008 @ 3:39 pm
Каква драма!!! Някой май се опитва да налива още масло в огъня от спора Господинов – Пасков. И всички се хващат /неволно щях да продължа …за топките:)/. Това да понечиш да критикуваш “творец” или “артист” е все едно да предизвикаш гнева небесен.
Сега гледам, че започва сериалът “Разпознали се млади автори”. Но нямам намерение да взимам пуканките.
Тишо, само едно уточнение – да имаш нужда да пишеш е едно. Да публикуваш е друго. Друг е и въпросът КАК решаваш да публикуваш и КАК решаваш да си рекламираш написаното. Дано схванеш “контекстуалната семантика”
Коментар от Sami — юли 10, 2008 @ 3:58 pm
НА КЛАДАТА ДЖОРДАНО БРУНО КАЗАЛ ВИЖДАЙКИ СЪЧКИТЕ В РЪЦЕТЕ НА ЕДНА СТАРИЦА “О, СВЕЩЕННА ПРОСТОТА” И ВДИГНАЛ ПОГЛЕД САМО, ЗА ДА ВИДИ НАРЪЧИТЕ С ДЪРВА В РЪЦЕТЕ НА УНИВЕРСИТЕТСКИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛИ И СТУДЕНТИТЕ И ОТСЪДИЛ “О,ПРЕЗРЯНА УЧЕНОСТ”.
Коментар от Koronal — юли 10, 2008 @ 4:24 pm
Тишо, изобщо не се връзвай на глупостите на незадоволена филоложка. Гледай от добрата страна: щом пишат, дори и безумия, то вече българските пистели се набиват на очи на посетителя на книжарницата.
Тая псевдожурналистка робува на според мен старото понятие, че трябва да се дава мнение за литературните творби. Нещо, което аз не одобрявам, тъй като тези творби са изкуство и как се приемат и как се разбират зависи от отделната личност. Това, че някой си е проспал 4-те години в Софийския университет не означава, че има право да се изказва по подобни въпроси. Все пак минаваме за свободна държава. Сещам се как Хрушчов посетил галерия за модерно изкуство в СССР нейде през 60-те. И се изказал как това не било изкуство. И после художниците – опаааа, изключили ги от съответния художнически съюз, понесли мъмрене и самокритика в райкомите и сигурно били понижени да се занимават с картинките в детските книжки. Е, в лагери не ги пратили, ама е можело и това да направят.
Тъй че на въпросната журналистка мога да кажа да вземе да се оплаче на Първанов или Станишката и тези хора най-сетне да вземат да въведат здрав морал и цензура, щото какви са тези произведения сега! А журналистката да се назначи за главен цензор на художествената, детска и научна литература. Най-сетне ще дойде края на половия й глад.
Айде живи-здрави на всички!
Багера
Коментар от xunap — юли 10, 2008 @ 4:47 pm
Е, прочетох мнението на Елена Кодинова и се чудя защо е решила, че тя е онзи център на Вселената, който задава статута за нещата. Но всъщност имам и отговор – вероятно защото при нея съществува някаква лична неудовлетвореност и незадоволеност, чисто женска. Нейният текст е просто популизъм и не заслужава вниманието, което вече му се отдава. Самочувствие очевидно не й липсва – тя чете чужда литература в оригинал и последните два курса на следването ги завършила за година!!! Браво на Елена. Очевидно светът е тесен за нейната свръх интелигентност… Така изглежда. Все пак тя е откровена и това трябва да се оцени. Но, както самата тя признава, е избрала по-лесния път. По-лесният път не винаги е най-добрият, понякога се налага да минеш през села и паланки, да стигаш до задънени улици и да се връщаш и пак да търсиш път – чак тогава можеш да имаш опита и чак тогава можеш да си позволиш да изискваш. Това, че си прочел 1001 романа, не те прави добър читател… Но виж съмнителен критик или просто книгояд вероятно те прави. Отплеснах се. Защитавам тезата на Тишо, ако някой се е объркал от многото думи, които насипах…
Коментар от Rali — юли 10, 2008 @ 4:47 pm
@ Sami: got that. Въпреки, че в “Литературата днес” пореден анонимен хейтър ме обвини в бавна, тромава и ненаходчива мисъл, имай сигурността, че те схващам кристално ясно и, че нужните асоциации, които искаше да си ги направя, вече си ги направих…
Но да се върнем на “сериала”. Авторката има чистак-бърсак новичък и крайно непопулярен блог, който се опитва да рекламира като напада хора на словото, за които е повече от ясно, че ще й отговорят и то – подобаващо, защото: а) това им е работата – да пишат професионално б) имат собствени медии или влияние върху такива и в) определено ще реагират, тъй като никой интелигентен човек на тази планета не обича да го изкарват безпочвено профан, наркоман и алкохолизиран самотник с мека пишка, особено ако с нищо не е предизвикал подобно отношение…
) Даже сме работили в една и съща медия с госпожата. Минах оттам доста преди нея. И Кодиновият сапунен сериал не ми е нужен, да ти кажа. Но напълно доброволно реших да се включа в него.
Дотук с рекламната страна на нещата. Аз не се разпознавам като “млад автор”, аз съм такъв – издал съм две книги, имам няколко стотин онлайн и офлайн публикации и все още гоня трийсетака. Предполагам, че това са достатъчно основания да бъда хем “млад”, хем “автор”
Нещата са прости – една българска журналистка пише голяма глупост по адрес на хора, с които имаме сходна професионална (и житейска) съдба. Аз не одобрявам написаното и репликирам, защото не са ме били достатъчно като малък и не съм научен да си мълча. Особено, когато ставам свидетел на грубиянски несправедливости, сътворени от некомпетентни хора. Близко е до здравата логика, нали?
Коментар от asktisho — юли 10, 2008 @ 4:50 pm
[...] към момента покрай статия на Елена Кодинова (вж. http://asktisho.wordpress.com/2008/07/10/replik) и коментарите из мрежата по темата от пишещи люде, са [...]
Pingback от Писмовно « Amelia Еkhart — юли 10, 2008 @ 4:59 pm
Тишо, очаквах да отговориш, но се надявах да не го направиш. Това “мнение” на госпожа Кодинова не се отнася нито за теб, нито за мен, нито за когото и да било от пишещите хора в България. Не се отнася за никого.
Подкрепям те в реакцията ти. Аз също се подразних, но не от текста на самата статия, а повърхността, с която е написана. направих си труда да попитам този клюкар чичо Гугъл за госпожата и той сподели интересни неща, които обаче не можаха да поправят създаденото отрицателно мнение за госпожата.
Лошото е, че тя постигна своето – разбуни духовете на хората с глупостите си, така че да говорят за нея. Точно затова се надявах да я пренебрегнеш и да не й отговориш
Коментар от LeeAnn — юли 10, 2008 @ 5:57 pm
@ LeeAnn: нали знаеш, понякога имам повече свободно време, а оттам – и ентусиазъм да сипя сол на нечия глава. Интересното е, че “кандидат” винаги се намира, който успява да ме провокира точно навреме и на място
) За съжаление, хич не обичам да си мълча и да стоя в ъгъла, когато някой несправедливо се гаври, макар и косвено, с неща, които са ми ценни. В случая – с писането.
Да, Елена не ме напада лично, знам. Тя се заяжда с точно определена група т.нар “млади” писатели. Дали го прави по някакви лични подбуди или от професионална завист не мога да гадая, но статията прекалено грубиянски нагазва и в моята градинка.
Иначе подбудите на една таква провокация са ми ясни. Авторката съвсем отскоро си има блог, в който лично я попитах какво мисли да я прави тази тридневната, фалшива интернет “слава”, но отговор все още не съм получил…
Коментар от asktisho — юли 10, 2008 @ 7:44 pm
Минавам,
и се радвам, че говорилнята отново е отворена!
Прочетох ти поста Тишо,прочетох и всички коментари,
не кликнах върху линка към сътвореното от обсъжданата личност, даже и не и изчетох името и.
Но се кефя, че дружината е сбрана и раздумката върви задушевно,
така, че давай нещо за душата:)))),
Поздрави!
Коментар от Светла — юли 10, 2008 @ 10:18 pm
Леле, Тишо,
) точна наука, а критиката, дори и професионална и информирана, е лично мнение и никога не може да бъде обективна. Обективен прочит на художествена литаратура? Няма такъв филм.
Не се изхвърляй толкова против горките филолози. Аз познавам много филолози, които са писатели, някои ми харесват повече, други по-малко. Аз самата съм филолог (освен други работи). Смятам, че работата на литературния критик е да бъде професионална муза: т.е. да изтъкне най-силното в работата на един писател, с внимателен прочит на работата му да го окуражи и вдъхнови да пише по-нататък и ако случайно писателят някъде е преоткрил топлата вода, нежно да му го посочи. За съжаление в родната ни страна литературната критика често се бърка с критикарството, от което полза няма. Не съм съгласна с определението за критика като експерт-счетоводител, защото счетоводството е (или трябва да бъде
Някои филолози-писатели, които харесвам: Здравка Ефтимова (особено новелата й “Четвъртък”), Кристин Димитрова, Весел Цанков… Последно, макар госпожата, която цитираш, да не се смята за писател, това не значи непременно, че никога не е писала. Аз самата имам публикувана поезия, но не се смятам за поетеса, зашото това не е основния жанр, в който пиша. Така че не избързвай.
Коментар от стефка — юли 10, 2008 @ 11:25 pm
В статията си Е. Кодинова пише, ако някой не е доволен от позицията й, да се обърне към университета, който е издал филологическата й диплома. Има действително една основна презумпция в статията й, за която е отговорен университета: това е разделянето на литаратурата на висока и ниска, другояче казано, на елитарна и популярна, като че ли за популярната литература се изисква по-малко умение и талант. Оттам идва и въпросът й: защо да пишеш, ако не си Чехов? Ами може би, защото ти се пише като Дюма, Бусико или Сарду. Умението да пишеш в рамките на една установена и добре-изпитана формула и да я претворяваш всеки път не е за подценяване.
Коментар от стефка — юли 10, 2008 @ 11:40 pm
Предлагам ви, да направим петиция до университета да и вземат дипломата!!!
Коментар от Koronal — юли 11, 2008 @ 11:16 am
бе хора, четете бе дееба, жената се е изказала съвсем конкретно за едно събитие на което едни тъпанари са се ольоскали и са чели поезия и не знам си кви лиготии още и от там реакцията и, плюс това драги писателю тишо, не ти пожелавам да се запознаваш с млади бг писатели като тома марков например, щото мнениицето ти само ще си се промени, вярвам в това..
и айде като се имаш за писател влез дето се вика в мътната вода, демек позаинтересувай се наистина какво се случва, кой кой е и пр. щото така писателството ти ще си остане само тук, то в diy няма нищо лошо ама си требе и още..
и също така хайде някой много чел и списващ тук да каже конкретно и поименно барем 5 читави бг романа на млади бг писатели да ви видим кой кво е чел и колко му разбира кратуната..
Коментар от rasputin — юли 11, 2008 @ 12:00 pm
Не си само ти, Тишо. Прочети във в-к Новинар статията “Обида за българските писатели” от Момчил Николов.
http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=left&sql=MjY5MTsyOQ==&mater=MjY5MTsxNA==
Там можеш да прочетеш още една статия на Елена Кодинова за полемиката 1968 година, време по което е била на …..
Коментар от kanew — юли 11, 2008 @ 12:33 pm
@ rasputin: много повече от пет са. Но ето ги последните, които оставиха печат в съзнанието ми: Димо Райков: “БГ емигрант в Париж”, Марко Семов: “Очите”, Мариян Желев: “Малката действителност”, Спасимир Тренчев: “Неумираща любов”, Алек Попов: “Черната кутия”. Е, да първите двама трудно могат да се нарекат “млади”, но за сметка на това са си истински писатели. Овладели са занаята. Подчинили са словото. Могат да правят каквото си поискат с него и най-важното: разказват увлекателно. Което важи и за тримата млади след тях. Обърни особено внимание на супер неизвестния Спасимир Тренчев от Благоевград, за мен това е българският Камю. Има неподражаем стил, което ме кара да си мисля, че ще му чуваме името и занапред. Освен това, аз никога не съм харесвал идеята да делиш творците на “млади” и “стари”. Това предполага някакво автоматично уважение към “старите кучета”, което може и да не са заслужили и някакво снизходително отношение (по подразбиране) към “младите”, което пък може да омаловажава таланта им. Изкуството е безсмъртно. Няма значение дали един автор е жив или мъртъв, дори, камо ли колко е стар или млад. Важното е какво е написал. А как си е пропилял свободното време – в шмъркане, в депресия, в алкохолизъм или с куп безплодни връзки, ами това са пикантни подробности за журналистите, но нямат стойност от гледна точка на литературата – тя не се интересува от злободневни неща. Дори да си най-некадърният писател, един ден ще си тръгнеш от тази планета, а написаното от теб ще остане. Да натъжава, разсмива, забавлява или ядосва живите. Да ги кара да се замислят. И ако не прави нито едно от тези неща, значи не ставаш…
@ стефка: много ясно, че критиките към Кодинова в никакъв случай не бива да се прикачат към цялата гилдия филолози. Да, лично мнение, което никога не е обективно. Въпросът, обаче, е колко достоверно изглежда това лично мнение, а когато не са приложени никакви аргументи и доказатекства, когато зад мнението не стои някакъв признат авторитет, всяко субективно мнение увисва във въздуха…
@ Светла: ами, добре дошла на борда отново.
Коментар от asktisho — юли 11, 2008 @ 12:39 pm
@ kanew: чета много, преди да седна да пиша каквото и да било, за да не ми лъсне голият задник след това, като на въпросната филоложка
)) Запознат съм с протеста на Николов, който той се постара да тиражира в медиите. Та, хубаво, че не съм само аз, но защо сме само двама, питам? И, като лудите си отговарям: ако текстът на Кодинова беше малко по-качествено написан, професионален и аргументиран, може би и други щяха да си губят времето да участват в дискусията, която авторката отказва да води другаде, освен, забележи – в собствения си блог…
Коментар от asktisho — юли 11, 2008 @ 12:46 pm
За протокола, дали същите неща са казвали на Чехов, Толстой, Виан?
Дали са им казвали : Какво се морите, като преди вас са Шекспир, Дикенс, Пушкин?
И ако са, явно не са ги послушали и добре са направили.
Да, има ги и иднивидите, за които говори госпожата, но… не мисля, че заради една, две червиви ябълки, има право да хвърли целият чувал на боклука.
Коментар от Eneya — юли 11, 2008 @ 1:34 pm
[...] Репликата на Тишо , отправена към филоложката Елена Кодинова, във връзка [...]
Pingback от Светът, в който живеем « Панаира на Vira — юли 11, 2008 @ 3:36 pm
Тишо,
. Лек уикенд.
В статията на Кодинова има аргументи. Друг е въпросът дали ги намираш за достатъчно силни, съгласен ли си с тях и пр. Както писах и при Таня, не викайте толкова по Кодинова. Вярно че чрез статията си тя се самозаявавя като филолог, но пък и тази статия даде възможност на много начинаещи автори да се заявят като писатели. А от твоето описание си представям една вампирясала Кодинова, вилнееща над поле от писателски трупове
Коментар от стефка — юли 11, 2008 @ 9:02 pm
[...] блогчето на Тишо забелязвам бурно коментирана статия. При по-близък [...]
Pingback от Глупотевини « Кутията за всичко — юли 12, 2008 @ 9:16 am
@стефка – така е, народа е казала всяко зло за добро
.
Истината е, че тази статия, не биваше да остава без реакция, а друга истина е, че тя по-скоро ще помогне на “младите български писатели”, отколкото да им попречи.
Благодаря на Тишо за отговора, освен че ми харесва, го приемам и за отговор и от свое име.
Щом има съпротива и критики, значи сме на правилен път
Нямам нищо против г-жа Кодинова, нито я знам, нито я познавам. За съжаление, тя илюстрира едно до болка ни познато явление – отричане, осмиване и подценяване на всичко българско.
Коментар от radislav — юли 12, 2008 @ 10:47 am
аз съм магистър филолог, и си залагам дипломата за твърдението, че всяко нещо, което ме докосне – било разказ, било дебютен роман, било блог, написан откровено и искрено – е, ами това е литературата за мен – тези редове, които бъркат в душата ти по някакъв начин и те карат да откликнеш. точка. кодинова да си гледа работата – сигурна съм, че и по времето на толстой е имало подобна персона, която да задава въпроса защо, по дяволите, се хаби да пише, след като други велики преди него, явно, са написали и казали всичко, що трябва да бъде казано на света
Коментар от niili — юли 12, 2008 @ 8:24 pm
Аз, така… съвсем между другото да ви питам – биват ли Джойс и Буковски, че гледкам често се споменават.
П.П. Странно как филолозите ОЩЕ бъркат пунктуацията. Хм, странно.
Коментар от влад — юли 13, 2008 @ 7:50 pm
P.P.S. Прощавай niili, че изнахалствах точно след теб, ала имах предвид други филолози. Грешката ми е от недоглеждане.
Коментар от влад — юли 13, 2008 @ 7:52 pm
Tihomircho, imash dosta da porabotish dokatro stignersh nivoto na kaka ti Elena. i mai trqbva da go davash malko po-skromno. da napishesh na vizitnata si kartichka – tihomit dimitrov – PISATEL. aide po-poleka. Vazov ne e mogul da se nareche pisatel – koi si ti….
Коментар от pesho — юли 13, 2008 @ 7:59 pm
@ pesho: ми не ми се спори с тебе, човече. Утре може и “космонавт” да си напиша на визитката, ако реша. Само да не намесваме и Вазов в тая простотия, ок? Защото освен писател, Вазов ми е любимият български писател. Да, много смятам да поработя още, при това: без да го давам “по-полека” и “по-скромно”, само защото някой е решил, че така трябва. Относно нивото на Кодинова като писател: тя самата не претендира за такова, ти пита ли я, преди да се самоназначиш за неин адвокат?
@ влад: ще ти отговоря с един много тъп виц. Спряло едно трабантче до един Майбах на сфетофара, навил шофьорът стъклото до долу и попитал баровеца: “Доволен ли си?” Онзи го изгледал учудено иззад марковите си очила за 999 лв и му отговорил: “Да, що?”. “Ами като гледам, не ги карат много” – отвърнал му собственикът на трабанта…
@ radislav: аз също нямам нищо против Кодинова. Просто не съм съгласен с мнението й.
@ nilli: така де, имало ги е. Лошото е, че човек като вземе да умува как една работа няма да стане, тя обикновено не става. Подразни ме не толкова личната позиция на Кодинова, очевидно критикуваща други хора, колкото самоцелният негативизъм в нея.
@ стефка: ще се вслушам в теб. Не знам за другите, но аз повече няма да викам по Кодинова. Взе да не ми е интересно вече, пък и този разговор се изчерпи. По-добре да публикувам нещо литературно в “писателския блог”, а нека текстовете сами да говорят за авторите си. Да, Кодинова действително създаде ситуация, благоприятна за “много начинаещи автори да се заявят като писатели”, както казваш, но знаеш ли кое ме разочарова? Че хич не са много. Ако пък сбъркаш и се наречеш “писател”, не дай си Боже да напишеш такава “присъда” и на визитката си, все ще се намери някой pesho, който да ти трие сол на главата и да ти търси сметка (виж по-горе). Еми аз не строя сгради, затова не мога да се нарека “архитект”. Аз пиша книги.
Коментар от asktisho — юли 13, 2008 @ 10:21 pm
Тишо, само така. Наистина по-добре публикувай още нещо свое тук.
Коментар от стефка — юли 14, 2008 @ 2:46 am
i az mislq che da napishesh 1 razkaz da go razteglish do “roman” i da se narechesh pisatel e smeshno. moze da si zurnalist ili avtor naprimer ama chak puk pisatel – cheki cheki malko
Коментар от razocharovan — юли 14, 2008 @ 10:36 am
Интересно, каже някой нещо нелицеприятно и хоп… цялата “народна” гняв се излее върху него… Започват да го нищят колко лош и недостоен, и некадърен е да има собствено мнение. Задължително валят обиди. Е, какво пък толкова ви подпали тази Елена Кодинова? С това, че литературата ни никаква я няма. Ами няма я. Това че в някои кръгове (софийски) си разменяте няколко имена, набедени за национални величия си е плод на стените от огледала, с които сте се обградили. Четох го този прословут текст на Кодинова. Изобщо не обръщам внимание на “инструментариума”, който използва да за каже нещо просто – няма ги мислите, идеите и хорака, които да ги изведат изпод перата си пред българите. Изобщо не ми пука каква е Кодинова, даже ми стана симпатична, че се осмели да си каже мнението, независимо на кого се харесва то. А, повечето, които се дуят, че са писатели май само те си знаят, че са такива.
Коментар от Brave — юли 14, 2008 @ 4:27 pm
Ех, Тихомире! Чета блога ти с удоволствие. С дваж по-голямо прочетох и двете ти книги. БРАВО! Пиши ме в графата ,,още една полудяла фенка, която разбира морално-трагичната им поза на вечно пияни или надрусани Фаустовци”/цитат от г-ца Кодинова/. И за нейно голямо съжаление още в мотото към ,,дискусията” и откривам ГРЕШКА, която уважаващ себе си филолог не би допуснал. Oще в първото изречение ,,Съвременната млада българска литература не ме изразява и се мори да копира Чарлз Буковски, който си го четем в оригинал.” Така! Ние не разбиращите полудели фенки на младия български писател, не разбиращи нищо от стилистика, синтаксис, тропи и литературни парадигми, ЗНАЕМ че се пише и казва ,,Когото си го четем в оригинал” А ние си четем в оригнал Тихомир Димитров, когото си харесваме МНОГО! Поздрави от морето!!!
Коментар от Ван — юли 15, 2008 @ 9:53 am
@ razocharovan: наскоро един pesho, пък, също като теб ми се скара, че на визитната ми картичка пише “писател”. Виж 38 коментар. И той така – на шльокавица, като тебе. Вече започвам да си мисля, че сте едно и също лице. Ама и да не сте, хора, вие друга работа нямате ли си, бе? И сега, нали не си мислиш, че само защото някакъв анонимен никнейм се подписва като “разочарован” и сипе глупости на шльокавица по адрес на книгата ми, без дори да я е прочел, аз ще взема да си преразгледам жизнените приоритети и да преосмисля съдбата си на автор / писател/ журналист (каквото те кефи) изначало? Просто си губиш времето. Ако имаш някакви критики, гледай да използваш разумни аргументи. Иначе пак стигаме дотам, че си губиш времето. Че и моето. Относно така нареченият от теб “разказ”, мисля, че ти дадох алтернатива…
@ Brave: според мен, за да си изградиш мнение за нечия литература по принцип, има ли я няма ли я, била тя българската, английската, руската, трябва да вземеш и да попрочетеш първо туй-онуй. Кодинова не ми стана симпатична, защото говори за българска литература по принцип, а цитира само класици, които нямат нищо общо с нея. В литературата, както във всяко друго изкуство, има добри и лоши автори. Има добър и лош вкус. Имаш право да не харесваш един или да харесваш друг. Но да зинеш с ей такава голяма уста и да започнеш да обиждаш публично всички “млади български автори”, без да споменаваш нито едно име, а после назидателно да стоиш отстрани и да подскачаш всеки път: “ах, ето и този се осъзна като писател” е, меко казано, тъпо. Да претендираш, че си големия филолог и да публикуваш текстове, пълни с правописни грешки – също. За мен мислите, идеите и хората в българската литература ги има. Съжалявам, че за теб това не е така. Защото никога, ничие чуждо литературно изкуство няма да бъде толкова близко до теб, до твоя живот и до хората и идеите в него, колкото българското.
@ Ван: Ласкаеш ме излишно, но няма да скрия, че ми е приятно, защото след самосвала с акота, който доста хора се опитаха да изсипят върху този текст, думите ти ми идват като глътка чист въздух. Кодинова като цяло е в голяма грешка. Но това не я превръща в зъл демон автоматично
)) Нито пък превръща голяма част от българските графомани в “писатели”. Просто това, което тя написа, освен пълно с правописни грешки, е изключително несправедливо и невярно, като не съдържа дори опит за аргументация. А в такива случаи човек не е хубаво да си мълчи. Но само на мене ли ми се струва, че тази тема вече стана банална?
Коментар от asktisho — юли 15, 2008 @ 12:58 pm
Ван,
Когато се занимавах активно с превод и внимавах винаги с употребите на “който” и “когото,” една коректорка в академична преса ми обърна внимание, че вече е прието “който” да се използва и в случаите, в които преди задължително се използваше “когото.” Граматическите норми се променят.
Коментар от стефка — юли 16, 2008 @ 5:22 pm
ne pomnq da sum kazval neshto losho za knigata ti. istoriqta e mnogo dobra. komentirah samo ciganiqta da razteglish razkazche sabiroshto se na 40 str do 250 str i da go prodavash za 13 lv. 2 punkta mezduredie + 12 punkta shrift + debela hartiq + izkluchitelno losh pechat. poslednoto me kara da si mislq che si razpechatval na mastileno-struen printer vkushti koeto bi opravdalo cenata. i mislq che e kraino vreme da uvolnish toq deto ti pravi koricite. nqma nuzda da ti vrushtam knizkata zashto sum siguren che nqma da imash 13 lv da mi vurnesh. vizdam sushto taka che te gazira vsqko mnenie koeto sadurza kritika vapreki che ne sum si pozvolqval da te obizdam ili da davam kvalifikacii za razlika ot teb. i nqma nuzda da mi se obqsnqvash se edno sme gajeta. aide sus zdrave.
Коментар от razocharovan — юли 17, 2008 @ 9:29 am
@ razocharovan: слушам, другарю началник! А сега ми дайте поне една разумна причина да повярвам, че говорите истината. Първо, Вие дори си нямате име, с което да застанете зад думите си. Второ, пишете изключително неграмотно, при това – на шльокавица, при това – нарочно, за да дразните. Трето, с риск да се повторя, професионални съвети приемам само от по-напреднали. Вие изтъкнат корифей в издателския бизнес ли сте? Ако е така, ами знаете ли откога търся хора като Вас, другарю началник? Защо не вземете да я преиздадете тази история, щом считате, че е “много добра”? Защо не инвестирате в нея? Покажете ми как се прави! Научете ме! Може и в обем 40 страници да я разпечатате, ако искате, нямам нищо против. Може и в сборник от разкази да я включите, щом считате, че роман с пет паралелни сюжетни линии и 22 глави може да се нарече “разказ”. Ще Ви преотстъпя още 30-ина разкази, за да си запълните обема. Това да Ви е проблемът. Даже няма да Ви искам хонорар, само процент от продажбите, за да сте по-мотивиран. Нямам търпение да видя Вашият графичен дизайнер каква невероятна корица ще изготви. Искам да ми покажете как се печата на качествена хартия, искам твърди корици да сложите, дори. Искам обаче цената да е под десет лева, ако може. Искам книгата да се продава онлайн и транспортът да е включен в цената. Става ли? Искам да организирате премиери в 20 града, другарю началник. На мен ми стигнаха силите и средствата само за 6. Знам, че вие можете повече. Толкова сте уверен! Обаче искам премиерите да са качествени – искам да присъстват известни хора, журналисти, искам мултимедйни презентации, искам актьорска игра, искам художествена галерия, искам професионален кетъринг, искам музика на живо.
Знаете ли, аз не вярвам на думи, а на дела, другарю началник. Предложих Ви вариант, ако сте недоволен, да ви компенсирам. Вие не се възползвахте от него. Единственото, което мога да Ви предложа оттук-нататък, е да се заемете сами с издаването и разпространението на книгата ми, щом считате, че можете да се справите по-добре от мен. Или просто да си държите устата затворена, ако не сте в състояние да го направите.
Защото ми омръзна всеки ден да чета едни и същи глупости по адрес на книгата ми, в собствения си блог, другарю началник. И всичките написани от Вас. Омръзнаха ми назидателният Ви тон и покровителственото Ви отношение. Вие не отправяте критики, вие се подигравате с моя труд и с труда на много други хора. Ние пък не сме длъжни да Ви търпим вечно…
Коментар от asktisho — юли 17, 2008 @ 12:58 pm
Стефке, то сега има мераци да отпадне и обръщанието Вие, и членуването, и още някои трудни,и по-трудни нещица от българския език. Просто защото някои хора не знаят да говорят и пишат на правилен български. Но не искат и да го научат. А какво ти е казала една коректорка си е неин проблем. То има вече и автори, които пишат без препинателни знаци и главни букви. Но това не означава, че всички трябва да ги последваме. Наблегнах на употребата на ,,който” и ,,когото”, не защото искам да изпадам в дискусия за правилен български, а защото дамата дебело подчертаваше, че е филоложа. Аз съм за критиката. Но градивната критика. За идеен спор в който се ражда истината и в който изкристализират решенията на проблемите. Ама тая типично българска черта- дай да плюем щото можем. Благодаря!
Коментар от Ван — юли 17, 2008 @ 10:57 pm
Между другото е права за някои неща.Например,че рядко има оригиналност в едно произведение от млад български автор(към които мисля и аз да се причисля скоро,но нейсе…)
Коментар от SickBoy — юли 19, 2008 @ 4:34 pm
@ SickBoy: И понеже свободната ни воля е единствената привилегия, с която разполагаме, аз мисля да се възползвам от нея и да не се съглася с теб. Чета доста български автори. Имат оригиналност, да знаеш.
Коментар от asktisho — юли 20, 2008 @ 12:59 am
То че има,има.Но не блика,това е проблемът.Виж,трябва да призная,че историята на последния ти роман ми се стори оригинална.Моите почитания за което.Но болшинството млади Бг писатели са точно тия боклуци,които се описват в статията.
Коментар от SickBoy — юли 21, 2008 @ 11:02 pm
Може да не съм писател или артист, може да не разбирам всички творби, до които имам досег, и има немалко, които не харесвам, но не съм съгалсен с мнението на авторката на статията. Първо, колкото и да се разделя едно писание на части, най-много да се стигне до букви. А може да се спре и до думите. Важно е как са подредени – това е разлика между въглен и диамант. А за да се даде такова мнение, е необходимо отлично познаване на творбите на различните писатели. Второ, дори и сега българските писатели да не са на нивото на световните класици, изобщо не е сигурно, че няма да го стигнат и надминат. А ако днешното поколение не успее, следващите ще се учат от него и ще станат по-добри. Но за да стане това, трябва днес да има кой да твори. И трябва това да става в България.
Коментар от В.Антонов — юли 25, 2008 @ 3:11 pm
Мдааа…ужасно глупава статия на Кодинова, ето пак принос срещу статията й:
http://www.dw-world.de/dw/article/0,2144,3537408,00.html
Коментар от Филомено — август 5, 2008 @ 11:37 pm
За въпросната филоложка, която се изживява като литературна критичка.
Отдава й се прекалено голямо внимание. Но пък това е и повод да се види, че имаме талантливи млади поети и писатели. За себе си мога да кажа, че блогът на Тишо е същинско откритие, за което му благодаря. Няма нужда някой да ми дава модели на “талантлива литература”, да ме води по окаяни пътеки и да ме учи как да “чета” литература.
Кои са тези, които отричат подобен талант? Ами да си отговорят сами……..
Коментар от anahata — септември 10, 2008 @ 1:13 pm